Няколко?!
Може и повече от 10 пъти.
Операции, болки, мъки, операции, операции...
На очичките - няколко, примерно 5- 6...
На челюстта - няколко (защото е недоразвита, а несъразмерно голямото езиче виси отвън и прави дишането трудно, а храненето невъзможно)...
На червата - няколко, неясно до каква възраст и неясно с какъв краен резултат...
И през цялото това време, измежду всичките тия мъки, болници и кошмар, всеки Божи ден на рехабилитации, защото недоразвитите мускули ще атрофират...
И за капак на всичко това, накрая се оказва, че мозъчните клетки, загинали, заради липсата на кислород никога няма да се възстановят!
Това е един пример, който може би ще е реалността за баба Красимира.
Дали тя ще може да гледа това невинно същество, тук сега не се говори.
Говори се, че тя ще е осъществила мечтата си - да има дете.
Дете, което, (примерно) няма да чува добре, няма да вижда добре, няма да се научи никога да говори, ще се храни трудно самичко, ще проходи най- рано на 3 годишна възраст, а с памперсите може и никога да не се раздели.
Прекалено черно ли ви се вижда?
Де да беше, Господи, де да беше!