Как да се справя с тръшкането на 10 м. бебе?

  • 11 084
  • 80
# 30
И ние сме от клуба на ревливите.Също толкова бързо губим интерес към играчките.Буквално не мога да отида до тоалетната,защото тя решава,че няма да се върна(като че ли има къде другаде да отида). Реве си понякога ей така профилактично.Относно забраните-като иска нещо дето не е за даване и й казвам "НЕ" тя ми се смее,ама с една такава усмивка тип ''Вярваш ли си?'',после пак посяга към предмета аз пак казвам ''НЕ'' и тя започва да ръмжи(демек кара ми се) след което си пляска сама за ''браво''.И аз имам чувството понякога че ей така нарочно ме дразни.Как да я накарам да разбере,че като казвам ''НЕ'' това не е игра?Не се усмихвам като й забранявам нещо,но тя все едно не ме взима на сериозно.
Виж целия пост
# 31
Когато си имала кротичко детенце, а второто е по буйно ти идва бая нагорнище, защото не си свикнала Grinning Успокоението е, че има много такива деца като твоето, моето е такова. Пищи и се дере от родилното, сега е на 1,9 годинки. Характер си има от 9 месечен, всичко се пипа,лапа, дъвче, само се опитай да му вземеш нещо от ръцете, пищенето е толкова силно, че хората несвикнали на тия децибели си запушват ушите (това последното е съвсем сериозно Crazy)  винаги е на върха на белята, всичко му омръзва за пет минути, много е буен, палав, крещящ, изследователски настроен, откакто проходи съм като линейка след него, все тичам, тъкмо го отърва от една пакост и докато се обърна той вече е с разбит нос, уста, коляно.
Как очакваш от детето да си играе в кошарата само, то гори от любопитство да изучава света, да пипа, да пробва, та нали по този начин придобива собствен житейски опит,играчките не са интересни, интересна е заобикалящата среда с нашите предмети и приспособления, с които то ще си служи един ден и които гори от любопитство да изучи. Влез в положението на бебето, не мисли за собственото си удобство , а за нейното любопитство, защото това е първия признак на интелигентността, останалото е търпение и железни нерви Grinning
И още нещо -  има деца, които са по палави и от твоето Sunglasses
Виж целия пост
# 32
и ние сме на същото дередже с пустия инат,не стане ли на нейното пищене,цялата става червена,рев,тръшкане....вчера например баба й не и позволила да барка в коша за отпадаци и слушам аз един страхотен рев и то за какво....???Това което правя аз в такъв момент и да се опитам да и отвлеча вниманието с нещо друго,поне засега се получава,надявам се да го израсте като порасне...иначе думата "не" много добре я разбира,но понякога мисля,че нарочно ми прави напук,за да ме вбеси smile3511 ама какво да я правя,пак си я обичкам,само като ми се усмихне с думичката"мама" и забравям всичко...
Виж целия пост
# 33
и ние сме на същото дередже с пустия инат,не стане ли на нейното пищене,цялата става червена,рев,тръшкане....вчера например баба й не и позволила да барка в коша за отпадаци и слушам аз един страхотен рев и то за какво....???Това което правя аз в такъв момент и да се опитам да и отвлеча вниманието с нещо друго,поне засега се получава,надявам се да го израсте като порасне...иначе думата "не" много добре я разбира,но понякога мисля,че нарочно ми прави напук,за да ме вбеси smile3511 ама какво да я правя,пак си я обичкам,само като ми се усмихне с думичката"мама" и забравям всичко...
Разбира я, но не може да разбере защо НЕ,защо не трябва да опознава света,макар и по най - кошмарния за мама начин.Не си скуби косите,когато порасне ще започнат магарии отдруго естество и бъркането в коша ще ти се струва толкова безобидно, защото него поне го виждаш и  налагаш контрол. Не се ядосвай, после с умиление ще си спомняш тези моменти и ще съжаляваш за тях.
Отвличай и вниманието и не и се ядосвай, да не те отчайвам, но бъркането в боклука и яденето на свинщини тепърва предстои, да не говорим за тръшкането, пищенето, влаченето по улицата и прочее екстри Grinning
Виж целия пост
# 34
Четейки тази тема, разбирам, защо срещам толкова изнервени млади майки.
Виж целия пост
# 35
Четейки тази тема, разбирам, защо срещам толкова изнервени млади майки.
И аз отначало бях така,много се дразнех, изнервях се, после започнах да си мисля от гледна точка на детето, доколкото мога де. Разбрах, че не мога да наложа тотален контрол на лю
бопитството му. Някак се успокох вече, свикнах ли, не зная. Смоням си, че точно към 10-11 месец бях в точката на кипене, т.е. в самото начало. Сега общо - взето се забавлявам на пакостите му Grinning
Виж целия пост
# 36
Малко четене на литература, посветена на възпитанието на детето, върши чудеса.  Peace
Виж целия пост
# 37
Малко четене на литература, посветена на възпитанието на детето, върши чудеса.  Peace

