Как общувате с тинейджърите

  • 2 802
  • 35
# 30
Благодаря на всички ,които се включиха в темата,като чета вашите постинги набирам опит и кураж.Нашият тийн тази седмица пази поведение, защото предстои екскурзия.Аз естествено съм против,но нямам мотив да му откажа,напоследък получи няколко петици и шестици и се чудя как да постъпя.Той е достатъчно хитър ,когато иска да постигне нещо.Как сега може да не ходи по кафета и да учи,а кагато аз искам това от него не се получава.
Ще продължавам да чета с интерес вашите мнения,така ми е по-лесно да се справям с ежедневието 
Виж целия пост
# 31
Това наистина емного забавна тема Laughing
Виж целия пост
# 32
Да споделя и аз за моята госпожица.Тя в само на 11,обаче пубертета я друса яко.Много отговорно дете е,учи се отлично,страшно ми помага за малките,обаче нещо ми се губи в комуникацията с нея или по-точно не ми харесва представата,която си е изградила за мен.Аз се имам за съвременна и отворена за света,но понякога се улавям,че говоря и действам точно като една консерва. EmbarassedИ да се чудиш защо,след като не съм имала никакви проблеми с родителите си,даже майка ми е най-добрата ми приятелка.Всички деца на мои приятели  са ме търсили за съвет и,за да споделят нещо,което не биха могли да направят с родителите си,а аз не мога да общувам нормално с моето дете.Тя  е голяма бърборана,не спира да говори,каквото и да е,само да не се мълчи и понякога я моля да млъкне за малко,защото ми става физически зле,като резултат не съм искала да я изслушам и съм щяла да съжалявам за пропуснатото време.Нон стоп виси на скайпа и разговорите със съучениците й са пълни с отврат английски жаргон,дори вулгарни,непрекъснато си гледа гърдите и много страда,че нямала такива.Тук е много разпространено да спят в къщите на съучениците си по повод и без повод,но аз все още не й давам.Изобщо не търпи чуждо мнение,ако не съвпада с нейното и много мрази някой да й каже какво трябва да направи,но баба й мисли,че прилича на мен в това отношение.И постоянно се оправдава,че е в "такава  възраст" и че ние трябва да се съобразяваме с този факт,което се и опитваме да правим. Simple Smile
Виж целия пост
# 33
И аз да се включа в тази тема с голямо закъснение,но сега ви открих.
Имам син-8 клас и вече съвсем загубихме връзката.Много е мързелив и като му кажа да си оправи стаята все едно го карам да прекопае нивата.
Направо едвам ме изтърпява.А аз се усещам,че говоря като стара досадница,обаче то просто не се издържа.От 2 дни направо се отказах официално от него,обаче май никой не забелязва.
Даже така му е по-добре.
Само се обръща към мен с думите-Мам,гладен съм.
А когато аз кажа нещо-ПИСНА МИ! #Cussing out
И така,оплаках се.Ще ви бъда благодарна за някой добър съвет как да общуваме с нашите "Наследници"?
Виж целия пост
# 34
И аз вече не мога да се оправя с моя 13 годишен син. Натрупал е 35 отсъствия, дано не го изключат от училище. Много труден е контакта с него и така съм се отчаяла, че не виждам светлина в тунела. Снощи се прибра смърдящ на фасове...опитвах какво ли не за да наложа някакъв контрол и като че ли всичко, което правя има отрицателен ефект. Да не говорим, че учителите му въобще не ми помагат, въпреки че те се оплакват от него и настояват за по-силен контрол вкъщи...Една от тях, например му беше писала отсъствие, подчертано с две черти (така се означавало явно бягство), а той твърдеше, че е присъствал в този час. Аз естествено изпаднах в истерия и го обвиних че лъже мен, баща си и класната сил Тогава той помоли да извикаме въпросната учителка и й каза" Госпожо, моля Ви, пред класната и родителите ми да ме погледнете в очите и да кажете че не съм бил в часа Ви" и се оказа, че е бил, а тя му напраскала отсъствието, цитирам "за да го сплаши"!!! И сега всеки път, когато се усъмня в думите му той ми припомня това, и факта, че ако не е настоявал да извикаме учителката и досега сме щяли да твърдим че той е излъгал. И това не е единствения такъв случай....А той наистина има нужда от контрол...и се заинатява още повече, когато се чувства прецакан...направо не виждам изход
Виж целия пост
# 35
Kогато пуснах тази тема,не виждах надежда да успея да пробия стената между мен и сина ми.Сега не мога да се похваля,че нещо драстично се е променило,но все пак има някаква светлина в тунела.Държи се по-мило с мен,като че ли порасна.Аз гледам да се държа с него,като с голям човек,а не само да се карам и нареждам.Разбира се правя компромиси, но не на всяка цена.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия