Раждане на 62 години

ако раждането на 62 години е "тресчица", боже как ли изглежда гредата  

Да, права си! Жестокостта ме потриса, особено в този случай, когато е съчетана с безотговорност. Не мога да съжалявам една жена, пропиляла живота си, но ми се къса сърцето за тези две невинни душици, които са обект на право, осъществено. Честито!

Няма как да не се съглася. Точно като жестоки бих определила лекарите, съгласи ли се на този експеримент с ясното съзнание на какво съществуване обричат бедните душици.

.

За това си права. Жестокостта, на което са подложени двете новородени момиченца няма аналог в природата.
Болката и страданията, които изпитват, обаче, са им причинени от решенията на конкретни хора. При това - напълно съзнателно.
Няма такава жестокост. Никоя дума, обида, или помисъл от тази тема, не може да се сравни и на една хилядна с това, които екипът от лекари е ИЗВЪРШИЛ. Нямам представа дали го осъзнават. Но се надявам да понесат наказание за постъпките си. Ако не тук и сега, то... някъде и някога.
Но такова зло няма да остане ненаказано. Убедена съм.

Ма ти разпозна ли се или к`во?
В някои постинги няма гледна точка. Само хвърляне на думички. Дали съм елементарна не зависи от мен, толкоз си мога просто.
В писаното си по темата не съм съдила никого, освен спорното професионално поведение на лекарите.

Най-старата майка е на 72 години. Не, че да си на 62 е по-добре де.

Като анонсираха за първи път историята, имаше кратък репортаж за румънската подобна - от РД на детето. Гадост, хорааа, гадост: 70-годишната майка - съсухрена, сбръчкана, жива мумия, момиченцето (3-5 годишно) - малка старица. Мислех да не споменавам, ама снимката на индийката повдигна в мен въпроси - и това бебенце мяза на малък старец Дали е случайно?

И на един зададен по-горе въпрос: разликата между психолог и психиатър е, че първото е професия, а второто - диагноза

Въпросът е, че жената е решила, преценила е рисковете и ги е поела. И никой няма право да я съди.
А със сравнението, което направих, исках да кажа, че не само възрастта е определяща за това, което може да се случи. Дано сега се разбере.
Имелда, не си осъждала друг освен лекарите, но нападаш всеки с различно виждане от твоето. Не ми трябва медицинско образование, за да знам, че жената е стара за деца, че не е във фертилна възраст и т.н. Въпросът е, че това се е случило. И сега какво - дайте да осъдим тоя, дето не може да се защити.

Абсолютно си права!

Мисълта за малкото половинкилограмово телце, което е само в кувьоза ме натъжава и едновременно ядосва.
Боцкат го, режат го, пъхат му разни тръбички, защото някой е решил да осъществи амбициите си на негов гръб.  
Не ми казвайте, че такива деца се раждат и на млади майки. В живота всичко се случва - и болест, и страдание, и смърт. Но има граници, които не бива да се прекрачват, както са прекрачени в случая.

Какво да я съдим, тя сама се е осъдила.
Ама целта е подобни експерименти да бъдат предотвратени преди да станат, за да не казваме " ама те са факт какво сега"

Гледах документален филм точно за 72 годишната индийка от снимката, даваха и как си кърми бебето - е потресаваща гледка е.
В Индия жените го правят, защото ако са бездетни, са презрени от цялото общество. Затова съкровената им мечта е Бебето/Детето.

В същият филм даваха и за една испанка, на ок. 65, не помня точно, родила едно бебе и въпреки, че и откриха рак беше в процедура за второ. Починала е по време на снимките на филма.

Една пък друга - англичанка, на 78 обикаляше по клиниките в Англия, но там не й разрешиха инвитро, затова тя започна да звъни по света - Русия, Индия... като гледам - може и да я огрее.

Много съжалявам дечицата, които ще бъдат подхвърлени по белия всят от такива майки.
И не става въпрос за съдене - кой ни пита нас, но все пак е позволено да се изказва мнеие, пък и нали живеем в общество, а не в клетки поотделно, мнението на обществото би трябвало да има значение. Най-малкото, защото от парите на обществото се плаща издръжката на тези потенциални сирачета.

Боже, какво ги чака тези деца... ако оживеят.
Според мен майката няма никакъв шанс да се справи с тяхното отглеждане чисто физически.

Майка ми е на нейните години. Има внуци-близнаци. Въпреки, че са родени гиганти в сравнение с тези деца - по около 2 кг. и са напълно здрави, майка ми категорично не може да ги гледа двамата сама, дори за ден.

Аз мисля, че единствените, които трябва да бъдат съдени са лекарите, позволили това да се случи. Жената явно не е съвсем добре, явно чак сега е успяла да осъзнае фактите. Но лекарите, те са знаели предварително. И тази гордост, която афишират. Заплахи, че ще раздухатслучаи с неуспешни ин-витро процедури ... Неее, нещо намирисва тяхното поведение!  

Да, правим. Психологът се занимава с психика, психотерапия. Психиатърът е лекар и като такъв прави диференциална диагностика и се занимава предимно с медикаментозно лечение. Ако човек има психични отклонения, защото е болен от малария, психолог и 2 години да го изслушва, няма да му помогне. Ако някой е подтиснат в определени ситуации, психолог би помогнал за избягването им, но никакво лекарствено лечение не би имало ефект в дългосрочен план. Повечето психиатри, които познавам, са доста, хм, как да кажа, странни.


Не съм напълно съгласна. Да не забравяме, че госпожата е от друго поколение, което гледа на осиновяването, правата и задълженията на осиновителите и осиновените, отношението с и към био-майката итн по съвсем друг начин. Също професията и може би я е сблъсквала със социалните и психични последици от отгледани в дом хора и е видяла трудностите в семейната и обществена интеграция на такива, и само такива деца (хора без трудности едва ли биха стигнали до психиатър). Кой знае какви усилия като майка след живота, който е водила едва ли ще положи а и ....... ....... всъщност, тези деца, ако скоро, ако въобще някога ги прибере у дома ще са като осиновени. Те ще са лежали дълго време в институция, ще трябва да им се обръща режима (защото тя едва ли ще обърне нейния), ще са в нова среда без бибкането на апаратите, ще трябва да свикват с друга светлина, гледка и новата си родителка. Едва ли с такова тегло и възраст ще излязат от болница в кърмаческа възраст. Единствената разлика с осиновените е, че в този случай няма кой да и забрани да ги прибере в къщи. Даже социалните ще я посещават в началото, защото децата са в рискова група и тя също.

Аз лично този, който не може да се защити, не го съдя, защитавам го и се моля за него да оцелее и да са минимални последствията за него /за тях в случая/ от упражненото право на лекари и майка.

Не мога да убедя никого, че не бива да упражнява желаното право, когато е в ущърб на някого другиго.