... защото поне моето поколение 80-84 набор хал-хабер си нямахме като влезем в университетите да учим, дали после ще се занимаваме изобщо с това.
Добре де, но започвайки да учиш нещо, имаш ли поне желанието да се занимаваш в бъдеще с него??
Ясно е, че никой не може да предвиди как ще се развие живота му в бъдеще, и дали ще успее да започне работа по специалността, която е завършил. Но ако човек има ясното съзнание и желание да се занимава с конкретно нещо, може поне да опита.
В този смисъл питам - имахте ли поне намерението да работите това, което учите, или си започнахте просто така, за да се намирате в работа
Интересно ми е как разсъждават следващите поколения /след моето/ От друга страна, колкото и да мисля.. 18 години все пак не са чак толкова невръстна възраст, че човек да няма никаква представа какво иска да прави, какъв иска да бъде животът му, професията му, и да направи съзнателен избор
И покрай мен - в магазина - е пълно с девойки, които следват нещо техническо в ТУ, само колкото да се каже, че следват. И сами си казват, че няма да работят по специалността.
Това е класика просто - вероятно защото в ТУ всяка година остават бройки за запълване.. а и защото приемат само по бала от дипломата, без приемен изпит, поне по мое време беше така. Колежите, които се нароиха впоследствие, поеха също голям брой упорити кандидати за висшО, които не успяват да влязат никъде, и да им вземат парите, без дори да им дадат диплома
Уморява ме дори самото общуване с подобен род хора.