kutana, не съм сигурна че съпругът ти ще преодолее задръжките си и не мисля, че трябва да ги преодолява насила, едва ли ще се получи. Момичетата правилно те съветват, разширете диапазона- произход всякакъв без ромски, а това означава неизвестен, смесен, турски, вдигнете и малко възрастта поне с година, така шансовете ви се увеличават многократно. В крайна сметка едва ли някой със сигурност знае какъв е в крайна сметка по отношение на произход, не бива да сме крайни, но след като човекът така разсъждава, трябва да се уважи мнението му и да приеме детето безрезервно. Успех!
Виж целия пост
Просто споделено...
- Публикувана: 2 юни 2010, 17:08 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2010, 22:53 ч.
# 16
5 юни 2010, 01:38 ч.
Когато подавахме документите изобщо не ми е минавало през ум, че предприемам мярка за закрила на детето. Исках бебе. Имах купища изисквания, които навярно са "обличали" безбройните ми страхове, копнежи и болка. Мъжът ми изобщо не знаеше какво иска. Бяхме уплашени. Когато вместо бебе се появиха бебета не се сетих ни за изисквания, ни за генетика.
Само истински вярвам, че не бива да се насилва човек. Вижда ми се много лошо детето да се чувства нежелано. Предразсъдъците ни са част от нас. Аз мога да напиша, че съм "разширила тесногръдието си". Мога, водена от желанието да задоволя собствения си копнеж да съм майка, но ако това е за сметка на една ранена душа, която така или иначе носи болката от това да се чувства нежелана.
Аз вярвам, че моите деца усещат моите чувства. Никога няма да забравя усещането, че надничат в душата ми при първата ни среща. И си мисля, че помнят това, което са прочели.
Катуна, това е моето споделено. И си е само мое. Не е на съпруга ми. Неговото ще е различно. И на всяка от нас е различно. И децата ни са различни, както и ние самите. Успех!
Виж целия пост
Само истински вярвам, че не бива да се насилва човек. Вижда ми се много лошо детето да се чувства нежелано. Предразсъдъците ни са част от нас. Аз мога да напиша, че съм "разширила тесногръдието си". Мога, водена от желанието да задоволя собствения си копнеж да съм майка, но ако това е за сметка на една ранена душа, която така или иначе носи болката от това да се чувства нежелана.
Аз вярвам, че моите деца усещат моите чувства. Никога няма да забравя усещането, че надничат в душата ми при първата ни среща. И си мисля, че помнят това, което са прочели.
Катуна, това е моето споделено. И си е само мое. Не е на съпруга ми. Неговото ще е различно. И на всяка от нас е различно. И децата ни са различни, както и ние самите. Успех!
# 17
11 юли 2010, 17:54 ч.
Когато казвам на хората около мен - колеги, комшии, в детската градина на сина ми, че ще осиновяваме момиченце, всички питат - Защо?
Защо ще го правим, при положение, че имаме дете?
Обяснявам, че искаме да дадем шанс на едно изоставено дете да израстне в семейство. Нищо повече.
Не се замислям за страховете - ако родителите й след време я потърсят и искат да си я вземат, ако стане грозна и дебела циганка / момиченцето е циганче / и не можем да я оженим, ако почне за краде, щото това й е в кръвта и други....
Аз и съпругът ми искаме да дадем дом на това момиченце, да има на кого да вика мамо и тате, ако иска да пее и имаме пари, да можем да я запишем на пеене...... Ето това искаме.
Сега възпитаваме сина си. Но утре той ще решава за живота си. И какво ще избере аз не зная. Не зная какъв ще стане. Но мога да съм до него и да му давам това, от което едно дете се нуждае - дом, разбиране, близост, ласка.
Когато бяхме на дело в съда - на 06.07.2010 г., особения представител на детето поиска да обясним, защо искаме да осиновим дете, след като вече имаме, а и съпруга ми има дете от първия си брак. Съпругът ми каза, че няма значение как детето попада в семейство, важното е да бъде обичано. Аз мога да добавя - и желано.
Дали когато порастнат децата ни, ще мога да ги обичам и приемам, въпреки това какви ще станат?
Виж целия пост
Защо ще го правим, при положение, че имаме дете?
Обяснявам, че искаме да дадем шанс на едно изоставено дете да израстне в семейство. Нищо повече.
Не се замислям за страховете - ако родителите й след време я потърсят и искат да си я вземат, ако стане грозна и дебела циганка / момиченцето е циганче / и не можем да я оженим, ако почне за краде, щото това й е в кръвта и други....
Аз и съпругът ми искаме да дадем дом на това момиченце, да има на кого да вика мамо и тате, ако иска да пее и имаме пари, да можем да я запишем на пеене...... Ето това искаме.
Сега възпитаваме сина си. Но утре той ще решава за живота си. И какво ще избере аз не зная. Не зная какъв ще стане. Но мога да съм до него и да му давам това, от което едно дете се нуждае - дом, разбиране, близост, ласка.
Когато бяхме на дело в съда - на 06.07.2010 г., особения представител на детето поиска да обясним, защо искаме да осиновим дете, след като вече имаме, а и съпруга ми има дете от първия си брак. Съпругът ми каза, че няма значение как детето попада в семейство, важното е да бъде обичано. Аз мога да добавя - и желано.
Дали когато порастнат децата ни, ще мога да ги обичам и приемам, въпреки това какви ще станат?
# 18
11 юли 2010, 19:12 ч.
не бих осиновила дете от ромски или от малцинствен произход - да, мисля егоистично и ще продължавам да мисля така, защото кръвта вода не става - кой каквото ще да ми приказва, че ако растяло в подходяща среда и било обичано - няма такова чудо - има ромчета, които стават хора, но трябва да си признаем, че са малко и се броят на пръсти, а аз цял живот да мисля и да се боря, и да отгледам нещо, за което ще съжалявам, не благодаря. Това е моето мнение, имам причина да мисля така и никой не може да ме убеди в противното - но всеки има правото да мисли и да решава сам.
Виж целия пост
# 19
11 юли 2010, 22:37 ч.
е, извинявай, то пред теб този избор не седи вече. когато е седял, били споделила най-после какъв произход избра тогава, та сега този прекрасен резултат?
айде, малко с мярка ... "има ромчета, които стават хора, но трябва да си признаем, че са малко и се броят на пръсти ..." това е отгровен расизъм и лично мен ме обижда!
последната причина за това осиновеното ти дете да не стане "човек" е ромският произход!
Виж целия пост
айде, малко с мярка ... "има ромчета, които стават хора, но трябва да си признаем, че са малко и се броят на пръсти ..." това е отгровен расизъм и лично мен ме обижда!
последната причина за това осиновеното ти дете да не стане "човек" е ромският произход!
# 20
11 юли 2010, 23:04 ч.
Не съм расист - но това е моето мнение и на никого не го налагам - нали всеки има право да изкаже мнението си. Да, имам проблеми с осиноевното си дете - не се дължат на това той от какъв произход е, а на това какво и кой е взел - гените характер - трудно е да го разберете сега - не искате защото ви е трудно и тежко но това е истината - няма обич няма среда - човек е такъв какъвто се е родил и това което е заложено в него - съжалявам, но това е истината и никой не може да ме убеди в обратното. Деца родени от едни същи родители са различни - вземат гените на прародители и родители - колкото и да не ни е приятно, но е така. Искате да помогнете на тези деца в домовете - добре, но замисляли ли сте се, че след време от добро сърце ще се претопим като нация - пак казвам, че не съм расист - имам много познати от ромски произход, но не бих взела да гледам такова дете. Не съм лицемерна като някои хора - казвам си го право в очите.
Виж целия пост
# 21
11 юли 2010, 23:08 ч.
Това е твоята истина и ти вероятно имаш нужда от нея. Защото ако това не е истината, ще означава че си се провалила като родител.
Виж целия пост
трудно е да го разберете сега - не искате защото ви е трудно и тежко но това е истината - няма обич няма среда - човек е такъв какъвто се е родил и това което е заложено в него - съжалявам, но това е истината и никой не може да ме убеди в обратното.
Това е твоята истина и ти вероятно имаш нужда от нея. Защото ако това не е истината, ще означава че си се провалила като родител.
