Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем-2

И аз не знам от къде е, преди доста време го прочетох някъде и много ми хареса.

"Ако искаш да разбереш своята истина за нещо, виж какво чувстваш към него. Понякога чувствата се откриват трудно - и често още по-трудно се приемат. Но в най-дълбоките ти чувства се крие твоята най-висша истина. Номерът е да се стигне до тези чувства..."

"Нищо не е болезнено само по себе си. Болката е резултат от невярна мисъл.
Тя е грешка в мисленето. Духовните учители могат да накарат и най-ужасната болка да изчезне.
Те така и лекуват. Болката е резултат от преценка, която сте направили за нещо.
Отстранете преценката и болката ще изчезва.
Преценките често се основават на предишен опит. Представата ти за нещо произтича от някаква предишна представа за него. Предишната ти представа от своя страна е резултат от още по-предишна, а тя от още по-по-предишна и т.н. - като тухла върху тухла, докато се върнеш назад чак до т. нар. изначална мисъл."

"Смисълът на живота не е да стигнеш някъде, а да забележиш, че вече си (и винаги си бил) там. Ти се намираш винаги и завинаги в момент на чисто сътворяване. Следователно смисълът на живота е да сътворяваш - кой и какво си и след това да го изживяваш."

"Много е романтично да кажеш, че сега, когато изключителната особа е влязла в живота ти, се чувстваш допълнен. Но предназначението на взаимоотношенията е не да имаш някой, който може да те допълни, а да имаш някой, с който да можеш да споделиш пълнотата си."

Всички откъси са от книгата "Разговори с бога" от Нийл Донълд Уолш

"Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите- като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна.
Струва ми се, че това е най-лошото, когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере"
"Особени сезони"
Стивън Кинг

Буб, мисля, че преди време го бях поствала това, много любимо ми е  Мерси, че ми го припомни   

Много ми хареса, ако си го поствала съм пропуснала   Не съм чела книгата, попадна ми случайно одеве във фейсбук и го копирах   Толкова истина има...
Между другото - всички цитати, които публикуваш, са страхотни! Благодаря!  
И се редактирам с нещо току-що прочетено:
 "Младостта е капризна годеница. Не умеем да я разбираме и да я ценим, докато не отиде при някой друг, за да не се върне никога вече..."
"Марина" - Карлос Руис Сафон

"Всяко нещо струва друго нещо!" Мечо Пух

Много мило... , или казано по други начини:
Няма безплатен обяд...,
Бог с едната ръка дава, с другата взима...,
За да вземеш-трябва да дадеш...,
и сигурно има още, за които не се сещам в момента...!

"В разума няма нищо,което преди това да не е било в чувствата."(Латинскa поговорка)

"Мъдър е не онзи,който знае всичко,а който знае необходимото."(Есхил)

"Вярвам,че въображенито е по-могъщо от знанието,че митът е по-могъщ от историята,че мечтите са по-силни от фактите."(Робърт Фългъм)

"Въпросът не е какво гледаш,а какво виждаш."(Хенри Дейвид Торо)

"Колко е прекрасно,че не се налага никой да чака дори миг,преди да започне да прави света по-добър!" (Анe Франк)

"Пази се от мъдрост, неспособна да плаче,
от философия, забравила смеха,
и от величие,което не се прекланя пред децата."(Халил Джубран)   

Цитат от автобиографичната книга на Анна Маняни-италианска актриса. Докато гримьорка се труди над застаряващото и лице,тя й казва: "Моля ви, не скривайте моите бръчки,те ми струват толкова скъпо".

Дълбоко в себе си не можем да се наречем homo sapiens. В основата на истинската ни същност е заложено безумието, а първичният ни нагон е убийството. Това, което Дарвин е бил прекалено възпитан да каже, приятели мои, е, че сме станали господари на земята не защото сме били най-интелигентните или най-хитрите, а защото винаги сме били най-откачените и кръвожадни копелета в джунглата. /" Клетка" - Кинг/

Обичаш ли? Чувам я да произнася тези думи — все още продължавам да я чувам. В сънищата си. Обичаш ли? Да, отговарям аз. Да, а истинската любов никога не умира. И тогава се будя с вик. Оловото в крака й натежа и кракът й залепна за газта. Не мога да кажа много за това, което стана след това. Освен, че не можех да сваля очи от нея. Имаше нещо диво, което пропълзя по лицето й, нещо диво и нещо свободно и аз страхотно се изплаших. Тя беше красива и главата ми се завъртя от любов към нея, всеки щеше да се почуства така, всеки мъж, а може би и всяка жена, но аз се изплаших от нея, защото тя изглеждаше така, сякаш би те убила, ако очите и се откъснеха от пътя, когато тя те погледне и реши да отвърне на любовта ти!!! Подкарвай колата и се старай да запазиш усмивката си. Пусни по радиото рокендрол и карай напред към всичкия живот на света с всичката храброст и всичката вяра, която откриваш в сърцето си. Бъди верен, бъди храбър, бори се! Останалото е Мрак. Полунощ е най-лошото време човек да е сам. Когато си самотен, ти се струва, че целият свят е по двойки. Сякаш сме в ноев ковчег: целуват се, прегръщат се и казват "ние". А след "ние" "аз" звучи отчайващо! Порастваш, ставаш мъж, свикваш да получаваш по-малко, отколкото си се надявал, и изведнъж откриваш, че на машината за мечти виси огромна табела с надпис "НЕ РАБОТИ". /"Капан за сънища", Кинг/

Обичта не може да просъществува в завладените от страх сърца, както растението в тъмно помещение. Единствено гъбите (и то отровните) ставаха големи при липса на светлина, дори Том Кълън знаеше това. /"Сблъсък", Кинг/

"На пръв поглед ключът и ключалката също изглеждат различни - отвърна Сейзед. - Различни по форма, по функция, по конструкция. Човек, който ги разглежда, без да познава предназначението им, би сметнал, че са противоположности, защото едното е предназначено да отваря, а другото да затваря. Но при по-внимателен оглед ще разбере, че без ключа ключалката губи смисъл и обратното. Мъдрият човек ще прозре, че са създадени с една и съща цел и по една и съща причина."

"Мъглороден - Кладенецът на възнесението" Брандън Сандерсън.

"Стигнах до заключението, че навикът да мислиш за всичко сам спъва развитието ти, защото така се придържаш към една единствена гледна точка. И тогава почувствах, че е много тъжно да бъдеш съвсем сам."


"Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би, колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите"


"Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго"


"Нощем, като си лягаш и духваш лампата, тя застава на вратата, зад нея някакво сияние и виждаш как нощницата ѝ се полюшва. Тя пристъпва нежно към леглото ти, а ти затаил дъх, отмяташ завивката да я приемеш и преместваш глава на възглавницата, за да сториш място на нейната до твоята. Почти усещаш сладостния дъх на тялото ѝ, като нейната кожа не ухае никоя друга кожа на света."

 

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш
вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме
обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш
твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се
нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които
най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш
да ги промениш.
Искам да знаеш… че днес можеш да разчиташ
на мен…
Безусловно.

Хорхе Букай

"Влъхвите, които са донесли дарове на младенеца в яслите, са били, както ви е известно, мъдри хора, удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. А тук аз ви разказах една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара, които без капчица мъдрост пожертвуваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите. Винаги и навред. Те именно са влъхвите."

"Даровете на влъхвите" , О. Хенри