Сами си гледаме детето

Ами почти всичките ми , да не кажа всичките ми приятелки имат помощ от баби, която е значителна за отглеждането на дете. Минимум всеки уикенд децата им спят при някоя от бабите, плюс когато решат да излизат на нощно заведение, плюс ваканции или повече почивни дни, когато се натрупат и още други всевъзможни плюсове... Да кажа, че не им завиждам ще е една голяма лъжа, ама никой не си го избира.   Ние наистина си го гледаме сами, в буквалния смисъл на думата.

От едната баба при другата, блазе им на тези родители
От 17 години гледам деца, а мога да преброя дните прекарани без тях на пръстите на двете си ръце

E толкова теми има - за всеки е различно. Предполагам израза е породен от това, че в БГ е нормално все пак някой от роднините да ти помага, когато се роди детенце в семейството - я майка ти, я свекърва ти. И понеже е рядкост( по мои наблюдения), една двойка абсолютно сами да си гледа детето без никаква помощ, за това е и този израз.

С помощта на баби и дядовци и разни други роднини.

Като казах на приятелките ми, че "който си има деца - да си ги гледа" и ме обявиха за луда.Та може би израза да касае "лудите"?

Може Бейб, в другите раздели - за по-малки деца.  Аз там много не влизам, та ми прави  впечатление. На мен ми се е случвало да оставя децата при мама или при свекърва, но точно - случай. Затова ми е интересно какво се смята - сами.

В България баби, стрини и лели се използват за безплатна дошна помощница.
Повечето го правят по собствено желание. Но я, някоя баба да надигне глава и да откаже да гледа унучето, а вместо това да прекарва времето си, както сметне за добре, а е обвинена, че не помага, че е егоист и незаинтересована от детето.

Бг традиция. Лоша според мен. Бягам далеч от нея, мисля, че е за доброто на всички.
Дъщеря ми сега ходи ваканциите при тях, защото я канят, като малка не е оставала.

Манталитет български. Българина мисли, че родителите са му длъжни до живот да му помагат - финансово и физически и всякак. Включително и да му отгледа децата.
Исторически погледнато, това е бил модела на семейството преди 2-3 века - младите рабоят на къра, децата и старите се гледат както могат. Всички накуп в една къща. Ама вече обществото не е аграрно, живота е променен. Хората по света си гледат децата сами и нищо не им става. Решението за дете се взима самостоятелно от семейството и детето се гледа самостоятелно от семейството. Помощта от баби и дядовци е рядък бонус, често изобщо я няма. И никой не се гордее че се справя сам, просто това е нормалния начин на живот.

Много се забавлявам на теми тук.... разни разглезени снахи се оплакват как "свеки" не гледала внучката, единствено дете в родата. Примерно.

За да не звуча голословно, ще кажа че и ние си имаме баба, която мре за децата, те също я обожават. Помощта и е безценна, но е рядко, само при много екстремни ситуации - влизане в болница, операции, подобни. Дори и да беше по-близо, пак щеше да помага рядко за децата и пак при екстремни ситуации, когато аз или баща им не можем физически да сме при тях. Много се дразня като някой ми каже че съм майка-героиня, щото сами си глеаме 3-те отрочета. Много. Сами сме взели решението да ги имаме, сами се справяме с тях, така е редно и така е естествено.

Нека оставим родителите ни да си гледат старините. Общуването с внуците им трябва да е удоволствие, не задължение, вменявано от младите.

Ами има се предвид буквално точно това, така мисля. В нашата градинка например има семейства, които скоро са дошли в София, родителите им са другаде, нямат помощница и правят точно това - двамата, сами си гледат детето. Което е по-различно и трудно от това, което правя аз - помагат ми с време, готвене и подобни баби, леля и приятели, които са тук. Детето ни обича много да е с тях, те също прекарват с удоволствие време с него. 

Не мисля че  е толкова ненормален този израз при положение че на болшинството от родителите които познавам имат по някоя баба да помага.Никой не говори че трябва да се пренесе в тях,но е напълно достатъчно да те отмени поне за час.

Не всеки има кой да му помогне в трудна ситуация, не говоря за излизане по заведения и пр. Но аз не бих могла да работя ако родителите ни не ни помагаха- т.е. на 2-3 месеца , когато са болни децата, аз поемам гледането 2-3 дни, докато се стабилизират, и после майка ми или свекърва ми ги гледат още 4-5 дни до пълно оздравяване.
Така че не мога да кажа, че си гледаме децата съвсем сами в никакъв случай. Но отглеждане на "бабина градина" и събота и неделя, не го разбирам и не го прилагам. Те също имат нужда да живеят пълноценно и според собствените си планове.

И се обяснява във форума как бабата си има любовник, а не отглежда децата на децата - истински случай от този подфорум.

Аз пък го разбирам прекрасно- моите деца се гледат едно- друго, давах ги при майка ми преди две години, когато имах семейни проблеми и то за по ден-два , с много оплакване какви са буйни и колко бели правят.
Свекърва ми никога не ги е взимала, гледа болната си майка и така децата са по 24 часа 7 дни в седмицата с нас- освен когато не са на градина и училище , разбира се. Като казвам с нас имам предвид основно с мен...
Дори когато са болни, аз съчетава работата с гледането, рядко съм си оставала в къщи и никога не съм взимала болнични- от себе си ли да взимам болнични?

Никога ли не симала случай са искаш да останеш за малко сама със себе си и да правиш каквото решиш- дори да ходиш по пижама по цял ден...
Да не говорим, че дори когато не сме заедно, говорим непрекъснато по телефона.
Много си обичам децата, но понякога след тежък ден или седмица, ти се ще да има кой да ги поеме поне за малко.
И не казвам, че родителите са длъжни, а просто коментирам израза гледаме си сами децата.....
Сами като НАПЪЛНО сами.