,, . . . И ангелите грешат, нищо, че са в Рая . . . ‘’
Трябваше да предвидя нещата които щяха да се случат, а аз не го направих. Сега съм между Ада и Рая , така наречената ,,Чакалня’’, където пристигат и демони и ангели, но никой, никога не си заминава от тук. Сега съм от черните ангели, това са ангели които са сгрешили при някоя от задачите, които изпълняват или са се намесили в Света на хората и митологичните създания живеещи на Земята. Сгреших признавам, но сега ще върна времето назад и ще видите какво стана, точно както беше, без да прикривам нищо.
Слязох на Земята без цел. Направих невидими крилете си, за да придобия човешки облик. Вдишах дълбоко, затворих си очите и издишах. Казах си: ,,Колко е хубаво да се върнеш у дома след толкова години отсъствие.’’ Бях се озовал в една гора на някакви си двеста метра от един град, разбира се, че това разстояние нямаше да бъде проблем за мен, защото просто щях да се телепортирам . Макар след това да ме болеше главата, но телепортирането беше по-доброто решение от вървенето. Не бях изминал и сто метра
от мястото на което бях и чух два женски гласа да си крещят, а някъде на север се чуваше падаща вода, явно някакъв водопад. Определено се караха и бях сигурен, че това не са хора, а митични същества. Доближих се, а гласовете ставаха се по-високи и по-пронизващи. Застанах зад едни храсти и видях Брегини, за мое най-голямо учудване.
Брегините са двойка женски духове – девойка и старица. Те бдят над бременните жени по време на раждането и закриляли новороденото от Упир (дух който създава всяко зло и беда по света) , таласъми които най-често се срещат в Родопите ( там имат и друго наименование – дракуз) , но и в други части на Света. Брегините също така пазят майките и новородените от тролове, феи и елфи, които обикновено сменят човешките деца с така наречените сменени деца. Човешкото дете може да е взето поради много причини: за да е роб, заради голямата любов със която се ражда детето или от злоба. Най-често е смятано, че феите сменят децата за да предотвратят бракове между хора и митични същества. Тези бракове разрушават невидимата защитна стена между двата свята.
- Излез, човеко.- каза ми старицата с висок глас, почти викайки.
Излязох бавно, почти носейки се във въздуха, а краката ми галеха мократа трева от току- що падналата роса.
- Не съм човек, а ангел. Казвам се Виктор. – отговорих аз спокоен. – Чух виковете и реших да видя какво става.
- Интересно.- изсъска старицата.- Някой херувим те изпрати тук, да свършиш нещо вместо него, нали? Толкова си жалък. Вие ангелите и архангелите стоите най-ниско от всички, защото сте в най-голям контакт с човешкият свят и поради това сте изложени на по-голяма вероятност за грях.
- Майко, не го нападай така. – изведнъж се обади другата брегина – девойката. – Той е дошъл от небето за да ни помогне. Нали е така, страннико? – каза тя и се обърна към мен.
- Да, така е.- отвърнах аз.
- Проблема е – продължи момичето – че аз и майка ми усещаме отново присъствието на двете харпии** Елопа*** и Келено***. Те двете постоянно ни говорят за някакъв край и някакво начало. Света на боговете ще се разруши и всички същества ще бъдат видими за хората.
- Какво мога да направя аз? – попитах и погледнах старицата.
- Намери жълтият дракон****. – каза старицата.- Говори с него и отгатни гатанките които ще ти каже. Живота на толкова хора и митични същества зависи от теб, Виктор.
След минута се озовах точно пред самият жълт дракон. Беше наистина могъщ.
- Знам за какво си тук, Виктор. – каза той и от ноздрите му излезе пушек, които миришеше на сяра.- Загадката е следната: ,,Живее до кладенец.Излиза вечерта, осветява небето, умира и пак се ражда.’’
-Грифон .-отвърнах аз.
-Следващата загадка: ,, Той има над 40 имена, но е един единствен бог. Кой е той?’’
-Хм . . . Нергал***** .
- Дали, ако не беше ангел, щеше да ги знаеш тези неща? Всъщност не знам, защо дойде при мен. Не знам кой те е пратил изобщо на Земята. На разходка ли си тук или на работа Виктор?
- Тръгнах да се разхождам, но две брегини ме помолиха да дойда при теб и да им помогна. Помагам, тъй като съм ангел.
- Помагаш, но не знаеш, дали за добро или зло?
- Знам, че е за добро. – след което си тръгнах от дракона. Не беше толкова умен, колкото казаха брегините. Беше повече с рекламна цел да отида при него от колкото да помогна на Света. Тук е момента да си призная, че бях излъган, измамен и унижен от две брегини, аз ангела. Харпиите не нападат никой, не се е развалило, никакво равновесие на този Свят, освен ума ми.
Вървях по плажната ивица късно вечерта и видях момиче, което беше седнало на пясъка. Имах два варианта: да спра до нея и да я заговоря или да продължа разходката си.
- Извинявай, какво прави такова красиво момиче, толкова късно на плажа? – попитах я аз, след като бях застанал зад нея.
- Как разбра, че съм красива, след като съм ти обърнала гръб?
- Как да ти кажа? Шесто чувство, моето сърце ми сподели, навик.- след изричането на последната дума осъзнах, колко съм глупав и какви глупости наприказвах.
- Нима имаш сърце? На всички момичета в тъмното ли казваш, че са красиви, а на светло, ако не ти харесват, бягаш?- попита ме и тя и стана.Обърна се към мен, беше чернокоса, с дълги крака и кафяви очи. Косата й беше права, беше божествена. – Все пак приятно ми е Александра.
- Виктор. – казах аз.- Не си човек, нали?
- Човек съм, всички сме хора, но сме различни. Аз съм вампир, а ти какво си? – каза тя и се засмя.
- На какво ти приличам? – попитах аз.
- На човек който е объркал събеседника си. Харесва ли ти да си говориш с вампири? – каза тя, заобиколи ме си спусна ръката по гърба ми.
- Всъщност за първи път си говоря с вампир. Ще видим как ще се развие диалогът ни? Ако вече има значение, аз съм ангел. - зад твърдият ми глас се криеше страх. Не, не ме беше страх от вампири, наистина не ме беше страх. Просто за първи път виждах истински вампир, беше нещо ново за мен.
- Гласът ти.- каза Александра и отиде до брега. Избута с единия си крак, пясък към океана, вълните го отнесоха и нямаше спомен, че е бил там.
-Какво ми има на гласа?- казах аз. – Не знам за какво говориш. Сериозно, не мога да те разбера.- седнах на пясъка и се любувах на вампира до мен.
- Ха, това беше добър опит да се измъкнеш. - обърна се и седна до мен. – Преди всичко друго ти си мъж. Мъжете са глупави, от където и да го погледнеш.
- Усещам, че почваш да се заяждаш. – казах аз.
- Всъщност, не, просто ти казвам истината. Какво стана спаси ли Света от харпиите? Не мога да повярвам как си успял да се хванеш на въдицата на брегините. Не, недей ми отговаря. Заради младото момиче е нали? Казах ли ти, че мъжете са глупави?
Не мога да повярвам, че знаеше за тези неща, но от къде? Вече наистина излязох като пълен глупак. Трябва да се държа, на ниво. Ако знае тя, знаеха и в Рая.
-Кой ги казва тези слухове? – отговорих й и се засмях. – Това са глупости Александра. Нима вярваш на хората?
- Проблема е, че не ги казва човек, а митично създание. Много добре знаеш, че не са слухове. Страх те е да си признаеш пред мен, защото ще те помисля за глупак, нали? – попита нахакано, вампира.
Който всъщност, ако не ми беше казал изобщо нямаше да разбера, че е вампир. Освен, ако не станем много добри приятели и не се сбръчка след 60 годишният си юбилей и ако не я хване критическата. Тогава щях да съм сигурен, че е някакво създание. В крайна сметка, знам болестите на хората, но информативно.
- Продължаваш да твърдиш нелепото си твърдение, че всички мъже са глупави. Колко си наивна само. Кажи ми повелителко на мрака, какво мислиш за Бог?
- Той е мъж, нали? Създал е жената защото е бил нещастен, че е сам и за това направил гадно и на другите мъже. Нека да не говорим за него, че не ми е приятно. Няма добри хора, хората са всякакви. Доброто се прави, заради общи интереси, а не защото искаш да помогнеш. В крайна сметка и ти не си го виждал. Нали, ангеле? – гласът й трепереше от сарказъм. Правеше й кеф, да ме дразни, макар и да се познавахме от няколко часа.
- Не се отказваш, лесно, нали? Държиш на своето и адски обичаш да дразниш мъжете.
Той съществува. Не говори за Него така Александра. – казах аз на висок тон. Бях присвил ръцете си в юмруци вече, готов за бой.
