Мисля, че се пропуска нещо. Когато става въпрос за междуличностни отношения, за каквито ЧОВЕК сподели, хубаво е хората да си говорят. Вглеждането на вътре е много полезно, но понякога докато ти си гледаш навътре, човекът до теб може да си отиде. Имам няколко такива случая около мен. Не можем да искаме хората да разбират какво правим и чувстваме - редно е да им го обясним. А това, един такъв разговор да протече без обвинения и горчивина, вече си зависи от всички онези неща, за които писахме - любов, прошка, отговорност.
Съгласна съм- да споделяме с другия как се чувстваме и усещаме, какво ни тежи, какво ни боли и кое ни радва. И всичко това да е без обвинения и критика към другия. Тази идея е заложена и добре обяснена и в новата книга на Лиз Бурбо " Любов, любов, любов". Прекрасна книга, мисля, че който има импулс може да я прегледа. Аз лично я наричам моя домашен психотерапевт.