Изнасилените малолетни родилки

                           Ениуей.
                           И на мен ми се струва, че не може доброволно циганките да се женят за... некрасиви мъже като техните... но щом те си ги харесват - тяхна си работа. И смятам че циганите определено се защитават доста добре. При проблем на един/една скачат стотици за броени минути.

Не успях да прочета цялата тема; андариел, ползвам твоя пост за обобщение.
Според мен циганите няма как да бъдат в играта, за да могат да изпаднат. Те просто играят друга игра. Игра, която ние не разбираме. Като западноевропейка осъждам раждането на 13, ако бях циганка - не знам.

Темата малко ми напомня на "обрязването на жените" в някои арабски държави - в повечето случаи майките държат на този ритуал, независимо, че са изпитали "жестокостта" (от наша гледна точка)му върху себе си.

За съжаление в бг мама не мога да копирам линк от БЛИЦ, затова ще цитирам новината. По повод по-ранното полово съзряване:



Та внимавайте с децата и бутилките, че може и българчетата да започнат да се "изнасилват" на 12-13г!

В никакъв случай не мога да сметна, че е нормално дете на 11 да роди дете, пък било то, защото такава била традицията в този етнос. Даже още повече смятам, че правата на това дете са нарушени - няма значение какъв етнос е, то е дете!!! 
Тук ще ви покажа едно съдебно решение, с което в крайна сметка българската държава в лицето на съдебната власт, признава, че секс с малолетна е укоримо поведение, още повече, когато лекари и родители смятат, че е нормално едно дете да роди на 11 г. (УЖАС!) Ето го:

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 457
 

гр. Сливен, 04.06.2010 год.

 
В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 

СЛИВЕНСКИЯТ районен съд, ХІV-ти състав, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и десета година, в състав :

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при съдебен секретар И.Ж. като разгледа докладваното от председателя НАХД № 334 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по повод жалба от И.А.Т. с ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. С. ***.02.2010 год., издадено от Председателя на Държавна агенция за закрила на детето /ДАЗД/, с което на жалбоподателката за нарушение на чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000,00 лева на основание чл. 45, ал. 11 от ЗЗДт. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно.

Жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител, които поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено, като излага подробни съображения.

В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното наказателно постановление изпраща процесуални представители, които считат жалбата за неоснователна и молят съда да потвърди атакуваното НП като правилно и законосъобразно, като излагат подробни съображения.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна :

С писмо изх. № 09-22-1/27.10.2009 год. на председателят на ДАЗД до Директора на Социално подпомагане гр. Сливен е изискана информация във връзка с публикация от 23.10.2009 год. на ИА „Фокус” за 11-годишно момиче, което е родило в лечебно заведение в гр. Сливен.

С доклад № 123-0011/10.11.2009 год. на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен е информиран Председателя на ДАЗД относно малолетната К.М.М. с ЕГН **********, която на 22.10.2009 год. е родила детето В.К.М.. В същият е отразено, че на 23.10.2009 год. в 09,30 часа в отдел „Закрила на детето” в Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Сливен е постъпил сигнал по телефона от медицински секретар В. – ННО/МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД гр. Сливен. В сигнала било посочено, че на 22.10.2009 год. в 22,30 часа 11-годишната К. е родила момиче с тегло 2,520 кг и ръст 48 см., като бебето се казва В.. Незабавно социален работник от ОЗД/ДСП Сливен посетил МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД гр. Сливен за набиране на първоначална информация за малолетната майка и новороденото й дете, като бил проведен разговор с малолетната К., която заявила, че след изписването от отделението заедно с бебето възнамерява да живеят в дома на родителите на Ж.К.Д. (на 19 г.) – баща на бебето. В доклада подробно са отразени проведените действия от страна на социалните работници от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Сливен.

Със заповед № РД-11-9/14.01.2010 год. на Председателя на ДАЗД е определена комисия в състав от двама експерти от Главна дирекция „Контрол по правата на детето” отдел „Бургас”, която да извърши проверка по сигнала в ЕТ „Д-р И.Т. – Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ” с адрес на практиката гр. Сливен, относно спазване правото на детето на закрила, регламентирано в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДт. Въз основа на тази заповед е извършена проверка, за което е съставен констативен протокол от 15.01.2010 год. При проверката е била проведена беседа с г-жа И.А.Т. – личен лекар на малолетната К. М., проучени са документи – здравно досие на детето К. М. и писмени обяснения на д-р И.Т.. При проверката комисията установила, че на 29.06.2009 год. д-р И.Т. е била посетена в кабинета си от К. М., придружена от майка си, като К. е била преглеждана от гинеколог преди да посети личния си лекар и е била във видимо състояние на бременност. Д-р Т. била личен лекар на К. М. от 26.06.2007 год. При посещението в кабинета на д-р Т., последната издала направление за гинекологична консултация на К. М.. Констатирано е, че д-р Т. не е уведомила органите по закрила на детето, посочени в чл. 7, ал. 1 от ЗЗДт. Д-р Т. обяснила, че не е сторила това, тъй като раждането на деца от майки на възраст под 18 години е най-често срещаното явление в кв. „Надежда”. Д-р Т. заявила, че не е знаела за това свое задължение, но заявила, че за целта е необходимо да има пряка заповед от висшестоящия орган (РЦЗ, МЗ), тъй като в противен случай това ще рефлектирало върху броя на пациентите й и пряката й работа.

На 15.01.2010 год. е съставен Акт сер. № 0000452 за установяване на административно нарушение по чл. 45 от ЗЗДт., срещу д-р И.А.Т. за това, че в качеството й на управител на ЕТ „Д-р И.Т. ***, на 29.06.2009 год. в гр. Сливен е издала направление за специалист АГ на К.М.М. с ЕГН ********** за гинекологична консултация, като в нарушение на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДт, д-р И.Т. не е уведомила Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Сливен, Държавната агенция за закрила на детето и Министерство на вътрешните работи за детето К. М., което се нуждае от закрила, с което е нарушила разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДт. Актът е връчен на нарушителя на 15.01.2010 год., като в графа „възражения” същата е отразила следното: „Възразявам срещу това да отговарям за действията на моите пациенти извън задълженията ми да ги лекувам. Решението е на семейството на пациентката.”

На 19.01.2010 год. в ДАЗД с № 09-22-1 е входирано възражение от д-р И.Т. срещу съставения й акт. В същото д-р Т. заявява, че не е вписано в договора й с РЗОК – Сливен, че трябва да подава информация за всяко бременно момиче под 18 години в ДАЗД и не й е известно това задължение нито на нея, нито на колегите й. Заявява, че не е получавала заповед от която и да било инстанция, че от определен момент това става задължително и няма информация за това, че трябва да счита бременността за риск. Заявява, че К. М. не е отишла при нея с оплакване, че е изнасилена, бита или малтретирана, а съпроводена от майка си с решението, че ще ражда и бащата на това бебе ще й бъде съпруг. Заявява, че не е сигурна дали няма да носи отговорност за разгласяване на сведения без съгласието на бременните и техните родители и в този смисъл било необходимо всеки един общопрактикуващ лекар да получи писмена заповед от ДАЗД за задължително представяне на този вид информация.

На 02.02.2010 год. е издадено наказателно постановление № РД-17-1 от Председателя на ДАЗД, с което за описаното в акта нарушение на И.А.Т. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева на основание чл. 45, ал. 11 от ЗЗДт за нарушение на чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗЗДт. В наказателното постановление подробно е описана фактическата обстановка, въз основа на съставеният АУАН, констативния протокол за извършената проверка от 15.01.2010 год., доклада от Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен с № 123-0011/10.11.2009 год. и е взето в предвид писменото възражение от д-р Т.. В наказателното постановление е отразено, че задължението за съдействие има всяко лице, на което е станало известно, че дете се нуждае от закрила, във връзка с упражняваните от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано от професионална тайна. Отразено е, че във възражението личният лекар е посочил, че не бил запознат с разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗЗДт, но като медицински специалист е следвало да бъде запознат с разпоредбата на чл. 125а, ал. 2 от Закона за здравето, съгласно която медицинските специалисти, работещи в лечебните заведения или в здравните кабинети са длъжни да уведомят органите на МВР и ДСП за всяко дете, постъпило в лечебното заведение или посетило здравния кабинет, което е жертва на насилие. В наказателното постановление е отразено, че малолетното дете К. М. е „дете в риск” по смисъла на ЗЗДт, тъй като е малолетно и раждането в такава възраст е в разрез с всички норми, уреждащи правилното емоционално, психическо и физическо развитие на децата.

Горната фактическа обстановка се установява и от разпита на актосъставителя Р.Д. и свидетеля Х.С., които пресъздават в показанията си реда и начина, по който е била извършена проверката на жалбоподателката и констатациите, направени от тях, отразени в констативния протокол и в съставения АУАН.

В показанията си свид. Ю.Б. – Председател на Регионалната колегия на БЛС, твърди че когато лицето е непълнолетно и се придружава от родителите си, които подписват цялата документация на прегледа и няма видими белези от насилие, не се уведомява никой. Същата твърди, че ако сексуалните контакти стават в дома на родителите, с тяхно съгласие, не е налице сексуално насилие спрямо детето, ако то е съгласно с това. Заявява, че е запозната с чл. 125а от ЗЗ и чл. 7 от ЗЗДт, наясно е какво означава „дете в риск”, но заявява, че когато детето е придружено от родител не са налице основания да се сигнализират компетентните органи.

В показаният си свид. В.Г. – медицинска сестра при д-р Т., заявява че когато К. е дошла за първи път е била с майка си. Заявява, че не е забелязала признаци на физическо или психическо насилие върху К. М..

Съдът кредитира изцяло показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични и безпротиворечиви.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи :

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.

В жалба и в с.з. процесуалният представител на жалбоподателката не оспорва фактическата обстановка по издадения АУАН и НП, но твърди, че в конкретния случай детето К. М. не попада в хипотезата на „дете в риск” и не се е нуждаела от закрила, поради и което д-р Т. не е била длъжна да уведомява органите по чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗЗДт.

Съдът не приема доводите на процесуалния представител на жалбоподателката, тъй като намира че същите са неоснователни.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства е безспорно установено, че на 29.06.2009 год. жалбоподателката, като общопрактикуващ лекар е била посетена в кабинета си от К.М.М. на 11 години и нейната майка, във видимо състояние на бременност и й бил издадено направление за гинекологична консултация. Следователно К. М. е „Дете в риск” по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 11, б. „б” от ДР към ЗЗДт, т.е. жертва на насилие в или извън семейството му. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДт., дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години и същото има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси (чл. 11, ал. 2 от ЗЗДт). Тези задължения за държавата и нейните органи в областта на защитата на правата на децата се съдържат и в разпоредбата на чл. 19 от Конвенцията за правата на детето, според която държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички необходими законодателни, административни, социални и образователни мерки за закрила на детето от всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, вкл. сексуални престъпления, докато то е под грижите на родителите си или на единия от тях, на законния си настойник или на всяко друго лице, на което то е поверено (Решение № 10891 от 22.10.2008 год. на ВАС по адм. д. № 5623/2008 г., VІІ о.). Безспорно е, че К. М. е жертва именно на сексуално престъпление, за което има влязла в сила присъда № 277/16.03.2010 год. по НОХД № 91/2010 год. на СлРС за извършено от Ж.К.Д. престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК. С оглед на изложеното, съдът намира за безспорно установено, че К. М. попада в хипотезата на „Дете в риск”.

Твърдението на жалбоподателката, че не е била длъжна да уведоми съответните институции по ЗЗДт, тъй като малолетната К. М. се е явила при нея с майка си и бременността е била желана, е неоснователно. Закона за закрила на детето е предвидено задължително съдействие на всяко лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, незабавно да уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи. Като това задължение е предвидено и за всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна (чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДт). В този смисъл на жалбоподателката – в качеството й на общопрактикуващ лекар е станало известно, че К. М. е дете в риск и е следвало да уведоми съответните органи. 

Ето защо след като не е изпълнил това свое задължение, жалбоподателката е ангажирала своята административнонаказателна отговорност и следва да понесе наложеното й административно наказание.

Съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП, които да водят до отмяна на атакуваното НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателката нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Размерът на наложеното на жалбоподателката административно наказание е в рамките на предвидения от закона размер и то в неговия минимум  и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  № РД-17-1 от 02.02.2010 год., издадено от Председателя на ДАЗД, с което на И.А.Т. с ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000,00 лева на основание чл. 45, ал. 11 от ЗЗДт, за нарушение на чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗЗДт, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Не ми се четат съдебни решения. Кажи с две-три думи за какво става въпрос!

С няколко думи - независимо какъв етнос или какви културни традиции има в този етнос, всяко дете, с което е осъществен полов акт е жертва на насилие. Дори и да е било доброволно, дори и родителите да одобряват това. ОНещо повече, когато родителите одобряват това, нормите определят тези родители като лица, които въвеждат в действия детето си, които са неблагоприятни за здравето и психиката му. Т.е. - дете, с което е извършено полово съвкупление е вече жертва на насилие, независимо от обстоятелствата по извършване на половия акт, детето е "дете в риск". А всяко лице, на което стане известно, че това дете е в риск (т.е. - е извършено полово съвкупление или други действия за удовлетворяване на полово влечение) е длъжно да уведоми НЕЗАБАВНО МВР, Държавната агенция за закрила на детето или дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес. Който не уведоми, че дете е в риск извършва нарушение и носи административно-наказателна отговорност - глоба.
В горното решение, съдът е приел, че има нарушение не само на закона за закрила на детето, но и на разпоредби на Конвенцията за правата на детето. Друг съдебен състав, различен от този по-рано постановява осъдителна присъда за престъпление по чл.151 и следващи от НК за бащата на бебето, т.нар. 19-годишен "мъж" на 11 годишната родилка.

                             В какво точно се състои осъдителната присъда на бащата на бебето? И за подател на жалбата въпросният лекар ли се счита, тъй като той е сигнализирал за 'дете в риск'??
                             Принципно по закон съдът може да налага горните, ако има такова желание. От друга страна, ако подобни жалби зачестят не се съмнявам, че ромските дойки ще предпочетат да се откажат от медицински процедури, поради риска от дела. Ще последват много незаписани бебета, съответно осъдени на живот без каквото и да е ай ди.

 
Осъдителната присъда се състои в налагане на наказание на лицето, че е извършило действия за полово удовлетворяване с малолетно лице (то това е безспорно, като се има предвид, че малолетното лице дори забременява от този акт). Доколкото чета в НК - наказанието е "лишаване от свобода" от 2 до 6 г.

Въпросният лекар не е сигнализирал за дете в риск. Сигналът е подаден през м. октомври 2009 г. от акушерка от болницата, където е родила малолетната. Личният лекар на малолетната, видно от съд. решение още на 29.06.2009 г. е констатирал бременността и е трябвало незабавно да сигнализира, но не го е направил. Като чета съд. решение, личният лекар изразява в процеса съждения, че нямало нищо ненормално?!?!?! Цит. "...заявява, че не е вписано в договора й с РЗОК – Сливен, че трябва да подава информация за всяко бременно момиче под 18 години в ДАЗД и не й е известно това задължение нито на нея, нито на колегите й. Заявява, че не е получавала заповед от която и да било инстанция, че от определен момент това става задължително и няма информация за това, че трябва да счита бременността за риск. Заявява, че К. М. не е отишла при нея с оплакване, че е изнасилена, бита или малтретирана, а съпроводена от майка си с решението, че ще ражда и бащата на това бебе ще й бъде съпруг. Заявява, че не е сигурна дали няма да носи отговорност за разгласяване на сведения без съгласието на бременните и техните родители и в този смисъл било необходимо всеки един общопрактикуващ лекар да получи писмена заповед от ДАЗД за задължително представяне на този вид информация."

Т.е. - личният лекар твърди, че някой трябва изрично да го уведоми и да му разпише задължения да сигнализира за дете в риск. Само дето това е направено. Нещо повече - НЕЗНАНИЕТО НА ЗАКОНА НЕ ИЗКЛЮЧВА ВИНАТА!!!.

От друга страна твърди, че детето не било в риск. Само дето по всички правила, закони, конвенции идруги нормативни документи детето си е в риск. Да твърдиш, че няма риск понеже било дошло с майка си на преглед и не били констатирани травматични увреждания, означава да си щраус с глава в пясъка.

Щеше ми се да чуя въпросният лекар какво щеше да каже и какво щеше да направи ако собственото му 11 год. дете забременее?!?!?!

Чудя се дали с поведението си не оправдава множеството педофилски прояви, за които всички знаем, че са инкриминирани като престъпни деяния във всички нормални и цивилизовани държави!!!

Викито, права си, че е възможно да се произведе нежелан ефект ромките да спрат да ползват медицинска помощ. Само, че нали после трябва да отидат в служба ГРАО да си извадят акт за раждане на бебето. Там нима служителите няма да констатират, че тя е малолетна? А както знаем: Всяко лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила...." - т.е. - служба ГРАО трябва незабавно да сигнализира, че има ромска родилка. Дали ромките тогава няма да се откажат да ползват услугите на ГРАО и да искат да бъдат самотни майки с право на социални помощи???? Ще има ли такъв ефект - считам, че няма да има. По-скоро се надявам да започнат да си правят бебета поне на навършили 14 г. възраст. Надявам се...Това е въпрос както на държавна политика, така и на гражданско самосъзнание - личен лекар, служител в общината и т.н. по веригата!

                            Това казвам, ще намерят начин. Дреме им на тях за акт за раждане. От друга страна им дреме за помощите. Може би ще станат самотни майки.
                            Мерси за инфото за бащата (2-6 години, вероятно 2). А за майката какво следва - отделена ли е от бебето си или заедно с него е в настанена някъде извън семейството си? Седи ли там, или бяга и се връща при родата? Ако имаш някакви наблюдения, де.

По тази логика трябва да съдят и родителите, тъй като те са разрешили на младите да правят секс в дома им! Излиза, че всички са виновни - от 11 годишната майка и 19 годишния баща, до д-р Т. и родителите. И в крайна сметка какво - лекарката си плаща 1 000лв, че не е уведомила органите на реда, а останалите - нищо. Един вид това наказание се отнася само до личния лекар. Пука им на ромите, че личната лекарка ще плати глоба. Ако е така - те ще отидат на лекар в последните месеци на бременността.

Въпросът ми е защо "виновен" е само личният лекар? И с какво това би променило нещата?

"По тази логика трябва да съдят и родителите, тъй като те са разрешили на младите да правят секс в дома им!" - да, казва се поставяне на детето в риск. Дирекция "Социално подпомагане" по адрес на детето може да заведе иск за лишаване от родителски права. Междувременно малолетната родилка може да бъде изведена извън семейството и настанена заедно с бебето в звено "Майка и бебе" - това е резидентен вид услуга, която се предоставя от неправителствени организации, има ги.

"Излиза, че всички са виновни - от 11 годишната майка и 19 годишния баща, до д-р Т. и родителите.". Не, 11 годишната майка не е виновна. Тя е дете и не може да носи отговорност, тъй като не е дееспособна - липсват й интелектуалните и волевите психологически качества като при възрастните. То, детето ще приеме всичко за нормално, ако родителите му или останалите от средата му казват, че е нормално. Ако му кажа, че е нормално да му отрежат ръката и да иде да проси то няма как в пълнота да разбере свойството и значението на този факт, че да разбере колко е погрешен, и да ръководи в пълнота постъпките си, че да се възпротиви с пълна сила. Детето е недееспособно, сиреч - не носи никаква отговорност за постъпките си, то затова е дете. Но за сметка на това е защитимо с пълната сила на закона!

19-годишния баща е виновен, защото е пълнолетен и защото никъде по света педофилията не е нормално явление - тя е забранена навсякъде. Нашата държава не може да прави изключение от това, иначе Сингапурския секс-туризъм щеше да е широко и безпрепятствено практикуван и у нас.

Доктор Т. е виновен/а, защото не е уведомила незабавно за дете в риск. А не е уведомила, защото, видите ли, за нея било нормално дете на 11 г. да роди, стига родителите му да допуснат това и понеже било циганче. Чиста проява на дискриминация - нима циганчетата не са деца, нима Конвенцията за правата на децата на ООН не се отнася за циганчетата? Какво значи това "културна особеност"? Ако женското обрязване или избиването на зъби, или рязането на крак при даден етнос е културна особеност, то по-хуманно ли е, нима правата на тези хора не са погазени?
Да, поради това, в крайна сметка д-р Т. ще плати 1000 л. глоба - щото не смята детето, че е било в риск.

Виновен е и личният лекар, виновни са и родителите, виновен е и 19-годишния блудственик. Докато не започнат да се издават масово такива съд. решения, както и присъди за блудствениците - нищо няма да се промени.

Но това е стъпка в правилната посока за да спрат някои хора да си правят каквото си щат. Защото по мои наблюдения, има малцинства в страната ни, за които законите не се отнасят.
Или може би законът не трябва да е еднакъв към всички?



 

Do Re Mi благодаря за информацията. Макар и да е наказана само лекарката, все пак става ясно, че сексуалните контакти с малолетни лица се преследват от закона. Някой знае ли дали е имало дело срещу 19-годишния "баща" и родителите на момичето?


дори и да не посещават консултации и да раждат у дома, за да могат да получават помощи, ще трябва да има издаден акт за раждане, т.е. рано или късно раждането от малолетната майка ще стане известно. И ако се прилагат масово предвидените в закона наказания, мисля, че много скоро хубавата ромска традиция да се ражда на 11-13 години ще претърпи промяна.

А какви са наказанията при поставяне на непълнолетни деца в риск?

V posochenoto delo sa nakazali doktorkata! OK, ima niakakvo administrativno narushenie.
No tq NE e vinovna che 11 god. e zabremenqla! A roditelite?

Като чета съд. решение, там се цитира присъдата на 19-годишния баща - бил е осъден за блудството с малолетната.
За родителите - нямам представа, това съд. производство е отделно и третира само нарушението на лекарката. Но като гледам, че се цитира присъдата на блудственика, вероятно към по-късна дата има и дело за лишаване от род. права на въпросните родители - майката и бащата на малолетната родилка.
Може би малолетната е изведена и настанена с бебето си някъде - това го правят социалните работници по местоживеене, но такава информация не се съдържа в това съд. решение, защото това си е отделно производство. Но мисля, че това е логиката - лишаване от права, а междувременно родилката да е настанена някъде, където родители и т.нар. й "мъж" да не могжат да я намерят. Има практика в тази посока. Много непълнолетни, например, са настанявани и укривани, понеже са били жертви на трафик.

E, znachi se pravi neshto vse pak.