Аз само да напиша - ЧАВДАРОВ. Професор Чавдаров, с кабинет на бул. Левски.
Не мога повече инфо да дам тук, ако беборанка я интересува, да пише ЛС.
Виж целия пост
Не мога повече инфо да дам тук, ако беборанка я интересува, да пише ЛС.
Съпруг с епилепсия!!!
- Публикувана: 23 юни 2010, 17:24 ч.
- Последно мнение: 4 авг. 2010, 02:17 ч.
# 30
23 юни 2010, 22:29 ч.
# 31
23 юни 2010, 22:31 ч.
Към Aisha благодаря за отговора,но незнам дали те разбирам !"Припадничав" (както са ги дамгосвали тогава) не означава половин човек.Той е пълноценен,здрав и работещ мъж.МЛад мъж на 22 години и се реши да създаде семейство и да се бори със зъби и нокти за по-добро бъдеще.Това е мъжът когото обичам и за него искам да се боря.Когато получи първият гърч пред мен го познавах от 2 дни.Тогава го обикнах и си обещах ,че ще бъда до него.За мен той е най-специалното човече а сега и бебето разбира се.Да ще бягам с него занапред в живота и ще се боря рамо до рамо с него в този наш бяг.
Виж целия пост
# 32
23 юни 2010, 22:39 ч.
Много тежка тема. Не знам дали далите съвети си дават сметка за това.
Виж целия пост
# 33
23 юни 2010, 22:48 ч.
За кои съвети - тези да се раздели с мъжа си ли или това, че името на проф. Чавдаров се среща в 2 постинга?
Човек има глава на раменете си и САМ трябва да прецени кое може и кое-не-да приеме и последва.
А Чавдаров всеки може да го види кой е и от кои години работи в областта на неврологията, конкретно епилепсиите.
Аз никого не съветвам, давам ЛИЧНО мнение.
Виж целия пост
Човек има глава на раменете си и САМ трябва да прецени кое може и кое-не-да приеме и последва.
А Чавдаров всеки може да го види кой е и от кои години работи в областта на неврологията, конкретно епилепсиите.
Аз никого не съветвам, давам ЛИЧНО мнение.
# 34
23 юни 2010, 22:52 ч.
Имам предвид емоционалните съвети, разбира се. Докторските са на място.
Виж целия пост
# 36
23 юни 2010, 22:56 ч.
Жоз ,не става въпрос за теб , аз съм от емоционалните, но съвети също не давам.
Виж целия пост
# 37
23 юни 2010, 23:29 ч.
По спокойна ще се чувстваш ,ако има някой до теб да ти помага(родителите) и след като се роди бебето ще имаш нужда от помощ,вярно е ,че здравето на таткото е важно,но детето не трябва да бъде свидетел на епилепсиите които получава.
Потърсете медицинска помощ и ако се налага да влезе в болница да се лекува,но сам да остава през нощта е опасно,сама казваш,че трябва да го преобръщаш,масажираш....
Желая,ви,живо и здраво бебе и възстановяване на таткото!
Виж целия пост
Потърсете медицинска помощ и ако се налага да влезе в болница да се лекува,но сам да остава през нощта е опасно,сама казваш,че трябва да го преобръщаш,масажираш....
Желая,ви,живо и здраво бебе и възстановяване на таткото!
# 38
23 юни 2010, 23:55 ч.
Срам ме е от такива като теб. Таткото да получи много щастие с бебчо желая.
Мила, просто бъди до него, но ако може някой през оставащите месеци да остане у вас и да помага най=добре.
Виж целия пост
Как не разбрахте за болестта преди да се съберете и да създадете дете?
Ако беше мое дете щях веднага да те изведа от дома на съпруга.
Съвета ми е - бягай за да спасиш бебето и да си здрава да се гледате.
Ако беше мое дете щях веднага да те изведа от дома на съпруга.
Съвета ми е - бягай за да спасиш бебето и да си здрава да се гледате.
Срам ме е от такива като теб. Таткото да получи много щастие с бебчо желая.Мила, просто бъди до него, но ако може някой през оставащите месеци да остане у вас и да помага най=добре.
# 39
24 юни 2010, 00:00 ч.
Мислех да подмина с пренебрежение написаното по-горе. Но не можах! Айша, ти човек ли си? И как разсъждаваш само? Не си ли помисли дори за миг, че можеше ти да си на мястото на болния... Тогава твоите близки трябваше да бягат далече от теб. Никой никога не е застрахован, помни това. Грозни думи, тъпо мислене, като цяло истинска помия е в душата ти.
Към авторката: От думите ти струи толкова обич, че няма начин да не се справите с това препядствие и да продължите напред. Желая ти да намерите правилното лечение за таткото и да родиш едно здраво и красиво бебе, което да изпълни живота ви с много радост!!!
Виж целия пост
За вас, възвишените млади хора може и да е простотия мнението ми.
Но на вашите години бях женена за човек с подобно заболяване. Беше го скрил от мене преди сватбата, беше станал близък с родителите ми. За всички навън човека беше идеален.
Само че аз оставах сама с него в къщи. Това продължи 5 дълги години.
Радвам се, че сама успях да се отърва от него и детето ми няма генетична връзка с него.
И пак повтарям на авторката - бягай.
Но на вашите години бях женена за човек с подобно заболяване. Беше го скрил от мене преди сватбата, беше станал близък с родителите ми. За всички навън човека беше идеален.
Само че аз оставах сама с него в къщи. Това продължи 5 дълги години.
Радвам се, че сама успях да се отърва от него и детето ми няма генетична връзка с него.
И пак повтарям на авторката - бягай.
Мислех да подмина с пренебрежение написаното по-горе. Но не можах! Айша, ти човек ли си? И как разсъждаваш само? Не си ли помисли дори за миг, че можеше ти да си на мястото на болния... Тогава твоите близки трябваше да бягат далече от теб. Никой никога не е застрахован, помни това. Грозни думи, тъпо мислене, като цяло истинска помия е в душата ти.
Към авторката: От думите ти струи толкова обич, че няма начин да не се справите с това препядствие и да продължите напред. Желая ти да намерите правилното лечение за таткото и да родиш едно здраво и красиво бебе, което да изпълни живота ви с много радост!!!
# 40
24 юни 2010, 04:29 ч.
Беборанке, едва ли ако се преместиш да спиш в друга стая, ще спиш по-спокойно. Наистина от бременността ставаме по-чувствителни, затова си мисля, че пак ще се притесняваш за мъжа си - дали е добре в другата стая, дали има нужда от теб.
Дано съветите, които си получила от момичетата на ЛС да са ти от полза.
Много щастие ви желая
Виж целия пост
Дано съветите, които си получила от момичетата на ЛС да са ти от полза.
Много щастие ви желая
# 41
24 юни 2010, 09:14 ч.
Аз не бих го оставила сам! 
Казваш, че като започне да се пети, трябва да го обърнеш настрани, ако е по гръб, за да не се задави. А ако се задави, докато те няма!?!?!? Разбирам, че се плашиш, но щом искаш да си с него, не е ли важно да го съхраниш???
Вярно е, че не е хубаво да има стрес и безсъние по време на бременност, но вярвай - аз имах изключително стресова бременност (и физически, и психически) и на детенце му нямаше и все още му няма нищо. Освен това е изключително здрава по принцип, а ако се разболее, оздравява бързо и без особено лечение (против употребата на много "лекарства" съм и може би това е една от причините детенце да е здраво). Разбира се, не при всички е така и на някои майки и бебета се отразява. Но на твое място честно казано нямаше да съм спокойна дори и в друга стая, защото шях да се чудя дали вмомента не е в криза.
Аз съм ЗА пълната подкрепа и не бих го оставила, още повече, че има риск от задавяне, което не винаги би завършило благоприятно без чужда намеса ...
Бих се страхувала за него и наистина не мисля, че е редно да се оставя сам!
П. С. Изказванията на Aisha изобщо няма да коментирам дали са правилни или не, защото ме ядосват и отвращават. Тя явно като цяло не е способна на истинска любов (дори и да го отрече). Не това са моите представи за всечовешката любов!!! Дано да не й се случи да има болно детенце ...
И като заключение, но с голяма тежест - хубаво е, че има кой да обича съпруга ти такъв, какъвто (това си ти).
КУРАЖ И УСПЕХ В ЛЕЧЕНИЕТО, ЗА ДА ОТГЛЕДАТЕ ЗАЕДНО ЕДНО ПРЕКРАСНО, ЗДРАВО, КРАСИВО, ЩАСТЛИВО, СПОКОЙНО И УМНО МЪНИЧКО ЧОВЕЧЕ!!! ЛЕКА, БЕЗПРОБЛЕМНА И СПОКОЙНА БРЕМЕННОСТ И ЗА ТРИМА ВИ, НО НАЙ-ВЕЧЕ ЗА ТЕБ И БЕБЧЕ!!! ОБИЧАЙТЕ СЕ ВСЕ ТАКА И СЕ ПОДКРЕПЯЙТЕ ВЗАИМНО!!! И ТРИМАТА, А СЛЕД ВРЕМЕ МОЖЕ И ПОВЕЧЕ ОТ ТРИМА 
!!!
Виж целия пост
Казваш, че като започне да се пети, трябва да го обърнеш настрани, ако е по гръб, за да не се задави. А ако се задави, докато те няма!?!?!? Разбирам, че се плашиш, но щом искаш да си с него, не е ли важно да го съхраниш???
Вярно е, че не е хубаво да има стрес и безсъние по време на бременност, но вярвай - аз имах изключително стресова бременност (и физически, и психически) и на детенце му нямаше и все още му няма нищо. Освен това е изключително здрава по принцип, а ако се разболее, оздравява бързо и без особено лечение (против употребата на много "лекарства" съм и може би това е една от причините детенце да е здраво). Разбира се, не при всички е така и на някои майки и бебета се отразява. Но на твое място честно казано нямаше да съм спокойна дори и в друга стая, защото шях да се чудя дали вмомента не е в криза.
Аз съм ЗА пълната подкрепа и не бих го оставила, още повече, че има риск от задавяне, което не винаги би завършило благоприятно без чужда намеса ...
Бих се страхувала за него и наистина не мисля, че е редно да се оставя сам!
П. С. Изказванията на Aisha изобщо няма да коментирам дали са правилни или не, защото ме ядосват и отвращават. Тя явно като цяло не е способна на истинска любов (дори и да го отрече). Не това са моите представи за всечовешката любов!!!
Дано да не й се случи да има болно детенце ...И като заключение, но с голяма тежест - хубаво е, че има кой да обича съпруга ти такъв, какъвто (това си ти).
КУРАЖ И УСПЕХ В ЛЕЧЕНИЕТО, ЗА ДА ОТГЛЕДАТЕ ЗАЕДНО ЕДНО ПРЕКРАСНО, ЗДРАВО, КРАСИВО, ЩАСТЛИВО, СПОКОЙНО И УМНО МЪНИЧКО ЧОВЕЧЕ!!! ЛЕКА, БЕЗПРОБЛЕМНА И СПОКОЙНА БРЕМЕННОСТ И ЗА ТРИМА ВИ, НО НАЙ-ВЕЧЕ ЗА ТЕБ И БЕБЧЕ!!! ОБИЧАЙТЕ СЕ ВСЕ ТАКА И СЕ ПОДКРЕПЯЙТЕ ВЗАИМНО!!! И ТРИМАТА, А СЛЕД ВРЕМЕ МОЖЕ И ПОВЕЧЕ ОТ ТРИМА !!!
# 42
24 юни 2010, 09:24 ч.
Наистина нямам опит с подобна ситуация, затова не знам доколко адекватен отговор ще дам. Първо, доколкото знам, съвременните лекарства, правилно дозирани, би трябвало да водят до овладяване на пристъпите. Не зная защо не е така при вас, дано се намери начин за подобряване на положението 
Не бих го оставила сам. Но и не бих спала бременна в едно легло с човек, който може внезапно да се извърти или да ме нарани неволно по някакъв начин. Според мен много по-добър вариант е спането в една стая на отделни легла. Хем можеш да помогнеш веднага, щом се наложи, хем си спиш по-спокойно през другото време. Това със спането в едно легло при подобен проблем направо ме плаши, но аз съм си страхлива доста относно бременности. Никога не бих поела риск, който може да бъде избегнат.
И не знам защо осъждате мнението на Aisha. Тя просто е отговорила искрено. Все пак не всеки е жертвоготовен и самоотвержен като авторката на темата. Има хора, за които някои неща са трудни и това поне според мен е съвсем нормално. Самата аз не знам как и дали бих се справила в такава ситуация и си го признавам.
Виж целия пост
Не бих го оставила сам. Но и не бих спала бременна в едно легло с човек, който може внезапно да се извърти или да ме нарани неволно по някакъв начин. Според мен много по-добър вариант е спането в една стая на отделни легла. Хем можеш да помогнеш веднага, щом се наложи, хем си спиш по-спокойно през другото време. Това със спането в едно легло при подобен проблем направо ме плаши, но аз съм си страхлива доста относно бременности. Никога не бих поела риск, който може да бъде избегнат.
И не знам защо осъждате мнението на Aisha. Тя просто е отговорила искрено. Все пак не всеки е жертвоготовен и самоотвержен като авторката на темата. Има хора, за които някои неща са трудни и това поне според мен е съвсем нормално. Самата аз не знам как и дали бих се справила в такава ситуация и си го признавам.
# 43
24 юни 2010, 09:47 ч.
Не всеки човек е готов да поеме такава отговорност,така ,че Aisha си е направила своя избор и не разбирам защо сте възмутени,при това нейния съпруг е постъпил некоректно спрямо нея ,като е скрил от нея за болестта си.
От всички възмущаващи се тук в темата,колко от вас са омъжени(мъжа е да е болен преди брака) или ще се съгласят да се омъжат и създадат деца от тежко болен,независимо какво е заболяването?
Аз лично не бих го направила,нямам тази смелост и най вече не бих го направила заради крехката психика която имат децата.
Виж целия пост
От всички възмущаващи се тук в темата,колко от вас са омъжени(мъжа е да е болен преди брака) или ще се съгласят да се омъжат и създадат деца от тежко болен,независимо какво е заболяването?
Аз лично не бих го направила,нямам тази смелост и най вече не бих го направила заради крехката психика която имат децата.
# 44
24 юни 2010, 09:56 ч.
Съгласна съм, че съпругът й е постъпил некоректно и може би тя е афектирана именно заради това (а може би, защото са го оставяли заради заболяването, се е страхувал и не е споделил - това е вече вид психично състояние, което е причинено от травмите, които вероятно са му били нанасяни и все пак мисля, че е постъпил некоректно, така че не го оправдавам ), но също така мисля, че тя не е способна на истинска любов. Тази любов, която наричаме "възвишена". Да, има такива хора и те са си такива, независимо какво мислят ние (останалите), но и ние имаме мнение, независимо какви са те. Аз просто споделих какво е моето мение (не я разбирам, защото не съм такава, но съм наясно, че има хора като нея, което не пречи да имам собствено мнение), а всеки да живее собствения си живот и никой да не се бърка на останалите.
А психиката, нагласата и толерантността на децата в голям процент са такива, каквито ние-родителите, им ги създадем. Но да не спамим по темата, тя не е за това, а за факта, че авторката иска семейство с този мъж и си мисли как би било най-добре и за тримата - за нероденото ИМ все още бебче, за нея и разбира се: за съпруга й, когото тя много обича!
Все пак се надявам всеки да намери своето щастие без да пречи на чуждото такова!!!
Виж целия пост
), но също така мисля, че тя не е способна на истинска любов. Тази любов, която наричаме "възвишена". Да, има такива хора и те са си такива, независимо какво мислят ние (останалите), но и ние имаме мнение, независимо какви са те. Аз просто споделих какво е моето мение (не я разбирам, защото не съм такава, но съм наясно, че има хора като нея, което не пречи да имам собствено мнение), а всеки да живее собствения си живот и никой да не се бърка на останалите. А психиката, нагласата и толерантността на децата в голям процент са такива, каквито ние-родителите, им ги създадем.
Но да не спамим по темата, тя не е за това, а за факта, че авторката иска семейство с този мъж и си мисли как би било най-добре и за тримата - за нероденото ИМ все още бебче, за нея и разбира се: за съпруга й, когото тя много обича! Все пак се надявам всеки да намери своето щастие без да пречи на чуждото такова!!!
Препоръчани теми