Пуснах темата, защото от известно време съм афектирана от ужаса, който се всява на децата с думите "сборни групи".
В градината на сина ми доста преди 1 юни ни казаха, че от тази дата децата, които ще посещават ДГ през цялото, ще са на сборни групи. Ок, в това няма нищо лошо, само че госпожите като чуят, че няма да си спираме децата, изпадат в ужас. В интерес на истината от 25 деца в групата 20 си продължават в сборни групи и това е. Явно много родители работят, баби и дядовци няма, или има, но са работещи, или неживущи в града. Моето дете не прави изключение, но определено срещам неодобрението "отсреща". В крайна сметка мен сборната група не ме плаши, още повече, че на сина ми не му се отразява зле. Само че ми омръзна от намеци, натяквания, че е по-добре децата да са си вкъщи, в семейна среда и т.н. Аз заявих, че детето няма да е на градина само когато сме на почивка и от време на време за по няколко дни, когато мога да го изпратя при баба му на село. Сякаш на мен ми се ходи на работа през цялото?!
Дразня се от факта, че децата изпадат в недоумение и от разговор с родители останах с впечатлението, че са се плашили от сборните групи, там било много гадно и не искали да ходят на градина. При моя син това не се случи, той явно не е разбрал за какво става въпрос, но така или иначе не ми се оплаквна, напротив, казва, че има и други деца, но от него ми се оплакват ежедневно и то едни и същи госпожи /сега се сменят доста, явно ги въртят по групите/, че едва ли не - моля ви, оставете си го вкъщи. Това обаче не е само при нас. Какво бихте ме посъветвали?