- Спокойно. – отвърна ми тя. – Просто аз съм реалист. Виждам нещата така Виктор, както на мен ми харесват. – Тя се доближи до мен и ме целуна по устата със студените си устни. Знаех, че трябва да внимавам, защото е вампир. Знаех много неща за тях, но само на теория. Нали, знаете, онези неща със светената вода, кръста и чесана. Не помагат, да знаете от мен, това е измислено от Вас хората.
След това станахме и вървяхме, чак до буните. Спряхме се и се гледахме адски много време без да кажем и дума. Прегърнах я, а тя беше подпряла главата си на гърдите ми. Сърцето ми, усещах го. Гърдите ми горяха от любов, към тази жена.
- Не искам да прозвучи като клише, но те обичам. Харесвам те, просто ми повярвай. – казах аз с треперещ глас.
- Вярвам ти- отговори ми Александра. Целуна ме отново. Ръката й почна да гали лицето ми. Съблякох тениската си и бавно целувах по врата, Александра. Любихме се и след това стояхме прегърнати дълго време. За първи път обичах някого толкова много, дори повече от Бог.
Почна да се зазорява.
- Аз тръгвам Виктор. Благодаря ти за тази нощ. Наистина ме накара да се почувствам жена. – каза Александра и ме целуна за последно. – Надявам се да се видим пак.
- За съжаление, аз също трябва да вървя. Горе ме чакат, иначе щях да бъда с теб завинаги. Само ми кажи едно: ,,От къде разбра, че са ме измамили за Света?’’
- Ха.- засмя се тя и се доближи до мен. – Знаеш ли каква е разликата между мъжа и жената?- попита ме тя и се усмихна.
-Каква?- попитах аз.
- Мъжа може да е хищник, щом се отнася до любовта, но жената е ловеца.
- Добре, казано Александра. Яд те е за тази вечер, нали? След като разбра, че съм ангел, успя да ме примамиш, но не можа да опиташ кръвта ми, нали?
- Не си бил, толкова глупав, Виктор. – каза тя.
Обърнах се и си заминах. Нощния бриз беше страхотен. Погледнах зад себе си, Александра беше изчезнала. По пясъка не личаха стъпките й , океана ги изтри. Океана скри, цялата тази вечер, но аз ще я помня завинаги.
Наказаха ме по точка 46 параграф 3 : : ,,Ангелите и Архангелите нямат право на контакти с митични създания от Земята, освен, ако не са получили заповед от херувими. ‘’
По тази точка ме наказаха 4 пъти, защото съм разговарял с 5 създания.
Двете брегини, жълтия дракон и вампира и един елф за когото не Ви казах, за което моля да бъда извинен. Забравих, а и разговора ми с него не влия по-никакъв начин на историята ми.
За Александра ме наказаха, защото съм си позволил да говоря за Бог пред вампир и не съм Го защитил от нейните слова. Наказаха ме и за мисълта ми, че: : ,, За първи път обичах някого толкова много, дори повече от Бог.’’
Наруших няколко от десетте Божи Заповеди: ,, Не си прави кумир и никакво изображение...’’ Това го каза вампира, но тъй като не съм защитил Бог ме обвиниха за това: ,,Да нямаш други богове, освен Мене.’’ ’’ Казах на вампира, че е божествена и ме наказаха херувимите.
Както казах в началото на моята история сега съм в Чакалнята и чакам. Онзи вампир Александра беше права като каза, че всички мъже са глупави и че добри хора няма.
За първото съм сигурен, защото вече я чакам тук вече 265 години, 5 месеца и 13 дни.
За второто, защото, нали Бог уж е добър, а и Той наказва.
Още я обичам! Тя завинаги, ще ми остане . . . тръпка.
Херувим* - четирикрил ангел. Името му значи “излияние на премъдрост”, просвещение. Самият Сатана имал чин на херувим. Херувимите са в първата фаза след серафими които са най-близко до Бог.
Харпиите** - в древногръцката митологияте са богини на вихъра и смъртта. Живеели на Строфадите (островите на завръщането) в Егейско море.
Елопа и Келено*** - Те са двете от петте деца на морския бог Тавмант. Другите три сестри носят имената: Ела, Подарга и Окипета.
жълтият дракон**** - е от китайската митология, известен е с висока образованост и широки познания. Всичко което казва има скрито послание.
Нергал***** - е ха тоническо божество от шумеро-аккадската митология, което олицетворява различни отрицателни явления
Лично творчество.
