Пъзели 17

Блу, 

  ще ти пиша на лични да ти дам адреса си.

Lucky,  това, че иска място - иска. Че иска време - иска. Че иска търпение - иска. Ама, как се реди това, брееееее!

Lucky Пожелавам ти успех
приятно редене, голямо предизвикателство са и двата
 

мдааа, подкрепям последните два поста.... много части и едни еднороднииии...

мама Галка, някой търсеше наскоро фруктиери, плодове

аз пък да си кажа за хобитата)) - обичам музика, книги, пъзели, кактуси, фотографстване...страшно ме кефи и гоблени да шия, но съм шила само 4)))) и също като пъзелите въобще не ги харесвам на стена

Зори, кога успяваш? Хем е миниатюра!

Леле, Lucky, това наистина е "голямо" щастие! Къде ще редиш тези огромни пъзели? Иначе са страхотни!!! Благородно ти завиждам  

Да си кажа и аз за бившите хобита - марки, календарчета, салфетки. Салфетките и до сега са ми слабост  . И колкото и да е странно, всичко се пази непокътнато при нашите   През последните години май не колекционирам нищо друго, освен пъзелите   Обичам да си купувам разни неща - хавлиени кърпи и покривки, примерно, но си ги ползваме. И не мога да подмина ароматизираните свещи, дори докато чаках да се съберем за последната среща, се обзаведох с две  

А сега малко не по темата   С мъжа ми откачихме тотално и вижте какво си имаме  
P.S. Очите й са нормални, само че на снимка винаги излизат странно 

Да отчета и аз присъствие, защото сигурно изглежда много странно че шест месеца не мога да събера 30 лева за касичката и на всичкото отгоре почти спрях да пиша. Продължавам да не съм си купувала нищо ново, всеки един лев който имам отива за сметки и храна, нова дреха нямам от миналото лято, за пъзели изобщо нямам възможност и да си помисля. Пращам СВта по обяви, никой не ми се обажда, ходих на няколко интервюта за разни продавачки, не ме харесват, явно, ама и аз не ги харесвам... Което няма значение... Сега ми отговориха от една обява за точно това, което уча, за копирайтър, дадоха ми няколко задачи, ако ме одобрят ще ме поканят на интервю, та тези дни ще ги пиша тях... Стискайте палци. Не възлагам големи надежди, знам, че това е до голяма степен въпрос на усет, който аз имам, но има хора с опит, които вероятно също кандидатстват, това е първата обява за копирайтър която виждам изобщо...

Чета ви иначе редовно, радвам ви се на придобивките, не пиша, главно защото наистина ме е срам за тея тъпи 30 лева дето нямам и от кого да и взема назаем, за да ги дам... Не е от липса на желание, наистина.

Иначе по темата, която обсъждате сега, аз събирам снимки на сватбени рокли, обувки, цветя и всякакви други такива сватбени неща. На стария си компютър имах хиляди, ама харда ми умря и ги изгубих. Иначе обичам да се занимавам с ръчен труд, така да се каже, с всякакви "от нищо - нещо" неща, правене на готини работи от боклуци, тъкмо снощи изхвърлих цял басейн (2х2, не детско басейнче), пълен с бутилки от кола, защото с тях щях да правя разни неща, но те станаха твърде много... Обичам да опаковам подаръци, преди години работих това в едно магазинче и ми остана като хоби, общо взето опаковам подаръци за приятели, за техни приятели и тн. Хоби ми е и пеенето, пея непрекъснато, всеки ден, нови и нови неща, понеже нямам възможност да си позволя съответния вокален педагог, аз си се уча сама, избирам си трудни песни, упражнявам се, докато се харесам, а аз трудно се харесвам и тн и тн. Пея също само на приятели, затова пък си имам твърда фен база от около десетина души и винаги като се съберем, аз пея. Те искат, аз не се бутам, само ако ме помолят. Обичам песни от мюзикъли, защото ми позволяват да правя с гласа си неща, които с нормални песни не мога да се отпусна да направя. Играя две игри във Фейсбук, което пак си е хоби, Пет Съсайъти и неизменната Фармвил, но и двете много са ми писнали и само минавам през тях за по две минути на ден и приключвам. Обичам и да чета, разбира се, сега съм хванала една поредица от 20на книжки за една мадама, която започна работа като ловец на глави, много е готино.

Явно имам много хобита, обаче искам вече да почвам работа и да нямам време за тях, какво хоби е, ако мога да го правя по цял ден, понеже нищо друго не правя. Та, стискайте палци за това с копирайтъра.

Мърморанче,  Всичко ще се нареди 

И аз се включвам.

Деси,редя докато малкия спи,но това,че  миниатюра не значи че е трудно.Тази последната се оказа много лесна  Новото ти хоби което ме гледа от снимките е голяма сладурка.И аз искам такова ама мъж ми,да не чуе за животно у дома 
Лъки,страхотно начинание  са двата пъзела.Искам конете да видя наредени,много ми харесаха.
Що се отнася до бивши хобита само календарчета и салфетки съм събирала.Последните пазя и до днес.
Мърморанке

Зори, мисля, че някой ги беше наредил конете, обаче пуста глава -нищо не помни 
Мърморанче, дано да си намериш такава работа, шеф и екип, които отговарят на твоя хъс!  И моля те, не се крий, а наминавай по-често в темата, свежият ти полъх веднага се усеща 
Деси, колко е голямо това чудо??))))

Десиии, искам и аз такова много е сладко. Как се казва? И наистина има ли кило?
От мен едно пъзелче
http://puzzlegallery.multiply.com/photos/album/11#photo=133
До края на снимките е завършен.
Мърморанче, много късмет за новото място, а ако не стане помисли над варианта хобито да стане работа, поне според мен

Много ви благодаря на всички.

Иначе съм мислила за хобито, което може да стане работа, но в момента, за съжаление, е леко неосъществимо...

Блекута, и аз обичам и гледам кактуси  . Преди шиех гоблени, откакто започнах да редя пъзели , ги зарязах. Обичам много да чета книги и да слушам хубава музика.Основно парите си ги давам за книги и пъзели.
Деси, страхотна е  .Сподели как се казва и колко е голяма, направо се влюбих в нея  . Аз от малка съм имала все пинчери в къщи, за съжаление нашия почина преди половин година от старост(на 18години ).
Мърморанче, стискам палци 

Блу, страхотен пъзел!

Малкото зло на 15 юни ще направи три месеца, момиче е, казва се Джесика. На 10-ти ни беше последната ваксина, така че още не излизаме, а и няма с какво - не сме дорасли за най-малкия нагръдник. Стандартът й е до 1200 грама тегло, сега е 730 грама, ще видим дали нещо не са ни излъгали, но засега върви като истински среден "мини пинчер". Ох, това и аз не го знаех, но е така: малък мини пинчер - до 850 грама, среден - до 1200, голям мини пинчер - до 1800 грама, след това тръгва стандартният пинчер - от 1800 нагоре. Засега не лае, само ръмжи или квичи като се удари, но и това ни предстои 

zai, много ми е мъчно за твоето кученце , това е голяма радост да си имаш нещо такова вкъщи. Аз досега съм имала все котки, та ми е малко трудно да се оправям с този скакалец

И аз имах куче в продължение на много години, 16. Тибетски териер, винаги сме си мислели, че е някаква смесица от болонка и нещо по голямо, но наскоро открих, че си е чистокръвен тибетски териер, четох за породата, гледах снимки и си е точно такава. Само че не обичаше да я решем и така и не заприлича на поддържан тибетски териер. Като дойде при нас, вече беше възрастно куче, някакви колеги на баща ми я бяха намерили на улицата и ни я дадоха, защото живеехме в къща с двор. После се преместихме в апартамент, ама няма значение. Казваше се Пума, Пумаша, беше най умното куче на света, знам, че всички така говорят за кучетата си, но тя беше уникална, беше със сигурност най послушния член на семейството, както баща ми казваше. Никога не е правила бели вкъщи, стоеше в коридора часове наред, за да чака майка ми да се прибере, мноого я обичаше. После много остаря и започна да се изпуска, та се наложи да я занесем на село. Миналия месец я приспаха, понеже имаше огромен тумор, беше напълно глуха и сляпа. Имаше хубав живот. Много обичам кучета, но, честно казано, ще направя всичко възможно да не си взимам ново такова. Ако бях останала да живея във Варна и не я бяха закарали на село, щеше да е все едно сестра ми е умряла, тя си беше като третата сестра в семейството. Бих го понесла тежко и искам да си го спестя. Но въпреки това си заслужава да си имаш куче.