С деца на гости?

Оооо, гледачка си имате значи...това обяснява нещата 

Просто става дума за различен тип гости. Гостите без деца у нас са идвали към 22 - 22,30, когато собственото ми дете отдавна е заспало нощния си сън.

И когато и мама е заспала 
Това наистина е моето време за сън. А да поканя гости и то да спи - абсурд - веднага ще довтаса.

Ходим с малката на гости,когато семейството има деца,за да играе с тях иначе и е много скучно и не слуша. Всеки път се държи различно,понякога много слуша,друг път настоява още от вратат да си ходим.Обикновено ходим на гости предиобед или късния слетобед.Тя като цяло си ляга рано и неискам с нашето гости да и развалям режима.В този случай или си тръгваме по рано или я оставяме на баба и.

И аз не смятам, че е "сиктердосване" това, че излизаме без децата. Ние също нямаме баби " на лесно" и викаме бавачка.
Аз не мога да разбера как чисто физически се провежда разговор м/у възрастни, в присъствие на 4 момчета - двама на 7г  и  двама на 5г, които нямат нищо общо с благовъзпитаните деца на болшинството съфорумки.Нашите не биха прекарали вечерта на масата вечеряйки мълчаливо, а после отдадени на тихи игри.Нашите деца неспирно бягат, викат, "стрелят" звучно,скачат от и в/у дивана, закачат се, карат се, обръщат купата с пуканки, разливат сока си.Забравих да кажа, че изваждат всички играчки от шкафовете и ги омешват / с пъзелите после е гплям зор/.А бе ужас! Ама като ни е такова възпитанието.
А пък ако решим да сме 3 смейства няма да разказвам как е със 6 деца.

Разбира се, че много зависи от възпитанието на децата и от нуждите на родителите за приятна вечер.

Всички знаем, че си възпитателен гений, обаче не можеш никого да убедиш, че едно 2 или 3 годишно дете може да стои толкова мирно, че родителите да прекарат спокойна вечер, както без него.

Благодаря ти!
Всъщност - ако прочетеш втората част на изречението - мисля, сама ще си отговориш -за това спокойствие.
А ако върнеш назад - ще видиш и как точно прекарваме - никъде не съм написала стоене кротко на маса в мир и тишина.
Или не четеш, или идеята ти е да се позаяждаш лично с мен 

Ей, голяма драма това гости с и без децата. Чудо на чудесата! Човек почва да се чуди при положение, че 1/4 от семействата са с малки деца, как изобщо оцеляват и водят някакъв социален живот, когато изискванията за такъв са толкова високи.

Най-напред за Isa - не всички имат баби под ръка, но още по-малко пък имат бавачка, която да викат редовно, или имат средства за това, дори. Така че, "нямам на кого да оставя" определено не е равнозначно на "не искам да го оставя". Хубаво е, че други имат възможности, но това не е универсално.
Ето, аз имам бебе, което се кърми на поискване. Това ми е съзнателния избор, за който си давам сметка, че ме ограничава, когато искам да излизам за по-дълго - ако не я гледа баща й, малковероятно е дори бабите й, които принципно могат да се справят с бебе, да я гледат щастливо за повече от час-два. Това е положението и си планирам нещата, като се съобразявам с него. Моят избор не би бил да приуча бебето да яде от шише, за да излизам без него, така че си правя сметките иначе. И това за момента не значи "не искам да я оставя", но е "не мога".

Като се събираме с приятели с деца, в края на вечерта всички сме изнервени и подразнени от шума и гюрлутията, която децата вдигат. Факт. Но не е толкова драматично, че да ни спре да се съберем отново. Още повече - практиката показва, че все пак има начини човек да ги усмирява поне за кратко и да играят малко по-тихи игри (защото съвсем тихи няма), колкото човек да почине. Когато човек се дразни от децата на другите - не се събира с тях, например

И накрая - приемете голата истина, а именно, че някои деца са просто ужасни да ги има човек в дома си. Колкото и да са мили и прекрасни за родителите си, за всички околни са напаст божия. Някой ден сигурно ще станат страхотни членове на обществото, но тоя момент още не е настъпил

Бу  както винаги съвсем на място и много точно ))

Май става дума за различен тип гости. При бабите, много ясно, ходим с деца, всъщност най-вече заради децата ходим при тях. Или събират се 2 семейства да се видят, а децата да си поиграят. Обикновено между следобедния сън и вечеря.
Но има събития, на които деца просто нямат място. Откакто имам бебе, не мога да си позволя да присъствам на такива партита и съответно ги пропускам.

Точно така се случва на практика и при нас.И след поредица от такива гостита организираме едно с уговорката без деца.И никой не се сърди.

И последното е вярно.Има деца-терминатори,  които по съвпадение имат родители непукисти и става една...

Много точно казано.

Много точно, ама не и в случая. Тъй като тук застъпената теза е "не искам да оставя детето".

Аз пък не мога да разбера какво ви бъркат хората, които не искат да си оставят детето. Това си е техен избор, вие сте направили вашия. Защо трябва всички хора да са еднакви и да правят едно и също? Като не ви харесват такива хора, не ги включвайте в живота си и точка на дискусията.