Откакто жените станаха по-независими...

Както се сменя работодател, така се сменя и мъж. Разликата е никаква. Колкото е по-добре платена работата и колкото е по-богат мъжа, толкова е по-трудно да бъдат сменени и си по-склонен да търпиш.

Виж с професорите е кофти работа. Няма къде да се денеш, даваш си гъза и това е. Чудя се дали си следвала въобще- някои неща практически нямат научаване.

по независими но мн работа още. Не знам доколко сме независими след като сами се обвързваме с какви ли не ... контракти, ангажименти и т.н. Да сме заети до дупка - по цял ден търчане по деца, срещи, ангажименти, работа, чистене, фитнеси, козметики? Това ли е независимост?

Това за дългото следване пиши ме от твоята партия и при мен се удължи  
Ама какво да се прави децата изискват грижа, остава по-малко време за УЧ, то децата са си пълен работен ден БАЧ.

Това за апартаментите, то и аз бих отишла да ударя една маслинка в носа на шефа преди да напусна   и не бих работила.
Но ако се замислиме апартаментите са си също тип работа, на запад се казва стопанисване и се заплаща дори.
Разправии с наематели, сметки, обяви във вестници, е работа си е, а където се работи идва независимостта.

Абе знаете ли, че тази независимост всеки я определя различно.
За един е финансовата, а за друг е оправянето в живота.
Например една жена за мен е независима, независимо дали работи в момента или не, но ако тя може да се оправи в живота и без мъж, то тогава е независима. Професията, уменията в дадена област, та дори и хобитата дават също независимост, независимо дали я упражняваш или не.

Сещам се за приятелка от детските години, която замина за чужбина и се омъжи за голямата си любов.
Тя много обичаше да се занимава с благотворителна дейност и деца и в чужбина завърши мисля, че детска психология.
В последствие се раздели с мъжа си по някакви си лични причини, незнам какви.
Но жената си има професия и нищо, че не била работила, след развода решила да рискува и открила частна детска градина и предчуилищна за деца със синдрома на Даун, плюс това се занимава в читалището със група за танци и театър с младежи с този синдром. Имат много изяви и хората с удоволствие посещават такива готини мероприятия.
Тя ми разказа, че започнала в един апартамент под наем на първия етаж с градина, капитала с който стартирала бил 3000 евро, смешна сума,
ама откъде е тръгнала и къде е стигнала, респект на такива жени.

съгласна  или пък независима може да е жена, която умее да се чувства щастлива във всякакви житейски ситуации, демек да е доволна и с 2 и 200 и да се ориентират във всяка ситуация без големи драми. Шапка свалям на такива.

Някак не съм убедена изцяло в това. Вярно е, но бракът си е бил институция, съпругата и майката е била институция (и то не от 2 поколения, а откакто свят е светувал)- обичам, не обичам, тръпне ми, не ми тръпне не е било най-същественото. Жените не са били така безпомощни, колкото обичаме да вярваме.

Иначе съм разведена и отново омъжена, сравнително независима (от заплатата си завися, все пак, от здравето си и т.н).

Всички сме зависими от обстоятелствата, независимостта е относително нещо.

Тук знаеш ли, че си много права.
Сега като се замисля, май здравия човек е най-независим.

Искам да подчертая, че не визирам хората в затворите, е те са си напълно зависими 

A колко независима мога да бъда и това да не може да се промени? Точно толкова, колкото и другото. Кой е този човек, който е абсолютно независим от нищо и никого и може да гарантира за бъдещи моменти как ще се развият нещата при него? Никой.

А по въпроса защо жените заради зависимост седят с мъж, с когото не са щастливи. Само по една единствена причина. Защото ги е грижа за децата им. Много ясно, че няма жена, която да  не може да се грижи сама за себе си - и с 2 и с 200 все ще се справи. Обаче как се отглеждат дете или деца от един родител? Ами нека да го пробва независимия мъж.   Обаче повечето жени не им дава сърце да се превърнат в съботно неделни майки, в каквито обикновено се превръщат татковците след евентуална раздяла на родителите.

Гласувах с "Щастлива с половинката си". Дано и в следващите 55 години да гласувам така  !

Гласумах с бюлетина "Щастлива с половинката си"
Аз се причислявам точно към тази група. Нито съм претенциозна, нито капризна. Мога да нося Fratelli Rossetti, мога да нося и Hermes.

Аз по "зависимост от мъжа" разбирам не само финансовата такава, макар че тя е от голямо значение. Просто има жени, които и емоционално изцяло зависят от мъжа си. Те следят настроенията му като радар, слушат го безпрекословно за всичко, стараят се да му угодят на всяка цена. Биха пожертвали на мига отношения с приятелки, близки или роднини, ако мъжът им го поиска. Може би ви се струва прекалено, но замислете се не познавате ли и вие поне 1 такава жена. Аз познавам цели 3, което според мен хич не е малко. Всички се стараем да си живеем добре с мъжете си, да си правим жестове, компромиси и т.н. Но жените, за които говоря, имат направо робска психика, те без мъж не могат да са щастливи и за 1 миг. Просто ако по някаква причина се разделят с мъжа си, отчаяно търсят следващия, за когото да се залепят и на когото да слугуват. Такива жени не могат да са независими, защото дори да изкарват пари, те с радост ги предоставят на мъжа си. Тях ги е имало преди 1000 години и ще ги има и след още толкова, те са неподвластни на еманципацията, защото изобщо не я желаят. Залепени до мъжа си и слепи за всичко друго са най-доволни...

Aко за това е темата, приемам, че има такива жени и щом са щастливи по този начин си е лично техен избор, но просто за себе си дори не мога да се опитам да си го представя. 

Финансовата зависимост е ясно, че е една от причините, поради която някой жени не могат да се отделят от мъжете си.
Мен това, което ми беше много необяснимо е самото мислене преди време. Жените- мачкани от мъжете си стоят и търпят, защото темата "развод" е табу, а жените ,дръзнали да напуснат мъжа си- отхвърлени от обществото! Пък и кой мъж по онова време би взел, жена, която се е развела???  
Колкото и грозно да прозвучи на някой- много се радвам, че сега има повече разводи! Това означава, че повече хора са осъзнали, че не са един за друг, че повече жени да предприели крачката да бъдат щастливи и да осигурят едно по-добро бъдеще на децата си, че повече жени си знаят цената!
Искрено се радвам обаче на тези, които са щастливи с човека до себе си и са направили правилния избор.

Интересна теза, но невярна поради твърде ограниченото виждане за живота.

За моето виждане за живота ли става въпрос? Защото не си спомням да сме го коментирали!
От мъж по тази тема не знам дали ще чуем мнение, различно от твоето, а именно, че не е вярно!