Отношението към породените деца

Честно казано, не съм усетила никога снизходително или неприятно отношение към своята особа поради факта, че имам породени деца. Никога, дори и за наносекунда. Или съм ужасно самовлюбена, или абсолютно неинтелигентна или такова наистина няма. Нито в реалния живот, нито във форумите.

Породените деца са мой съзнателен и желан избор. Винаги съм искала децата ми да са с малка разлика и съм благодарна, че се подредиха нещата точно така. И изобщо не ме интересува какво биха си помислили хората за мен, как биха анализирали мотивите ми /за Бога, кого интересува аз какви и колко деца имам???/, с представител на коя малцинствена група евентуално биха ме сравнили и дали идеите ми за семейно планиране биха се счели за приемливи.

Съгласна съм с Crazy_chick напълно по отношение на ревността. Аз не съм била никога свидетел на подобни прояви. Особено в младенческа възраст. Нямам нито едно запомнящо се преживяване в тази връзка. Никое от децата ми и идея си няма какво е да живее без другия и винаги са съжителствали напълно безметежно. Едва отскоро между тях настъпват свади и дрязги, но това е породено от една специфична възраст, в която се намира най-голямата, а не от нещо друго. Никога не ми се е случвало едното дете "всячески да се стреми да напакости на новороденото". Не знам, сигурно е възможно. Но при мен не се е получило. От самото начало имах ясна идея как искам да се получат нещата. Основните принципи Crazy_chick ги е споменала и тя проработи чудесно. Така че, породените деца при мен /поне засега/ са чудесна комбинация.

Ами май жената иска породени, но смята, че биха я сметнали за индивид с относително ниска компетентност по отношение на методите за контрацепция. И това явно я тревожи. Което пък от своя страна й пречи смело да защити усилията си по осъществяване на мечтата за деца с малка възрастова разлика. 

А моите принципи бяха точно обратни с няколко изключения.Детето си ходеше на градина, когато забременях.Но никога не се е чувствало изоставено, по-скоро аз бях изоставената, защото с появата на бебето тя все едно ме забрави мен, и все около малката искаше да е.Никога не е страдала, напротив, никога не е третирала играчките си като собствени и отнети от бебето, обичаше да спи при бебето, не търсеше мен, до ден днешен спят заедно, с преплетени крайници или дупе въргу глава, въобще-тотално раздаване.И това голямата.Малката също, макар и не в такава степен, но-такова нещо като нервност , ревност, срив, промяна в поведение, при осъзнато по-голямо дете категорично не е имало.

темата е, че имало негативно отношение към майките на пододените...нямам идея в какво се изразява обаче точно негативизма.Аз самата исках по-малка разлика без да анализирам дори за себе си защо.Просто трудно стана второто.И никога не съм се запитвала кой как и защо ще приема появата на бебето.

Да де, но понеже очевАдно няма такова, взехме да си пишем за много други неща.
Абе като на седянка малко.

На мен ми е чудно как така по-голямото дете никога не е присъствало на кърменето или с индивидуалните разходки, като на практика и двете деца делят едно и също пространство по 24 часа на ден! Как е възможно и двете деца да са по цял ден и нощ с майка си и да се отсъства от обичайните грижи по едно бебе. Също и разходките - не може да вземеш едното да го разхождаш, а другото да го оставиш. Индивидуално внимание на голямото бебе можех да отделя само когато малкото бебе спеше. Дори нощем ядяха заедно, защото винаги единият събуждаше с плача си другия.
Но иначе е така - трудно им е разделени, дори сега, като са ученици и заради пубертета и различния пол се драчат така, сякаш идва краят на света. Достатъчно е само няколко часа да са разделени по обясними причини, и само приказват един за друг.

Мда. Излиза, че породените са като всички други. В много от тях познавам моите, които не са породени.

Много страници, затова направо пиша.

Вече няколко пъти ме питат дали бремеността ми е планирана. Аз пък отговарям, да, едвам дочакахме да ми дойде цикъла. ))) И те така  
Но, не съм забелязала някакъв негативизъм, по-скоро хората се чудят как ще се справиш с две, като те самите издъхват с едно. )))

Абе някои хора наистина бъркат реакциите на околните.
Именно е по-скоро това:
Преди няколко страници някои имаха нещо против емпатията.
Е хубаво де, ама то от емпатия ще станат да отстъпят място на бременна в трамвая, ще помогнат на майка да пренесе количката си...
Пък ако никой не прояви въпросната емпатия, в други теми протестирате.

е, може би да, и на мен ми се чудят как се оправям с две, независимо от разликата.Току каже някой нещо в тази насока-независимо от темата на разговор.И това няма общо с разликата между децата. Тук може да се породи поредната ССФ сага-кой издъхва и защо: тези с породени или тези с разлика такава, че се получава две деца с коренно различни нужди и режими. Муахахаха

Az imam brat,koito e edna godina po-malyk ot men.
Kogato rodih sina mi pyrvoto,koeto popitah ginekologa beshe koga moje da mi postavi spirala.
Ne iskam da imam jivota na maika mi-vechno izmorena,vse izbirashta dali da kupi obuvki na men ili na brat mi i ako i dvamata ne mojem da otidem nqkyde nikoi ot nas ne hodeshe...

I brat mi ima dete, spodelql mi e syshtoto-che iska decata mu da imat golqma razlika,za da ima vreme i sili za vsqko pootdelno,ne neprekysnato da se razkysva.


V chujbina e po-izgodno da imash porodeni-plashtash taksa i polovina vmesto dve.Ako razlikata e po-golqma ot 3-4 godini izliza  s 1/4 po-skypo otglejdaneto na decata.
Nadqvam se maikite s porodeni deca ot foruma da sa shtastlivi.

Не знам но като че ли някои си търсят да ги съжаляват колко им е трудно?!   

За мен дете на 7-8 години и бебе е супер трудна комбинация! Просто това са различни светове.

Отделно пък като чета по форумите из чужбина - писах и в една друга тема по тоя въпрос - на хората не им прави впечатление, че имат по 5-6 породени. В крайна сметка нито е само до стандарти, нито нищо.

Аз в моя клас имах двама съученика - брат и сестра , през една година. Никога не съм си и помисляла, че ето те са с 1 година разлика. Едва след като разбрах, от тоя форум за тази дума. А пък съм чела мнение на породени за самото им детство - те самите твърдят, че не им харесва такава разлика между децата.

С две думи - широк свят, винаги ще има всякакви коментари от хората. Като родиш едно след друго - уаууу, леле. Като родиш второто след 10 години - пак те гледат странно. Абе кой иска да угажда на общественото мнение не разбрах?

разликата със сестра ми е 11 години. И аз помня  майка ми вечно изморена, чудеща се на кого първо да обърне внимание. Убедена съм, че тя и семейството само го направи така.
Ние си гледаме дъщерята по най-икономичния начин. Пари съм давала само за дрехи, обувки, памперси и столче за кола. Наспивам се перфектно, успявам да работя от вкъщи, в същото време на нея не и липсва нито внимание, нито нищо. На пръсти се броят случайте, в който сме се разделяли за повече от 1/2 час. Затова,  само да сме здрави всички, както казва мъжът ми, ако е толкова лесно, можем и 5 деца да отгледаме едновременно. Т.е. както си го направиш е, при положение, че всички в семейството са здрави.

E, Red, това си е елементарно възпитание, не емпатия   Моите малки деца не разбират колко тежко би могло да й бъде на бременна или възрастна жена, но въпреки това отстъпват място и се държат почтително - ако чакам емпатично да достигнат до тези жестове, бая вода ще изтече.


Не виждам смисъл темата да се извращава в съревнование кой е по-по-най-изстрадал с героическо отглеждане на челяд - мене ако питате, и с половин година разлика, и с петнайсет, все конкретно усърдие си трябва  

Бе на мен като ми отстъпваха, си беше баш от емпатия.
Все жени поне на средна възраст, даже и пенсионерки.
И ме гледаха мило.
Или веднъж един правостоящ ром, който щом ме видя с големия корем, веднага придоби загрижен вид, и вдигна един човек, за да седна аз. Човекът определено знаеше за какво иде реч. Покрай жена му вероятно.
И точно затова хлапетиите честно не се сещат да отстъпят. Не могат да си представят защо.

Ако имаш предвид таксите в детските градини, и тук е така. Поне в нашата община.