Има ли шанс живот на село в България

значи мога, все пак, да си мисля за там 

Здравейте. Преди няколко месеца се приместихме да живеем на село. Селото е на 20км от града. Имаме си 4-5 магазина, денонощна аптека , но няма училище. на 3км в съседното село има и училище и детска градина. Имам кола и не ми е проблем. Харесва ми много като се има предвид че до преди няколко месеца сме живяли в Лондон. Децата са особенно щастливи тук. Двора ни е изцяло райграс, пясъчник, надуваем замак , барбекю и лятна кухня. Позволихме си да си вземем кученце , което до сега не можехме и да си помислим. тихо и спокойно е. Да не говорим че разходите ми са толкова малки. Мъжът ми постоянно пътува в страната (такъв му е бизнеса) така че дали на село или града той все е на колела. имаме апартамент в Бургас и къща в Бургас, но лудницата ми идва в повече вече. Много от моите познати търсят вариант да живеят на село , а много вече са на село. Вариант винаги има с работата и транспорта. Децата ми дишат чист въздух и се хранят малко или много по качественно,а за мен това е много важно ,тъй като съм на мнение че ако децата ни се хранят с чиста и здравословна храна не боледуват. Животни нямаме(освен кучето) , но предстои да намеря място за 5-10 кокошки, че маниците са луди на тема пернати и ходим да храним комшийските    (добре че бабата е много добричка и няма против. Супер си е тук

По-нагоре имаше постинг за село в Пловдивско. Пловдивските села са друга бира...

Гледната ми точка към селото е по-скоро реална, отколкото романтична. Най-честото оплакване на хората, които живеят на село: имат животни и трябва да стават сутрин в 5-6, а и през деня да се грижат. Градините също са много тежък труд.

Да, обаче прадядо ми, с почти самоиздържащ се селски бит, през зимните месеци, като голям човек с деца, е имал време да се пързаля с шейна, от нямане какво да прави. Щото след като нахрани животните, в неактивния сезон няма други належащи задачи.

Общо взето, не че толкова ми се гледат крави, макар че и това ще ми е забавно, по-скоро с удоволствие бих скъсала с градската култура, която отстрани изглежда интелигентна, но всъщност е префинена до безсмисленост. С хора от село съм си казвала по-смислени неща, отколкото с доценти от университета. Последните са все по-жалки и смешни, защото от много префиненост мисълта им е станала напълно безплодна.

Малкият ще гледам да е максимално селянче, за да не остане кльощаво градско дете. От заседяване се затъпява. И изобщо не съм сигурна, че гражданите сме по-интелигентни от селяните. След две поколения гражданство се получава странно деградиране, дето човекът хем е учен, хем е в социума, а от него чеп за зеле не става...

Аз да препоръчам и селата около моя град-Първомайци, Драганово, Поликраище, Драгижево...В изключителна близост са до един областен център-В. Търново, и до два общински-Г. Оряховица и Лясковец. Големи села са, а иначе има и множество по -малки (любителите на рока знаят за Миндя Рок Фест). Имат почти всичко, за което четох в темата, че се търси, а което го няма е на 10 мин път. Като недостатък не мога да не отбележа липсата на работа и ниските заплати в района, което си е сериозен проблем.
Mamacita Bandida, абсолютно съм съгласна, особено за това с общуването. Но тук едва ли много хора ще ни повярват.Освен това на село сякаш хората са по-цветни,не знам как по-точно да го опиша...като характер става въпрос. Сега живея в центъра на града, в кооперация с престижни съседи, но понякога селенията е направо непоносима.Приела съм ги такива,каквито са. Хората на село нямат общо с това.

"Mamacita Bandida, абсолютно съм съгласна, особено за това с общуването. Но тук едва ли много хора ще ни повярват.Освен това на село сякаш хората са по-цветни,не знам как по-точно да го опиша..."

Да, тези в града са копия с поизчерпан тонер:) А доцентите би трябвало да го знаят, нали четат Маркс- битието определя съзнанието. Четат и дебели учебници, в които пише, че възприятието и ползването на тялото води до промяна на мисленето, езика и жестовете, но сами не забелязват, че поради липса на слънце и движение са станали безцветни, а мисленето им тече в много ограничени писти. Понякога преживяването учи на разбиране- сто процента има хора, на които очите повече ще им се отворят, ако заколят едно пиле, отколкото ако прочетат 10 книги за смисъла на живота и екзистенциализма.

Така че ако само затъпяването ви тревожи- споко, в града става по-лесно, отколкото на село.

Апропо, намерихме и записки на прадядото, записвани от радиоточката- размери на планетата, факти за космоса, география, друга популярна наука. Със сигурност е знаел повече, защото ги е написал с ръката си, запомнил ги е, за разлика от всеки градски тийн със смартфон, който може да намери това инфо за секунди, но нито го интересува, нито ще го запомни.

Хората на село определено употребяват българския по-добре и коректно от гражданите, свикнали на умноват административен стил. Именно с езиково-интелектуална цел бих отишла на село, защото от слушане на стагниран официален език получавам алергия, а алергия от крави и полени нямам. Полените са цветен прашец, не диалектна форма на "поляни".

Как стоят нещата с ромското население там?