Пред пубертет ( Tanner stage) и как да подготвим децата?

  • 69 765
  • 749
# 45
Деси, и на мен всички ми казват, че е още рано за пубертет, но е факт, че щерката е в някакъв такъв период.
И при нея след въпрос "защо?", отговорът е "не знам", често придружен с ред сълзи, ред сополи.

Ще ми се да знам има ли начин да им помогнем да преминат по-леко тези процеси.
Виж целия пост
# 46
Ще ми се да знам има ли начин да им помогнем да преминат по-леко тези процеси.

И аз искам да знам, нали за това пуснах темата  Grinning, а като гледам не сме само ние с теб които си задаваме този въпрос.

За периода, ясно е че го има и че децата преминават през него. Въпроса остава, как да им/си помогнем?
Виж целия пост
# 47
И аз да се цопна тук.
За сега не забелязвам да го тресе хормона но той е още малък (  newsm78). Имам две 11-годишни пред очите си. Едното долу-горе все още удържа фронта но другото го тресе яко. Оня ден казало на майка си че партньорката му по танци има косми под мишниците, били грозни и защо майка й не й ги обръснела  ooooh! Laughing. Моята козметичка каза че носели при нея за кола момичета първи-втори клас.

На всички ни пожелавам здрави нерви  Mr. Green
Виж целия пост
# 48
Моята щерка е на 10 години - от една година насам просто ни се разказа играта.
Вечно е недоволна, капризничи, реве за най-малкото и най-лошото - не знае какво иска.
 Окосмена била(при условие, че цялата рода нямаме окосмяване ooooh!), бедрата й били дебели и не трябвало да се виждат от дънките(това като ми го каже направо съм в състояние да изгриза нещо от бяс), претенциите за дрехи са безкрайни. Вълнува се от това - кое момче какво й е казало, как я е погледнало...
 Винаги е онеправдана, ама винаги. Отговаря винаги - дори да няма смисъл. Никога не можем да предположим коя наша реплика ще я разсърди ooooh!
  Иначе по въпросите за секса, промените в тялото и т.н. е осведомена, говорим си - много държах да говоря свободно с нея за тези неща(тъй като навремето научавахме всичко от улицата и то доста изкривено).
 
  Тъй като всички ни казваха, че е рано за пубертет сме минали през всички етапи - карахме й се, говорихме, обяснявахме надълго и широко, пляскала съм я, не й обръщахме внимание на капризите.
 Сега сме стигнали до един що годе добър начин - с максимални усилия запазваме спокойствие, говорим, говорим, говорим и най-важното - да има контрол, да не се отстъпва от поставени ограничения.
 Искат да са самостоятелни, да са големи, но имат нужда от граници(а те не могат да си ги поставят сами).
  
  Смятам, че децата ще се оправят и без помощ - всички са минали през това нещо, по-скоро родителите имат нужда от помощ - за адекватни реакции и за по-малко изхабени нерви.
Виж целия пост
# 49
Етиа, много ценни са съветите ти! Hug
И ние в отбора на "защо" и "не знам" Confused.  Пък аз си мислех, че просто си е мойто такова... Иначе е малък още, скоро стана на 7. Ще следя темата с интерес, защото този проблем ме плаши много. Отдавна мисля по въпроса. Още повече, че имам и дъщеря и там нещата ще бъдат по-сложни, предчувствам.
Говоря на сина си много, че за мен децата ми са най-важни, че винаги трябва да споделя с мен. Всичко трябва да ми казва - давам примери с бели, защото лъжата винаги излиза наяве в един момент. Пък аз ако знам, ще мога да му помогна при нужда. Такива неща. Вълнува се и от секса. Говорили сме, но не в детайли, малък ми се струва. И все пак ме убива с репликата - "Като порасна ще се оженя за Кали и ще правим секс!".
Виж целия пост
# 50
При момчетата като че ли е по-лесно. Те и без това са по-назад с материала в сравнение с момичетата. С момичетата е по-сложно.
Като цяло, като се замисля, не съм водила специални разговори на тема пубертет. Старая се просто да живея с децата си, да си говорим за нещата от живота текущо, а не формално. Знаят, че пубертетът по хората ходи, че не е нищо страшно, но човек може леко да се чалне заради хормоните. В интерес на истината, щерката имаше едни кратки пуберски изблици преди година, но сега е доста по-зряла на акъл за годините си. Проблем с групата има дотолкова, че я уча да си намира границата между своите интереси и тези на групата и най-важното - да не нарушава своите интереси само и само да се хареса на приятелките си. Неприятното е, че повечето й съученички са в доста напреднала фаза физически и психически, на мен ми изглеждат направо олелчени отсега и ако не знаех, че са от същия клас, бих сметнала че са поне на 13 години. Направо са изперкали, но явно родителите не се притесняват от това им поведение. За мое щастие щерката има доста стабилно самочувствие, харесва се, не изпада в депресивни състояния на тема "никой не ме обича, харесва, грозна съм, с дебели крака и много косми". Определено, пуберското си личи най вече по отношението към мен - хем усеща, че има нужда от мен емоционално и като закрила, хем се опитва да ме "детронира" като авторитет. Нищо де, трябва да мине и през този период, за да стане самостоятелна жена един ден!
Виж целия пост
# 51
включвам се и аз във вашите редици с благодарности към създателката на темата
имам момче на 11 години и забелязвам и аз някой промени които ме карат да си мисля че това е начален стадии на пубертета /само да не задълбава повече  Praynig Praynig/.
станал е много чувствителен способен е за секунди да се разплаче. в такива моменти вярвайте ми чувствам се много зле. не че и аз понякога не реагирам прекалено рязко и като се прибера от работа не съм изнервена но никога преди не се е разплаквал толкова бързо.  Confused а да не говорим за отговарянето. аз докато кажа А и той вече ми е изредил азбуката. направо побеснявам в такъв момент. и все му говоря да помисли първо а после да отговаря ама НЕ. а как го мързииииииии  #Crazy #Crazy една апатия го е обзела не е истина......
ще ви следя и чета с интерес  Peace
Виж целия пост
# 52
Само да кажа, че не е честно - когато завърших училище бях супер щастлива, че се отървавам от него, а ето че отново се срещам с учебните предмети и при мисълта, че химията и другите прилежащи се задават направо ме потриса. Сега и пубертета - не знам как оцелях с моя, но трябва да се справям с него отново, само че от другата страна на барикадата.
Виж целия пост
# 53
Andariel много ми харесаха разсъжденията ти. Естествено аз гледам от другата камбанария /имам син и отсега се чудя как ще си говорим тогава - че баща му не е авторитет дори сега/
Но това е към което аз сега се стремя и аз сега - да се научим да споделяме. Аз съмата не съм споделяла много /нито сега го правя/, просто защото ми се струват маловажни и безинтересни нещата. А трябва да науча дребоса да ми има доверие и да споделя тези "дребни" неща. Забелязвам отсега че е доста чувствителен на тема приятелство и мисля че това ще е един от основните ми/му проблеми.
И все пак - нека не се вторачваме много в това за да не направим сами на себе си мечешка услуга и да преекспонираме нещата. но пък и аз нямам още истински пубер - после може друга песен да запея
Виж целия пост
# 54
То, доверието е двустранен процес. Мисля, че децата си умират да знаят какви сме били ние на тяхната възраст, особено за глупости, проблеми и терзания, защото така се успокояват, че и ние сме били същите като тях, пък сме оцеляли, започват да ни смятат за по-близки! Иначе ни мислят за някакви сухари, които цял живот все възрастни са били.
Ако не е баща му, потърси подкрепа у някой от мъжете в близкото ви обкръжение, на когото детето има доверие и който за детето е авторитет. А е възможно да подценяваш таткото, може с поставянето на въпроса ребром да се размърда и поне да опита да подобри отношенията им.
Виж целия пост
# 55
Бубе, daskal77 не мислите ли че ако говорите с тях ще им помогнете? Може би и самото дете не знае как да постъпи. Не че ние много знаем какво точно да кажем де... На мен за сега най-трудно ми е да ги мотивирам да учат.
Ние си говорим. Старая се да обяснявам, да поднасям и подходяща литература. Дали намирам правилния път, се чудя?
Виж целия пост
# 56
Май много народ се записа.. и аз ще го направя  Wink
Моята Саша е на 7 г., но тя пък не е излизала от пубертета двегодишния. Като гледам ще се прелее в големия  Grinning

Сега сериозно.. тя е на периоди. Наскоро имаше по-стабилен период. Откакто свърши предучилищната това дете изтрещя тотално. Абсолютно никакъв респект няма. Прави каквото си иска, отговаря ми и не знае къде да се спре. Просто е като полудяла, сякаш се почувства много голяма като е свършила една степен на образование  Crazy Crazy Crazy Не е пубертет още това при нея, но то пък ей сега ще вземе да дойде и тряба да се информирам  Grinning
Виж целия пост
# 57
С моята щерка се опитвам да споделяме, засега е успешно. Стремя се на моменти да ме приема като приятел.
С моята майка този процес го нямаше, по независещи от нас причини. В периода 1-4кл живеех при баба ми и дядо ми, мама виждах само през уикендите.
Виж целия пост
# 58
Синът ми е почти на 9г. и не забелязвам у него нито физически промени, нито такива в поведението. Но като ви чета осъзнах, че всеки момент може да ме изненада.
Виж целия пост
# 59
все още нямам опит тъй като дъщеря ми скоро ще навърши 8
но темата ми е много интересна и ще е необходима скоро и за мен
затова ще ви следя с интерес
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия