За децата и модата

Второто искрено ме разсмя. Аз съм от тези жени. Не точно за бельото, но и това е добра идея, защото идва лято и гащите са от първостепенно значение и цветът им наистина трябва да се съобрази с всичко останало от тоалета   Признай си, че не върви да облечеш на детето шарена рокля с шарени гащи, нали? Същото важи и за бодитата. Винаги съм купувала едноцветни боди-бельо, за да съм сигурна, че ако се подаде отдолу бодито, няма да оплеска пейзажа, ако отгоре блузката е в няколко цвята.
Изброените неща не ми създават грижи и усилия - така съм свикнала и го правя машинално. Не занимавам никой около себе си с това, освен в такива теми, в които всеки си споделя.

Франческа Салиери,дано никога пътеките ни не се преплитат,защото ще умреш от страх.

Защо? Аз казах, че се плаша, а не че ми е смешно.

tonkabonka, и аз като теб не харесвам шарените дрехи. А комбинацията шарено с шарено ме кара да плача. 
/това сериозно/

Аз съм от вторите майки,с диадемите и гащичките.Малко пресилено съм се изказала,но горе-долу е така.

Само ако може да споделиш как успяваш.  У дома е същото - маратонки, дънки и тениски. Умирам от скука като я обличам - всеки ден едно и също и не разбирам за какво на всичкото това поддържам коса до кръста. Да я подстрижа късо и поне да е ясно, че отглеждам момче. 

Държа обувките да са с добро качество, дрехите добре съчетани. Изприщвам се от съчетания в един цвят от глава до пети или неща като дънково яке и дънки.

Добре де, аз едно не мога да разбера, важно е дрехите да бъдат добре съчетани като материя, тип, цветово, независимо дали ги облича едно 2-годишно или 30-годишна жена. Но как би трябвало да се облича едно дете във възрастта до 10-12 години?
Анцузи не харесвам, за това алтернативата за игра при нас са спортните панталони и дънките. Какво да облека на дъщеря си, за да бъде хем модерна, хем да й е удобно да се катери по пързалката? Или може би, модерно облечените деца /според кого?/ не играят?
Децата ви нямат ли право да кажгат с какво се чувстват най-комфортно облечени, или вашето его е по-силно?

За мен мнението на детето по отношение на дрехите е важно, дори и сега се съобразявам с него. Не мога да си представя да подтичвам след 15 годишната си дъщеря с диадема и гащи в тон, когато тя иска да облече нещо съвсем различно.

Едно е да обличаш 2-годишно дете, друго е да се бориш с развилняла се тийнейджърка 
Аз засега съм от щастливките, въпреки че малката вече започна да се опитва да ми върти номера. Ду*e да ми е яко занапред!

 

така и трябва...не мога да си представя подобен тормоз и натрапване над осъзнато дете с желания....само защото на мен нещо не ми харесвало...

tonkabonka - а защо трябва да се бориш с тийнейджърката-защото иска дънки, кецки и тениска??? айде да иска пола дето д-то и е вън, 15 см ток и блуза с деколте до пъпа + за рожденият ден силикон на ключови места ... ОК....но за дънки и  тениска?

Имат. Моите синове ги водя често с мен от 2 годишни не само за обувки. Имам привилегията да мога да пазарувам директно и от производители на трикотажни и други памучни облекла. Ако аз държа на нещо, то е естествената материя и горе- долу някакво цветово съчетание. При момчетата няма такова разнообразие в модата, вероятно затова и не съм се вторачила толкова. Пък и може би просто аз съм по- различна. При показани 10 блузи от номер синовете сами си избират коя да им купя, кои панталони, кое яке. Марката не е нещо, което гоня с цената на всичко. Даже не я гоня. Харесала съм някои наши производители и съм доволна от качеството и вида, децата ми- също.
На качеството на обувките много държа. Даже малкото от миналата година, беше на три, имаше претенции и към вида на дрехите и към вида на обувките си. Не оставям единствено да ми наложат нещо от изкуствена кожа /съответно- пълна синтетика/ или очевидно нездравословен модел /и за обувки , и за дрехи/. След като съм пояснила кое не може, изборът от там- насетне е изцяло техен. Пък той не е и толкова малък.
Когато бях малка и аз предпочитах дънки с маратонки /изключително удобно облекло/ и до днес се радвам, че майка ми не ми е ангажирала съзнанието с нейни си някакви модели. И днес предпочитам точно това, освен ако не ми се налага в работата друго, но това си остава външно наложено. Особено по- голямото дете най- често се води по облеклото в средата, в която се движи. Големият ми син, например, от 2-3 години се е спрял да играе точно с един определен модел гуменки и не иска да обуе каквото и да било друго за игра. Хич и не споря и не смятам, че следва, ако и точно тези гуменки да не се съчетават с личното ми виждане, но за него са удобни. Особено за игра в квартала пък въобще не смятам, че следва да му се меся. Намесвам се за джапанки, обаче, имаме чупена ръка заради тези криво прокарани в детското облекло атрибути. Те са си направо опасни за едно активно играещо дете.

