Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем-2

  • 310 036
  • 728
# 360
в ей този сайт http://www.pozitivnoto.info/  Simple Smile
Виж целия пост
# 361
"Любов, това е чувството, че ако пропуснеш някого, пропускаш живота си. Любов, това е да престанеш да се колебаеш. Когато всички останали жени ти се струват блудкави. Тъгувал съм по теб още преди да те срещна."

"Откривам, че когато си влюбен, верността престава да бъде саможертва. Влюбеният се познава по това, че остава верен, без да влага усилия и без да се гордее с това. Любовта е онова нещо, което превръща верността в естествено състояние."

"Любовта е като влакче на ужасите: в началото се изкачва, после внезапно се спуска и накрая повръщаш!"

"Много ми се ще да изневеря на Франсоаз, но недостатъкът на другите жени е, че не са тя."

"Не съм в състояние да изпълня твоята молба. Никога няма да мога да престана да те обичам.
Любовта си остава най-опасният наркотик. Ти ме върна към живота, отново пробуди у мен вкус към чувствата. Където и да отидех, навсякъде виждах хладните ти устни и очите ми се замъгляваха от твоето отсъствие. Някакъв остатък от свенливост ме караше да се изчервявам. От този момент нататък чак до смъртта, всеки път, когато някой произнесе името ти пред мен, погледът ми неволно ще се зарейва в пространството. Околните ще си мислят:"май много е пил и не е на себе си", но на мен няма да ми пука, аз вече ще бъда далече, ще бъда до теб, в прегръдката на загорелите ти ръце по време на престоя ни в Лос Анджелис, в солените ти коси, когато бяхме в Порто Ерколе... в рая на взаимната любов, онази недостижима мечта, до която ти един ден ме допусна."

Фредерик Бегбеде   "Романтичният егоист"
Виж целия пост
# 362
"Аз лично не живея сам, защото съм слаб. Нямам смелост нито да остана сам, нито да се оженя. Съществува една зона на артистична неяснота между угнетителното ергенство и скучния брак: нека я наречем щастие."

Бегбеде "Разкази под екстази"
Виж целия пост
# 363
Истинската любов не угасва с времето, независимо дали е споделена или не. Щом в сърцето ни е имало пожар , винаги ще остане пламъка, който ни кара да си спомним за това, което е било и за това което, никога няма да е същото! И колко пъти сме се замисляли:
,, Дали, докато се опитвах да хвана дивото, изтървах питомното?'' Дори и да е така, не трябва да съжаляваме, за всичко си има причини, а с времето разбираме много от тях! : )

Виж целия пост
# 364
"- Не от любопитство. Но бих искал да зная каква кръв тече в синовете ми. Когато пораснат... нали трябва нещо да открия в тях?
- Да, така е. Но отсега те предупреждавам, че не тяхната кръв, а твоето подозрение може да събуди злото у тях. Те ще станат такива, каквито ги направиш.
- Но кръвта им...
- Аз в кръвта много не вярвам - каза Самуел.- Дали човек ще открие в децата си добро или зло, то ще бъде само онова, което сам е посадил у тях, след като се пръкнат от майчината си утроба."

Джон Стайнбек - "На изток от рая"

Виж целия пост
# 365
Любовта си е чист мазохизъм, боли ни адски, наранява ни много, понякога и цял живот не ни стига да забравим обекта на нашите чувства, точно тази любов . . . несподелената и въпреки това умираме за тази несподелена любов.

Виж целия пост
# 366
ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА
1.Ще получиш тяло.
Дали ще го харесваш или мразиш, то ще си бъде
твое през цялото време, докато си на тази земя.
2.Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище
наречено Живот.
Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш уроци
в това училище.
Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят
неуместни и глупави.
3.Няма грешки има само уроци.
Израстването е процес на проби и грешки :
експериментиране. ,,Провалените"експерименти
също са част от процеса, както и онзи експеримент,
който в края на краищата се оказва ,,успешен".
4.Урокът се повтаря, докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по
различни начини, докато го научиш .
Тогава продължаваш със следващия.
5.Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота, през която да
не се налага да усвояваш уроци. Докато си жив,
винаги има уроци, които трябва да бъдат научени.
6.,,Там" не е по-добре от ,,Тук".
Когато твоето ,,там" стане ,,тук",
ти просто ще откриеш друго ,,там",
което пак ще изглежда по-добре от ,,тук".
7.Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у
някого, освен ако в него не виждаш отразено
това, което обичаш или мразиш у себе си.
8.От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими. Как ще ги използваш,
зависи единствено от теб. Изборът е твой.

"Пилешка супа за душата"
Виж целия пост
# 367
,,Казват, че колкото листа паднат в ръцете ти, през есента, толкова твои желания ще се сбъднат. Колкото бели гълъби видиш, толкова пъти ще се влюбваш. Колкото мостове прекосиш, толкова пъти ще се разделяш с твоите  близки и пътищата ви, ще се отдалечават и събират отново. Хората забравиха да кажат, че белия вълк е надежда, а има ли  надежда има и смисъл. Има ли смисъл, значи има защо, да се бориш.''

,,Като деца вярвахме, че ще успеем и ще станем такива каквито желаем. Пораснахме и вярата ни просто се изпари и почнахме да се съмняваме във всичко и поставихме, всички въпроси и отговори под съмнение. Сега таим  малкото останала вяра във собствените ни сили. А защо, когато порастнахме, почнахме да се съмняваме и в самите себе си?'

Като малки ни четяха приказки с щастлив край. За стъклената обувка, за седемте джуджета, за малката русалка, все приказки за вярата и надеждата. Сега почнахме да четем книги за любовта и много от нас се питат : ,,Защо?’’ Отговора е прост , като бобено зърно. Четем книги за любовта, защото в реалния живот , ние пренебрегваме това чувство. Ако любовта беше корпорация отдавна да беше фалирала от малкото при това  и недоволни клиенти.


Сълзите не помагат  и само се лъжем, че като плачем ни олеква, а истината е проста. Любовта е онова проклето чувство, което ни кара да правим куп безумни и глупави неща , а накрая осъзнаваме , че не си е заслужавало, нито времето , нито усилията.
Не бихме съжалявали, ако сме обичали от сърце и душа. Макар, че след толкова много любови,  се чудим, остана ли място за още болка , вече във разбитите ни сърца? И парчетата никога не се съединяват отново, дори и да го правят, белезите си личат.



,,От нещастието до щастието, ни дели един голям мост, при това полуразрушен. От щастието до нещастието , ни дели само една стъпка. От болката ни дели само надеждата, че утре ще е по хубав ден от днес.  Вярата разбира се, дава смисъл да се бориш.  Бориш ли се, няма начин да не успееш.''

,, Немислимо  е как се борим през целия си живот. И всяка победа е сладка и всяка победа е само миг. Загубите ни карат да се замислим, какво в себе си трябва да променим, разочарованията също. От казаните лоши думи, най-много боли, а   злите думи не минават с времето, те се помнят. Добрите дела избледняват, а лошите се помнят сякаш са празници в календарите ни и ги почитаме повече от всички други, а не трябва, а може да е различно! ''

,,Всеки иска недостижимото, но не всеки е готов да се бори за него!
Всеки знае, че недостижимото, не може да се стигне.
Всеки знае, че е важно да го иска от сърце , въпреки всичко.
Всеки знае, че вярата и упоритостта са най-важни
но много малко са хората, които се опитват въпреки, всичко и всеки!''

,,Истинската любов не угасва с времето, независимо дали е споделена или не. Щом в сърцето ни е имало пожар , винаги ще остане пламъка, който ни кара да си спомним за това, което е било и за това което, никога няма да е същото! И колко пъти сме се замисляли:
,, Дали, докато се опитвах да хвана дивото, изтървах питомното?'' Дори и да е така, не трябва да съжаляваме, за всичко си има причини, а с времето разбираме много от тях!''