Виж целия пост
Трябваше да предвидя нещата които щяха да се случат, а аз не го направих. Сега съм между Ада и Рая , така наречената ,,Чакалня’’, където пристигат и демони и ангели, но никой, никога не си заминава от тук. Сега съм от черните ангели, това са ангели които са сгрешили при някоя от задачите, които изпълняват или са се намесили в Света на хората и митологичните създания живеещи на Земята. Сгреших признавам, но сега ще върна времето назад и ще видите какво стана, точно както беше, без да прикривам нищо.
Слязох на Земята без цел. Направих невидими крилете си, за да придобия човешки облик. Вдишах дълбоко, затворих си очите и издишах. Казах си: ,,Колко е хубаво да се върнеш у дома след толкова години отсъствие.’’ Бях се озовал в една гора на някакви си двеста метра от един град, разбира се, че това разстояние нямаше да бъде проблем за мен, защото просто щях да се телепортирам . Макар след това да ме болеше главата, но телепортирането беше по-доброто решение от вървенето. Не бях изминал и сто метра
от мястото на което бях и чух два женски гласа да си крещят, а някъде на север се чуваше падаща вода, явно някакъв водопад. Определено се караха и бях сигурен, че това не са хора, а митични същества. Доближих се, а гласовете ставаха се по-високи и по-пронизващи. Застанах зад едни храсти и видях Брегини, за мое най-голямо учудване.
Брегините са двойка женски духове – девойка и старица. Те бдят над бременните жени по време на раждането и закриляли новороденото от Упир (дух който създава всяко зло и беда по света) , таласъми които най-често се срещат в Родопите ( там имат и друго наименование – дракуз) , но и в други части на Света. Брегините също така пазят майките и новородените от тролове, феи и елфи, които обикновено сменят човешките деца с така наречените сменени деца. Човешкото дете може да е взето поради много причини: за да е роб, заради голямата любов със която се ражда детето или от злоба. Най-често е смятано, че феите сменят децата за да предотвратят бракове между хора и митични същества. Тези бракове разрушават невидимата защитна стена между двата свята.
- Излез, човеко.- каза ми старицата с висок глас, почти викайки.
Излязох бавно, почти носейки се във въздуха, а краката ми галеха мократа трева от току- що падналата роса.
- Не съм човек, а ангел. Казвам се Виктор. – отговорих аз спокоен. – Чух виковете и реших да видя какво става.
- Интересно.- изсъска старицата.- Някой херувим те изпрати тук, да свършиш нещо вместо него, нали? Толкова си жалък. Вие ангелите и архангелите стоите най-ниско от всички, защото сте в най-голям контакт с човешкият свят и поради това сте изложени на по-голяма вероятност за грях.
- Майко, не го нападай така. – изведнъж се обади другата брегина – девойката. – Той е дошъл от небето за да ни помогне. Нали е така, страннико? – каза тя и се обърна към мен.
- Да, така е.- отвърнах аз.
- Проблема е – продължи момичето – че аз и майка ми усещаме отново присъствието на двете харпии** Елопа*** и Келено***. Те двете постоянно ни говорят за някакъв край и някакво начало. Света на боговете ще се разруши и всички същества ще бъдат видими за хората.
- Какво мога да направя аз? – попитах и погледнах старицата.
- Намери жълтият дракон****. – каза старицата.- Говори с него и отгатни гатанките които ще ти каже. Живота на толкова хора и митични същества зависи от теб, Виктор.
След минута се озовах точно пред самият жълт дракон. Беше наистина могъщ.
- Знам за какво си тук, Виктор. – каза той и от ноздрите му излезе пушек, които миришеше на сяра.- Загадката е следната: ,,Живее до кладенец.Излиза вечерта, осветява небето, умира и пак се ражда.’’
-Грифон .-отвърнах аз.
-Следващата загадка: ,, Той има над 40 имена, но е един единствен бог. Кой е той?’’
-Хм . . . Нергал***** .
- Дали, ако не беше ангел, щеше да ги знаеш тези неща? Всъщност не знам, защо дойде при мен. Не знам кой те е пратил изобщо на Земята. На разходка ли си тук или на работа Виктор?
- Тръгнах да се разхождам, но две брегини ме помолиха да дойда при теб и да им помогна. Помагам, тъй като съм ангел.
- Помагаш, но не знаеш, дали за добро или зло?
- Знам, че е за добро. – след което си тръгнах от дракона. Не беше толкова умен, колкото казаха брегините. Беше повече с рекламна цел да отида при него от колкото да помогна на Света. Тук е момента да си призная, че бях излъган, измамен и унижен от две брегини, аз ангела. Харпиите не нападат никой, не се е развалило, никакво равновесие на този Свят, освен ума ми.
Вървях по плажната ивица късно вечерта и видях момиче, което беше седнало на пясъка. Имах два варианта: да спра до нея и да я заговоря или да продължа разходката си.
- Извинявай, какво прави такова красиво момиче, толкова късно на плажа? – попитах я аз, след като бях застанал зад нея.
- Как разбра, че съм красива, след като съм ти обърнала гръб?
- Как да ти кажа? Шесто чувство, моето сърце ми сподели, навик.- след изричането на последната дума осъзнах, колко съм глупав и какви глупости наприказвах.
- Нима имаш сърце? На всички момичета в тъмното ли казваш, че са красиви, а на светло, ако не ти харесват, бягаш?- попита ме и тя и стана.Обърна се към мен, беше чернокоса, с дълги крака и кафяви очи. Косата й беше права, беше божествена. – Все пак приятно ми е Александра.
- Виктор. – казах аз.- Не си човек, нали?
- Човек съм, всички сме хора, но сме различни. Аз съм вампир, а ти какво си? – каза тя и се засмя.
- На какво ти приличам? – попитах аз.
- На човек който е объркал събеседника си. Харесва ли ти да си говориш с вампири? – каза тя, заобиколи ме си спусна ръката по гърба ми.
- Всъщност за първи път си говоря с вампир. Ще видим как ще се развие диалогът ни? Ако вече има значение, аз съм ангел. - зад твърдият ми глас се криеше страх. Не, не ме беше страх от вампири, наистина не ме беше страх. Просто за първи път виждах истински вампир, беше нещо ново за мен.
- Гласът ти.- каза Александра и отиде до брега. Избута с единия си крак, пясък към океана, вълните го отнесоха и нямаше спомен, че е бил там.
-Какво ми има на гласа?- казах аз. – Не знам за какво говориш. Сериозно, не мога да те разбера.- седнах на пясъка и се любувах на вампира до мен.
- Ха, това беше добър опит да се измъкнеш. - обърна се и седна до мен. – Преди всичко друго ти си мъж. Мъжете са глупави, от където и да го погледнеш.
- Усещам, че почваш да се заяждаш. – казах аз.
- Всъщност, не, просто ти казвам истината. Какво стана спаси ли Света от харпиите? Не мога да повярвам как си успял да се хванеш на въдицата на брегините. Не, недей ми отговаря. Заради младото момиче е нали? Казах ли ти, че мъжете са глупави?
Не мога да повярвам, че знаеше за тези неща, но от къде? Вече наистина излязох като пълен глупак. Трябва да се държа, на ниво. Ако знае тя, знаеха и в Рая.
-Кой ги казва тези слухове? – отговорих й и се засмях. – Това са глупости Александра. Нима вярваш на хората?
- Проблема е, че не ги казва човек, а митично създание. Много добре знаеш, че не са слухове. Страх те е да си признаеш пред мен, защото ще те помисля за глупак, нали? – попита нахакано, вампира.
Който всъщност, ако не ми беше казал изобщо нямаше да разбера, че е вампир. Освен, ако не станем много добри приятели и не се сбръчка след 60 годишният си юбилей и ако не я хване критическата. Тогава щях да съм сигурен, че е някакво създание. В крайна сметка, знам болестите на хората, но информативно.
- Продължаваш да твърдиш нелепото си твърдение, че всички мъже са глупави. Колко си наивна само. Кажи ми повелителко на мрака, какво мислиш за Бог?
- Той е мъж, нали? Създал е жената защото е бил нещастен, че е сам и за това направил гадно и на другите мъже. Нека да не говорим за него, че не ми е приятно. Няма добри хора, хората са всякакви. Доброто се прави, заради общи интереси, а не защото искаш да помогнеш. В крайна сметка и ти не си го виждал. Нали, ангеле? – гласът й трепереше от сарказъм. Правеше й кеф, да ме дразни, макар и да се познавахме от няколко часа.
- Не се отказваш, лесно, нали? Държиш на своето и адски обичаш да дразниш мъжете.
Той съществува. Не говори за Него така Александра. – казах аз на висок тон. Бях присвил ръцете си в юмруци вече, готов за бой.
- Спокойно. – отвърна ми тя. – Просто аз съм реалист. Виждам нещата така Виктор, както на мен ми харесват. – Тя се доближи до мен и ме целуна по устата със студените си устни. Знаех, че трябва да внимавам, защото е вампир. Знаех много неща за тях, но само на теория. Нали, знаете, онези неща със светената вода, кръста и чесана. Не помагат, да знаете от мен, това е измислено от Вас хората.
