Просто споделено...

  • 15 920
  • 185

Здравейте, момичета!
От доста време ви чета и чак сега се престраших да пиша. Ние сме кандидат-осиновители със съпруга ми. От година и три месеца сме вписани в регистъра. Отчаяна съм много, защото знам, че ще чакаме още много дълго поради едно единствено, но решаващо изискване, което имаме – за български произход. Аз съм готова да осиновя дете без значение от какъв произход е, но съпругът ми има своите предразсъдъци и не може да ги преодолее. Как ли не опитвах да го накарам и не успях. Чувствам се в безизходица и много подтисната и обезверена, защото не съм в първа младост и не се очертава скоро да ни предложат детенце, освен ако не променим изискванията за произход, или не тръгнем да търсим „подходящия” човек и „подходящия” начин, по който това да се случи. Само не ми казвайте, че не живеете в България и този вариант не ви е известен и че той не съществува и не се практикува. Напротив, практикува се прекалено често, за съжаление. Който твърди, че е осиновил дете от български произход без никакви протекции за няколко месеца, за година или дори за две – моите уважения, но той просто не казва истината. Не искам да тръгвам на този вариант и пак казвам, аз съм готова и искам да осиновя дете без ограничения за произход, но не мога да го направя сама – иска се и съгласието на съпруга ми. Не знам какво да правя, той е непреклонен, колкото и да се опитвам да го убедя, че всяко дете, незавсимо от произхода си, притежава своите заложби и само ако му дадеш шанс да расте в нормална и любяща среда, ще ги развие. И тогава няма да има никакво значение какво е биологичното му потекло, а какво си направил ти, за да изяви максимално заложеното в себе си. За съжаление най-близкият ми човек, който обичам, не мисли като мен...
Това е. Засега не мога да намеря формулата, за да повярвам, че щастливото събитие или чудото ще ми се случи скоро. Не ми остава нищо друго освен да чакам.  Предполагам, че и много други са в моето положение. Не бих могла да ви искам съвет, защото такива съвети трудно се дават, просто имах нужда да споделя с хора, които знам, че ще ме разберат.
Виж целия пост
# 1
Здравей, като не е съгласен с произхода, защо не увеличите възрастта?
Виж целия пост
# 2
Увеличили сме я до 3-годишна възраст, с по-голяма възраст не знам дали ще се справя с депривацията на едно дете, престояло по-дълго в дом. Мислила съм и до 4-годишна възраст, но не знам...Може би трябва да рискувам.
Виж целия пост
# 3
Опитай да постигнеш формулировка от сорта: "Произход: без значение, но без ромски"
Помага, със сигурност! За осиновяване чакат деца не само от ромски и много рядко от български етнос. Живеем в България все пак - огледайте се само на вашата улица, във вашия блок, вход, във вашия офис... Освен това като деца с български произход се определят такива, с известни двама биородители, със сигурност заявили български произход.
А е вярно и друго - ако някой от вас не е готов да приеме дете от определен етнос, по-добре е да не го прави против волята си.
Виж целия пост
# 4
Моят мъж също беше категорично против ромски произход. Убедих го, че трябва да променим предпочитанието за произход на "смесен или неизвестен".
Виж целия пост
# 5
Благодаря ви, момичета, за съпричастността. Ще се опитам да се възползвам от съветите ви. Желая ви много радост с вашите мъничета.
Виж целия пост
# 6
kutana, добре дошла и от мен!  Hug

Присъединявам се към мнението на Oste edna - разширете изискванията си в посока - произход всякакъв, различен от доказан ромски. Защото има много деца, които се водят с баща неизвестен и е логично те да не ви бъдат предложени.

Дано скоро получите "онова писмо"!  Praynig
Виж целия пост
# 7
редактирах. авторката на темата го е прочела, а на мен не ми се ще да се връщам постоянно към минали работи.
Виж целия пост
# 8
Здравейте пак, момичета. Знаете ли, навеждате ме на интересни мисли. Това, което моят съпруг не може да преодолее, е непоносимостта си към ромската общност. Това е често срещано явление според мен в обществото ни - не го упреквам за това, всички знаем защо. Не съм съгласна категорично с друго - той не иска да приеме факта, че едно малко дете, поставено в подходящата среда, никога няма да прояви негативните качества, заради които съществува у нас непоносимостта към тази общност. Смята, че тези "лоши" качества са генетично заложени. Струва ми се, че много други хора у нас мислят така - чела съм във форумите, дори съм го чувала от познати. Аз мисля, че генетично заложени у хората са други неща - темперамента, предразположението към болести, талантите, които можеш да развиеш или не - пак зависи от средата, интлектуалният потенциал  - пак зависим от стимулирането в средата, в която живееш, но не и моралните качества. Те са изцяло продукт на модела на поведение в семейството, в средата, която те заобикаля в годините на изграждане на личността.
Както и да е, ще търся възможности да имаме допирни точки за други компромисни решения. Благодаря ви отново за мненията.
Виж целия пост
# 9
Vella M. , този път ме биеш по скорост Wink
Виж целия пост
# 10
пак по същите причини Simple Smile
Виж целия пост
# 11

Здравейте, момичета!
... Отчаяна съм много, защото знам, че ще чакаме още много дълго поради едно единствено, но решаващо изискване, което имаме – за български произход. Аз съм готова да осиновя дете без значение от какъв произход е, но съпругът ми има своите предразсъдъци и не може да ги преодолее...

Знаеш ли- всеки си има своя път на осъзнаване! Тук  бях свидетел как много предрасъдъчни татковци клекнаха щом се срещнаха с конкретното "небългарско" дете. И от там насетне се радваха на по - по-най рожбата си.... Като нищо и твоя човек може да преживее катарзис, за който и не подозира!? ... А може и не!...
От една уважавана майка тук съм запомнила, че това да приемеш ромче е една спечелена битка със самия себе си; с предразсъдъците си!...
От приказката на дядото на друга обичана от мен майка взех това, че:"...На всички сълзите са солени, а кръвта- червена"....
Визията ни и някои болести се определят от гените, но поведението и някои социално неприемливи практики са продукт на социума, в който се развива индивида...
Отпусни си душата- става така както е писано- възможно е да сте много близо до Вашето дете! Hug
Виж целия пост
# 12
Включвам се отново, само за да поясня какво точно имам предвид с предишния си пост. В никакъв случай не ви съветвам да бягате от себе си и да се залъгвате с формулировки. Ако не сте готови да приемете ромче, не го правете. Постът ми беше свързан единствено с другите възможни етноси на децата в домовете (освен български и ромски), които тук в този форум не се обсъждат, кой знае защо, но които със сигурност съществуват. Знам го от опит.
Като заявявате претенции само за български етнос на детето всъщност неимоверно много стеснявате изискванията си.
Ако не желаета само един етнос, изключете само него, не определяйте желанията си по някакъв алтернативен начин, който на практика ви лишава от реалните ви шансове.
Нямам никакво намерение да ви убеждавам, че няма значение какъв е произхода на детето. Това е истина, но съм сигурна, че това се осъзнава на един много по-късен етап.
Виж целия пост
# 13
kutana, ще споделя своя опит...Ние също преди повече от две години и половина, когато подавахме документи писахме от български произход, може би от неинформираност как стоят нещата и подозрения дали ще се справим с дете от ромски произход. След като попрочетох тук-там и осмислих именно това, че детето може да е от друг произход, може да е от неизяснен и никога няма да ни го предложат, направихме промяна в желанията си и писахме всякакъв без доказан ромски произход. Независимо от това си изчакахме двете години и при новото подаване на документи вече знаехме как да формулираме исканията си. Два месеца по-късно ни се обадиха в рамките на месец за три деца на различна възраст. За съжаление можем да вземем на тоя етап само едно-първото предложено. Желая ти успех! Hug
Виж целия пост
# 14
Не искам да засягам никого, още повече авторката на темата, която най-искрено сподели тревогите си, обаче да погледнем и от другия ъгъл :

Осиновяването е мярка за закрила на детето. Децата, които имат нужда от закрила са предимно от не български и най-вече от ромски произход. Децата от български произход, от смесен, от турски и т.н. се осиновяват бързо, т.е. мярката за закрила спрямо тях е бърза и навременна. Какво правим с децата от ромски произход? И има ли смисъл да ставаме кандидат-осиновители, след като не можем да предложим еднаква мярка за закрила (осиновяване) на всяко нуждаещо се същество, независимо от произхода му.

Просто разсъждавам. Живея в България и не знам за "подходящи" хора и начини, просто защото не ми се е налагало. Ако гените притесняват съпруга ти Кутана, то дори и да са български пак няма гаранция, че ще са "качествени". Не знам какво да те посъветвам, защото просто не разбирам неговите задръжки или предразсъдъци. Дано намерите компромисен вариант, за да усетиш абсолютното щастие - да имаш едно мъничко бисерче, което да гушнеш до сърцето си Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия