Хидрамнион с близнаци

IRA2, благодаря ти, че сподели и ти своята мъка, както и за подкрепата ти.
Не пожелавам на никой да му се случва!

Здравейте, виждам, че в темата не е писано отдавна, но искам и аз да споделя какво преживях и най-вече да бъдем в полза на всички които чакат близначета. Наистина е доста рискова бременност, затова трябва да се обръща по-голямо внимание на бременните в такива случаи. Точно преди три месеца и аз загубих моите ЕЯБ, по същата тази причина, завишеното количество околоплодна течност при едното бебче. Яд ме е единствено на д-ра който ми води ЖК ... до колкото разбрах в последствие е можело да се види този хидроамнеон, но аз просто не случих на лекар. Три дена преди контракциите бях при него на редовен преглед, в деня в който получих болките пак отидох по спешност, но не спомена, че имам проблем ... В болницата в която отидох по спешност въобще не ме прегледаха на ехограф и така ... на сутринта момиченцата ми бяха починали в мен.
Искам само да знам, че това няма да се повтори ...
Нека който е минал по този път и после е родил живо и здраво бебче да сподели какви изследвания е правил след раждането на близначетата и съответно преди и по време на втората бременност. Ще съм ви много благодарна!

F.a.t.e. , моите най-искрени съболезнования!!!  

А къде се случи всичко това и кои са "специалистите", които те наблюдаваха? В коя г.с. се случи това? Още веднъж - много съжалявам за огромната болка, с която живееш и за непрежалимата загуба...!  
Това, което се е случило при теб може да се дължи на т.нар. фето-фетален трансфузионен синдром. За това не са ли ти споменавали лекарите? За съжаление, този синдром не зависи нито от майката, нито от бащата, нито от начина, по който живеят... Просто се случва. Възможно е една напълно здрава и без каквито и да било генетични проблеми майка да има две бременности с еднояйчни близнаци - при едната със синдром, при другата без... Божа работа. Всичко зависи от начина, по който са се "разпределили" кръвоносните съдове при формирането на общата плацента. Лошото е, че ако синдромът се прояви рано, почти нищо не може да се направи... Това е най-грубо казано.
НО все пак, това е, ако е имало Т-синдром. Може и друга да е била причината, но това най-добре биха могли да кажат лекарите, следили бременността и последвалия аборт...

На мен ми бяха поставили тази диагноза, но за ОГРОМНО мое щастие, се случи точно обратното. Оказа се прибързана лекарска грешка и реално нямаше такова нещо...

  Зайо-Байо е напълно права. Ако се касае за TTTS (Twin to Twin Transfusion Syndrome TTTS), то това по никакъв начин не зависи от майката и няма общо с евентуални генетични проблеми. Просто малшанс при формиране на общата плацента.
  Във фейсбук съм се включила в група където пишат единствено майки с ТТТС. Има една майка точно с по-големи каки еднояйчни близначки и по-малки еднояйчни близначки, които са развили ТТТС.
  Основното, което и в чужбина могат да направят е да се открие навреме, да се следи много редовно, буквално всяка седмица. Като мерки които могат да се вземат е пазене на леглото и повече протеини от гледна точка, че това може да доведе до евентуално по-добро хранене на бебетата и по-голям шанс да оцелеят ако се родят по-рано. В чужбина в по-ниска степен прилагат амниоцентези, нещо което всъщност и тук имаме майки а които беше предлагано или правено не си спомням. И при по-тежка форма лазерна операция. За съжаление въпреки напредъка, не винаги и лазерната операция или която и да е от взетите мерки води до желания резултат. Винаги е въпрос на известна доза късмет за съжаление.

F.a.t.e., съжалявам много за това, което си преживяла 
Прегръщам те и бъди силна 
Изследванията, които аз направих след аборта, не мога да се сетя как точно се казваше самото изследване, но ходих на 14-ти етаж в МД в генетичната лаборатория. Взеха ми кръв и след няколко дни излезе изследването-едното беше за тробмофилия, а другото не се сещам.Но ако отидеш и кажеш какво ти се е случило, те знаят какво да изследват.
Пазихме се 4 мес., след това веднага забременях. Следях се на частно при доктора /в Пловдив/, който пръв откри проблема ми с двуплодната бременност.
Той ме натъпка с лекарства от самото начало, защото имаше съмнения отново да стане хидрамнион. Пък и някак се чувстваше отговорен, защото ми обеща, че тази бременност ще е успешна и ще си имам сладко бебче на финала.
Иначе не съм имала проблеми с тази бременност /не знам дали е заради лекарствата, които вземах.../.
Сега имам прекрасно момченце на 4 месеца 
Заключението след аборта беше: акушерски проблем на бременността. Т.е не е генерален проблем, който да ми пречи да задържа всяка бременност.
С втората бременност направих БХС - първия, който се прави /не помня коя г.с беше/ и повече не съм правила, нито на ФМ съм ходила. Имах пълно доверие на моя лекар, който ме викаше на 3-4 седмици.
Иначе на ЖК ми се мереше редовно кръвното и ми се пускаха изследвания на кръв и урина.

С всичко това искам да ти кажа, че вероятно и при теб е такъв случая и няма причина да не си износиш едно здраво детенце при следващата бременност 
Ако мога още нещо да направя за теб, само кажи. 

Здравей Зайо Байо!
Всичко това се случва в Пловдив в края на седми и началото на осми месец ...
При мен това е станало след петия месец, защото тогава ходех на 4Д, но не ми казаха нищо такова - всичко си беше ОК. Явно е станало за седмица две или по-малко! От това, което четох за Т-синдрома разбрах, че може да се случи във всеки един момент и за за много кратко време. Факт е, че никой от т.наречените "специалисти" не спомена нищо за този синдром. Смятам, че са го направили по две основни причини.
Първа и много важна. Ако след раждането в епикризата бяха написали, че няма никакви проблеми нито в мен, нито в децата, а се дължи на този синдром - определено щях да ги съдя за некомпетентно отношение. В епикризата са написали, че е имало инфекция при майката, тоест мен, която съм им предала. Накараха ме да изследвам какво ли не, хвърлих над 300 лв. за изследвания и нищо, всичко беше отрицателно. Покриха се като мишки ... знаеха, че вината е тяхна, защото ако вечерта ме бяха видяли на ехограф /както направиха сутринта, но вече твърде късно/, щяха да видят околоплодната течност!!! Можеше спокойно да родя вечерта при приема ми в спешното, тогава децата още имаха тонове и бяха над 1кг и двете - без никакви малформации!!!
Втора основно причина, всичко беше за пари ... Лекарката която води раждането ми беше много мила, но тази загриженост си имаше цена. "Ела в кабинета ми и ще направим много изследвания, ще намерим къде е причината и всичко ще се оправи". Извика ме в частния си кабинет, изпрати ме на лаборатория, в която цените са космически, за сметка на друга, която проучих. Там цените бяха двойно по евтини! Всеки преглед кихаш парички, те ти се смеят за гърба и сигурно си викат. Хванахме още една балама ... Зощото в такъв момент се хващаш за всичко и имаш вяра на всеки, само и само нещата да се разянят и даполучиш отговор!
След всичко което стана сама проведох разследване в нета- малко след раждането. Допитах се и до Клиника Щерев тук във форума за моя случай, като единствено им бях казала, че околоплодните води бяха завишени. Хората без да са запознати с моя случай, без да видят епикризата и изследванията ми, казаха, че най- вероятно това се дължи точно на този т.наречен Фето-фетален трансфузионен синдром!!!
Тогава лапичката ми светна, но за съжаление твърде късно! Повече не стъпих в кабинета на тази "Лекарка", нито ще стъпя в болницата им повече, става въпрос за ВМИ.
Просто както казваш е въпрос на късмет, просто аз не попаднах на хора ...
Сега единственото ми притеснение е дали това може да се повтори при последваща бременност. Заченах по нормален път, понеже в рода ни имаме близнаци. Страх ме е пак да не зачена близнаци ... само при мисълта изпитвам ужас!!!

Здравей addy_1, аз се запознах и с твоя случай, тук във форумите. А ако се сещаш още в самото начало ти писах на лични, за да ми кажеш какво си правила като изследвания след това! Много ми помогна и сега ме успокояваш, че наистина втория път няма да се повтори. Дай Боже !!! Изпитвам страх само при мисълта за това и се надявам скоро да го преодолея, точно зари вас - майки които са минали през най-трудния път, но сега се радват на здрави бебчета.
Благодаря ви за подкрепата 

addy_1, много се радвам, че вече си горда мама!!! Браво, момиче! Отличен шест по борбеност, силна воля и самообладание!!!   Да ви е жива и здрава рожбичката и повече никакви травмиращи преживявания!!!  

F.a.t.e., разбирам афекта ти след преживяното. И то в толкова късни седмици...  
Но от това, което си написала, си мисля, че може пък и да не е причина Т-синдрома. Защото при него нещата не се случват чааак толкова бързо и неочаквано (седмица-две или по-малко, както сама си написала...). Обикновено има симптоми както при майката, така и при бебетата. Така например, изведнъж коремът започва да става огромен - да нараства с бързи темпове, но не става за седмица-две или три дори. Освен това, едното бебче започва да "нараства" по-бързо, а другото да изостава. Т.е. това също се наблюдава в прогрес. При изоставащото - т.нар. донор, амниотичната течност пада под минимума, а при другото - т.нар. реципиент, се увеличава над нормата. При изследване с Доплер се засичат големи разлики в захранването на двете бебчета. И за съжаление много често се стига до неврологични увреждания. Имам позната, която в твоите седмици роди едно мъртво бебче - донора, и едно увредено детенце - реципиента, което е с ДЦП...  Т.е. ако е бил Т-синдромът, лекарите са щели да го засекат на някакъв етап (пък дори и към края) може би. А при раждането също биха могли да го идентифицират.

И още нещо - ако ти бяха написали в епикризата Т-синдром, ти нямаше как да ги съдиш, повярвай ми. Точно, защото няма как ако се случи, да остане без последствия, най-вече за бебчетата. Това е много тъжната истина. И аз затова бях като парализирана от сковаващ страх, когато ми лепнаха тази диагноза. За съжаление, тук има момичета, които са изгубили рожбичките си заради този синдром и могат да потвърдят, че развитието на нещата не зависи нито от майката, нито от лекарите, нито от нищо, върху което да може да се влияе. Понякога, при добро стечение на обстоятелствата, успяват с облекчаване на страничните ефекти, да позадържат положението до по-добри седмици, за да се родят здрави дечицата и да имат все пак някакъв шанс. Но и тези случаи не са чак толкова много... Всъщност, Айла може да каже повече за това, след като има директни впечатления от майки, преборили тази гадост...

При мен се говореше за бързо прогресиращ синдром в ранни седмици - 19та г.с. и ми даваха около месец - най-много два, за да взема "тежко решение". Т.е. дори и аз, дето бях набедена за много тежък случай, имах поне едно 5-6 седмици за наблюдение и ако много се бяха влошили нещата можеше да очакваме кофти изход... В темата, която пуснах тогава, писа една мама, която пък е износила момченцата си С Т-СИНДРОМ с поддържане до седмици, в които са имали шанс, родили са се без дефекти и след дълго лечение след раждането сега се радва на две разкошни юначета...

А това, което споделяш като отношение на лекарите, е просто възмутително!!! Даже това е меко казано. Тръпки ме побиха направо!!!  

Аз все пак си мисля, че това е причината. Кумата ми всеки път като ме виждаше ми казваше, че ставам все по огромна /на корем/ Аз също забелязвах, но го дължах на факта, че все пак са две бебета. Корема растеше с минути и накрая стана корав като камък!!! Споменах седмица две, защото така ми дойде ... все пак от 5-ти /когато ме гледаха на 4Д/ до 7-ми месец са минали два месеца, явно е станало тогава. Когато при самото раждане ми спукаха водите ... от първото бебче изтече по-малко от 200 гр. за сметка на второто, където течността беше около 3-4 литра. да не казвам и повече! Лекарката и акушерките са уплашиха, защото направо изригнах като вулкан - извинявам се за сравнението, но си беше точно така ... оплесках всичко във води и те се хванаха за главата. Казаха, че такова нещо не са виждали до сега!!! Едното тежеше 1400 гр, а другото 1000 гр. Сега се сещам, че на 4Д-то доктора спомена, че едното се развива по-бързо от другото, но това било нормално и просто трябва да се следи. Да обаче този който ми води ЖК изобщо не му направи впечатление. Как може във болницата на ехографа да видят завишеното количество течност, а той само ден преди раждането да не е видял нищо ... това ме гризе ужасно много.
Както и да е, благодаря ви за отговорите. Сега остана да посъбера още малко сили и кураж и да действаме!

Ох, така представени нещата тотално водят натам... Гаден синдром...!!!!!! 

Виж, при всички положения ние тук не сме лекари и няма как да преценим каквото и да е. Идеята на тази дискусия е по-скоро да те успокои и да ти даде кураж за нов опит. Малшансът си е малшанс, втори път такова нещо не би трябвало да се случи. Просто погледни напред и нагоре, открий своята светлинка и се отдай на любовта в сърцето си. Както при Ади всичко вече е придобило друг смисъл, така ще стане и при теб, ще видиш. Болката ти няма как да изчезне, тези човечета винаги ще бъдат част от теб. опитай се обаче да не ровиш повече в това, което е минало и което тепърва няма как да се изясни. Т.е. каквато и да е причината, тя най-вероятно се дължи на нещастна случайност...
Но все пак появата на детенце променя неизбежно живота и то само към добро. Желая ти все повече кураж, издържливост и борбеност! Сигурна съм, че ги имаш. Стисни зъби още малко и много скоро да ни се похвалиш, че си станала мама!!!     

Благодаря ти 

Криси, благодаря за топлите думи  Ти беше човека, който ми даде много подкрепа и помощ по това време