Пъзели 17

Мърморанче,  

Аз съм убедена, че животните сами те намират и не можеш да избягаш от съдбата си. Когато ми умря ангорският котарак, също се бях зарекла - повече котка вкъщи - никога! Не минаха и два месеца, прибирам се от лекции, един проливен дъжд, 7 часа вечерта. И до трафопоста стои котаче - малко, кльощаво, мокро, няма сили да мяучи. Е, охраненото прасе вече е на 12 години  

Хах, супер. Аз също така мисля, и до днес съжалявам за едно коте, което ме следва сигурно поне километър, беше колкото фъстък голямо, милото, ама ме хареса и тръгна след мен. Нямаше как да го взема, вкъщи не обичат котки, а и имахме куче. Много беше хубаво. Преди години така със сестра ми бяхме намерили две котета и два дни ги гледахме на тавана в асансьорното, живеем на последния етаж и имаме ключ за там, накрая нашите ни накараха да ги махнем... Едното беше малко грубичко, не ни харесваше нещо, та ни дереше, и го пуснахме, ама другото стоим, ревем, галим го и не можем да го пуснем... Нашите се видяха в чудо. Накрая и то замина на село, живя като царица, и до днес котетата от този род живеят като крале там. Има един огромен котарак, ама огромен, който харесва само дядо ми. Бяга от всички други. Той също май има нещо общо с въпросното коте, което занесохме там. Имат и едно друго, значително по дребно, което е голям нахалник. Само да седнеш някъде и идва при теб, сяда на коленете ти и заспива. Искаш - не искаш, то е там. Голям е сладур. Още преди това пък по някаква идиотска причина с една съученичка си бяхме купили едно пиленце. Обаче няма къде да го гледаме това пиленце, то беше малко, жълто и пухкаво до един момент само. И, сещате се - на село. Така и не се разбра с кокошките на баба ми, че беше по малка от тях, а те са излюпени заедно и не харесват новодошли... И това пиле живя като котка през целия си живот, според мен беше убедено, че е котка. Ходеше си по двора, около масата, когато лятото вечерят навън, беше една щастлива котка. Петлинка се казваше, понеже го бяхме нарочили за петел. Една моя учителка пък ми даде едно кученце от нейната вила, ние го занесохме на нашата, но дядо ми го изгуби. Така и не се намери. Иначе обичам хамстери, имала съм четри, но много лесно умират. Само чисто бялата Ая оживя по дълго, сигурно щеше и още, но кучето ми я докопа и я облиза цялата, а те умират от това. И хамстери не съм си взимала повече. Рибки не обичам, не съм имала.

като заговорихме за животни)))))
като дете имала съм и аз рибки, но и досега въобще не са ми страст, вълнисти папагалчета -4бр,
кос - колега на баща ми бил със счупена бинтована ръка , вървял си през лютата зима и косът направо пада на ръката му и колегата къде-къде го носи на баща ми.
мушитрънче (орехче) - не помня как е попаднало у нас, но по-бързо птиче не съм виждала - бягаше по пода като истинско мишле
врабче - бяхме на село и баща ми идва при мен със свита в шепа ръка и ме пита да позная какво ми носи. Аз изреждам малини, къпини, ягоди...а то едно дребно-дребно с жълто по човката врабче, паднало от някъде. Това шеметче, като чуеше тракането на чиниите по масата, на секундата долиташе и кацаше на облегалката на стола да си чака порцията.
таралеж - много силно и шумно животно (oсобено през нощта)))
костенурка - отдавна е една от всичките декорни костенурки в Зоопарка
минихамстер - наистина умират лесно, а са големи сладури
и няколко "прелетни" котета съм имала, но голямата ни любов беше Блекута ( ) Миналата година е излязла от нас (при родителите ми) и повече не се прибра. Беше на 16г и все си мисля, че е усетила нещо и затова е избягала...
а от дете, та досега мечтата ми е била да си имам папагал ара и немска овчарка (и оранжерия с кактуси на вилата, ама тук само zai може да ме разбере))

Ох, Мърморанче, това за "котката" е много смешно!  

При вас с blekuta цяла сага! За първи път чувам някой да гледа мишитрънче! Блекута е страшно красива!

Такааа, щом сме тръгнали...
Първият ми спомен е за два папагала - жълт и зелен и една сухоземна костенурка, но не си спомням какво стана с тях.
Котка Линда, която разхождахме на каишка, направена от бинтове, страшно я обичах, но я закарахме на село.
Сиамка Пуси, която живя с ангорски хамстер Панда (беше черно-бял, досущ като мечето панда).
Заек, който се опита да скочи от 7-ми етаж, та правихме прегради. Сега не ям заешко
После дойде ангорският котарак, който известно време живя с източно-европейска овчарка, след това - сегашната котка (на снимката), която помежду другото се държи като куче, а не като котка и наистина много обича кучета, докато от други котки бяга. Междувременно имахме риби на няколко пъти. Това е вкъщи.

Със съпруга ми гледаме гълъби (слава Богу, при техните, макар че изхранвахме едно изоставено от родителите в квартирата), при нас има диамантени гугутки, които скоро измътиха и сега кучето.

Исках да покажа снимки, ама явно са останали в другия компютър

Ооо, забравих да ви кажа една особеност на ВСИЧКИТЕ ни котки - нито една не мяучеше, издаваха някакви звуци, но никога не се е чуло "Мяу", никой не може да си обясни защо.

Блу пъзела е страхотен 
Мърморанче стискам палци 
Деси честито,много е сладък мъника и да показваш снимчици да му се радваме и ние 

За хобитата гледам сте се разписали  и аз да се впиша  , от малка обичам да гледам цветя, имала съм какви ли не,подарих много и сега отглеждам най-любимите ми Хибискуси, Хои, Стапелии и Кактусчета, все си казвам стига,че няма място и все добавям по някое друго  . Обичам да чета книги, обичам фотографията обичам да готвя, а също така обичам котки  . Имам си две пухкави персийки 

Зай, Блекута имате ли снимки на кактусчетата, дайте линкче да ги разгледам 
Ето тук имам снимки на моите цветенца, котки и детенце:
http://didkec.snimka.bg/?profile,albums

Като сме тръгали да говорим за животни да се включа и аз.
Не помня живота си без животни в къщи. Първото си животно взех на 4 год., с брат ми намерихме едно котенце пред блока, черно-бяло, и повлияни от братята руснаци го кръстихме Оля. Беше невероятно умна котка. Никога не се е изпускала някъде, никога не пипаше нищо от масата, ако ще да има цяло прасе, седи на един стол и чака, ако и дадеш ще яде, ако не  - седи без да пипа. После взех още едно коте, снежно бяло, но поради белите космардаци навсякъде из къщи, дори и в манджата ( много се скубеше горкото ) го занесохме на село. После се почнаха: риби, хамстери, едно пернато някакво, забравих какво беше, всичко това паралелно с котката. След като тя умря (натрови се), се бях зарекла никога повече да не си вземам животно, но точно 2 седмици след като почина котката, чувам че нещо драска на вратата, отварям и  не можах да повярвам, умрялата Оля, само че бебе, никаква разлика. Е, вехме си я, бяхме убедени, че това че е абсолютно копие на другата и дойде да драска точно на нашата врата не е случайно. Е, приликата свърши само до укараската и името ( пак Оля ) - беше много глупава и много пипаше. Започнахме да врънкаме нашите за куче - отстъпиха накрая и взехме една 6 годишна булонка. В началото малко се караха с котката, ама свикнаха. Наложи ни се да отсъстваме от града за няколко дни и дадохме кучето на едни съседи да я гледат и те явно са я изтървали, защото след 3 месеца се сдобихме с 1 кученце ( другото умря ). И него оставихме в къщи, и така станаха 1 котка и 2 кучета. Много беше весело, докато не почнаха да остаряват и умират - коткат я приспаха, имаше рак и много се мъчи горката, булонката Меги избяга на 19 год., почти сляпа и напълно глуха, явно за да умре навън, а миналия август умря и последното куче Тина  , много ги обичахме, все едно умираха членове на семейството. Затова съм се зарекла - никога повече животно в къщи, раздялата после е много тежка.

  Да вадя ли снимки на немския си дог? И ако не се сещате породата е тази: http://greatdanepuppiesblog.com/files/4.jpg  Освен Берта си имаме и Майки, който е костенурка. Имам си и дете. 

п.п. Апропо desi_ivanova, в новото жилище екстра ще ви дойде една малка пикла.  Добре дошла в отбора на кучкарките.

Така - да се включа отново!
Започнах този от 6000 парчета понеже е доста по-труден! Този с конете е супер лесен защото е разделен на отделни пликове с по 2 и нещо хиляди, които после се събират.

По въпроса с животинките - Аз преди около 8 месеца си взех 2 Чинчили - Сега вече са 4 - та по този повод продавам за символична сума - ако някой иска.

Ще снимам прогреса скоро и ще пиша отново!

Добре заварили!  Мда, много добре ни дойде, по цял ден лазя и чистя с бебешки мокри кърпи  Добре, че сме на плочки. Ще е много смешно, ако моето и твоето застанат едно до друго 

Не си питала, не съм ти кАзала! Не бебешки кърпи, а  първом вестник се слага.  И после един доместос оправя нещата.

Ох, за пишкането си имаме специален памперс, то по-точно е пелена, която се залепва на пода, защото вестника го прави на парчета и ги изяжда, а след това я боли коремчето. А "Доместоса" ни го забраниха, както и всички препарати, съдържащи белина, защото се изрива на секундата. То това е толкова кекаво, че нямам думи - малко прахоляк - и очите ни са възпалени, малко сиренце или непреварена вода - цял ден диария. Затова за плочките забравяме за всички препарати и минаваме на бебешки продукти   Да не говоря, че с този ремонт постоянно киха и кашля, а от сапуна се дърпа като от тамян, така че и крачетата бършем с бебешки кърпи.

Лъки, чакаме етапчета!!!  

Получих си пъзелите, момичетаааа

Пожелайте ми да намеря време да ги редя.

Качамаче, много време и приятни емоции при нареждането.Да ни ги покажеш после.

Голямо хоби напоследък ми е станало лакирането, рисуването на нокти....иначе събирам календарчета от...откакто се помня
П.П Напоследък не съм хващала никакъв пъзел да редя, защото не ми остава време, но след около месец ще се  развихря 

Juanita_17,  извинявай, съвсем изключих 

Момичета, един от моите пъзели-загадки трябва да стигне в Juanita_17