Чувствате ли се виновни, че детето е на детска ясла?

не дори се чувствах облекчена колкото и егоистично да звучи защото имах малко нужда\психически\от почивка но те и децата имаха желание и не са плакали когато ги оставях сутрин проблем беше постоянното разболяване така че след 5 месеца ясла реших да ги спра и да чакам градината

Не. Нито се чувствах виновна първия път, нито ще изпитвам вина през септември. Дори започнах преди месец работа, а малкия го гледат тате и бате, редувайки се с баба и дядо (два комплекта). Въпреки че има кой да го гледа, ще го пусна на ясли. Социалната среда е от много голямо значение за балансираното възпитание на децата, според мен. И освен това ние сме с по 35-40 години по-големи от него. Не си се представям себе си в компанията на "дъртаци" денонощно - сещате ли се за каква скука иде реч... А вечер ще се гушкаме и ще си разказваме какво е станало през деня, както беше и с бате преди милион години!

Първите 2 дни чувствах лека вина, макар че се наложи да го дам на ясла поради финансови причини - за съжаление, трябва да се връщам на работа.

Може би все още се чувствам малко виновна, още повече, че той май ми се сърди, колкото и да е мъничък за такива неща. От друга страна, през последните седмици, когато си беше вкъщи, се чудех с какво да го забавлявам вече и усещах колко скучно му беше на моменти.    Сега поне съм сигурна, че се забавлява по цял ден  

Ех, искаше ми се да си го гледам поне още една година, но такъв е животът    Рано или късно, всички тръгват по този път, така че просто трябва да се заредим с търпение. Да не забравяме, че и децата усещат мислите и настроенията ни, затова не трябва да допускаме да "надушват" какво се върти в главите ни    

Лека адаптация!

първите дни, дори първия месец, може да се чувстваш виновна. След това ще свикнеш - детето също 

аз лично още не съм майка и даже съм и малко но мнението ми е че детето трябва да се възпитава още от новородено да му се говори мило защото бебе но всичко си остава в подсъзнанието му и изпълнява голямо роля в живота му майка искаше да пусне малкото ми братче на ясла още от годинка отначало бях на мнение че не трябва да го прави защото е мъничък и едва ходи но после си изкарах мнение че така започва контакти още от мъничко и се учи от по-големите свиква и според мен няма за какво толкова да се притеснявате братчето ми винаги когато се прибира е много сърдито много му е забавно на яслата

Не съм се чувствала виновна , напротив ! Виждах, че се чувства добре в яслата  !

Не съм чувствала вина. Децата ми се адаптираха и справяха чудестно в яслата.

Моето дете тръгва на ясла Септември.Хич не ми се ще,но няма начин.Да,изпитвам някаква вина Нямам представа как ще се справи.Той е много общително дете,но ме притеснява факата,че постоянно е само с мен.Няма баби наоколо.Досега никой не го е вземал да го гледа за цял ден.Само мои приятелки за час и това е.Не е имало проблем,но има разлика м-ду цял час и цял ден.
Много искам да го гледам до 2 г

Моят малък синковец тръгна на ясла съвсем малък,първите няколко дни ми беше страшно кофти,но сега не съжелявам че е тръгнал така малък на ясла.Там той се чувстава добре.Помислете малко там е с връсници,там има с кого да играе,има ред и дисциплина..мисля че яслите и градините влиаят добре на децата ни

ДА, ДА и ДА! Всеки ден така силно плаче и се тръшка че ми се къса сърцето!Единия ден даже повърна от напъване!Много ми е тегаво че го мъча така!

Аууууу, спомени!!! Чувствах се виновна, да, много. Ходех при една приятелка, след като го оставех в яслата, гушках нейната сладурана. Ужасно беше. А той пича свикна сравнително лесно- са около седмица.

Доста безсънни нощи и самоупреци отнесох след като реших да го пусна на ясла. Тамън го записах /град градих докато не го направя  / , почти му дойде времето да го пускам .... и го отписах. Половин година по-късно отново изпушвах - от ежедневие, еднообразие, нерви, непрекъснато хвърчане напред-назад без миг спокойствие и категорично реших, че този път го пускам. Пак го записах...... и като ме заглождиииииииии "Аз, лоша майка, вместо да се наслаждавам на всеки миг с детето гледам да го тропосам на др. да ми го гледа. Никога няма да се върне това време. Ето, като се буди следобед - друг ще го гушка, друг ще го храни през деня, друг ще му се радва..."  и в този ред на мисли. Пак мислех да го отпиша...но докога??? Все някога той трябваше да тръгне - дали на ясла, дали на градина, или пък на училище. Двоумихме се, но и решаващ фактор се оказа, че забременях, а посмъртно нямаше да имам сили да се грижа за малката беснотия и за бебчо. Така че се обадих да потвърдя , че от пролетта тръгва категорично  и зачаках, разкъсвана между чиста проба егоизъм, любов и привързаност.
   Гузната съвест отмина за един ден!  Детето се чувства чудесно сред връстниците си и не му се тръгва от градината, когато отиваме да го вземем. Аз от своя страна се чувствам прекрасно.  Изкарах  спокойна бременност, имах възможност да почина психически и да се заредя с нови сили за бебчо, а малчо като се прибере от градина - не мога да му се нарадвам и не спирам да се занимавам с него, а преди все гледах да свърша нещо и забавленията с него оставаха на заден план.
   Не се чувствай виновна...ама изобщо! Разбери, че го правиш за доброто и на детето и за т самата теб.   

п.п. Може и да прозвучи грозно, но живот и здраве, планирам  с втория мъжага  да не чакам две години и половина - ще го пусна значително по-рано.

Трудна е раздялата, след като сте прекарвали по цял ден заедно, но чак пък вина -не.

   Пуснах дъщеря си на ясла съвсем наскоро , след като навърши 2 години .  Вина , може би чувствах в началото , в първите един - два дена.  По скоро ми беше много мъчно и тъжно , понеже не сме се разделяли до сега.  Баща ми по този повод се шегува с мен , че едва ли не съм пратила детето на война      , защото ревях като магаре и място не можех да си намеря  в нас     и още и още  си плача      , вече по-малко    , а тя се адаптира по-лесно и от мен    .