Подсъзнанието може всичко 25 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Момичета, моля ви, по повод това , напишете за някое чудо което ви се е случило благодарение на силата на подсъзнанието 

Маргало, със силата на подсъзнанието досега съм постигнала почти всичко, което съм искала. Най-голямото ми желание досега, което съм имала, се изпълни преди месец и половина. По невероятен начин! И всички, участващи в ситуацията, бяхме доволни.
Имало е естествено неща, които не постигам, но знам, че винаги става най-доброто за мен и след като нещо не се е получило, значи не е било за мен (или поне не в този момент). Знам, че ако не получа точно същото, което съм желала, то ще получа подобно, и естествено - най-подходящото за мен. И продължавам нататък. Нормално е да има емоция, когато чакаме нещо и то не стане. Емоцията е хубаво да се изживее и извади навън, без да я трупаме навътре. Важното е, когато не постигнем за момента някое желание, да не го приемаме като неуспех или провал, а просто като поредното камъче по пътя, което ще преодолеем - я като го заобиколим, я като го прескочим  

Аз например все по често достигам хармонията и щастието със себе си.
Успявам и да ги задържа, отстрани изглеждам тъпо, защото въпреки че живота ми е изобщо не е наред, аз съм щастлива и то наистина.
За съжаление не мога да променя все още физичните неща в живота си, не мога да материализирвам, но на духовно ниво съм постигнала огромно израстване и въпреки всичко нищо не знам, но съм щастлива.
Интересно ми е с материализирването на нещата от живота, слуша ми се за това, реални, постигнати неща от вас 

аз имам теория относно времето което минава между желанията ни и материализацията им и го наричам време на проекция, понеже става въпрос за проекция на желания,които са в друго измерение(ако мога така да го нареча) в нашето. Това време на проекциа е функция от някой неща (още не знам точно колко). Не знам как точно действа но времето е различно за различните желания като може да е от месец до години. После има някой ,които не се сбъдват независимо колко силно ги желаем, още не знам защо става така. После има и други ,които се проектират по по различен начин от нашите представи... още не знам кои са най важните съставки и как се дозират.   обаче ако желанието е свързано с нашето призвание, с нашия жизнен път, а не е просто каприз, винаги се сбъдва, така, че спокойно  
целувки и честит 1ви юни на детето у нас  

Завръщам се при вас, макар да имам да наваксвам от последните теми. Но пък напуснах работа тези дни и се надявам да имам малко повече време за душата сега. Казвам си "Всяко зло за добро" но дали е така, времето ще покаже.

Добро утро! Честит празник на всички деца и техните родители!
Искам да споделя малко опит със сбъдването на желанията. Това обаче не е целенасочен опит, а по скорo преценка на това, което ми се е случило през годините според всичко, което научих след това.
Ще дам конкретни примери. Преди години бях доста закръглена. Много исках да отслабна, спазвах различни диети, но все не ми се получаваше. Вечер след като си легнех все си представях, че съм много слабичка, красива и т.н. .... докато веднъж представата ми стана толкова реалистична и за момент изпитах пълно спокойствие (тъкмо си представях, че моя позната ми казва, че съм станала прекалено слаба ....  ) все едно, че наистина водя този разговор, дори бях притеснена, че съм толкова кльощава....  . Странното е, че след това започнах да отслабвам без да пазя диети и без да мисля за това какво и колко ям. Накрая бях наистина кльощава и ми трябваше доста време за да добия малко по-човешки вид ). Другият ми пример с такова чувство, че вече нещо се е случило, е когато кандидатствах в университет. Беше в друг град, в който не бях ходила преди. Просто когато отидох в града и се разходих имах усещане за "дежа вю". Всичко ми беше познато все едно съм у нас и в този момент вече бях сигурна, че ще уча в този град (предстоеше ми подаване на документи).
И последния пример, който ще дам е с купуването на апартамент. Винаги съм искала да живея в собствено жилище. Молила съм се, търсила съм варианти за заеми и т.н., но все не се получаваше (7 години след като се ожених живеехме с родителите ми). В един момент сама за себе си реших, че мислейки колко ми е неприятно това положение само си вредя и не мога да се почувствам щастлива дори от другите хубави неща, които ми се случваха. Тогава просто приех най-лошото (винаги да си останем при родителите ми) и започнах да обръщам внимание на хубавите неща в живота ми. И точно тогава, като с вълшебна пръчка всичко си дойде на мястото и си купихме апартамент. Стана дори много бързо. Аз само бях намалила важността на желанието си и бях приела най-лошия вариант.
Години след тези примери започнах да чета литература на тази тема и започнах да си обяснявам нещата. При мен обаче лошото е, че сега, след като съм прочела толкова много, разбирам го в основни линии и мисля, че знам какво да правя, пак не всичко се получава. Може би ми трябва повече практика. Обаче нямам търпение и се ядосвам.... Но продължавам да се упражнявам и да чета, защото знам, че съм на правилния път.
Сега се уча когато визуализирам да почувствам онова спокойствие за което писах по горе.
Приятен ден на всички!

Честит първи юни, на децата ви и на децата във вас!    Аз си купих колело  по случай празника на сина ми. И на него купих, преди една седмица. Успях и да падна снощи,  обелих коляно, ама то било голям кеф...  станах дете   .

Аталанта, драго ми е да те видя. Всичко е за добро. Стискам ти палци.

весел празник на всички ви!

маргало,  накара ме да се замисля  за сбъдването на желанията ми. ако се сетя за нещо ценно като опит ще пиша.

Честит празник на всички деца!

    

Честит празник и на детето във всеки от нас,хубаво е да си спомняме за него всеки ден,не само на 1 юни! А по случай празника- почерпка от мен!

Честит празник, мили момичета! Прегърнете децата си  

http://vbox7.com/play:fedbee3a

На мен ми е доста празнично, а и дъщеря ми осъзнава, че е по-специален ден (благодарение на мен де). След малко хукваме по празненства  



17 идеи как да отгледаш щастливо дете

1. Показвай на детето си, че го обичаш – винаги и безусловно. И любовта ти няма нищо общо с неговите постъпки.

2. Не пропускай ден, без да го похвалиш – без значение дали е успяло да се справи самичко с нещо или просто е положило усилия. Нека всяко постижение (дори и най-малкото) бъде отбелязано с похвала – така мъничето ще знае към какво да се стреми.

3. Не бързай да го порицаваш, когато е сгрешило – нека малкото знае, че всеки може да направи грешка (дори и големите хора), но допусне ли я, трябва да поеме отговорност за действията си и да се постарае да я поправи.

4. Окуражавай го да опитва нови неща – всяко ново умение, което усвоява му дава възможността да се почувства гордо от това, че се е справило. Нека усеща твоето одобрение и подкрепа, дори ако се притесняваш за него (например при първите му опити да се покатери самичко на пързалката).

5. Изслушвай търпеливо какво иска да ти сподели – без значение дали ще ти разказва поредните приключения на любимия си анимационен герой, или какво е станало днес в детската градина. Няколко минути на ден са достатъчни, за да усеща детето ти, че уважаваш чувствата му и се интересуваш от всичко, което се случва с него. Децата към които се отнасят с уважение, на свой ред свикват да уважават и зачитат чувствата на хората околните.

6. Бъди позитивна – не се вторачвай в поредната беля, която наследникът ти е забъркал. Вместо това опитай да го „изловиш“ за всичките му „плюсове“: за това, че се е държал добре на масата, че се е извинил на приятелчето си след бурния им спор „кой да кара камиончето“ и т.н.

7. Остави го да поеме отговорност – нека помага у дома, когато изяви желание (дори с риск любимият ти сервиз да се окаже на парчета:). Усещането, че прави нещо „като мама и татко“, му помага да изгради нужната доза самоувереност (качество, което ще му помага да преодолява само препятствията в живота).

8. Дай му възможност за самостоятелен избор – нека самичко решава коя блузка иска да облече за детското парти: Супермен или Костенурките Нинджа. (Маловажно според нас, но от голямо значение малкото човече .

9. Забавлявайте се заедно – смейте се, лудувайте винаги, когато има възможност за това. Малките палавници са винаги готови за игри и закачки. Освен радостта от веселбата обаче, игрите всъщност им помагат да опознаят света около себе си. Ние, възрастните лесно причисляваме играта към графата „губене на време“. Малкото човече обаче се нуждае именно от това време, в което ще си фантазира, ще експериментира, ще се учи да общува и… да спазва „правилата на играта“.

10. Окуражи го да открива нови приятелства – тази възраст понякога е доста „срамежлива“. Притечи се на помощ – ако забележиш на детската площадка мъниче самотно стоящо встрани, приближете се към него, „представете се“ и предложи на хлапетата да поиграят заедно.

11. Помогни му да преодолее страховете си – може да ни изглежда странно, но мъничетата имат техни „истински“ страхове, притеснения и грижи. Бъди на разположение – поговори с детето внимателно, като покажеш че приемаш сериозно всички негови тревоги. Не му се присмивай!

12. Създай му усещане за сигурност – малчуганите се нуждаят от нещо много простичко и лесно, за да се чувстват в безопасност под грижите на мама и татко. Всичко, което трябва да направиш за целта, е да изградиш детския режим: хранене, лягане, разходки в определени часове. Рутината помага на мъничето, като му дава усещане за сигурност и предсказуемост.

13. Чети книги на детето си – най-хубавият начин да запазиш през годините онази невероятна близост и привързаност, която се зароди през „бебешките месеци“. По една приказка за лека нощ всяка вечер ще развие детското въображение и ще помогне на малкото човече да заобича книгата (особено трудно постижение в днешния свят).

14. Опитай да погледнеш през детските очи – малчуганите виждат във всеки миг от живота си възможност за забавления и приключения, без значение с какво са се захванали. Опитвай отвреме-навреме да „смениш перспективата“, припомни си безгрижните детски дни и забрави за „майчинските си задължения“. Остави например хлапето да си поиграе донасита във ваната – снабди го услужливо с достатъчно играчки и се забавлявай с радостните му писъчета, без да мислиш за потоците вода и пяна, които хвърчат из цялата баня.

15. Забранявай и отказвай, когато се налага – децата се нуждаят от ясни граници и правила: какво може и какво не е приемливо. Когато поставяш ограничения обаче, не го прави ядосана или за наказание. Правилата са в интерес на детето – обясни му добре още отначало защо са нужни и… му съчувствай, когато неминуемо се сблъскаш с неговото огорчение.

16. Никога не викай в присъствието на детето – повечето поотраснали деца посочват семейните скандали и лошите отношения у дома като най-неприятни спомени от детството си. Нека домът ви бъде за малкото човече място на спокойствие, любов и подкрепа – каквито и бури да бушуват навън.

17. Развивай въображението на детето си – ако малчуганът нарисува розово небе например, кажи му че е най-красивото небе, което си виждала някога (вместо да му обясняваш, че е сбъркал цвета на пастелите и че небето е синьо). Окуражавай детето да изразява свободно себе си и да мисли творчески – това ще направи чудеса и за неговото самочувствие, освен за въображението му!

Това не е нещо ново - леко намигване от мен по повод празника.

Добро утро и вълшебен ден днес на празника на най- чистите и най- мъдрите хора- децата ни!
Сега прочетох едно интервю с писателката Л.Филипова и искам да споделя с вас тази част-
Финансовата криза е резултат от духовната. А духовната се лекува с обръщане на полюсите на личните значения. Или по-скоро с връщането им на местата, тъй като кризата е резултат от тяхното изкривяване. Нека всеки, който иска да започне да дава. Който взима - да дарява. Който проси любов - да започне да обича. Който чака да му се случи нещо хубаво - да се научи да го прави и случва. Който се оплаква и критикува - да се научи да цени и благодари. Който чака нещо да се промени - да започне да променя. Да не консумира, а да създава. Да не харчи, а пести. Да не бърза, а да изживява. Да не съществува за себе си, а за тези преди и след тях, за тези които обича. Нека да не сме индивидуалисти, а планетовисти, да не отнемаме, а да даваме живот, да не разсипваме, а събираме, да не препускаме след гладните си амбиции, а да се учим да остават в безплътния миг и т.н.
Иначе се радвам да споделя, че ми се случват големи и хубави промени- и вътрешни, и житейски. Нямам много време да пиша тук, но съм заедно с вас всеки ден и ви давам от моята любов, вземам си и от вашата
Сега чета ''Съзнателно сънуване'' от Дейвид Гордън и ''Тайните общества на 20 век'' от Ян ван Хелсинг- и двете са много ценни. Книгата на Хелсинг я има в chitanka.info. Обещавам по- нататък да дам цитати от книгата за сънуването, защото в нея има много психология и мъдрост, които са ни нужни за нашето развитие. И за хората, които сънуват и бъдещето, както ми се случва и на мен понякога....
Обичам ви и вярвам, че заедно ще направим още велики и добри дела!

Благодаря на всички за полезните мнения и съвети, които ми дадохте за сънищата   

Честит празник на всички деца - малки и големи всички сме деца на нашите родители   

ilkiki на мен също ми се случи това, много исках едно нещо да се случи, правех всичко като по учебник, молех се вярвах до толкова, че ще се случи, че дори не помислях за обратното, визуализирах, чувствах радостта от случилото се ................ но стана точно обратното. Извода до който стигнах беше, че вътрешно съм изпитвала огромен страх от това да не се случи обратното, че съм попречила подсъзнателно. Мисля че страхът създава много силни вибрации, които пречат за постигане на желанието.

Здраве, щастие, любов и късмет за всички   

Честит празник!!!!! 

Аз си мисля, че да го наречем образно "пренавиването" се оказва по някакъв начин спирачка. Сега когата анализирам си давам сметка, че виждах това като единствен изход от ситуацията, дори бях убедена, че други няма. А това реално създава негативна емоция и отношение.

По отношение на страха имам много да кажа, но може би не днес.

Прекрасен и вълшебен ден на всички 

Честит празник!

За себе си мога да споделя, че още като дете, преди да съм чела каквито и да е книги, постигах всичко, което искам със силата на подсъзнанието. Просто сега намерих обяснение, четейки тези книги. Независимо на какъв изпит/конкурс/олимпиада или каквото и да е друго да съм поискала да отида, съм отивала с абсолютната убеденост, че няма начин да не победя. Просто не съм изпитвала и грам съмнение. Каквато и работа или задача да са ми поставяли, дори да са ме уверявали колко е трудно или "невъзможно", щом веднъж съм приемела предизвикателството, съм го докарвала до успешен финал. За мен никога не е било важно как точно ще постигна нещата (изключая моралните принципи, от които не бих отстъпила при никакви обстоятелства). Винаги съм била фокусирана върху крайния резултат, преди беше важно и времето - да направя всичко максимално бързо. Сега се фокусирам върху качествата на целта, защото и аз се сблъсках с разочарование от постигнати цели. Така че сега е по-важно дали наистина ми трябва това, към което се каня да се устремя, отколкото кога ще го постигна. Но не се хващам да правя нищо, в което не съм сигурна, че ще го направя. Изобщо не разсъждавам дали ще стане и как - просто си изграждам стратегия и започвам - ако не стане от първия път, сменям стратегията, често обсъждам с колкото може повече хора, за да получа нови идеи, изобщо веднъж поставя ли си цел, само търся начини за постигането й (които не влизат в конфликт с ценностната ми система, разбира се).

Като най-значим резултат мога да посоча дъщеря ми, която се появи след 9 години борба със стерилитет и хиляди мнения, че в нашия случай е "невъзможно". Едно от най-ценните качества на възрастта и опита е, че се научаваш на търпение - винаги има втори шанс, всичко може да се поправи, ако сега пропуснем нещо, по пътя ни ни чака нещо по-добро, по-интересно, по-удовлетворяващо ни. В по-ранните си години съм изживявала доста тежко, ако нещо не ми се получи от първия път, но далеч не съм се отказвала и опита ме научи, че щом си уверен в себе си, рано или късно ще стане. Важно е да си гъвкав и да не се предаваш. Видяла съм много хора, които са постигнали "невъзможни" за другите неща, просто защото им е стискало да опитат и да не им пука дали ще се провалят. В края на краищата живота не свършва с един провал. Един често цитиран в книгите за обучение по продажбени умения принцип е, че най-успешни са хората, които са чули най-много "не". Примерно, ако говорим за президентски избори, кандидатът, който печели с 60% от гласовете, е получил 40% негативен вот (гласовете за противника му). Изразено в цифри спрямо популацията на страната, това са милиони хора, гласували против него, но още повече милиони за го подкрепили и е спечелил. За търговеца, на колкото повече клиенти предложи продукта си, ако един от 10 купува (9 отказват), предлагайки на 100 си осигурява 10 продажби (и изтърпява 90 отказа), предлагайки на 1000, си осигурява 100 продажби (и изтърпява 900 отказа). Всеки решава колко отказа може да изтърпи, но по-търпеливите, печелят повече. Пишейки това си мисля, че един от най-важните ни уроци в този свят е да се научим на търпение - не може да искаме всичко и веднага, нещата трябва да си ги заслужим първо (или пък ни се дава шанс да преосмислим избора си).

Бих искала да спомена за мой познат, който е прекарал първите 30 години от живота си на легло, с парализирани крака, гръбнака му е усукан като S, почти няма зъби, има ред други заболявания, които или не съм в течение или не бих искала да изброявам. Живеел е в диво изоставено село, доста малтретиран от разочарования си баща, безпомощен без грижите на майка си. Не е посещавал нормално училище, но е учил в къщи и е държал някакви изпити, за да има средно образование. В някакъв момент решава, че не желае повече да се примирява с такъв живот. С парите от скромната си инвалидна пенсия си купува билет за София, кандидатства в СУ, като инвалид го приемат и му дават стая в общежитие. Въпреки парализата на краката си, се движи само с бастун, по невероятен начин, мъка е да го гледаш, но го прави! Не желае повече да седне в инвалидна количка. Оказва се невероятно надарен програмист, още първата година като студент се ориентира да си намери работа - в началото го експлоатират месеци наред, без да му плащат заплата, после сменя няколко работни места и накрая намира такова, с четири цифрена заплата и комфортни условия за труд. Инвалидната си пенсия я оставя на роднините си на село, не я получава той. През годините се лекува и има значително подобрение на здравното му състояние, не спира да учи и да се развива като личност, въпреки че отдавна е завършил СУ. Мисля, че и друг път съм ви писала за него. Не знам какъв по-добър пример за силата на подсъзнанието и волята може да се даде.

Миналата седмица ми разказаха за момиче, с вродени малформации, на което докторите са давали живот не повече от 14 годишна възраст. В момента е на 26, жива, щастлива, все още инвалид, но периодично прави операции и изобщо не се кани да умира. Веднъж в трамвая подслушах разказа на момче, с подобна съдба и искрено се надявам, че живота му ще се подреди. Родил се е без лице (няколко пъти съм го виждала в транспорта и наистина изглеждаше страшно), правил си е няколко скъпи операции, при които са реконструирали частично лицето му, опитал е да участва в "Пълна промяна", но са го върнали, защото е толкова увреден, че не може в рамките на шоуто да го възстановят, а те имат други, комерсиални цели. Беше обиден и разочарован, но не и склонен да се предаде. Не знам какво е станало с него, вече 2 години откакто не съм в България, но съм убедена, че не се е предал. На такива хора се възхищавам и искрено им желая късмет и успех!

Давайки ни едно Вселената ни отнема друго,за да има баланс.Отнемайки ни силата,засилва вярата и търпението,отнемайки ни любовта-дарява ни с нова любов,отнемайки ни здравето-дарява ни с прошка и състрадание,отнемайки ни  близките-дарява ни с приятели.Всичко е едно.

Аз мисля, че Вселената не ни отнема нищо. Тя пази равновесието в природата, за да има баланс, но не отнема едно нещо за сметка на друго, което ще ни даде. Ние сами си отнемаме някои неща, като им придаваме излишна значимост (важност). По-скоро това даже не е отнемане, а отпадане на необходимостта от него. Затова си отива от живота ни или остава на заден план.

П.П. Струва ми се, че малко недоразбираме смисъла на "Всичко е едно". Повечето хора разбират това като "аз и ти сме едно", "ти е отражението на аз" и др. под. За мен това, че всички сме едно, означава, че всички сме с божествена вибрация и същност, произлезли сме от една енергия, но далеч не означава, че сме еднакви или че сме отражение на другия отсреща. Именно затова всеки има различна вибрация, макар в основата да е божествената. Иначе нямаше да има това разнообразие в света, а щяхме да бъдем еднакви роботи - с еднаква форма и съзнание.