Редно ли е жена на 62 години да осинови дете?

Горката, мила, малка, невинна душа...  

""Красимира Димитрова е единствената родилка, която допускат в интензивното отделение. "" И въпреки това си позволи да обвини публично лекарите...жената може и да не е луда, но определенео е неадекватна, а плевенските доктори са направо  

Милата душичка  
Тая жена плюе хората ,които правят всичко възможно  да спасят децата и, и приятелката си  д-р Нина Радкова.
Явно плевенските "лекари" са заместили родителите и ,зависимостта и просто се е изместила.

Горкото мъниче  , два пъти на ден реанимация, това е жестоко, особено за една шепичка душичка    дано не се мъчи много!

Да споделя само, че освен коментарите ви, искрено ме отвращават медийните истерии с левовите измерения на борбата за живота на бебетата.

Кое в коментарите ни те отвращава? 
Че ни е мъчно за тези невинни същества или, че не намираме за нормално един кукумицин да си прави каквото му скимне на кухата лейка?

Възмущавате всичко друго не не и егоизма и безотговорността на Красимира и лекарите.
 Важното ,че всяка баба има право да е първескиня и всички лекари да експериментират с това  ,живота здравето и въобще положението на децата е без значение.
Мен това ме отвращава.

Левовите "изражения" са проблем а тъпунгелите.
Мен ме вълнуват чисто човешките "изражения" и егоцентризма на болните мозъци, ставащи безотговорни инкубатори в името на задоволяването на малоумни, старчески въжделения и мечти за компенсиране на липси в младостта и в семейните отношения.

аз имам близнаци, единият ми син беше в кувиоз в продължение на 23 дни, много близка чувствам мъката, на която е подложено детенцето. Всяка майка, която е очаквала детенцето и да се стабилизира в кувиоз знае за какво говоря.
Това че не подкрепям майката, не значи че не ми е мъчно за детенцето.  

Аз не виждам някой неподкрящ майката да не мисли за децата по- скоро е обратното.
За някой хора важната е тя за други децата с най-важни.

Колежка на д-р Красимира публично оповести диагнозата й - гранична личност.

  Дано при толкова много мисли за тях да се закрепят и да са здрави!  

Желанието да родиш е по-голямо от всичко, казва русенската лекарка, която постави национален рекорд с раждането на Мери и Жаклин

- Аз съм Ася Пенчева, на 37 години, журналист и майка на две дъщери.
- Аз съм лекар психиатър и съм майка на две дъщери. Имаме нещо общо, нали. На 29 октомври миналата година преминах ин витро процедура в плевенския клиничен институт по репродуктивна медицина. Екипът беше от д-р Емин и доц.Конова. Преминах всички изследвания и след неколкомесечно лечение с хормонални препарати настъпи моментът на ембриотрансфера. От втория път излезе успешен опитът за забременяване.
- Значи решението да станете майка не е от скоро?
- Всъщност започнах опитите от месец април миналата година. Въпреки двата положителни теста за бременност първият ембриотрансфер се оказа неуспешен. Ехографският преглед показа, че няма живот. През септември започнахме отново опитите, като през това време си вземах лекарствата редовно. Аз лично не вярвах, че ще се случи толкова бързо. Д-р Алкан Емин беше много категоричен и вярваше в успеха си. На 13 ноември се установиха три живи имплантирани ембриона, което пък създаде проблем. Изпратиха ме в София, в клиниката на д-р Мазнейкова, за да махнат единия ембрион. Аз отначало не исках да го махат, пък и беше зима с много снегове и чак в 12-13 гестационна седмица отидох в клиниката. Вече бях в 4 лунарен месец от бременността, но д-р Мазнейкова е изключително прецизна и успя да навлезе през маточната стена и да вкара калиев хлорид в сърцето. След контролния преглед се оказа, че всичко е наред. Терминът ми за раждане беше определен от 19 до 25 юли, но от началото на този месец рязко се влоших. Досега се чувствах субективно добре, но започнаха да ми се подуват краката заради натоварването на бъбреците и сърцето. Д-р Георги Хубчев ме прие в отделението и изследванията показаха, че имам общ спад на белтъка. На 5 май решиха да направят секцио и да настъпи родоразрешението.
- Това, че сте лекар, помагаше ли ви по време на бременността?
- Не мога да преценя, но аз бях толкова обсебена от желанието да са добре децата, че въобще не обърнах внимание на себе си. Затова съм изключително благодарна на д-р Хубчев, тъй като той спаси мен и децата. Рисковете за децата ми не са преминали, но все пак имам някаква надежда, че ще оцелеят. Тук полагат нужните грижи и са всеотдайни, но не се знае.
- Как на вашата възраст човек се решава да направи такава стъпка в живота си?
- За мен годините не са пречка, но е по-рискова бременността. То поначало многоплодната бременност се води рискова и млади жени са развивали същите усложнения, както и аз. Добре е, че се случи през късния етап.
Много исках да имам деца, не успях в по-ранен период и затова сега.
- Не мислите ли, че трябва да има ограничения за майчинство?
- Не, тъй като не всяка жена на моята възраст ще се реши на такова действие. Зависи и от здравословното й състояние. Когато започнах процедурите, нямах абсолютно никакви хронични заболявания и бях уверена, че мога да износя една бременност.
- Осиновяването на дете било ли е вариант за вас?
- Правих един опит, подадох всички документи, минах всички процедури, но не ми разрешиха. Това е нещо кошмарно да искаш да осиновиш дете. От страна на социалните служби създават всякакви пречки. Няма официални ограничения за възраст, но те отказаха да ми дадат дете именно поради тази причина.
- Какъв им беше аргументът?
- Можело да се влоша, да умра и какво щяло да стане с това дете, което отново трябва да се върне в институция. Това било много мъчително за детето. А всъщност има малки дечица, които от години чакат някой да ги осинови.
- Тези аргументи не важат ли и за Мери и Жаклин?
- Вероятно, но сега аз сама решавам какво да правя. Истината е, че е кошмар да искаш да осиновиш дете в България.
- Ако погледнем в бъдещето, какво бихме видели?
- Не ми се иска много-много да гледам в бъдещето и се надявам сега да са добре децата и да оцелеят.
- Сега практикувате ли професията си?
- От 23 март съм в болнични, но дотогава си давах дежурства в диспансера. В момента ми изготвят документи за пенсия, но имам и трудов договор.
- Как приемат бременността колегите и приятелите ви?
- Всички са много добронамерени и никой досега не ме е упрекнал за решението ми.
- Вие сама знаете, че естественият цикъл на живота е друг. При вас нещата са разменени.
- Да, така е. За обществото може и да не се приема, но е страхотно чувството на майчинството. По време на бременността имаше дни, в които кротуваха и не ги усещах, което страшно ме притесняваше. Голямо щастие е да носиш живот.
- Как избрахте имената им?
- Мери е на майка ми /Бог да я прости!/, а на Жаклин дойде спонтанно. Сега съм по-емоционална, тъй като се вълнувам за състоянието на децата си.
- Като психиатър вие правите личностни оценки. Как определяте късното майчинство?
- Това е право на вътрешно усещане и мотивация. За едни това сигурно е кощунство, но за други не е. Аз съм взела правилното решение и се радвам, че съм го направила. Ще имам две дечица, които ще бъдат свързани с мен. Самият акт на раждането не е нищо – той е мимолетен, но животът продължава. Това беше целта на живота ми и положих много усилия.
- Колко струваше процедурата по ин витро и лесно ли се съгласиха колегите ви?
- Тогава професията ми действително беше предимство. Ако беше друга жена, сигурно нямаше да се съгласят на подобно нещо. Иначе всичко платих по ценоразпис, макар да ползвах някои отстъпки от прегледи и изследвания. Явно в Плевен екипът е много амбициозен и искат да постигнат успехи. Страшно съм им благодарна за всичко!
- Как ще приемете упреците към плевенския екип, че изобщо са се съгласили?
- Няма да имат основание подобни упреци. Въпреки възрастта аз бях здрава физически и психически.
- Мислите ли за моралния аспект?
- Жените, които искат да имат деца, не мислят за тези неща. Желанието да родиш е по-голямо от всичко.

Това не е болестно, нито е психично заболяване   Такива диагнози с лопата да ги ринеш.

При Гала утре (1 юни) за нея ли ще говорят или за възрастните родилки по принцип?

Шушон, защо го пейстна това!?  Всички вече са го чели, предполагам.