Гледах!Хареса ми!Препоръчвам го!Искам да споделя... - ХXII

Grown Ups (2010) не е толкова тъп колкото първоначално ми изглеждаше, но не е и нищо повече от американски опит за комедия.

Тъкмо сега го видях в замунда и се чудех дали да го тегля. Но като казваш комедия, беше ли наистина смешен или през по-голямата част се чудеше кога ще свърши?

Този уикенд бях на шпионска вълна и гледах два филма в двете крайности на жанра:
забавен - Killers - препоръчвам ви го за горещ и лепкав неделен следобед, когато никак не ви се мисли. Къчър и Хийгъл са много добър тандем и успяват да разсмеят. Историят разбира се е безкрайно предвидима, но има наистина много сладки и забавни моменти. Към тях ще добавя и прекрасни гледки от Ница в началото на филма....
сериозен - "Добрият пастир" - впечатлена съм за пореден път от таланта на Мат Деймиън - този човек може да изиграе почти всичко с голяма доза достоверност. Филмът е за изборът, решенията и последствията от тях - как работата ти може напълно да те погълне и да те превърне в някой, който не си очаквал да познаваш. Анджелина Джоли е чудесна в ролята на пренебрегнатата съпруга, а във второстепенните роли  се вихрят невероятни актьори. За мен лично бе изненада да разбера, че режисьор на филма е Робърт Де Ниро - поздравления - прекрасна работа, изпипан във всяко отношение филм. Препоръчвам!
Видях, че в Замундата се е появил и новия Полански, някакви отзиви?

При мен беше обратното, оказа се по-тъп, отколкото първоначално ми изглеждаше  .
За един път гледане става. Имаше смешни моменти, не е като да няма. И самият замисъл на филма всъщност е добър.

И аз да се отчета с прегледа за последните дни:
Време разделно беше логично продължение на манията ни по българско кино, завладяла ни през последните седмици. Филм, който нееднократно съм гледала, все в различни периоди от живота си и на различна възраст. Този път ми подейства по-силно от който и да е предишен, пусках го в три последователни вечери, просто в една не можах да събера чувството на обреченост и липсата на каквато и да е надежда, която тази лента ми остави. Предполагам, че за него трябва специална настройка, филмът оставя след себе си един куп въпроси и нито един от отговорите не е лесен, нито приятен. Лично в мен не се зароди и помен от национална гордст, може би тиха ярост, непримирение, безсилие и обяснение за много от процесите, на които и днес сме свидетели.

Soul Kitchen беше причината да се усмихвам в петъчната вечер. Отдавна не съм излизала от кино салон толкова заредена. Филмът много ми хареса, саундтракът е жесток, а актьорите са толкова убедителни в целия калейдоскоп от абсурдни ситуации, които ги застигат, че повече няма и на къде. Прекрасен мултикултурен микс, великолепен Фатих Акин и любимият ми Birol Unel!

Срещу стената - лудост, секс, музика, изгубени хора, втренчили се в живота им такъв, какъвто никога не са си пожелавали да бъдат. Една изключителна история за мъж и жена, свързани уж от случайността, но май не съвсем. Двама души, на които се налага да разделят част от ежедневието си и там, сред битовизмите, забавленията, повърхностните разговори, се втренчват един в друг. Красива и тъжна съвременна приказка, разказана на два езика и в две държави.

През юли обяснява голяма част от въпросите и проблемите, които Фатих разглежда и развива в по-късните си продукции. Ето защо смятам, че "През юли" е добре да се гледа точно по този начин - като увод и въведение в следващите му филми. В пъти по-наивен, но едновременно с това много лек, забавен, някак по младежки очарователен. Нашата страна играе важна роля в пътуването на двама млади души, тръгнали към една крайна спирка и среща. Всеки от тях преди това обаче, трябва да премине през една камара със ситуации, за да е сигурен, че ще се озове на точното място в точното време и да открие онова, което му е
нужно.

Снайперисти - колкото и да уважавам Сам Мендес, избягвах това заглавие, водена от предразсъдъци и стараейки се да пропусна поредния филм за войната и непобедимия USA войник. Голяма моя грешка. Трябваше да предвидя, че няма как британски режисьор да споделя същия крайно наивен поглед и да се порадвам на лентата още преди пет години. Първото, което ми направи впечатление е саундтракът - рядко попадам на филми, при които симбиозата между действието и музиката да е на такова ниво.
Войната в "Снайперисти" е различна. Тя не изисква от отделния войник да бъде абсолютна и съвършена бойна машина, а дори и да го изисква, това няма как да се случи. Все пак на война отиват човешки същества, скоро преминали 20тата си година и заети много повече с размисли за това дали любимата изневерява и дали мастурбацията с лявата или с дясната ръка носи повече наслади... Безсмислието на пустинните дни е обрисувано в детайли, с малките радости, които тези момчета споделят, с грубите им, хлапашки шеги с общия блян да се върнат в родните домове и едновременно с това с разбирането, че прибирайки се там, те няма да са същите хора. Финалът лично за мен беше изключително силен и смятам, че дори само той оправдава тези 120 минути.

  Лято, хубаво ревю .  

 Единствено за "Снайперисти" съм на противоположния полюс-не го харесах, макар че сега като прочетох коментара ти съм склонна да се съглася с теб за някои неща. Но като цяло филмът не ме трогна, даже ме подразни доста...  

City Island-приятно филмче. Тук дисфункционалното семейство е такова само на пръв поглед. Препоръчвам.
The Last Station- филмът не е лош, аз нямам никаква "връзка" с руските класици и от там вялото ми отношение . Инак, добра актьорска игра.
 Inception си запазвам за кино. Скоро, надявам се.

От мен още един глас за Everbody`s Fine - допадна ми, въпреки някои негативни коментари тук.

Сега съм подготвила The Ghost Writer на Полански - възлагам му големи надежди 

С О Н Я, на места и мен ме подразни. Първоначално си мислех как нямам нужда да знам чия съпруга с кого изневерява, как се палят варели с човешки изпражнения, как се празнува Коледа от група издивяли войници в пустинята и как се палят ракети като следствие от забравени без надзор наденички. Нямах нужда да узная и с коя ръка бършат задниците си мюсюлманите.
Така че, на пръв поглед съм повече от съгласна. Само че се хванах как днес се връщам към отделни сцени и как, без да искам, откривам някои отговори за себе си. Ето, аз никога не съм тичала на 45 градуса, не съм повтаряла "Аз съм нищо без моята пушка и моята пушка е нищо без мен", но въпреки това ми е ясно, че голяма част от мислите ми и моите действия са резултат от "набити" в главата знания, от умишлена манипулация. Мислех си как битките ни, онези личните и малките ни променят и как след като излезем от тях, ние никога вече не можем да се върнем към хората, които сме били, преди да се изцапаме с подобни сблъсъци. Ситуационното приятелство, вярвам, на всекиго се е случвало - необичайна обстановка те принуждава да бъдеш близък с някого, когото иначе може би не би поздравил дори. И след края на тази ситуация ти някак странно, оставаш свързан с този човек. Защото там, някога и някъде, той е бил до теб и знаел, дори без да си обяснявате.

Ето това ми хареса в лентата. Иначе, досадни моменти и дразнещи картини - бол

Искам да препоръчам Arabesque на любителите на старите филми, но не само на тях. Филма е много приятен, свеж, оригинално чувство за хумор, динамичен и държи интереса до край. Прекрасна и класна София Лорен!   и Грегъри Пек.

 Да, така е. Хубаво си го казала.

  При мен е нещо друго. Може да е неправилно, всъщност, но аз венните филми ги възприемам някак крайно.
  В смисъл, че ако един военен филм не носи в себе си достатъчно силно и мотивирано антивоенно послание, за мен той е слаб.
  А колебливи позиции като тази в "Снайперисти", защото на мен като колеблив ми се стори  , такива филми си ги слагам в графа пропаганда.
  Всъщност гледала ли си филма на Кубрик, от който Сам Мендес е изкопирал буквално не само ключовите сцени, но и репликите даже, тази за пушката например ? Аз бях пускала линкове в старите теми, за сравнение. Но не мога да ги открия, назад са.  

  pina, благодарско, ще се гледа.  

   София Лорен я гледах наскоро в ето този филм- Boccaccio '70 (1962).
   Последната от четирите новели, на Виторио Де Сика. През цялото време е или по еротично черно бельо или с едни плътно прилепнали червени дрехи, то камерата просто залепва за нея....
   Иначе филмът е класика-Фелини, Висконти, Моничели. Най-много харесах новелата на Висконти с Роми Шнайдер в главната роля-толкова е красива тук, че чак дъхът ти спира. Тук е знаменитата сцена, в която Роми Шнайдер с неподражаем финес се разсъблича и влиза във ваната...



  А Фелини в своята новела отново е снимал пищната си муза- Анита Екберг.
  Типично в негов стил, фантасмагорично, еротично, идилично, хумористично...

Не, не съм.
Но пък с удоволствие бих променила това
Иначе, към Мендес винаги подхождам с противоречиви чувства и сама не мога да си обясня защо. Уважавам труда му, лентите му са достатъчно различни една от друга, за да искам да проверя какво е приготвил този път, но винаги ми е стояла усещането, че нещо май не открива топлата вода

Тази вечер ще гледам Away we go, да видим там какви ги е надробил...

Излъгах, няма да е Away we go, Кумбийска връзка ще гледам

Кумбийска връзка е доста странен, ще ми е интересно да споделиш впечатления после

Away we go ме чака от много време на компютъра, но не съм намерила настроението...За "Снайперисти" мнението ми съвпада с това на С О Н Я и преди време съм го казвала. По принцип харесвам Мендес 
С kiora от месеци очакваме Inception , но за разлика от мен тя сигурно вече го е гледала  Тя заради Ди Каприо, аз заради Нолън 
Много възлагам на Полански и аз, тези дни ще се включа с коментар