Ако аз трябва да ти отговоря кое е правилното в случая,ще ти кажа да застанеш на страната на дъщеря си.Виж,ще има и други "колежки",които ще ти набиват,че детето така се подготвяло за житейските трудности.
Мисля че има огромна разлика между чувствата на 14-годишно момиче, чийто баща е изявил желание два - три пъти в живота й да я види и чувствата на 7-годишно дете, чийто баща я взима редовно и по график.
Не казвам, че едните чувства са по-маловажни, просто ситуациите са абсолютно несравними.
В единия случай бащата въобще не се интересува от детето, но в другия не е така.
Девойка на 14години, която почти не познава баща си, може сама да вземе такова решение и майката може само да я подкрепи в избора й.
Какво обаче означават думите "Не искам" в устата на седемгодишно дете, чийто баща го взима редовно, грижи се добре за него и няма други оплаквания, освен обидните думи към майката? Аз не обичам крайностите, в същото положение съм, и смятам, че проблемът е между бившите съпрузи и трябва да се решава между тях.
Лято, просто не бих те посъветвала в този случай да се съобразяваш с желанията на детето. Това за телефона е друг въпрос.