Спестената истина лъжа ли е?

  • 10 822
  • 124
# 90
понеже темата е фокусирана в изневярата като лъжа, а не в лъжата по принцип, ще допълня този пост  Laughing

И като разбереш, че ти е изневерил -  какво?
Ще кажеш: "Да, добре! Хайде да вечеряме..."

И при всяко закъснение ще има тормоз "Знам те аз какъв си... И предния път така ми каза!"

и да ти каже първия път, втория път никога, ама никога няма да го направи  Laughing
а ако започне паралелна връзка и пропусне първите няколко пъти, съвсем никога няма да си признае сам  Laughing

'щото, нали ... какво да ти каже?
"тука с иднъ женицъ от година-година и половина редовно си се чукаме, ама ти хич не се коси, ня'а си разваляме семейството, 'щото тя още не иска"
Виж целия пост
# 91
Смея да кажа, че имам такава връзка повече от 12 год. Женени сме, имаме 2 деца. Сигурна съм в човека до мен. Сигурна съм и в себе си, че няма да се отдам на мимолетни емоции. Знам, че ако някой ден се случи нещо, което би ме наранило, то бих искала да съм наясно. Естествено, че ако става въпрос за еднократно "залитане" едва ли ще има някакви сериозни последици за връзката ни. Със сигурност ще ми бъде много по-лесно ако човека до мен има ДОСТОЙНСТВОТО да сподели. Тогава ще знам, че и той съжалява. Тогава ще имам ДОСТОЙНСТВОТО да простя. Но ако не сподели, ако се превърне в система....ако аз се досетя или разбера случайно...извинете, но смятам, че това ще е доста по-болезнено. Говорите за децата... А смятате ли, че за едно дете е добре да живее в семейство пропито с напрежение, съмнения, изневери!? Колкото и да четох, не можах да намеря разумни доводи в подкрепа на "спестената истина"

Да простиш ли? Значи ти си планирала че ако се случи ще простиш?
Ти не можеш да си сигурна дали ще можеш да простиш. Много хора се опитват но не става. Вазата разбита на парчета не се лепи без да личи. А човекът може наистина с голямо разкаяние да споделя. В надежда да си очисти съвестта защото нали...не лъже. (за мен такива са висша степен прости).
Може да има и друг сценарий. Ти страдаш но прощаваш. За него може да стане сигнал- греши колкото искаш, важно е да се изповядаш и разкаеш после. И изведнъж става друг човек когото не познаваш. Колко още пъти можеш да простиш?

Аз лично бих простила но никога не бих забравила. И при всеки удобен случай ще го натяквам и изтъквам като довод. Ами да не е бил толкова прост че да го разбирам. Най-вероятно ще му се върне тъпкано през носа.

За децата...в 90% от семействата има изневери. И както не са разбрали партньорите, така пък децата още по-малко. Какво им е на децата от нечии изневери? Виж ако е толкова "умен" изневерившия да си докладва, и семейството и детето могат сериозно да пострадат.
Виж целия пост
# 92
Delusion, естествено, че не става въпрос системно да си затварям очите за най-различни еднократни изневери, пък било то и да има разкаяние после. Аз знам, че ако нещо накара мъжа ми да изневерява многократно, то ще е сериозно и тогава трябва трябва да решим дали изобщо можем да продължим. Това ще е повод за много сериозно преосмисляне на нещата. Но отношенията трябва да са ясни. Склонна съм да преглътна мимолетна изневяра (не връзка), макар, че не вярвам той да се увлече за "единия секс".И в случая бих приела разкаянието не като опит за "изчистване на съвестта", а като постъпка на достоен човек, който държи на семейството си.
А какво значи "като не са разбрали партьорите"-рано или късно това е стане. И как ще се почувстваш, като разбереш, че години наред си била лъгана? Не мога да приема това. Говоря от моята гледна точка, за моето семейство.
Ясно е, че не можем да стигнем до "истината", защото такава няма - всеки решава за себе си, доверява се на своята интуиция. Важно е, обаче гледните точки и на двамата да са сходни.
A_vagabоnd - честно да ти кажа и на мен щеше да ми е неприятно ако мъжа до мен смяташе така. Щом планувате дете, важно е да изчистите максимално "разминаванията си". Вярвай ми, след раждането на децата (особено на първото), ежедневието доста се усложнява, стреса е сериозен в доста семейства. Изпитанието е сериозно, особено ако няма кой да помага в отглеждането.
Успех!   bouquet
Виж целия пост
# 93
Ако това което си търсила е такова днес, съвсем не значи че ще бъде същото утре.
Съвсем не означава че въпреки факта че си намерила каквото си търсила няма да си загубиш акъла по друг.
Има най-различни обстоятелства в този живот, абсурдно е да смяташ че цял живот някой ще ти бъде верен. Още повече пък мъж. Той със сигурност не мисли че си му последната в живота.


