Мисля, че попадаш в един не много практичн начин на разсъждения. Всичко това, което ти в момента пишеш, вече съм го преживяла и с дветеси деца. И аз като теб имах период, в който мислех по описания от теб начин. Но, както казваш, животът ме научи, че нещата са по различен начин.
Andariel, съгласна съм с всичко, което казваш! Освен с едно - че усвояването на зачитане на другите води до прекалена отстъпчивост и неумение да си опазиш правата и границите. Напротив! Тъкмо тези, които истински са научени да зачитат другите, са доста чувствителни, когато газят и собствените им права. Въпросът е детето автентично да усвои това, че правата са важно нещо, оттам започва да цени и чуждите, и своите. Ако спазваш само чуждите, или само своите, освен, че е нездравословно (могат да ти спукат главата някъде или хронично ще те прецакват ), всъщност истински не цениш нищо. А много ясно, че не е добре да залитнеш в крайността с прекалената отстъпчивост.