Свобода... или ... Избор

А той се е съгласил или това е неговото желание?

     Не мога нищо да го накарам да се съгласи,само защото на мен ми хресва. Последното нещо,което щях да накарам да тренира детето си е акробатика. Но когато детето се премята във въздуха в по голяма част от времето, най-разумно беше да го заведа в залата,докато не си е строшил врата. Сега по скоро го заплашвам,че ще го спра от тренировки,ако не учи.И това е избор 
  За музиката,пее от 4 годишен.Харесва песните,децата, и обича сцената.  Който веднъж е излязъл на сцена,знае за какво става въпрос.
 Всички искат да имат избор. Въпросът е колко интересни избори може да се предоставят. Въпрос на въображение,разбиране,вслушване.
 

Това определено е избор. И то чудесно предоставен. Е, аз си мисля, че си на прав път. Дерзай. И аз на моите им давах точно по този начин право на избор

  Ирен, сподели до къде сте я докарали с избора. Напред си с материала    Може и на лични. Какво ли ме очаква.   

 
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ДАМИ!!!
 

Относно децата. Като родител не съм ги спирал и по скоро съм поощрявал всякакви желания. Пеене, спорт, балет и вобще за каквото са се сетили. Интересното е друго. Най-голямата свири на флейта от 5 години. Миналата година изведнъж малките пожелаха да свирят на инструменти. Записахме ги. Оказва се обаче, че тяхното желание не е избор, а подражание... Преди година се случи същото и с балета, но не го осмислих...
От тук се питам доколко всеки от нас подражава на някой друг? Ето повдигна се въпроса, че написаното в книгите не ни пасва твърде. Постоянно сме засипвани от реклами и филми... Постоянно имаме нужда да се сравняваме с някой за да разберем къде сме.
И така стигнах до авторитета. Аз самият се вслушвам в авторитети, дори понякога без да се замислям. От дете съм приел, че има хора, които знаят по добре от мен. А дали е така? Болен съм и авторитета (лекар) ми дава рецепта. Аз се доверявам. Родителя ми казва това е добро - аз се доверявам. Писателя написал книга - аз я приемам. Учителя ми поставя оценка, аз я изживявам...
Така лека полека ПРОПУСКАМ да се попитам какво е МОЕТО желание, моят избор?... Слушам авторитети и изпълнявам.
И така - написах всичко за да ви посъветвам да стимулирате собствените усещания и желания на децата си, на себе си. Чак ми е трудно да си представя какъв би бил живота без авторитети,  много изкушаващо е да се осланяме на някой друг - по е лесно. Трудно е да разберем себе си и да чуем вътрешния си глас.
Авторитетите, книгите и всичко което е извън мен е именно извън мен. Изборът ми, свободата ми  е да чуя себе си!

Прекрасно, ЧОВЕК , докосна ме   

  Няма нищо лошо в подражанието. Това е нещо,което харесваш и го виждаш извън себе си. Но харесването си е твое. Моето дете подражаваше на герой от популярно детски филмче. Оказа,се че има талант. Дори да нямаше и да се беше отказал, докосването до спорта щеше да му даде нещо.

От всички твои постинги, прочетени от мен, Човек, този, последният, все едно от душицата ми си го преписал.  С единствената разлика, че аз отдавна нямам авторитети, без да оценям с какъв знак е това. Но усещането за лекота и необремененост са приятни. 
Честит празник, момичета!

Знаете ли, имам един познат,
който така е виждал нещата като млад,
че най-ценното, което може да даде на синът си е
СВОБОДАТА.
Какво пък? Така е виждал човекът нещата.
И му дал цялата свобода.
Ама цялата, цялата на света.
Момчето получило даром тази свобода,
какво да я прави - съвсем не разбра...
Не се научи ни да я цени...
Ни да се бори за нея дори...
Сега таткото го отчита като грешка.
Да, грешката е човешка.
Но правейки изборът свой,
добре е да е такъв, че и след време да ни дава покой.
И не толкова да се боим от капацитети,
а добре да избираме своите авторитети.

Съгласна съм с вас, че трябва да признаваме правото на избор на децата си, но да си призная, това не го спазвам точно.
Искам да ви споделя, за да чуя мнението ви.

У дома не се слуша чалга. В градината обаче, приятелките харесват такива песни. Семейството на едното момиченце е приятелско със семейството на Преслава. Предполагам, че от там започнаха нещата за дъщеря ни. Тя започна да си пуска канал "Планета" на телевизора и да слуша песни. За да уважа правото и на избор и направих диск , който предварително цензурирах, за да няма изненади. Обаче детето  ми сякаш е закърмено с тази музика. Както казват бабите "отвътре му иде". Започна непрекъснато да си пуска "Планета".  Понаучи от там разни песни, които въобще не съм знаела, че съществуват и т.н. Освен това започна идеално да подражава на прелъстителните танци от клиповете. Просто "отвътре му иде"...  Казах на баща и, че ако продължава така, трябва да очакваме да стане чалга певица, не виждам какво друго я влече толкова. Споделих и с психоложката, която посещавахме. Тя ни посъветва да сложим по-рязка граница на разрешените неща, защото според нея доста сме я разтегнали. В крайна сметка потъпках правото и на избор и забраних канала "Планета". Тъй като е все още малка, не можа да разбере как точно стана номера с телевизора.

От есента по нейно желание я записахме на народни танци. Личи си, че и харесва много и непрекъснато си подскача. Дори на обществени места, като магазини, банки и пр.   Когато обаче разбра, че приятелките и май ще се отказват от танцовата, каза, че и тя не искала да ходи, защото не познавала другите деца /дели децата и не се сприятелява лесно/. Ние обаче бяхме категорични, че няма такива работи.

 Според нас заниманията  в танцовата и харесват и и се отдава добре. Според ръководителя на трупата също. Освен това си правим сметката, че е по-добре да танцува хора, отколкото чалга.

Може да съм потъпкала правото и на избор, но определено не съжалявам.

Ще заимствам от един човек малко думи
и за избора на децата ще разтягам локуми.
Избор на всеки трябва да предложи,
но родителят е този - който граници трябва да сложи.
"Когато не е ясна никоя граница
не можеш да прецениш и големината на своята раница !
Какво във нея да сложиш
и кое за другото пътуване ти да отложиш!"

iren5, много ми хареса! Така имам оправдание и в рими. 

  Вела, аз винаги давам право на избор, обаче не винаги спъзвам този избор 

 Между другото справила си се доста добре с дилемата. Явно ритъмът я влече и си насочила вниманието към п добрата и за мен посока.   

Вела, у дома този канал (Планета) не се хваща, напълно умишлено - за всеки случай. 
Иначе Мила слуша това, което ние с баща и. В началото мислех, че ни подражава, докато един ден ме изненада с един диск с народна музика. Майката на една нейна приятелка от Д. гр. и го записала, по нейна молба, въпреки, че у дома не е слушала такава музика (не, че не я харесвам де...). Сега, всяка вечер се приспива с него.
Ние не пием газирани напитки и "натурални" сокове от кутия - съответно нямаме такива у дома....щем не щем, изградили сме навик на детето да пие вода, или фреш.
Не виждам нищо лошо децата, да подражават на родителите си, докато "узреят" до толкова, че сами да направят избора си. И все пак, за каквото и да било - винаги предлагам няколко варианта, избрани от мен. Тя има право да избере един от тях. 

Интересен развой на темата, съчетан и с рими! 



Напълно съм съгласна, ЧОВЕК!    Пожелавам го на всеки, в това число и мен си! 

За децата си мисля следното: Нормално е да подражават - така навлизат в живота. Добре е да имат избор и свобода. Но родителят не трябва да пренебрегва факта, че детето не е напълно зряло, за да прецени кое за него е добро и кое не (пак опирам до двуполюсния модел, но...). Нормално е "за всеки случай" да се спре Планета. Както е нормално да не се дава достъп на деца до препарати, лекарства, ножове... Не се ли отнася същото за нас? Няма ли едно гласче във всеки, което се обажда: Не преяждай, не препивай, не вземай дрога...? Ето че изборът ни поставя граници на свободата ни. Свободни сме да опитаме хероин; свободни сме да оберем банка; да излъжем или кажем истината, но изборът определя границите на свободата.