Когато двама решат, че ще са семейство, изясняват и разбиранията си за него. Ако решат, че ще са полигамни, ок, ако решат, че ще са моногамни, пак ок, това си е тяхно решение, при това не наложено, никой не ги държи насила. Ако с времето се промени, пак се решава. Игрички зад гърба обаче - не.

Иначе абсолютно си права, и на 60 г. може да те тресне някоя др. по-голяма любов, това не е нещо, което може да се контролира (като еднократните забежки без чувства). Тогава всеки си поема по пътя  Peace но криеници, лъжи и щуротлъци, не.

... Аз ако знам, че жена ми ще ме напусне ако и изневеря или поне си призная (без бой) , на момента скачам с двата крака в първото чуждо легло ...

 Joy И с каква цел?
Подобни неща правят децата в детската градина  Laughing
Всъщност, ако я обичаш, ще рискуваш на кукуво лято  Mr. Green
Виж целия пост
# 94
.... Естествено, че ако става въпрос за еднократно "залитане" едва ли ще има някакви сериозни последици за връзката ни. Със сигурност ще ми бъде много по-лесно ако човека до мен има ДОСТОЙНСТВОТО да сподели. Тогава ще знам, че и той съжалява. Тогава ще имам ДОСТОЙНСТВОТО да простя. Но ако не сподели, ако се превърне в система....ако аз се досетя или разбера случайно...извинете, но смятам, че това ще е доста по-болезнено. Говорите за децата... А смятате ли, че за едно дете е добре да живее в семейство пропито с напрежение, съмнения, изневери!? Колкото и да четох, не можах да намеря разумни доводи в подкрепа на "спестената истина"
Аз говоря за ЕДНОКРАТНО ЗАЛИТАНЕ.Защото никой не е застрахован...
Ако нещо подобно се случи,не знам дали искам да научавам...да се бори сам със съвестта си.

Ако стане система,вече и без да ми казва,аз ще разбера...няма как един човек системно да изневерява и това да не се усети и да не се отрази на отношенията.
Тогава няма нужда от признания...то се усеща.
Виж целия пост
# 95
[Ако нещо подобно се случи,не знам дали искам да научавам...да се бори сам със съвестта си.

Да, ти си имаш собствени разбирания и това е нормално. Затова пак казвам - единно решение няма. Но не смяташ ли все пак, че дори и мимолетната изневяра без чувства е сигнал, че нещо в семейството не е наред и е сериозен повод за разговор. Тук не става въпрос за съвест. Не е ли по-добре двама претендиращи, че се обичат и уважават да намерят начин да стигнат до първопричината за това и да съумеят да изгладят нещата така, че да няма продължение на изневерите. Смятам, че акта на изневяра е сериозен сигнал за проблем, който ТРЯБВА да намери решение - колкото по-бързо, толкова по-добре.


Когато двама решат, че ще са семейство, изясняват и разбиранията си за него. Ако решат, че ще са полигамни, ок, ако решат, че ще са моногамни, пак ок, това си е тяхно решение, при това не наложено, никой не ги държи насила. Ако с времето се промени, пак се решава. Игрички зад гърба обаче - не.
Напълно съм съгласна Peace

Виж целия пост
# 96
И какво?Ето аз разбрах факти за паралелна връзка на мъжа ми след почти година. Връзка с чувства, която усетих и аз по всички правила на жанра.Вече не са заедно. Много отдавна.И този момент го усетих- на разлюбването. Има смекчаващи вината обстоятелства, ама…Болката е неописуема. Пести ми много от истината, наясно съм. От страната от която съм в момента, спестяването е 100% лъжа.
 Връщам се назад във времето. Той беше влюбен. От километри му личеше. А как ме гледаше в очите и се кълнеше, че само мен обича и няма друга…
 Искам да простя, но истината е ,че не зная как. Ако опрощението е да изчистиш всички негативни емоции и претенции  към някого, предизвикани от негова постъпка, то аз няма да мога…Или ще ми трябва прекалено много време. Да забравя никога няма да мога. Не знам забравата част от прошката ли е?
Виж целия пост
# 97



 Но не смяташ ли все пак, че дори и мимолетната изневяра без чувства е сигнал, че нещо в семейството не е наред и е сериозен повод за разговор.


Обикновено единствено е сигнал , че сте много близки и познати.
Виж целия пост
# 98



 Но не смяташ ли все пак, че дори и мимолетната изневяра без чувства е сигнал, че нещо в семейството не е наред и е сериозен повод за разговор.


