Снощи ти ми подхвърли нещо и сега гледам в долният ляв ъгъл на рамката пак го има , затова написах
П Е П Е Р У Д А
Рязко красиви мигли повдигна,
като че пеперуда отвори крила.
Стори ми се , че даже намигна,
но не съм сигурна - бях с очила.
Вгледах се по-внимателно и видях -
пеперудата е истинска - няма спор.
Взирах се в нея дълго и разбрах -
тя милата е сред нас, в нашия отбор.
По цели дни и нощи я гледаме
и помежду си постъпките и обсъждаме.
Със нейните тревоги въздишаме,
а понякога и черни мисли пропъждаме.
Красива е пеперудата - то е ясно
и никой от нас не го отрича.
Но нали е с крила - тук и е тясно.
Да е свободна тя най-обича.
Когато тази пеперуда се смее
и от нашите души смях се лее,
но ако някой рани и крилата
кръв ни капе от сърцата.
Не знам дали е правилно сравнението,
но не само аз вървя по тази следа.
Който иска да ми обори мнението
или да потвърди - пеперудата е Еда.