# 23
11 юли 2010, 23:45 ч.
Корнишонко!!!
В три теми само за тази вечер те откривам да бълваш някаква злост към ромските деца, които някои от нас са осиновили. Би ли сдържала негативните си чувства, защото лично мен ме обиждаш. Смятам, че грешиш още във фундамента на мирогледа си. Това си е твое право, разбира се, но не ми обяснявай на мен и другите като мен, че ще ни се случат незнам какви си страшни неща, само защото при теб има някакви проблеми.
И за да е по темата: аз все още се притеснявам за големия си син, дали ще бъде истински добър и справедлив човек, когато реши да живее отделно и да има собствен живот. Засега има само леки трусове, които отдавам на възрастта. Той вече се пробва да прилага различни тактики за въздействие на опонента и ,разбира се, ги прилага върху мен. В повечето случаи не успява все още, но има и много добри попадения, на които не успявам да реагирам адекватно.
А малкия е с такава воля още отсега, че ако не успея да го канализирам в правилния коловоз - господ да е на помощ на нас и на него! Което няма нищо общо с расата му.
Виж целия пост
В три теми само за тази вечер те откривам да бълваш някаква злост към ромските деца, които някои от нас са осиновили. Би ли сдържала негативните си чувства, защото лично мен ме обиждаш. Смятам, че грешиш още във фундамента на мирогледа си. Това си е твое право, разбира се, но не ми обяснявай на мен и другите като мен, че ще ни се случат незнам какви си страшни неща, само защото при теб има някакви проблеми.
И за да е по темата: аз все още се притеснявам за големия си син, дали ще бъде истински добър и справедлив човек, когато реши да живее отделно и да има собствен живот. Засега има само леки трусове, които отдавам на възрастта. Той вече се пробва да прилага различни тактики за въздействие на опонента и ,разбира се, ги прилага върху мен. В повечето случаи не успява все още, но има и много добри попадения, на които не успявам да реагирам адекватно.
А малкия е с такава воля още отсега, че ако не успея да го канализирам в правилния коловоз - господ да е на помощ на нас и на него! Което няма нищо общо с расата му.
# 24
12 юли 2010, 08:36 ч.
трудно е да го разберете сега - не искате защото ви е трудно и тежко но това е истината - няма обич няма среда - човек е такъв какъвто се е родил и това което е заложено в него - съжалявам, но това е истината и никой не може да ме убеди в обратното. - това не ми харесва! Не мисля, че генетиката е водеща 
, въпреки че има и тя своето влияние върху развитието на човек/болести, алергии, вид нервна система и характер донякъде/, но все пак средата си е среда и много зависи от нея как ще се развие заложеното в човека. Всеки има право на мнение, разбира се, но дайте да не търсим в осиновените си деца лошата генетика, а да потърсим добрите заложби и да развием тях!
Виж целия пост
, въпреки че има и тя своето влияние върху развитието на човек/болести, алергии, вид нервна система и характер донякъде/, но все пак средата си е среда и много зависи от нея как ще се развие заложеното в човека. Всеки има право на мнение, разбира се, но дайте да не търсим в осиновените си деца лошата генетика, а да потърсим добрите заложби и да развием тях!
# 25
12 юли 2010, 09:08 ч.
Здравейте!
Във връзка с ромския произход, искам да ви споделя, че на първата среща ни доведоха едно малко черничко момченце. Аз в някаква степен съм расистка, защото тогава се колебаех заради цвета на кожата.
Но на втората среща, след ката се разиграхме /детето беше на 2 г. и 2 м./ и му видях чаровната усмивка, вече започнах да не забелязвам, че е тъмно. Кожата му беше груба - като шкурка. Още в Дома носех крем Бочко и го мажех.
Сега , след шест месеца, след добра хигиена, детето е много по-бяло. Вече сме с еднакъв тен. Даже на общата снимка прилича на съпруга ми. И се чудя- това ли е малкото черничко момченце. Без малко , само заради цвета на кожата, аз щях да дам отказ. Добре, че съпруга ми го хареса веднага.
Виж целия пост
Във връзка с ромския произход, искам да ви споделя, че на първата среща ни доведоха едно малко черничко момченце. Аз в някаква степен съм расистка, защото тогава се колебаех заради цвета на кожата.
Но на втората среща, след ката се разиграхме /детето беше на 2 г. и 2 м./ и му видях чаровната усмивка, вече започнах да не забелязвам, че е тъмно. Кожата му беше груба - като шкурка. Още в Дома носех крем Бочко и го мажех.
Сега , след шест месеца, след добра хигиена, детето е много по-бяло. Вече сме с еднакъв тен. Даже на общата снимка прилича на съпруга ми. И се чудя- това ли е малкото черничко момченце. Без малко , само заради цвета на кожата, аз щях да дам отказ. Добре, че съпруга ми го хареса веднага.
# 26
12 юли 2010, 10:44 ч.
Виж целия пост
Когато казвам на хората около мен - колеги, комшии, в детската градина на сина ми, че ще осиновяваме момиченце, всички питат - Защо?
Защо ще го правим, при положение, че имаме дете?
Обяснявам, че искаме да дадем шанс на едно изоставено дете да израстне в семейство. Нищо повече.
Не се замислям за страховете - ако родителите й след време я потърсят и искат да си я вземат, ако стане грозна и дебела циганка / момиченцето е циганче / и не можем да я оженим, ако почне за краде, щото това й е в кръвта и други....
Аз и съпругът ми искаме да дадем дом на това момиченце, да има на кого да вика мамо и тате, ако иска да пее и имаме пари, да можем да я запишем на пеене...... Ето това искаме.
Сега възпитаваме сина си. Но утре той ще решава за живота си. И какво ще избере аз не зная. Не зная какъв ще стане. Но мога да съм до него и да му давам това, от което едно дете се нуждае - дом, разбиране, близост, ласка.
Когато бяхме на дело в съда - на 06.07.2010 г., особения представител на детето поиска да обясним, защо искаме да осиновим дете, след като вече имаме, а и съпруга ми има дете от първия си брак. Съпругът ми каза, че няма значение как детето попада в семейство, важното е да бъде обичано. Аз мога да добавя - и желано.
Дали когато порастнат децата ни, ще мога да ги обичам и приемам, въпреки това какви ще станат?
Моите мотиви бяха подобни на тези, макар и да нямах родено от мен дете. Мисля, че всичко е в мотивите и в главите ни. Ако искаш някой, който ще продължи "семейната гордост", да ти измие очите пред хората, да си като другите, мисля че изначално идеята е сбъркана, а от там и разочарованията. Ако искаш да обичаш и да дадеш нещо от себе си на някое дете, без значение какво е, тогава нагласата ти е - ето , постарах се, направих каквото можах и дадох всичко от себе си на едно нормално човешко същество, пуснах го и го подарих на света, дано да е щастливо.
Когато аз осиновявах моето дете също не знаех и не мислех, че осъществявам мярка за закрила. Но не бях изплашена, защото знаех точно какво искам - дете. Е, сега от преспективата на времето си задавам въпросите относно смисъла на осиновяването с изисквания към произхода. Защо някои хора не могат да приемат тези деца. Не знам, може би никога няма да разбера.
Защо ще го правим, при положение, че имаме дете?
Обяснявам, че искаме да дадем шанс на едно изоставено дете да израстне в семейство. Нищо повече.
Не се замислям за страховете - ако родителите й след време я потърсят и искат да си я вземат, ако стане грозна и дебела циганка / момиченцето е циганче / и не можем да я оженим, ако почне за краде, щото това й е в кръвта и други....
Аз и съпругът ми искаме да дадем дом на това момиченце, да има на кого да вика мамо и тате, ако иска да пее и имаме пари, да можем да я запишем на пеене...... Ето това искаме.
Сега възпитаваме сина си. Но утре той ще решава за живота си. И какво ще избере аз не зная. Не зная какъв ще стане. Но мога да съм до него и да му давам това, от което едно дете се нуждае - дом, разбиране, близост, ласка.
Когато бяхме на дело в съда - на 06.07.2010 г., особения представител на детето поиска да обясним, защо искаме да осиновим дете, след като вече имаме, а и съпруга ми има дете от първия си брак. Съпругът ми каза, че няма значение как детето попада в семейство, важното е да бъде обичано. Аз мога да добавя - и желано.
Дали когато порастнат децата ни, ще мога да ги обичам и приемам, въпреки това какви ще станат?
Моите мотиви бяха подобни на тези, макар и да нямах родено от мен дете. Мисля, че всичко е в мотивите и в главите ни. Ако искаш някой, който ще продължи "семейната гордост", да ти измие очите пред хората, да си като другите, мисля че изначално идеята е сбъркана, а от там и разочарованията. Ако искаш да обичаш и да дадеш нещо от себе си на някое дете, без значение какво е, тогава нагласата ти е - ето , постарах се, направих каквото можах и дадох всичко от себе си на едно нормално човешко същество, пуснах го и го подарих на света, дано да е щастливо.
Когато аз осиновявах моето дете също не знаех и не мислех, че осъществявам мярка за закрила. Но не бях изплашена, защото знаех точно какво искам - дете. Е, сега от преспективата на времето си задавам въпросите относно смисъла на осиновяването с изисквания към произхода. Защо някои хора не могат да приемат тези деца. Не знам, може би никога няма да разбера.
# 27
12 юли 2010, 14:54 ч.
Ами да затворим вратите и прозорците на домовете и да пуснем газ ... така няма да се претопим като нация, което между другото е страшно важно!!! Да изчезне таз нация от добри сърца ще е страхотна загуба за световното генно наследство
Корнишонко ... пубертета не ми е таргет в момента ... не мога да давам становище. Но си мисля, че преди пубертета има бая работа за свършване ... и таз работа си е моя и не зависи от гена на детето ми
Виж целия пост
Не съм расист - но това е моето мнение и на никого не го налагам
Искате да помогнете на тези деца в домовете - добре, но замисляли ли сте се, че след време от добро сърце ще се претопим като нация - пак казвам, че не съм расист - имам много познати от ромски произход, но не бих взела да гледам такова дете. Не съм лицемерна като някои хора - казвам си го право в очите.
Искате да помогнете на тези деца в домовете - добре, но замисляли ли сте се, че след време от добро сърце ще се претопим като нация - пак казвам, че не съм расист - имам много познати от ромски произход, но не бих взела да гледам такова дете. Не съм лицемерна като някои хора - казвам си го право в очите.
Ами да затворим вратите и прозорците на домовете и да пуснем газ ... така няма да се претопим като нация, което между другото е страшно важно!!! Да изчезне таз нация от добри сърца ще е страхотна загуба за световното генно наследство
Корнишонко ... пубертета не ми е таргет в момента ... не мога да давам становище. Но си мисля, че преди пубертета има бая работа за свършване ... и таз работа си е моя и не зависи от гена на детето ми
# 28
12 юли 2010, 17:27 ч.
В другата тема изразих съчувствие, тука обаче не мога да премълча: явно при вас средата не е била подходяща.
Всички расисти, които познавам, без изключение, започват изказванията си ' не съм расист, но...'
Виж целия пост
не бих осиновила дете от ромски или от малцинствен произход - да, мисля егоистично и ще продължавам да мисля така, защото кръвта вода не става - кой каквото ще да ми приказва, че ако растяло в подходяща среда и било обичано - няма такова чудо
В другата тема изразих съчувствие, тука обаче не мога да премълча: явно при вас средата не е била подходяща.
Всички расисти, които познавам, без изключение, започват изказванията си ' не съм расист, но...'
# 29
12 юли 2010, 17:37 ч.
Добре - и тук щом някой не е с мнението на масата е гаден и расист Да казвам си го и пак ще кажа - ако сега трябваше да осиновя и ми даваха ромче нямаше да го осиновя - а защо аз си знам а и вие може би но не искате да си го признаете за да не бъдете нападнати и бъдете добрите и съпричастните - аз съм българка (а дали има нещо турско или варварско в кръвта ми само прадедите ми знаят) и е напълно нормално и за мен естествено да имам дете от такъв произход - не ми пречи да си мислите за мен каквото си искате - кой ще ви потупа по рамото след време че виждате ли тя и той отгледаха ромче Считайте ме за каквато искате
Виж целия пост
Препоръчани теми