Много ми харесва подписа ти.
Би могла да му оправиш правописната грешка  Peace

Аз пък си мислех, че тук споделяме опит.
В едно и също семейство, едни и същи родители, една и съща среда - растат 2 напълно различни деца като темперамент.
Виж целия пост
# 38
Къде е грешката, Елица?
Виж целия пост
# 39
И аз съм на мнение,че деца "по книга" не се възпитават,именно защото всяко дете е различно
Виж целия пост
# 40
Е, оправила си я вече.
Наистина се чувствам точно така - питам нещо, а ми обясняват колко съм тъпа.
Нищо лично към теб, повечето отговори в някои теми носят подобно отношение.
Виж целия пост
# 41
Здравей Елица,
просто идея си нямаш колко ти влизам в положение.Имам си ги две такива у дома.При това съвсем трудно се научих да приемам нещата спокойно.Доскоро ужасно се нервирах!То не че нервите помагат,даже и пречат много...
Моите Бо и Йо са страшно емоционални и реагират на всичко,за разлика от батко им,който едва ли не сам се гледаше,милият-гласчето му не се чуваше.Но за рекламация вече е късно Wink иначе доста пъти като се ядосвам се заканвам да ги подаря на комшийката,която все й пречел бебешкият рев,та да я видим как тя ще се оправи с тях Mr. Green
Аз вече съм ги оставила да си пълзят спкойно из апартамента,(обезопасила съм максимално) и въобще си избих от главата мисли кое е мръсно и кое  не може да се лапа.Това ми свали половината товар.Дори навън вече ги оставям да си пълзят по площадката,въпреки че всички ме гледат все едно съм луда или циганка или и двете.Мотото е "Важното е децата да са щастливи"
Те пак са си ревливи,но аз вече го понасям по-леко от преди.
Успех!
Виж целия пост
# 42
Е, оправила си я вече.
Наистина се чувствам точно така - питам нещо, а ми обясняват колко съм тъпа.
Нищо лично към теб, повечето отговори в някои теми носят подобно отношение.

Не би и следвало да бъде насочено към мен.
Конкретно аз съм напълно добронамерена, а ако ти се струвам рязка, то не го приемай лично- такава съм си просто.  Peace
Виж целия пост
# 43
И аз съм на мнение,че деца "по книга" не се възпитават,именно защото всяко дете е различно

Разбира се, че е така. Ако ставаше с книги, аз щях да съм на върха на пирамидата, но не става. Всеки интелигентен и съвременен педиатър говори за индивидуалност у детето и индивидуален подход. Книгите са хубаво нещо като основа, но и там има поне десет властващи школи за детско възпитание. А когато опре до бебета, много по-смислено е да се изгради здрава връзка "мама-бебе" и разбиране, отколкото да се четат томове. Връзката е нещо, което помага и занапред.
Виж целия пост
# 44
Индивидуалността е факт, но да се отрича и това, че няма прилики между отделните индивиди, е безотговорно.
С твърденията в послединия пост отива на вятъра трудът на хиляди учени.
Иска ни се, или не, ние хората, попадаме в някакви рамки.
От книгите идва насоката, а посоката е наша грижа- на родителите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия