Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем-2

Непатетична изповед
 
Преди да те целуна,
исках да ти кажа
кой съм.
Но не успях,
защото се целунахме внезапно.
Затова сега,
когато ме залееш
със златните вълни на косите си -
изслушай ме.
 
Отдавна не бяха ме наричали
най-добрият човек на света
и аз бях забравил
да бъда добър.
Моето минало
е миналото на един романтичен юноша,
танцувал върху маси и покриви -
защото няма нищо по-скучно
от безопасната повърхност
на дансинга.
 
Често падах,
губех равновесие
от прекалена искреност.
 
Аз отраснах по гари, ресторанти и автостанции
и в хотели сънувах
своите сънища.
Нямам постоянно местожителство
и не искам да имам,
защото се плаша от властта на вещите,
от неподвижния хоризонт на прозореца
и от хората с неподвижни хоризонти…
 
Пусти пътища ли извървях,
малко ли събрах,
или пък много разпилях -
но сега не притежавам нищо друго
освен себе си,
освен тихото желание
да се раздам до последния атом.
 
Ако това ти е достатъчно -
залей ме
със златните вълни на косите си.
 
                            Стефан Цанев

http://www.az-jenata.bg/article/1106/Proshtalnoto-pismo-na-Markes/
Сигурно някой го е показал вече, но е толкова хубаво, че може пак да го прочетете!

 

---

---

---

---

---

---

---

Цената на доверието
Станка Пенчева

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.
 
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.
 
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

това писмо на Чарли Чаплин до дъщеря му е толкова стойностно, толкова дълбоко, че според мен е задължително да присъства и в тази тема 

ПИСМО НА ЧАРЛИ ЧАПЛИН ДО ДЪЩЕРЯ МУ ЖЕРАЛДИН

Мое момиче,

               Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.

                Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезвал от очите ми.  Той е тук - на масата, тук – до моето сърце. Но къде си ти? Там – в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шан з`Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина. Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийска красавица, пленена от хан Татар. Бъди красавица и танцувай. Бъди звезда и сияй. Но ако възторзите и благодарността на публиката те опиянят, ако ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща.

                Аз съм твоят баща, Жералдин!

                Аз съм Чарли, Чарли Чаплин!

                Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка – за Спящата красавица, за будния дракон в полето... А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: „Върви си! Аз спя с мечтите на своята дъщеря!” Виждах тези мечти, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва: „Виждате ли това момиче? То е дъщерята на стария шут. Помните ли как се казва – Чарли?”

                Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут!

                Днес е твой ден. Танцувай! Аз танцувах в широк и окъсан панталон, а ти в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигнат понякога в небесата.

                Иди! Иди и там! Но се връщай на земята!  И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: „Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?”  Ти не ме познаваш, Жералдин... Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал... А тя също е интересна... Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после ... събираше милостиня...Това е моята приказка!

Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушува цял океан от гордост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но въпреки всичко аз съм жив, а за живите обикновено малко се говори.

                По-добре да говорим за теб!

                След твоето име , Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика!

                В полунощ, когато излизаш от големия салон ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена... И ако е бремемнна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите – ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус разглеждай града, разхождай се.Гледай хората! И най-малкото по един път на ден казвай: „И аз съм една от тях!”  Да! Ти си една от тях, моето момиче. Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената! Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам!... Там ще видиш много танцьорки като теб – даже по-красиви от теб, и по-горди от теб. От ослепителния блясък  на прожекторите  на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни, добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре! И знай – в семейството на  Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да ругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена...

                 Аз ще умра, но ти ще живееш...  Искам ти никога да не живееш в бедност! Заедно с това писмо ти изпращам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи...  Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за въжеиграчите. Но трябва да ти кажа една истина, мое момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат... Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек!

                И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това. Тя по-добре познава любовта от мен, на нея по й приляга  да ти говори за това...

                 Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Тялото ти е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш от там по-облечен и по-чист...

Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време.

                 Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно. Но според мен, твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е страшно, ако твоето убеждение за това е от преди десет години, от времето, което си отива. Не бой се – тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последният  човек, който става поданик на острова  на голите!...

                 Знам, че синове и бащи винаги са бивали във вечен двубой. С мене, с моите мисли воювай, мое момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това  писмо, искам да вярвам – тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо – ти наистина да си разбрала всичко, което искам да ти кажа.

                  Чарли е вече остарял, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна за сцената, ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми тече в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си – Чарли. Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.

 

                                                          Целувам те: Чарли

Лолита, много е ... красиво... малко тъжно... и адски стойностно, тези дни и аз си мислех за това писмо, но го бях забутала някъде. Благодаря ти, че го сподели 

"Всички живеем в къща обгърната от пламъци. Не можем да се обадим на пожарната. Няма изход нъвън. Само прозорецът на горният етаж, през който гледаме, докато огънят поглъща къщата, залостена с нас".

       Тенеси Уилямс

Нещо ви бях загубила....... Писмото на Чарли Чаплин е страхотно.

днес видях на стената в коридора на едно софийско дкц поема, която ме порази...
не знам дали не е прекалено дълга, за да я постна тук, но наистина е впечатляваща.
за съжаление автора не е посочен...
ако смятате, че много дълга, моля модератора да я изтрие

Научих...

Научих-
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих-
че без значение колко те е грижа,
на някои хора прост не им пука.

Научих-
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.

Научих-
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.

Научих-
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих-
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най- доброто което ти можеш да направиш.

Научих-
че не е важно какво се случва с хората.
Важно е какво те правят по въпроса.

Научих-
че за секунди можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.

Научих-
че колкото и прецизно да режеш,
остават две страни.

научих-
че отнема много време ,
да станеш човека, който искаш да бъдеш.

Научих-
че е много по- лесно
да реагираш вместо да помислиш.

Научих-
че трябва винаги да се разделяш
с тези които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последния път когато се виждате.

Научих-
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих-
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.

Научих-
че или контролираш отношението си към хората,
или то те контролира.

Научих-
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.

Научих-
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава,
че не те обича с цялото си сърце.

Научих-
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит сипридобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рождени дни си празнувал.

Научих- че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.

Научих-
че семейството ти няма винаги
да те подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.

Научих-
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява от време на време
и ти трябва да му прощаваш това.

Научих-
че не виаги е достатъчно да ти простят другите.
Понякога трябва да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих-
че герои са хората,
които правят това което трябва да се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.

Научих-
че да се научиш да прощаваш се изисква практика.

Научих-
че има хора които искрено обичат,
но прост не знаят как да го покажат.

Научих-
че парите са калпав начин да мериш успеха.

Научих-
че с най- добрия си приятел можем да правим всичко
или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Научих-
че понякоа хората, които очакваш
да те ритнат докато си на замята,
ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих-
че понякога когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право да бъдем жестоки.

Научих-
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи  разстояния.
Същото се отнася за истинската любов.

Научих -
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Научих -
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих -
че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.

Научих -
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.

Научих -
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.

Научих -
че няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем че приятелите се променят.

Научих -
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих -
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Научих -
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.

Научих -
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.

Научих -
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.

Научих -
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.

Научих -
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.

Научих -
че дори когато мислиш,
че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ,
ти ще намериш сили да помогнеш.

Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.

Научих -
че парадигмата в която живеем,
не е всичко което ни е предложено.

Научих -
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.

Научих -
че хората на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.

Научих -
че, въпреки че думата "любов",
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това в което вярваш.

ХУБАВО!!! И много ИСТИНСКО!!! Благодаря...

ЖИВЕЙ, когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен!

ЖИВЕЙ, когато от тревата
орониш първата роса
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса!

ЖИВЕЙ, когато ти се плаче
или до плач си отвратен.
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!

ЖИВЕЙ, с умората на всеки,
сънувай неговия сън!
И ако всичко си отрекъл,
повикай слънцето отвън.

ЖИВЕЙ, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
метални устни да кове!

ЖИВЕЙ, с гласа и препирните
на малките си дъщери!
Изстинеш ли съвсем, опитай
ледът искра да сътвори!

ЖИВЕЙ, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба.

ЖИВЕЙ за всичко! А когато
животът вече изгори,
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

ЖИВЕЙ и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
живей, приятелю, ЖИВЕЙ!

~ . ~ . ~

Автор - Евстати Бурнаски
Посветено на Матей Шопкин

- Какво ще стане със мен, сега? - попита момчето.
 - Ще те обичам, както и преди. - отговори тя спокойно.
 - Сигурна ли си? - каза той влагайки силни чувства в тези думи.
- Да, сигурна  съм. Знаеш ли . . . - прошепна тя и хвана ръката му с двете си ръце.
 - Какво да знам? - промърмори той и сълзите се стичаха по лицето му.
 - Любовта няма граници и закони. Ние, хората сме ги измислели, за да можем да спираме, там където трябва. Аз знам, че ние няма да спрем. Просто трябва изчакаме още време. . .

  Това е от книгата която още не съм довършил! На мен лично много ми харесва.  

AKELA, да, хубаво е... Коя е книгата ?

  ,,Не оставяй следи'' ! Тук :

 Първа част: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=466525.45

 Втора част: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=466525.60

 Трета част: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=466525.105

 Приятно четене!

АКЕLА,