След това станахме и вървяхме, чак до буните. Спряхме се и се гледахме адски много време без да кажем и дума. Прегърнах я, а тя беше подпряла главата си на гърдите ми. Сърцето ми, усещах го. Гърдите ми горяха от любов, към тази жена.
- Не искам да прозвучи като клише, но те обичам. Харесвам те, просто ми повярвай. – казах аз с треперещ глас.
- Вярвам ти- отговори ми Александра. Целуна ме отново. Ръката й почна да гали лицето ми. Съблякох тениската си и бавно целувах по врата, Александра. Любихме се и след това стояхме прегърнати дълго време. За първи път обичах някого толкова много, дори повече от Бог.
Почна да се зазорява.
- Аз тръгвам Виктор. Благодаря ти за тази нощ. Наистина ме накара да се почувствам жена. – каза Александра и ме целуна за последно. – Надявам се да се видим пак.
- За съжаление, аз също трябва да вървя. Горе ме чакат, иначе щях да бъда с теб завинаги. Само ми кажи едно: ,,От къде разбра, че са ме измамили за Света?’’
- Ха.- засмя се тя и се доближи до мен. – Знаеш ли каква е разликата между мъжа и жената?- попита ме тя и се усмихна.
-Каква?- попитах аз.
- Мъжа може да е хищник, щом се отнася до любовта, но жената е ловеца.
- Добре, казано Александра. Яд те е за тази вечер, нали? След като разбра, че съм ангел, успя да ме примамиш, но не можа да опиташ кръвта ми, нали?
- Не си бил, толкова глупав, Виктор. – каза тя.
Обърнах се и си заминах. Нощния бриз беше страхотен. Погледнах зад себе си, Александра беше изчезнала. По пясъка не личаха стъпките й , океана ги изтри. Океана скри, цялата тази вечер, но аз ще я помня завинаги.
Наказаха ме по точка 46 параграф 3 : : ,,Ангелите и Архангелите нямат право на контакти с митични създания от Земята, освен, ако не са получили заповед от херувими. ‘’
По тази точка ме наказаха 4 пъти, защото съм разговарял с 5 създания.
Двете брегини, жълтия дракон и вампира и един елф за когото не Ви казах, за което моля да бъда извинен. Забравих, а и разговора ми с него не влия по-никакъв начин на историята ми.
За Александра ме наказаха, защото съм си позволил да говоря за Бог пред вампир и не съм Го защитил от нейните слова. Наказаха ме и за мисълта ми, че: : ,, За първи път обичах някого толкова много, дори повече от Бог.’’
Наруших няколко от десетте Божи Заповеди: ,, Не си прави кумир и никакво изображение...’’ Това го каза вампира, но тъй като не съм защитил Бог ме обвиниха за това: ,,Да нямаш други богове, освен Мене.’’ ’’ Казах на вампира, че е божествена и ме наказаха херувимите.
Както казах в началото на моята история сега съм в Чакалнята и чакам. Онзи вампир Александра беше права като каза, че всички мъже са глупави и че добри хора няма.
За първото съм сигурен, защото вече я чакам тук вече 265 години, 5 месеца и 13 дни.
За второто, защото, нали Бог уж е добър, а и Той наказва.
Още я обичам! Тя завинаги, ще ми остане . . . тръпка.
Херувим* - четирикрил ангел. Името му значи “излияние на премъдрост”, просвещение. Самият Сатана имал чин на херувим. Херувимите са в първата фаза след серафими които са най-близко до Бог.
Харпиите** - в древногръцката митологияте са богини на вихъра и смъртта. Живеели на Строфадите (островите на завръщането) в Егейско море.
Елопа и Келено*** - Те са двете от петте деца на морския бог Тавмант. Другите три сестри носят имената: Ела, Подарга и Окипета.
жълтият дракон**** - е от китайската митология, известен е с висока образованост и широки познания. Всичко което казва има скрито послание.
Нергал***** - е ха тоническо божество от шумеро-аккадската митология, което олицетворява различни отрицателни явления
Лично творчество.
Имам много голям проблем с това ,,казване'', напълно съм съгласен със теб. Знаеш ли от къде мога да си купя на Стивън Кинг ,, Как да пишем роман'' и ,, Как да пишем разкази'' някакви такива бяха имената на книгите. От Добрич съм, търсил съм в ,,Пингвините'' , но няма.