Angel_Dust, поне да опитаме да им създадем някакъв усет за естетика. Пък после да си се обличат както искат. Далеч съм от мисълта да правя скандали за кецове и маратонки (а това са вид обувки, които не мога да понасям и никога не съм носила)! И това последното е въпрос на вкус, не на естетика. А вкусът е нещо, което не трябва да се натрапва на всяка цена  

Олеее, и аз съм от тези с диадемите и гащите. /За родилния дом си бях подготвила нощници, префектно съчетани с пантофите и с две ленти за глава, а май и с бельото. Но това си беше част от тихата лудост на родилката. В това намирах спокойствие / Връщала съм дъщеря ми, ако видя, че потник или боди й се подават от блузката и загрозяват общия вид. Тя пък от своя страна си съчетава диадемите, винаги да са в тон с тоалета. При мен това е по-скоро някаква дребнавост и уважение към детайла,  а до голяма част и следствие кръста, който си нося заради това, че съм кукувица. Не е мания и няма нищо общо с показност и снобизъм.
Иначе с дъщеря ми функционираме в перфектна симбиоза. Тя казва с какво иска да бъде, аз й казвам какво е времето навън и дали това е подходящо за мястото, за където сме се запътили.  И така докато стигнем до единомислие. Пример - тя иска рокличка. Аз казвам, че отиваме в парка, където е по-добре да си избере панталон, с който да може да тича и да се пързаля. Тогава тя казва, че иска еди-кой си панталон. Ако не е много тънък или много дебел за градусите навън, си стискаме ръцете. На същия принцип си избира и блуза към него.  

Удобно е много разтегливо понятие. Когато е с мен дъщеря ми се чувства удобно с дънки. Отиде ли обаче при майка ми ... анцунга става мноооого необходима и ужасно удобна дреха. Не е ли малко странно?
Не съм за "удобството" на всяка цена. На мен ми е най-удобно с пижама, но не ходя така на работа. Приличния външен вид и удобството следва да вървят ръка за ръка, а не едното да е за сметка на другото. Както не бих накиприла 6 годишната си дъщеря с обувки с токчета, така й не я обличам с развлечена тениска и клин, само защото на детето така му е удобно.  

Ох,как успявам!Сутрин като се събудя и като си представя какво ме чака,направо не ми се става от леглото.Писна ми да обработвам това дете и да измислям разни хитрини.В 99 процента от случаите се овладявам и все с добро подхождам.Примери:божееее,колко си красива!Как може такова красиво момиченце да ходи така грозно облечено!Моля те,послушай ме,нали ми вярваш?Знаеш,че никога досега не съм те лъгала,тази рокля е просто...Или вървим и аз започвам да се заглеждам в някое момиченце по така облечено.Бутам я и й казвам:погледни това момиченце как е облечено,толкова е красива!
Какво да ти кажа,Иса,много ми е трудно всеки ден да се боря с един по-дребен,но много силен противник.Понякога ми писва и тогава само казвам:каквото ти кажа,това ще облечеш.И за да й е гадно,както на мен,завършвам с:аз съм господарката!!!Редовно използвам и изнудване от сорта:да,добре,обаче ще облечеш еди какво си.Или пък другото,което правя е график-три пъти в седмицата аз избирам,четири пъти тя.И пак се чува сутрин,но тихичко:ооофффф,защоооо,ооо,аааа.Но понеже и двете сме го взели това решение,аз само я питам:ти измамничка ли си?Веднъж вече обеща,а сега се измяташ?Трудно е.

Напълно съм съгласна! Защо трябва да считаме, че красивата, модерна и хубава дреха е задължително неудобна. Не съм склонна да отстъпвам при всяко налудно желание на лутащата се и още не съвсем осъзната девойка. Да, давам право на избор и се стремя да се съобразявам, но не и да толерирам липсата на усет и /понякога/ вкус. Аз още нямам дъщеря на 15, а само на 12, не тичам след нея с каквото и да било. Но все още имам думата как да се облича. Надявам се един ден, когато твърдо заяви, че вече не желае моята помощ и съвет при избора на дрехи, да съм успяла да я науча да се облича с вкус и красиво, а не просто "удобно". Isa е напълно права - и на мен ми е много удобно с домашните ми дрехи, но днес съм стегната в делови костюм и на 10 см. ток. Животът е несправедлив, какво да правим. Особено към жените.