НОВО: Дигитални асистентиВиж

Как се справяте с "ужасните" две години?

  • 10 549
  • 134
# 30 27 май 2010, 09:50 ч.
Цитат на: Бoяна в ср, 26 май 2010, 23:29
Периода се минава най- лесно и полезно със спокойствие, твърдост, ясни и прости правила, които важат винаги. В тази възраст децата изучават границите на света и родителят трябва да ги очертае с добро, но категорично и ясно.

Съгласна съм абсолютно. Значи не за всичко правя забележки, доста неща сама я оставям да си прави, като само я напътствам и т.н. Опити за обличане, разни бели от малък калибър, оставям я на спокойствие, като само я питам накрая: "Е,защо бе мами направи това сега, виж какво стана акано тука?" Mr. Green
Но съм категорична и не позволявам да има хвърляне на храна, игра по време на хранене,т.н. Също на улицата категорично трябва да ме държи за ръка, в смисъл за съществените неща въвеждам ясни правила, със равен и спокоен тон първоначално, който търпи повишаване съобразно реакцията. Laughing
Виж целия пост
# 31 27 май 2010, 13:45 ч.
Хоп и аз в темата - щерка ми е на периоди - ту се води, ту се тръшка... а вчера за първи път избяга - скри се зад една паркирана кола и се спря там, но дали следващия път ще спре...
При нас номера с "тогава няма да излизаме" не минава - стигала съм до там да излезна с големия, а мъж ми да остане със ситната в къщи, обаче файда няма - помага обяснението на вън колко ще е весело и пълно изреждане на програмата, която имаме за разходката.
Преобличането вече е по-лесно, откакто тя си избира дрехите - вярно е, че веднъж излезе с налудничавата комбинация от розово, зелено и оранжево, но използвах случая през цялото време да й обяснявам, как избраните от нея цветове не си отиват - повече не е повтаряла.
Аз смятам, че от говорене и обяснения в тази възраст има полза - вярно, че не става на момента, но дребосъците трупат някъде информацията и в един момент започват да я прилагат.

И най-важното - чакам да мине и се моля да мине, като стане на 3, а не след това.
Виж целия пост
# 32 27 май 2010, 16:07 ч.
Здравей! Синът ми е на 1г. и 7м. и искам да ти кажа,че преживявам същия терор с него. Откакто се е родил е така. Много е своенравен милия и иска всичко и винаги да става по неговата. Беше ми много трудно да свикна с поведението му, и все още ми е трудно понякога. Какво правя аз: просто го оставям да се тръшка и спирам да му овръщам внимание. Ако сме навън и започне да ме излага,което се случва често, дърпам го настрани и започвам да му говоря,как другите деца слушат и никой не прави така. В повечето случаи тактиката с разговора помага. Ако не помогне просто се прибираме в къщи,което за мен лично не е решение,но пък за момента е най-доброто. В къщи се сърди за всичко и като не стане на неговата и започва да хвърля. Това направо ме влудява,но се опитвам да събера цялото си тарпение и започвам пак да говоря и обяснявам. Прави ми впечатление,че като се правя че не го забелязвам (когато извършва някоя беля или ми показва лошото си настроение) той усеща липсата на внимание и се спира. И естествено аз винаги се възползвам от тази му слабост. Така,че съветът ми е бъди мнооооогооо търпелива,дори и когато нервите ти са на предела си. Децата усещат,колкото си по-изнервен,толкова повече се опитват да те доизнервят. Успех на теб и на всички в подобно положение.  Все пак децата са си наши и трябва да ги обичаме и тарпим такива каквито са,както и да прозвучи това Simple Smile
Виж целия пост
# 33 27 май 2010, 16:47 ч.
Цитат на: sisi85 в чт, 27 май 2010, 16:07
Здравей! Синът ми е на 1г. и 7м. и искам да ти кажа,че преживявам същия терор с него. Откакто се е родил е така...

Ама и като новородено бебе пак ли те тероризираше?  Wink

Виж целия пост
# 34 27 май 2010, 16:58 ч.
И вкъщи сме го минали този период. Докога продължава е трудно да се каже - големият е вече на 3.5 и все още го прихваща от време на време. Понякога се държи и говори толкова разумно, все едно е голям човек, друг път започва с бебешкото хленчене, инатене и истерии.
Виж целия пост
# 35 27 май 2010, 17:57 ч.
Ами аз не знаех, че има "ужасните две"  Mr. Green , но моят син по същия начин ми отказва да яде, не иска да ме държи за ръка, за спането някак го лъжа. За ходенето за ръка му повтарям по 50 пъти на вън, че като има улица ме хваща за ръка. Той никога не го прави, но аз и не преставам да го повтарям и да го хващам насила за ръка.
За спането сме се разбрали - вечер си ляга и гледа детско, а следобед без детско филмче, директно си ляга и да се оправя. Но пък аз никога не съм го люшкала, пяла, разказвала приказки  Crazy Той си знае, че като е в леглото заспива. По-натам ще започна и приказките, не мислете, че съм някаква вещица  Mr. Green Ревливите истории не ги приемам изобщо, като кажа, че не може, значи не може. Баща му като му се скара и той идва при мен, или обратното става, но въпреки това аз му казвам, че съм на същото мнение за даденото нещо. Така поне не се глези допълнително.  Като трябва да се прибираме му казвам, че си тръгвам и в къщи ще ям мляко и понеже той много обича и тича след мен Mr. Green Абе уча се аз от една приятелка да го лъжа- хич не ми харесва, ама поне с прибирането го правя, а пък моята приятелка за всичко си лъже детето  Mr. Green
Виж целия пост
# 36 27 май 2010, 18:44 ч.
Цитат на: Little wingels в чт, 27 май 2010, 16:47
Цитат на: sisi85 в чт, 27 май 2010, 16:07
Здравей! Синът ми е на 1г. и 7м. и искам да ти кажа,че преживявам същия терор с него. Откакто се е родил е така...
Ама и като новородено бебе пак ли те тероризираше?  Wink
Да, има и такива дечица. SadДъщеря ми след първия месец стана такъв дзвер,че не искам да си спомням.От около месец вече е по-спокойна и аз самата се чувствам по-добре.Що рев,носене на ръце,истерии,тръшкане,лежане по улиците са ми минали през главата,направо не искам да си спомням.
Виж целия пост
# 37 27 май 2010, 23:40 ч.
Аз пък да кажа, че синът ми е на 5 и все още понякога се тръшка. Иначе всичко разбира, разумен е, горе-долу се разбира с думи, кротко дете е по принцип. Но... Просто е малко нервничък и на моменти тръшкането за него е единственият начин за реагиране. Голямо търпение трябва. На моменти видимо съм спокойна, а отвътре чувствам, че всеки момент ще експлоадирам. Неговото тръшкане не е като това на 2годишните. Той го прави, когато е уморен, превъзбуден емоционално. Но се зачетох в тази тема и мога да кажа, че в такива моменти стискам здраво зъби, всячески се опитвам аз да запазя спокойствие, защото избухна ли и аз положението става безнадеждно. Много, много разговаряме. Но и в никакъв случай неговите тръшкания не са начин да си постигне своето - никога не остъпвам, кажа ли веднъж нещо, не го променям след неговите изблици.
Виж целия пост
# 38 28 май 2010, 12:13 ч.
Цитат на: Inkа в чт, 27 май 2010, 18:44
Цитат на: Little wingels в чт, 27 май 2010, 16:47
Цитат на: sisi85 в чт, 27 май 2010, 16:07
Здравей! Синът ми е на 1г. и 7м. и искам да ти кажа,че преживявам същия терор с него. Откакто се е родил е така...
Ама и като новородено бебе пак ли те тероризираше?  Wink
Да, има и такива дечица. SadДъщеря ми след първия месец стана такъв дзвер,че не искам да си спомням.От около месец вече е по-спокойна и аз самата се чувствам по-добре.Що рев,носене на ръце,истерии,тръшкане,лежане по улиците са ми минали през главата,направо не искам да си спомням.

Да, разбирам те и ти съчувствам.  Peace
Но темата все пак е за 2-годишните и т.н. бебешки пубертет в тази възраст, а не за новородени и малки бебета. Ясно е, че новородено не може да се тръшка по улиците и да истерясва.  Grinning
Виж целия пост
# 39 28 май 2010, 12:26 ч.
По повод тръшкането - случи ли се нещо подобно/защото истерии нямаме чак/ - просто си тръгвам и го оставям, само след секунди той дотичва след мен. Вече млъкнал, макар сърдит.
Виж целия пост
# 40 28 май 2010, 13:41 ч.
Оставих я аз - тя не беше в истерия, но категорично по никакъв начин не желаеше да тръгне- оставих я на улицата, толкова бях бясна и тръгнах. Не помръдна - скръсти ръцете отпред, нацупи се, каза Дара дита (сърдита) и това беше. Аз се скрих и сигурно поне 3 или повече минути я наблюдавах тайно - не помръдна от позата и мястото си. Накрая отидох и я грабнах и така се прибрахме - ревяща и пънеща се в ръцете ми.
Случката не ми помогна по никакъв начин
Виж целия пост
# 41 28 май 2010, 13:44 ч.
Цитат на: Фоксче в пт, 28 май 2010, 13:41
Оставих я аз - тя не беше в истерия, но категорично по никакъв начин не желаеше да тръгне- оставих я на улицата, толкова бях бясна и тръгнах. Не помръдна - скръсти ръцете отпред, нацупи се, каза Дара дита (сърдита) и това беше. Аз се скрих и сигурно поне 3 или повече минути я наблюдавах тайно - не помръдна от позата и мястото си. Накрая отидох и я грабнах и така се прибрахме - ревяща и пънеща се в ръцете ми.
Случката не ми помогна по никакъв начин
И аз не мисля, че това е адекватният подход. Даваш послание "Щом се държиш по определен начин ще те изоставя, няма да бъда с теб". Какви са последиците ме мързи да обяснявам, но който се интересува ще си го представи. Аз отнасям пищящото дете, ако не иска да ходи само и толкова. Или сядам до него и го изчаквам.
Виж целия пост
# 42 28 май 2010, 13:57 ч.
"Аз ли да го направя или ти сам." Това е една от вълшебните ми фрази. Grinning

 "Аз ли да ти сваля панталона или ти сам?", "Аз ли да те хвана за ръката или ти сам ще ме хванеш?", "Аз ли да те сложа да легнеш или ти сам можеш?"

Виж целия пост
# 43 28 май 2010, 14:01 ч.
Цитат на: ЧеКа в пт, 28 май 2010, 13:57
"Аз ли да го направя или ти сам." Това е една от вълшебните ми фрази. Grinning

 "Аз ли да ти сваля панталона или ти сам?", "Аз ли да те хвана за ръката или ти сам ще ме хванеш?", "Аз ли да те сложа да легнеш или ти сам можеш?"


Аха. Mr. Green И при моят момък това работи безотказно. Уточнявам, че фразата става вълшебна само, когато детето е било убедено от минали родителски действия, че ако не го направи сам родителят ще го направи, вместо да си стои отстрани, да дудне и да се ядосва.
Виж целия пост
# 44 28 май 2010, 14:38 ч.
Цитат на: Бoяна в пт, 28 май 2010, 13:44
Цитат на: Фоксче в пт, 28 май 2010, 13:41
Оставих я аз - тя не беше в истерия, но категорично по никакъв начин не желаеше да тръгне- оставих я на улицата, толкова бях бясна и тръгнах. Не помръдна - скръсти ръцете отпред, нацупи се, каза Дара дита (сърдита) и това беше. Аз се скрих и сигурно поне 3 или повече минути я наблюдавах тайно - не помръдна от позата и мястото си. Накрая отидох и я грабнах и така се прибрахме - ревяща и пънеща се в ръцете ми.
Случката не ми помогна по никакъв начин
И аз не мисля, че това е адекватният подход. Даваш послание "Щом се държиш по определен начин ще те изоставя, няма да бъда с теб". Какви са последиците ме мързи да обяснявам, но който се интересува ще си го представи. Аз отнасям пищящото дете, ако не иска да ходи само и толкова. Или сядам до него и го изчаквам.
Теб те мързи - мен - не. И ще кажа какви са последиците - не прави фасони и не се тръшка, ако започне - знае, че няма да му мине номера, защото не му обръщам внимание и просто вече престана да се опитва.
А задам ли му подобен въпрос, в който съдържам отговора - веднага напук се отговаря.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало