Качество на живот

Оу, повярвай ми, не е заради това на едно от послените места Все пак - за да се усмихваш, трябва първо да си се наял Или поне в повечето случаи...
Да, вярно е, че има и богати хора, които си остават все така бездуховни, но пък бедните, ориентирани предимно към духовност, са по-рядко срещани.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=455942.msg13542662#msg13542662

Тук темата е малко по различна понятията са едни и същи но въпроса е различен.

Добре де но все пак? Колко струва една усмивка и колко струва една закуска ?

За мен не е приемливо децата ми ( ни )  да излизат на улицата и да гледат намръщени и помрачени физиономии. Не мисл, че от глад са такива.... И циганите са гладни но са толкова весели и щасливи ?

Въх, не думай! Живея в "цигански" квартал, преливат от щастие и жизнерадостни усмивки.

Лелеееее, горката Виктория Бекъм. Сигурно ще е от качеството й на живот   Хайде на бас, че и за 5млн. чанти да си купи, пак няма да й цъфне усмивката.
Щастието е способност. Или го можеш, или не. Не е важно колко имаш, важното е да си доволен, че и това имаш. Парите и стандарта дават сигурност, но не и щастие.
Светът е пълен с богати хора, намиращи щастието единствено в алкохола и кокаина.

Кой може да е щастлив и усмихнат, ако детето му е гладно?
За някой закуската на детето може да е дребна еснафщина, но за мен например не е така.

Това, което пишеш далеч не е от опит, а от някаква обща представа
за веселите цигани-номади, които пеят, танцуват и калайдисват съдове.
Далеч си от истината.
А за щастието... то е толкова относително понятие.
Не можеш, не ти е в правото да обобщаваш, че Аз мога да ти се усмихвам постоянно, но нещо отвътре да ме мъчи и пак да не съм щастлива.
Само, че ти няма да разбереш, защото ще ти се усмихвам и ще ме сложиш в някакво обобщение.
Големи обобщения правиш за важни неща - не бива така.

Циганите са "весели" и "щастливи", защото са толкова прости, че не могат да осъзнаят собственото си нещастие  . А и за това че децата им стоят гладни, не им пука кой знае колко.
 Та те им режат пръстите на ръцете за да крадат по-добре, мислите ли че им им дреме днеска какво са яли и дали са яли децата им.

Авторката,в България ли живееш?

А как се изчислява ИЧР?

Аз донякъде съм съгласна ,че поне 80 % от българите наистина не знаят какво е щастие.Точно те ,от този процент,мислят ,че ще са щастливи,ако могат да си купят 150-кв. апартамент,вила на село,или още по-добре на морето...ако получават 2000-3000 лв заплата...
Да,ще живеят по-добре,но това няма да ги направи щастливи.

Щастието е състояние на духа...има и щастливи бездомници!  

Преди 2-3 месеца даваха по новините един бездомник...за зимата го бяха прибрали в някакъв приют...та този човек с нетърпение чакаше да се постопли и да се махне от там...Навън се чувствал свободен,било му по-добре и усмивката не слизаше от лицето му.Съжалявам ,че не помня за Сф ли ставаше въпрос или за друг град...

Българите измерват щастието с количеството пари.А парите не могат да те направят щастлив.

Ами в качеството си на фотограф с доста заснети кадри по циганските гета от доста места в родината ни мога да кажа, че познавам значително циганите. За разлика от много хора аз съм се хранил с тези хора на една маса, говорил съм по темата със стари и млади роми, но това не е толкова важно. По важно е, че тези хора знаят, че живеят зле но никога не са показвали нещастие.

Темата не е за ромите или за расизма в родината ни, просто дадох елементарен пример за хора който живеят на прага на мизерията и отчаянието но въпреки това усмивката им е искренна. А Българина живеещ в пъти по-добре от ромите, притежаващ национална идентичност, имащ родина е вечно намръщен и недоволен. Колко пъти продавачката в магазина Ви се усмихна и Ви каза "добър ден как сте днес"?

А да за Усмивката помолих една писателка да ми напише приказка за усмивката!
след няколко дена Тя ми звънна и ми каза:
Виж немога да го направя, но ще ти напиша това което мисля:


Някой ме помоли да напиша приказка и Тя да бъде за Усмивката.

Какво отношение имам към нея?

Този въпрос се загнезди в главата ми и вече трети ден не намирам отговор. Искам ли в крайна сметка хората около мен да се усмихват или съм превърнала себе си в егоист, каквито са и многобройните намръщени които срещам. Дали усмивката е гримаса на чувствата или поведението? И какво всъщност е поведение?- не е ли само по себе си израз на определено чувство , а усмивката в него не е ли един трепет породен от тъкмо това чувство? И пак стигам до там, че поведението и усмивката изразяват чувството. Но винаги остава въпросът, който започва след това да те гложди: ами ако е толкова лесно и просто защо всички ние не се усмихваме? Къде всъщност е проблема и защо така натрапчиво се е настанила там горе тази загадъчна дума гримаса?

Изпълвало ли Ви е онова топло чувство и желанието да направите всичко за някой, само защото той Ви се е усмихнал от сърце, а Вие сте прочели в очите му онази безценна искренност която всички ние търсим и която често ползваме с користни мисли. Опорчавайки Човека ние му лепваме етикета „ наивник”, а той просто е бил искрен с нас. Самата аз, а и много като мен предпочетохме да затворим очите си и да бъдем егоисти, да намерим оправдание за поведението си , просто защото така ни е лесно.

Събуждали ли сте се Сутрин? Докато грижливо приготвяте тоалета си, а дамите поставят своя грим се репетира първата гримаса за първото „ Добро утро”, всеки от нас слага своята маска и започва своя ден! Спомням си, а сигурно и Вие ще си спомните многобройни надменни, заядливи, флиртуващи гримаси, които сме видели през живота си и които наричаме усмивки, но и сами знаем колко отегчително и безрадостно се чувстваме от тях.

И така вече трети ден ровя в спомени, раздвоявам се в мислите и търся отговор, но мога да попитам и Вас:

УСМИВКАТА – гримаса на чувствата или поведението? Или просто да напиша една приказка!!!



  няколко дена след това се чудих! Каква снимка да заснема за този текст? Накрая реших да сложа Джокондата - "веселата жена" картина, нарисувана с маслени бои върху дъска от топола през 16 век от Леонардо да Винчи. -----> Ако всеки се загледа дълбоко в картината... навярно, ще стигне до моето мислене.

  УСМИВКАТА – гримаса на чувствата или поведението?

PS
Как мислиш Умсивката какво е Чувство или Поведение? Защото в България все повече се наблюдава поведение!