Не паника -ужас ме беше обхванал.Сякаш знаех,че няма да мине гладко.Десет часа напъни и без никакво разкритие и после -секцио.
Виж целия пост
обхваща ли ви паника преди раждане
- Публикувана: 3 юни 2010, 00:45 ч.
- Последно мнение: 6 апр. 2013, 14:46 ч.
# 285
18 септ. 2010, 11:51 ч.
# 286
18 септ. 2010, 12:07 ч.
Беше ме страх по едно време към началото на 9-тия месец, но чак паника не. После пък преносих с 4 дена и исках да раждам, че ми беше писнало да чакам 
, а и исках да си гушкам бебето вече 
.
Виж целия пост
, а и исках да си гушкам бебето вече . 
# 287
15 окт. 2010, 10:52 ч.
През цялата бременност бях много позитивно настроена, исках да раждам нормално, без упойка, бях убедена че раждането е естествен процес и ще се справя. Когато ми изтекоха водите, ме обзе ужас, беше ни добре с бебчо в тандем 
миличкото човече беше защитено и сигурно в мен, буквално ми трепереха краката от страх в колата на път към болницата, от това което предстои по време на и след раждането (а и от загубата на толкова амниотична течност 
) . В момента в който ме приеха и ме настаниха в стаята се успокоих. В крайна сметка раждането ми беше така както си го представях, възможно най-естествено, благодаря за което на моята лекарка, която не позволи индуциране и беше до мен през цялото време
Виж целия пост
миличкото човече беше защитено и сигурно в мен, буквално ми трепереха краката от страх в колата на път към болницата, от това което предстои по време на и след раждането (а и от загубата на толкова амниотична течност ) . В момента в който ме приеха и ме настаниха в стаята се успокоих. В крайна сметка раждането ми беше така както си го представях, възможно най-естествено, благодаря за което на моята лекарка, която не позволи индуциране и беше до мен през цялото време
# 288
15 окт. 2010, 12:31 ч.
Мен ме тресеше от страх преди раждането.Когато ми изтекоха водите и ме приеха в болницата и осдтанах сама без мъжа ми през ноща се мобилизирах ,в момента в който ми казаха ,че ще ме свалят в родилна зала даже не пожелах и количка,тръгнах пеша към асансьора и чаках с нетърпение мъжа ми да дойде и всичко да започне.Слава на Бога мина бързо и много леко
Виж целия пост
# 289
15 окт. 2010, 15:09 ч.
През цялата бременност си ме беше страх. Но когато дойде моментът да ме приемат в болница, цяла нощ преди това не спах, умирах от ужас. Знаех кога ще родя, бях запозната с всичко. И когато ми започнаха контракциите някак се успокоих, разбрах, че това е естествен процес и няма мърдане вече.
Виж целия пост
# 290
17 окт. 2010, 01:16 ч.
Луд страх,че когато седмица предварително тръгнах да раждам не исках да вярвам,че наистина започва.Бях склонна да изкарам още поне 2 дена с контракции вкъщи.Добре,че майка ми ми се скара,че се наканихме да отидем в болницата.
Виж целия пост
# 291
17 окт. 2010, 11:29 ч.
Не! Само първият път като отивах към родилна зала за малко се поуплаших, но така или иначе трябваше да излезе все някак бебока, така че бързо ми мина
Виж целия пост
# 292
17 окт. 2010, 18:22 ч.
о не бях толкова щастлива и горда ,че най-накрая ще стана жена и най ве4е майка
Виж целия пост
и най ве4е майка
# 293
17 окт. 2010, 22:59 ч.
Да, паника не липсваше, особено втория път. Но това беше до момента в който влязох в отделението. Първият път не знаех какво ще се случи - наложи се секцио. А втория вече знаех и дни наред не ме оставяше паниката. В АГ-то ме спаси четенето - бях си взела "Шоколад" - прочетох я за 24 часа. Помогна ми да се абстрахирам от обстановката около мен.
Виж целия пост
# 295
18 окт. 2010, 00:41 ч.
Чак паника-не.Но страх...не знаех какво ме чака.После болката "претъпи" всичко-исках да свършва по бързо.
Виж целия пост
# 297
18 окт. 2010, 11:11 ч.
Страхувах се,но това беше в началото на бременноста.
Накрая нямах търпение и не ми пукаше дали ще боли или не .
Казвах си,че ни съм първата,ни последната
Виж целия пост
Накрая нямах търпение и не ми пукаше дали ще боли или не .
Казвах си,че ни съм първата,ни последната
# 298
18 окт. 2010, 13:32 ч.
Нетърпението да се роди беше елиминирало всяка капка страх. Отидох с нагласа като за състезание и така и раждах, все едно се борех за златен медал... 
Виж целия пост
# 299
19 окт. 2010, 00:17 ч.
Беше си ме страх най вече,докатото мъжът ми ме остави в болницата.След това страхът ми отмина и се превърна в желание да гушна бебо.Но незнам като тръгна за второто живот и здраве,като знам какво е дали няма наистина много да ме е страх.
Много готина темичка
Виж целия пост
Много готина темичка
Препоръчани теми