НЕМСКИ ИЛИ ФРЕНСКИ ЕЗИК - ПО-ДОБРА ПЕРСПЕКТИВА ЗА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ В ЧУЖБИНА

Предполагам, че е трудничко и то почти навсякъде. При нас проблема идва от разминаване между моето виждане за добро място и нейното. След като 9 години учи немски, макар да не и е много по сърце и 5 години английски- за който има FCE и тази година смята да се готви за САЕ. Немски учи от 1 клас в 73то, сега в НПМГ пак е в немска паралелка /аз я накарах, защото иначе нямаше да иска допълнително да го поддържа и щеше да го позабрави/, но до момента не се явявала за никакъв сертификат. Предполагам, че докато не е сигурна, че е стигнала ниво В2 или С1 няма смисъл да го прави. С английския, макар че е втори език е много по- сигурна в знанията си и е много по- насърце и оттук идва разминаването между нас.
Тя иска да кандидатства медицина в чужбина, но ако може с английски и възможно по- далеч от нас  Например в Канада
Аз пък смятам, че с немски ще има повече възможности, защоно в Германия има много добри университети с медицина и май неможе там да се учи на английски, а и таксите са по- поносими. И Германия не е като Пловдив, ако иска, може хич да не си идва, което мисля че ще се промени като виждане в нея.
Струва ми се, че съм права, но как да я убедя...
Вие смятате ли, че за медицина е най- добре в Германия, има ли някакви резервни идеи с английски, но с поносими такси /мисля, че Англия тутакси отпада/

В Германия медицина на английски не се преподава, или поне  не в реномираните уни-та.
Ние доста проучвахме и се интересувахме по темата - в крайна сметка синът ми е студент в Хайделберг. Той харесва много Лондон, мечтае да живее там, но таксите в Англия са неоправдано високи, както и стандарта на живот. Университета в Хайделберг е един от най-престижните в света и при това на такси, по-ниски от доста уни-та в Бг.

Благодаря ти, yav4e_mrav4e,  всяка информация особено от първа ръка е много ценна. Знам че има още време за осмисляне, но ми се иска да се ориентираме лека- полека. За да можем да си дадем сметка, ще имаме ли възможности и сили за обучение в чужбина или да наблегне на кандидат студентска подготовка тук. Защото двете неща заедно... може да се разконцентрира и да не се получи нито едното.
Поздравления за сина ти    Надявам се да му мине безпроблемно следването там.
В Хайделберг трудно ли се влиза? С какъв успех? И може ли да се разчита на някаква стипендия? Какъв сертификат изискват?
Дано да успея да убедя девойката да се откаже от безумните си идеи за другия край на света. Предложих и Аляска. Сигурно и там има университет.
Всяка информация за унита с медицина ще ми бъде полезна. Може и налични, ако предпочиташ.

Хайделберг има славата най-доброто място за учене на медицина в Германия и там напливът е най-голям. Поздравления за yav4e_mrav4e!
Също така много реномирани университети са тези в Мюнхен, Берлин и Фрайбург.
В Берлин преди доста от студентите са отпадали, но тази година има реформи и доколкото разбирам, ще бъдат в полза на студентите и преподаването, така че също не е за пренебрегване.

Съгласявам се с емиа.

Какъв е срокът на Даф-а?Аз мислех, че е безсрочен- явно съм в грешка.

Ненагледна, не съм 100% сигурна, защото моите учат (учеха) по програма DSD и не се е налагало. Мисля, че е за 5 години. На приятелката ми дъщерята не я приеха в класовете с Шпрахдиплом и тя ми каза, че е срочен. Момичето вече учи медицина, приета с тест ДАФ. Във Фрайбург е. И дипломата и беше отлична, но по-скоро към 5,50, а не към 6,00. Казвам го по повод питането на bloomnicer. Завърши успешно 1 курс.

Шпрахдипломът няма срок.
За тест ДАФ може да питате в Гьоте-институт.

запис

и аз се запивам да следя темата, интересува ме най-вече в част архитектура.

Имам познат, завършил във Виена архитектура, и това отговаря на ограничена проектантска правоспособност според нашите закони, той не е учил 6, а три или четири години, не помня, но мисля, че много от ВУЗ в немскоговорящите предлагат това, което тук получават завършилите специалност архитектура в строителния техникум. Тук завършилите архитектура в стр.тхникум не могат да защитят магистратура и да станат архитекти с пълна правоспособност, доколкото съм запозната

Доп., ДВ, бр. 28 от 2009 г.) Лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с професионална квалификация "архитект", “ландшафтен архитект”, “урбанист”, "строителен инженер" или "инженер" с образователно-квалификационна степен "магистър", притежават ограничена проектантска правоспособност и могат да предоставят проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране след вписването им в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност в съответната камара.

Мисля, че във Флоренция се учи 6 г. и излизаш от там с диплом за доктор по архитектура
но...за там трябва италианск, но пък, който е научил френски или немски, мисля, че италианският няма да го затрудни

"Колкото повече - толкова повече..." 

здр!
Не знам дали тук е мястото но някой може ли да ми каже къде и в кои университет има дистанционно образование.
Моля за помощ,

По-добре публикувай нова тема с подходящо заглавие.

къде и как да направя тема ?

Аз малко ни в клин ни в ръкав, но като заминала 18 годишна пикла за Германия, за да учи и успешно завършила с много зор (наистина много) абсолвентка исках само да предложа нещо като среден вариант на мамите, които си правят много добре сметката къде и как ще е най-добре за децата им. Тъй като навсякъде във Европа вече е приета системата бакалавър и магистър съм на мнение, че и за детето и за родителите най-добрият вариант е детето да изкара бакалвър в България и да замине за магистратурата си в чужбина. Това става много лесно вече откакто сме в Европейският съюз, дипломите се признават безпроблемно. Сега да кажа и защо мисля така. Едно 18 годишно тинейджърче изобщо не е готово за емигрантският живот в чужбина, няма да описвам и колко е различно гимназиалното в чужбина и в България. Аз имх ужасно много пропуски, а завършух престижна гимназия в Пловдив. Няма да ви казвам, как се чувствах сред немците завършили немска гимназия, говорещи майиничт си език и с възможностите на мама и тати, първите години. Като добавим екстрата 18-19 годишно дете и емигрантсване (адаптация и т.н.) става доста незабавна картинката.
Съдя по себе си и хората, които дойдоха емигранти още в много крехка възраст след гимназия и тези, които дойдоха да правят магистратура с вече завършен бакалавър в България. Вторите вече не са тинейджъри, доста по-зрели са и повечето знаят какво искат и са наясно къде отиват и какво ги чака. Родителите също доста по-лесно преживяват заминаването на детето им на 25 например. Много е трудно човек да съзрява и да се бори едновременно с емигрантският живот. Може някой да мисли, че така човек се адаптира по-лесно като е по-млад, но човек се адаптира и на 20 и на 25 и на 45 ако това е избора му.
Та мами помислете за този вариант, наистина е по-удачният избор за повечето деца. Разбира се има изключения. Моите наблюдения са, че повечето магистратури тук се изкарват приятно и навреме и повечето дошли да правят цялото си образование тук се превръщат в мъченици и учат доста над предвиденото за това време.

Бих искала да изложа преките ми наблюдения по темата. Завършила съм езикова гимназия с френски език през 2008 г. (и имам DELF B2, както и CAE за владеене на английски). В университета учих МИО с обучение на френски и испански, като имах много колеги, които бяха с немски, включително най-добрите ми приятели там, идващи също от езикови гимназии, обаче с немски.
И двата езика са почти еднакво търсени и популярни - в една сфера или друга. Ако си мислите обаче, че само защото детето Ви учи немски, ще може да замине за Германия, да завърши университет там и да печели големите пари - погледнете реално на нещата!
Имам редица познати, които след заминаването си за Германия (защото там приемат на практика куцо и съкато) отпадат още на първата година, някои не издържат и един семестър. Други, след като се направили и невъзможното да успеят да се дипломират, откриват че в Германия работодателите предпочитат да приемат на работа немци, вместо българи. След месеци неуспех в намирането на работа тези хора се връщат в България и почват обикновено в някой кол център с немски, понеже на летището никой не ги чака с оферта за големите пари, а повечето работодатели не са особено впечатлени, че си завършил в чужбина - предпочитат някой от тукашните униврситети, на когото да плащат 600 лв и да не мрънка.
Сега ще кажете, че с френски е по-трудно и по-скъпо да се отива в чужбина - ами имам много колеги, които отидоха там да следват магистратура след завършено образнование в България. Вярно, след гимназия е по-трудно, но ако детето влезе, се знае, че е достатъчно кораво, да завърши и да се пребори.

И накрая - не съм съгласна с мнението за "18-годишните тийнейджърчета, които не са готови за емигрантски живот". Изцяло до човек си е. Аз, например, бях в друг град още на 14, на 18 вече започнах сама да си изкарвам пари, а на 19 се издържах напълно самостоятелно и не исках от нашите нито лев, като успях паралелно да си изкарам и бакалавърска и магистърска степен. Учете децата да са самостоятелни, силни духом и мислещи, те сами ще си намерят пътя!