По принцип нещата стават с МНОГО питане от моя страна за всяко нещо - едва ли не да излиза, че тя е решила, че ще яде, че ще се излиза на люлки и пързалки, че ще се обличаме. Но, дойде ли конкретния момент примерно да се излиза - сутрин за ясла, или за разходки и се почват едни тръшканици,не иска, крие се из стаите, затваря вратите и не пуска никой, ... Като предишната минута е искала вече да излиза.
За яденето - като цяло върви добре, но влезе ли в период... Днес ни пощури с баща й. Иска кисело мляко - нося, давам го - бута го, иска плод - давам - хвърля, толкова рев имаше, не знам вече. Сок иска, после не иска, яде с по 3-4 лъжички, защото така е решила иначе настава рев. Баща й е категоричен, че почваме първо с обяснения, после минаваме на наказание - в коридора да пореве малко. Определено има ефект от наказанията като цяло, защото малко от малко "се освестява". Иначе така се дере, че нищо не е в състояние да я изкара от тая истерия. Уж нямаме истерични от родата, направо съм ужасена, дано да го изкореним!
Другото което баща й твърди (то и аз май вече си го мисля), е че е доста разглезена, заради това мое постоянно питане и обясняване. Ама то иначе нищо няма да иска да прави, или поне не това, което трябва да се направи на момента. Не знам и аз, чувствам се доста объркана, само мисля за кое по-напред да питам психоложката от съседния подфорум....
Кристин, и моето в яслата е приказка, ела вкъщи да видиш в периодите на тръшкане! Да не те плаша, имам чувство че като че ли ни го връщат за през деня!