Пътя винаги е осеян с много пречки и винаги е трудно да продължиш напред, но за миг , ако спреш и се замислиш, осъзнаваш, че зад теб винаги има поне един ангел. Винаги съм искал да видя, ангела, който ме пази. И искам да го попитам само един въпрос: ,,Защо, когато имах най-голяма нужда от него, той не беше до мен? Защо не ме предпази? ‘’ Отговора сигурно ще е : ,, Съжалявам, прости ми, мъчех се когато те гледах как страдаш, но аз също страдах със теб, защото бях безпомощен. Чувствах се толкова ненужен, че си заминах от теб. След време осъзнах, че трябва да се върна, но когато го направих , ти не вярваше във ангели. Предадох те и  ти вече не вярваше във нищо, дори и в правилните решения.’’

Всичките цитати са от книгата ми ,,Не оставяй следи'' !!!
Виж целия пост
# 368
    И аз да се включа с моят любим Ремарк Wink                                                                                                                                         
„…по-добре е човек да свърши, когато още би искал да живее, отколкото да умре, когато вече не би искал да живее.”

„Ние правим достатъчно глупости и с нашите полуистини. С целите истини изобщо не бихме могли да живеем.”   

Но ти не бива да ме чакаш. Никога. Страшно е да чакаш нещо. /[...] Страшно е само да нямаш нищо, което би могъл да очакваш.”   

„Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче- може.”       

„Човек никога не е твърде млад. Винаги е само твърде стар.”
 
Смъртта на един човек е всякога смърт, а смъртта на два милиона е винаги само статистика.                       

Свободен е само този, който е загубил всичко, заради което си струва да се живее.“


„Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.“
Виж целия пост
# 369
Джубран Халил Джубран - "Пясък и Пяна"

Седем пъти презирах душата си:

Първият път, когато
~ видях, че тя се покорява, за да достигне висоти...

Вторият път, когато
~ забелязах, че тя куца в присъствието на сакати...

Трети път, когато
~ трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното...

Четвъртият път, когато
~ тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин...

Петият път, когато
~ тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила...

Шестият път, когато
~ с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски...

И седми път, когато
~ тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел...
Виж целия пост
# 370
"Никаква скорост, никакъв външен тласък не могат да те изтръгнат от мястото, където е пуснало корен сърцето ти. Не ти, а някакво чуждо тяло се носи шеметно по пътя. Издалеч го наблюдаваш с почуда: ти ли си това? И продължаваш да вирееш на единственото свое място в света, макар каменисто и пустинно.."

"Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят за други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си..."

Блага Димитрова "Пътуване към себе си"
Виж целия пост
# 371
"Понякога нуждата да умреш е по-силна от волята да живееш" Изповедта на един наркоман - Конал Крийдън
"Страстта е неподвластна на желанията. Тя не е като духа, който ще ни изпълни три желания, ако го пуснем да излезе от бутилката. Тя прави с нас каквото си иска и много рядко както ни се иска.
Разгневих се. Който и да е онзи, в който се влюбиш за първи път, а не с когото се любиш, той винаги ще те разгневява, защото за него никога не можеш да мислиш логично. Може да живееш на друго място, може дори да се чувстваш щастлива, но онзи, който е взел сърцето ти, той има последната дума, последната власт над теб." Страстта - Джанет Уинтерсън

Виж целия пост
# 372
Но сега знам,че нашият свят не е по-постоянен от океанска вълна.Каквито и да са битките и победите ни,както и да ги преживяваме,много скоро те избледняват като воднисто мастило върху хартия.
"Мемоарите на една гейша"
Виж целия пост
# 373
Не е от значение колко неща правим,
а колко любов влагаме, когато ги правим.
Не е от значение колко даваме,
а колко любов влагаме, когато даваме.
/ Майка Тереза/

Дръжте се здраво за мечтите си,
защото ако мечтите умрат,
живота е като птица,
със счупено крило,
която не може да лети.
/Ланстън Хюс/

Всяка секунда, прекарана в
мисли за
нечии чужди мечти, отнема
секунда от собствените ти мечти.
/Р. Шарма/
Виж целия пост
# 374
...
Светът край нас е блеснал звезден парк.
И всяко цвете става наша радост,
и всеки камък става хубав цвят.
Защо ни е вълшебен чуден остров!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
и топлината на една ръка...

/Дамян Дамянов из "Поема за щастието"/
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия