Как да се справя с тръшкането на 10 м. бебе?

  • 11 077
  • 80
# 75
.колкото по малко забрани толкова по щастливо и усмихнато бебе. Hug
не, "не стъпвай в локвата", ами стъпи или "скачай в локвата", любимото занимание на децата да играят с вода. Като се намокрим се прибираме да се преоблече, но е щастлив.
Виж целия пост
# 76
На мен поведението на дъщеря ти ми се струва напълно нормално, все пак е малко бебе как ако не с плач да изрази настроенията си. Дъщеря ми е едно изключително ревливо бебе, но вече от близо месец е много склонна да се занимава сама, а и въпреки че не говори разбира много и сякаш ме слуша.... Може би и при вас след няколко месеца ще дойде такъв момент Simple Smile

pepejeans, за скачането в локвите - как се разбирате с детето ти кога може и кога не? И приема ли че понякога не може да скача в локвите, например защото отивате към градината и няма време да се прибирате обратно или пък е с обувки, които не са подходящи за водни спортове? Или пък като отивате на гости винаги ли носиш със себе си резервен комплект дрехи и обувки?
Виж целия пост
# 77
За всички, които имат "нетръшкащи" се дечица - да знаете, че сте истински късметлии.

Какво става при нас - ако бебка иска нещо и не й го дам, започва леко да мрънка, все още не й го давам нещото, надава яростен рев, пак не й го давам (ето тук става вече опасно) хвърля се  ненадейно назад с пълна сила и веднъж така си удари главата (добре, че нищо й няма) но вече я държа здраво, после започва едно реване, което прераства в истерия и хълцане. Нервите не са ми издържали да чакам да видя по-натам на какво е способна, но че това е театър съм убедена.

Каквито и тактики да предприема да я разсея с друга играчка, песни, отиване в друга стая, телефона й пускам да му слуша песните - всичко хвърля и даже усилва реването.
В момента, в който получи каквото си е наумила - всичко спира от раз. Също така помага някой непознат човек или непознат предмет - веднага й привлича вниманието и забравя какво е искала, но вкъщи не разполагам с толкова нови неща и хора. Иначе навън на разходка успявам да я забаламосам.

И ако на това му викате, че не е истинско тръшкане, аз наистина започвам да се плаша.
Мисля си, че някои деца започват от по-малки, други преминават по-леко през този период на тръшкане, а сигурно има и сладурчета, които не изпитват нервите на мама....

Елица, като майка, преживяла достатежък период на тръшкане, мога само едно да ти кажа - трябва да не ти пука.
Дръж детето здраво и го пази да не се удари. В същото време пази и себе си от удари, че след годинка стават по-тежки нещата.
В къщи може и един дюшек на пода да проснеш.
Оставяш го да се нареве и това е. Гледката е ужасна, знам! Особено като имаш рода на главата, която да вика истерично:
"Какво му има на детето! Нещо му има на това дете!!!"
Нищо му няма на детето. Само гледай да не се удари или захласне.
Търпение и здрави нерви! Може би още 2-3 години...
Виж целия пост
# 78
Аз имам проблем с единия близнак на 1.10 месеца. Тактиките са 2. