Раждане на 62 години

Разбира се, че има. Сериозно ли задаваш този въпрос?
Шансът на едно бебе под килограм да оцелее е много по-нищожен от този ако бе над.

Не е. При мен до края на 6-тия месец настояваха да махна едното бебе - води се животоспасяваща операция за майката и другото/другите бебета.

Ако бебетата бяха здрави, по 3 кг. , мнението ми би било същото.

Гледах, четох и...........не мога и не искам да го приема за нормално!
Ок да, има родители, баби и прабаби, които достигат до достолепна възраст и Господ им е отредил да се радват на земните благини дълго и щастливо, но....
Аз някак си не мога да приема, че да си със знанието, че има дори и капчица вероятност да ги родиш увредени, да знаеш, че има дори и малка да е, вероятност да съсипеш живота им, е някак си похвално - за мен никак даже!
Да, никой за жалост не е застрахован и да, всеки вярва и иска най-хубавото, най-здравото дете, но това е когато ти не знаеш, че нещо ги застрашава поради здравето ти.
Та какво казаха вчера лекарите - най-малко поради факта, че ще бъдат толкова време в кувьоз ще имат ретинопатия, ментални заболявания и прочее - направо нямам сили да ги изрека.
И какво се получава - да приемем, че тя го е направила по примера на родителите си - да не е сама, или пък по нейни си егоистични или не толкова егоистични желания да не е сама...средната възраст при жените е около 72 години първо, второ как ще съумява да се справи не с едно, а с две - да ги повива, да ги храни, да ги разхожда, да седи след време по повече от 6 часа прегърбена за да ги научи да ходят, след това да търчи по тях, по катерушки, пързалки, да съумее да ги опази,....да не се наспива, да има силите за една толкова отговорна работа като това да отгледаш и възпитаваш....
И не на последно място - не съм убедена, че след една такава интервенция като раждането, тя ще може да се възстанови напълно, както една млада жена, от което следва, че тази жена има пълната вероятност да се разболее.....
...И както се очаква децата, и те да не са добре, какво ще се случва от тук нататък?! Нито тя ще може да ги гледа, нито те, както тя съм убедена, че очаква!
Та, ако те страдат дори само една болест от изречените от лекарите вчера, не съм убедена, че тя ще има силите да се бори, да ходи по инстанции, по лекари, да създаде нужната обстановка, да даде нужните грижи, да има силите...
Тя е абсолютно сама! Какво означава, има колеги, които я подкрепят....те ще са там ли когато те плачат през нощта, когато едното е хвръкнало еди къде си, а другото не знам къде си, те ли ще са там когато едното е болно, другото кисело, там ли ще са когато тя ще има нуждата от една секунда тишина и почивка, за да може да е адекватна в грижите си....и нещо по страшно....там ли ще са, ако не дай си Боже тя си отиде внезапно, а те са още в невръстна възраст...примерно 2,3,4 годишни....
Не съм съгласна, че да имаш деца трябва да е на всяка цена...

Имах предвид не килограмите на бебето, а възрастта на майката - тя няма общо в случая.
И нещо си говорим на различни езици - още вчера го забелязах. Писах за кръстника на децата ми - за него имах предвид да прочетеш /другото беше допълнение/...
И да, имах съпътстващи утежняващи обстоятелства, но желанието на човек да има деца често граничи с реална загуба на разум /слава Богу, оказва се, че собственото тяло знае по-добре от разните светила/.

Опасявам се, че и моето също. Критично ниското тегло на децата, само ме кара да се възмущавам още по-силно. Защото то е било предвидимо и очаквано, но въпреки това не е спряло тази жена в безразсъдството и.

И моето също.
И не разбирам толерантността само за да изглеждаш толерантен.

  И аз не разбирам защо се намесват бабите, отглеждащи внуци. С бабите ако стане нещо, тези деца имат родители, няма да ги пратят в социални домове.

Абе, стига с тия баби и дядовци дето си гледали ВНУЦИТЕ!!! ВНУЦИТЕ! Кое дете, бе хора, иска да бъде отгледано от баба си, а не от МАЙКА СИ!! Това , че има изключения от правилото, защото живота така налага, не значи че ЗОРЛЕМ ТРЯБВА ДА ПРАВИМ И АДМИРИРАМЕ изключенията!

За малкото момиченце - ще го измъчат в борбата си да го спасят и накрая.....тук ми се плаче....може да си отиде от тоя свят без нищо да е разбрало.

За така наречената майка, хич не ми пука. Тя мъчи децата, бе хора, не го ли разбирате??? САМО И САМО ДА СИ ОСЪЩЕСТВИ МЕЧТАТА.

Милата душичка.....не знам какво ще му оперират като е само кожа и кости горкото.

Със сигурност говорим на различни езици. Ти търсиш доводи в подкрепа, а за мен е така абсурдно всичко, че дори не мога да се концентрирам да ги прочета

Азаф, аз специално питах, защото пишеш, че си била в същата ситация, а аз смея да твърдя, че не си била. Не се заяждам, напротив. Просто исках да си изясня нещата.

Думата толерантност е крайно неуместна в случая.

Някой може ли накратко да ми обясни- когато се дарява яйцеклетка, донора има ли избор? В смисъл, дали жената знае, че това са нейните бебета, и че точно Красимира ще ги износи и роди?

Азаф, извинявай.

И по-възрастни хора от доста по-сериозни операции са се възстановявали...
На 62г. не си престарял и можеш да понесеш доста неща.

И аз не съм съгласна, че да имаш деца, трябва да е на всяка цена.
Но го мисля сега, на 28г. Нямам идея какво ще мисля на 30г. или на 35г., а камо ли на 62г.