Обикновено единствено е сигнал , че сте много близки и познати.
???  Thinking Извинявай, не разбрах смисъла
Виж целия пост
# 99
И какво?Ето аз разбрах факти за паралелна връзка на мъжа ми след почти година. Връзка с чувства, която усетих и аз по всички правила на жанра.Вече не са заедно. Много отдавна.И този момент го усетих- на разлюбването. Има смекчаващи вината обстоятелства, ама…Болката е неописуема. Пести ми много от истината, наясно съм. От страната от която съм в момента, спестяването е 100% лъжа.
 Връщам се назад във времето. Той беше влюбен. От километри му личеше. А как ме гледаше в очите и се кълнеше, че само мен обича и няма друга…
 Искам да простя, но истината е ,че не зная как. Ако опрощението е да изчистиш всички негативни емоции и претенции  към някого, предизвикани от негова постъпка, то аз няма да мога…Или ще ми трябва прекалено много време. Да забравя никога няма да мога. Не знам забравата част от прошката ли е?

Съжалявам за това, което трябва да превъзмогнеш Sad
А сега, от твоята гледна точка, как мислиш - нямаше ли да е по-добре, ако знаеше от самото начало от него, а не да "усещаш"? При вас нещата явно са били по-сериозни - все пак говориш за "влюбване". Може би сега щеше да преживяваш само факта, че мъжът ти е бил влюбен в друга, но не и че те е излъгал. Не знам, не съм преживявала подобно нещо. Никой не е застрахован. Успех  Hug
Виж целия пост
# 100



 Но не смяташ ли все пак, че дори и мимолетната изневяра без чувства е сигнал, че нещо в семейството не е наред и е сериозен повод за разговор.


Обикновено единствено е сигнал , че сте много близки и познати.
???  Thinking Извинявай, не разбрах смисъла
Може да сме сапиенс, но си оставаме полигамни. Колкото и да го отричаме и да се надяваме,че точно на нас се е паднал Моногамния.Затова не виждам защо трябва да си вменяваме вина, че при някой в определен момент е надделяла биологичната му природа.
Виж целия пост
# 101
Мислила съм много. Не бил влюбен, бил „хлътнал” – негови думи.Факта,че не ми е признал на момента за увлечението си може да говори много неща:
-че е знаел, че е временно;
-че ми отмъщава;
-че по някакъв начин е държал на мен;
-че тя е била женена и не се е престрашила;чакал я е известно време;
-че са го притиснали по някакъв начин роднини, приятели и пр. да си „наляга парцалите” и да не върши глупости;
Не знам кое би било по-добре. Зависи с каква идея би си признал. От разкаяние или за да се освободи от мен. Така или иначе,не го направи…
Виж целия пост
# 102
Цитат
Смятам, че акта на изневяра е сериозен сигнал за проблем, който ТРЯБВА да намери решение - колкото по-бързо, толкова по-добре.

По принцип и моето мнение е такова.Че изневярата определено не се случва ,когато всичко в семейството е наред.
Но...
Яси представи следната ситуация:Отива мъжът ти на фирмен купон,в кръчма.По принцип не пие, но тази вечер му е добре, взел е например премия,или пък нещо друго ,пийва си повечко ,малък флирт със сервитьорката или друга случайна дама в заведението...и следва едно бързо.
След час-два поизтрезнява,и се плесва по челото "Лелее,каква я свърших!"
А всъщност е сериозен,стабилен мъж,държи на теб,обича те,прави всичко за теб...

Ей в такава ситуация не бих искала да знам.
Да си се гърчи сам какво е направил и защо!

А ако случайно му хареса и стане система,няма как да не се разбере.
Но това е вече друга история...
Виж целия пост
# 103

[/quote]Може да сме сапиенс, но си оставаме полигамни. Колкото и да го отричаме и да се надяваме,че точно на нас се е паднал Моногамния.Затова не виждам защо трябва да си вменяваме вина, че при някой в определен момент е надделяла биологичната му природа.
[/quote]
Е, може би си права - ще поживеем, ще видим.. Crossing Arms. Все пак се надявам инстинктите "глава на семейство, отговорен мъж" да надделеят над инстинкта за полигамия baby_neutral Joy
Виж целия пост
# 104
Мислила съм много. Не бил влюбен, бил „хлътнал” – негови думи.Факта,че не ми е признал на момента за увлечението си може да говори много неща:
-че е знаел, че е временно;
-че ми отмъщава;
-че по някакъв начин е държал на мен;
-че тя е била женена и не се е престрашила;чакал я е известно време;
-че са го притиснали по някакъв начин роднини, приятели и пр. да си „наляга парцалите” и да не върши глупости;
Не знам кое би било по-добре. Зависи с каква идея би си признал. От разкаяние или за да се освободи от мен. Така или иначе,не го направи…

Предполагам, че в ситуация като твоята, дори и да простя, ще е след мноооооооооого дълъг изпитателен период. Още веднъж успех! Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия