Страх ли ни е от децата ни?

Andariel, съгласна съм с всичко, което казваш! Освен с едно - че усвояването на зачитане на другите води до прекалена отстъпчивост и неумение да си опазиш правата и границите. Напротив! Тъкмо тези, които истински са научени да зачитат другите, са доста чувствителни, когато газят и собствените им права. Въпросът е детето автентично да усвои това, че правата са важно нещо, оттам започва да цени и чуждите, и своите. Ако спазваш само чуждите, или само своите, освен, че е нездравословно (могат да ти спукат главата някъде или хронично ще те прецакват  ), всъщност истински не цениш нищо. А много ясно, че не е добре да залитнеш в крайността с прекалената отстъпчивост.   

Ок, не съм казала да не се зачитат правата на другите, а да не се възпитава детето така, че винаги да ги зачита! За съжаление много често децата приемат нещата еднозначно - като научат едно правило, започват да го прилагат винаги, за всичко и много стриктно. Много е важно в кои ситуации да става това. Мисля, че ти в момента си в романтичната фаза на родителството, когато ти се иска твоето дете да е най-доброто, най-умното, най-впечатляващото и най-важното - най-добре възпитаното. Нещото, наречено "зачитане на другите" е много сложно като идея и изпълнение и ми се струва безсмислено да се очаква от едно малко дете. Децата не са едни малки възрастни, които мислят като възрастни и разбират що е то зачитане или прочие. Детето търси одобрението ти и в повечето случаи ще прави това, което очакваш от него, особено ако то е придружено с похвала. Обаче утре ти няма да си с него, ще дойде време за ДГ, където същото това твое зачитащо другите дете, ще трябва да води битки за една играчка. Детето ще приложи номера с люлката (как и другите искат да се полюлеят) и с играчката - като някой му я поиска, вероятно ще си спомни, че като с люлката, и другото дете иска да си поиграе и ще му я даде, независимо дали му харесва.  Не казвам да пренебрегваш уроците за зачитането на другите, но мисля, че е още рано. В най-добрия случай детето трябва да зачита най-близките си - майка, баща, баба, сестра(последното е най-трудно) или негови приятелчета, а не да очакваш това да му е поведението спрямо непознати хора. Все пак то трябва да постави границата свои-чужди. 

Не ми звучи като страх, а като липса на желание и воля за справяне със ситуацията.
На гледащия деца е в пъти по- лесно да удовлетворява всеки техен каприз, отколкото да възпитава, т.к. възпитанието не е замазване на всяко положение и удовлетворяване на всяко желание. Но и "лесното" е до време, нейде до към 6-7 години, когато капризите стават сериозни, детето се среща с равни нему по- често, които също имат и отстояват правата си. Тогава липсата на стопиране и въвеждане на ясни правила прави децата някак "изведнъж" неуправляваеми.
Граници следва да има и те да са ясни.
Нормално е и границите за родителя Х да са едни, а за родителят У- други. Лошо е когато единият родител съзнава, когато детето му е прекрачило границата, а не смее, по- нататък и не може, да се справи със ситуацията. Точно като описаното в случая.
Например за мен е неправилно в магазин, в който има опашка, да се пусне 4-5 годишното дете отпред, защото било дете. Не става въпрос за отстъпчивост и отстъпване на реда от страна на детето, става въпрос за заемане на реда, който му се следва.

Точно това ми беше първата мисъл като прочетох темата. Не съм била на опашка за люлки/люлеещи се кончета/пързалки и намирам за луди всички, които се образуват подобна опашка и само изнервят своите и чуждите деца.
А от реакциите на децата ми не ме е страх. Само че ги възпитавам по начин, който аз намирам за правилен, а не авторката и не бих си свалила детето от люлката ако не се е налюляло. За възрастен 5 мин. може да са приемливо време, но не и за едно дете. Но пък ако детето ми се тръшне за заета люлка, ще го насоча към друго занимание, вместо да се наредим с вперени и укорителни погледи на опашка.

Янечек, да се абстрахираме от примера за люлката. Въпросът е по-глобален - ти казваш, че не те е страх от рекциите на децата ти, когато се сблъскват с някакви социални норми, които не им харесват. Те, нормите, и на нас не ни харесват, нали, не винаги е приятно да се спазват, но няма как. Да кажем, сети се за някакъв пример от твоя живот с децата - ти им обяснаваш, че, например, не могат да вземат лопатката на другото дете в пясъчника, защото лопатката си е негова. И децата си се ядосват. Как постъпваш тогава? Как им обясняваш представата за чуждо и мое? Ето, такива неща ме интересуват, люлката беше просто пример. Понеже децата, които нямат в главата си идеята за мое, чуждо и общо, завършват по педагогически стаи и затвори, щото нямат уважение към чуждото и общото, оттам може да се стигне до кражби, вандализъм и т.н., в най-сериозните случаи де, не винаги.

Та, твоят начин какъв е?

Не бе, жена   Просто искам едно - детето да е щастливо. Не вярвам, че ще е, ако не научи каква и къде е границата, а границите започват да се въвеждат от ден първи. Сега пак ще влезем в полемика сигурно, но - обществата, в които хората зачитат и чуждите, не само своите, фунционират много по-добре икономически и са много по-безопасни за живот - това съм го виждала няколко пъти и съм гледала с много завистливи очи  . Нали всички искаме това - добре интегрирани деца в относително спокойна среда, където да се развиват. Просто не ми се иска животът сред другите да му е труден и да се превръща в постоянен източник на стрес.

Съгласна съм много за границата свои - чужди. Въвеждаш ми много важен момент в картинката. Ти как го правиш? Как ги учиш да степенуват другите по важност?    

Не, не ме е страх от детето.Има неща, трудни за разбиране на неговата възраст, тези неща ги казвам с тих, но категоричен тон и толкова.Напр. влизаме в магазин, там естествено има много шарении, естествено е детското любопитство.Но още преди прекрачили прага на магазина повтарям няколко пъти"Нищо не се пипа, но всичко се гледа, нищо не пипаш, само разглеждаш" И толкова.Така понякога казвам правилото, а вече при задаване на уточняващи въпроси обяснявам.

Мисля, че всяка майка се опитва да ограничава детето си в извършване на нелицеприятни прояви .Но някои ситуации са малко спорни, дали е или не въпрос на лошо възпитание.
Аз напр. не съм имала такъв реален случай с люлки и не мога да изразя отношение.Вероятно във Варна люлките са повече, но при нас като че ли са по-популярни и по-желани пързалките.Там винаги правя забележка на детето ,ако се прережда.

Сега малко встрани, но да питам- в един кабинет работите двама.Единият е твърдо против климатиците, все му е хладно, а и не желае да ги ползва поради отрицателно отношение към тях.Другият все иска да му е точно толкова градуса колкото се докарва с климатик, все му е топло и се задушава.Кой трябва да отстъпи, кой е възпитаният и кой не.Разбира се отговорът е ,че трябва взаимна толерантност, но дадох този пример, защото и при децата е така, не всяка ситуация посочва категорично на "възпитаните" и "невъзпитаните"

Като чета подобни теми, винаги се радвам, че живея на място, в което не се налага непрекъснато да стоим по площадките, децата имат къде да играят.
Не ме е страх от детето, зачитам неговото мнение , за да зачита и той моето. Докато беше малък почти никога не съм му прекъсвала занимания, които са му интересни. За щастие той нямаше такива, за които има опашки - любопитно му беше да рови в пясък, да си копае в градината, да наблюдава насекомите, движение на трактори, багери и др подобни без тълпи мераклии . Колкото по-продължително детето се занимава, опознава нещо в по-ранна възраст, толкова по-малко проблеми занапред има с концентрацията. И е по-лесно после като каже "хайде стани, за да се полюлее друг", да стане.
Светкавица, ние имахме посещение от инспекцията по труда, заради скандали с климатика и прозорците, ежедневни между колеги. Явно трябва да има външен оценител

Ох, какво да ти кажа... писах-трих, писах-трих... Абе, с две думи, ще ти мине след време, когато установиш, че всъщност другите хора не са толкова толерантни и съпричастни, колкото ти се опитваш да си! И ще видиш как печелят тези, които си защитават територията, правата и всичко, което смятат, че им се полага! И като започнеш да виждаш как детето ти, ей така, както е мило и добро, все по-често започва да те гледа въпросително защо ти искаш то да слезе от люлката, а майката на Иванчо го оставя да се люлее до безкрайност! За обществото принципно си права, ама това общество, за което говориш не е станало такова от самосебе си, а с доста формални ограничения от страна на общността и държавата. Ако същите тези хора ги оставиш в неконтролирана среда, ще видиш, че доброто им възпитание веднага ще изчезне някъде, ако става въпрос за ограничен ресурс и неограничен брой желаещи да се докопат до него! Мисля, че имаше и една книга, май се казваше Повелителят на мухите, в която се вижда как се организира едно общество и как възникват правилата и подредбата му.
А моите деца се научиха по пътя на опита и грешката. Като няколко пъти ги "прецакаха", взеха да се светват, че трябва да си гледат интереса. В ДГ дъщеря ми имаше период, в който се оплакваше, че като хване някоя играчка, винаги други две момиченца отидат и й я вземат от ръцете. Не разбираше защо. Е, като й казах да се защитава и щом иска играчката да не я дава, нещата се промениха. В училище, например, учителите винаги казват децата да не се блъскат да си дават тетрадките, обаче дъщеря ми е забелязала, че учителите са склонни да пишат оценки на първите десет човека, и ако слуша учителката да не се блъска и да стои и да чака, ще остане без оценка и после ще трябва да я изпитват! Децата, за щастие, в един момент се научават, че няма значение кой какво приказва, а какво прави и че всеки си гледа интереса.

Това ми хареса!

Стани да седна? 

Качвах детето си, когато има свободна люлка и се люлееше докато иска. Това, когато беше малка, сега е достатъчно голяма и сама се споразумява с децата кой кога да се люлее.

Не ме е страх от детето ми, просто разбиранията ми за граници явно са по-различни.

Поредната тема, която ме убеждава, че неслучайно се старая да избягвам детските площадки. Но съм абсолютно съгласна с това мнение. Когато дъщеря ми се люлее на люлка и висне майка или баба с хронометър, обикновено се старая да освободим люлката по най-бързия начин, но не защото смятам, че въпросната родителка е в правото си. Просто ми е неприятно някой да ми виси на главата и да ми държи сметка, намирам го за ужасно невъзпитано и без да правя фасони напускам обекта. Била съм свидетел на наистина грозни сцени по подобни въпроси...

Не мога да си представя да обяснявам на някое дете, че е негово морално и етично задължение да слезе от люлката, защото вече се люлее там 7 минути. Просто предлагам на моето дете алтернативи и ако никоя не го устройва - тръгваме си.

Защо си усложнявате живота толкова много?!? И защо се появяват сравнения между бременна жена, на която никой не се е притекъл на помощ и детска площадка, на която някой се люлее на люлката вече 10та минута?!?!?!?

Дет' се казва - чудесата нямат край.
На едно мнение сме...

Какво значение има кое е приемливо за детето? За моето е нормално да удря другите деца, но аз не толерирам агресия. Или е приемливо за него да гледа детски филмчета по цял ден. Нали затова сме родителите.

Абсолютно съм съгласна, че деца, на които нищо не им е отказвано никога и не им се е налагало да се съобразяват, когато пораснат не свършват добре. От такова поведение на родителите определено няма да излезе зрял и уравновесен човек. Доста често ми се налага да правя забележки на чужди деца, когато тормозят моите, а родителите им са ги оставили на самотек да се възпитават. Толкова нахални деца има, че нямам думи! Те не са виновни горките, но пък няма другите да страдаме заради такива.

Знаеш ли, тъкмо, понеже се обръщаш към мен - интересно, точно към мен - с този нелеп пример - може би е назрял момента да се замислиш... и да откриеш, че нещата са твърде различни.

По ирония на съдбата ако си спряла с колата и има вероятност да има проблем, тъкмо аз ще съм човекът, който ще спре, за да попита дали може да помогне с нещо. При все, че е почти сигурно, че не мога. Не разбирам от двигатели, в повечето случаи няма и да имам нужните инструменти. Правя го просто понеже... ами, представи си, че по някаква причина нямаш и телефон, нямаш батерии, нещо си, не можеш да се обадиш на пътна помощ или, не дай Боже, би имала нужда да потърсиш лекарска помощ. И те е срам или страх да стопираш.

Ако срещна човек, за който ми се струва, че може би има здравословен проблем - да му е прилошало или нещо - винаги питам има ли нужда от помощ. За всеки случай. Понеже не всеки би я потърсил.

Но ако някоя патица поиска да сваля детето си от люлката - независимо колко време се е люляло, 3 минути или 3 часа - ще вкарам в употреба целият си опит на дете, израствало в Младост... разбирай, включва речник, от който всеки колар би се изчервил.
Понеже и това умея.
Покрай официалните отношения знам и за... други средства за комуникация.

Разбира се, ако някой се обърне към мен културно и с молба - подчертавам с молба, не с настояване и собственическо отношение - много вероятно е да се постарая да убедя детето си да слезе.

От друга страна, ако застане пред мен с хронометъра, може и до полунощ да остана там...   с възпитателна цел де, не за друго - уви, не само децата имат нужда да бъдат възпитавани, възрастните много по- често показват липса на елементарна култура...

А в твоя случай - нападната бременна с количка - по всяка вероятност бих се включила с 2 крака с шутове - при мен това е условен рефлекс. Казвам, че щях да го направя понеже ми се е случвало, не понеже си теоретизирам. Само че бях в 7 клас, в претъпкан автобус, а бременната беше до мен на стълбите и разни хора я блъскаха в корема. Изритах няколко господина в глезените - толкова болезнено, колкото са ми позволявали силите и липсата на пространство за засилка - като едновременно виках колкото имам глас (а в това отношение съм доста надарена - тон не мога да задържа, но пък за сила имам като за няколко) - не виждате ли, че е бременна, пазете я и т.н. ... ами, намирахме се на последната врата, но въпреки това рейсът спря (предполагам, докато някой каже на шофьора какъв е бил проблема) и м/у временно за момичето се осигури и коридор за придвижване, и място.  

И да, не бих допуснала някой да ме вдигне от пейка - здрав, прав човек - понеже ми е изтекло времето.
Нито пък бих свалила детето си от общинската люлка по хронометър.