Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем-2

Много е добро.

още едно любимо:

Don't ever wrestle with a pig. You'll both get dirty, but the pig will enjoy it

Предвкусвам паника в научните среди.
Становища предвкусвам и диспути.
И дълги нощи телескопи и бради
в небето ще осъмват като луди.
Къде е? Как се казва? В кой квадрант?
Между кои известни се намира?
Въпросите ще падат като град.
Звездата трябва да се номерира.
Открих звезда
Отчайващо откритие - звезда.
Да беше лек, листо или лепило.
Да беше. Но се случи за беда
едно неподозирано светило.
Открих я, а не мога да я дам
във плен на лещи и на бюлетини.
Ще скитам в потресение и срам
по сини улици и по площади сини.
Открих звезда.
Докоснах я, в ръцете я държах,
разхождахме се бавно по земята.
Съзряхте мен, защото аз блестях,
но аз бях спътникът, а тя - звездата.
Не мога нищо да ви обясня,
ала за вас все пак ще ми е жалко.
Как сте живели толкоз времена
в небето си с една звезда по-малко...

В. Башев

Being the richest man in the cemetery doesn't matter to me. Going to bed at night saying we've done something wonderful, that's what matters to me.
Steve Jobs

Creativity is just connecting things. When you ask creative people how they did something, they feel a little guilty because they didn't really do it, they just saw something. It seemed obvious to them after a while. That's because they were able to connect experiences they've had and synthesize new things.
Steve Jobs

Design is a funny word. Some people think design means how it looks. But of course, if you dig deeper, it's really how it works.
Steve Jobs

For the past 33 years, I have looked in the mirror every morning and asked myself: 'If today were the last day of my life, would I want to do what I am about to do today?' And whenever the answer has been 'No' for too many days in a row, I know I need to change something.
Steve Jobs

For you to sleep well at night, the aesthetic, the quality, has to be carried all the way through.
Steve Jobs

Велик Човек!
Светла му памет

Забелязъх една интересна инициатива и мисля че е свързана с темата. "Столичани споделиха  любими цитати от книги" http://novinar.bg/news/stolichani-spodeliha-s-m-tel-liubimi-tcit … MzcyMjsxNg==.html
А ето и по темата, "Най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет.” Вяра Дончева

Учудващо е колко малка част от живота ни заемат значимите мигове. Най-често те свършват, преди още да са започнали. Но хвърлят светлина в бъдещето и правят човека, който ги е породил НЕЗАБРАВИМ.”  (из: „Анна и кралят”)

Прекрасно ,благодаря

Богат или беден?

Веднъж един богаташ решил да заведе детето си в една селска ферма, за да му покаже колко бедни могат да бъдат хората. Те прекарали денонощието в едно много бедно семейство. Когато се върнали вкъщи, бащата попитал сина си:
- Хареса ли ти пътешествието?
- Беше удивително, татко!
... - Видя ли колко бедни могат да бъдат хората? - попитал бащата.
- Да.
- И какво научи от това?
Синът отговорил:
- Видях, че ние имаме едно куче вкъщи, а те имат четири песа. Ние имаме басейн в градината, а те - локва, на която не се вижда края. Ние осветяваме градината с лампи, а на тях им светят звездите. Ние имаме навес в задния двор, а те имат целия хоризонт.
Бащата онемял от тези думи на сина си. А синът добавил:
- Благодаря ти, татко, че ми показа колко богати са тези хора.

Вълшебно! 

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни
предмети и зачака студентите да утихнат.
Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф.
Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го
леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита
студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът
запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите
отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в
съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд
представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот
- семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и
предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат
само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща -
работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките
неща."
И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за
камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите
времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата,
които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават
щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря.
Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си
заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита: „А какъв беше смисълът на бирата?"

Професорът се усмихна.” Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви
покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери
място и за две бири.

"Може би... изобщо не съществуват добри и лоши приятели... може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях винаги си струва да се бориш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели, няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти..." /"То" - Стивън Кинг/

"Струваше й се, че само възрастните могат да комбинират емоции по толкова много смахнати начини - ако чувствата бяха храна, чувствата на възрастните щяха да са нещо като пържола с шоколадов сос, картофено пюре с ананас, кейк, поръсен с лют пипер вместо пудра захар... Така си беше то — щом свой човек те хване за топките, най-зле стиска. Това е инстинкт, скъпа… а мисля, че инстинктът е железният скелет под всички наши заблуди, че имаме свободна воля." / "То" - Стивън Кинг/

Отново Кинг:

Преди да задреме окончателно, той неволно се замисли - не за пръв път - колко странни са възрастните. Пият слабително, алкохол или приспивателни хапчета, за да прогонят страховете си и да заспят, а страховете им са толкова кротки, едва ли не питомни: работата, приятелите, парите, какво ли ще си помисли учителката ако не купя по-хубави дрешки на моята Джени, още ли ме обича жена ми, кои са моите приятели. Всичко това бледнее в страховете, които обграждат в тъмнината детското легло и само някое друго дете би могло да разбере. Не съществува групова терапия, нито обществена помощ за детето, което трябва всяка нощ самичко да се справя с нещото под леглото - нещото, което се хили и подскача заплашително, но винаги остава точно извън границата на зрението. Нощ подир нощ детето е длъжно да води все същата самотна битка, а единственото лечение е постепенното закостеняване на въображението и това се нарича... израстване.

В древността хората учили, за да се усъвършенстват. Днес учат, за да направят впечатление на другите.

Откъде е това? Много ми е познато? Някоя от 'Супи"-те за душата?

"...Мъничките му стъпалца оставят пътека, която следвам с крачищата си. Вятърът и вълните ще заличат следите ни. В крайна сметка ние бродим из един свят, в който нищо не е сигурно и ако ти е трудно да видиш пътя или да различиш майстора от учениците, причината може би е в това, че самото пътешествие е по-важно от това, кой кого води и кой кого следва.
 
Държа здраво малката ръчичка и двамата заедно вървим към целта си." 

"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горният пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт - смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."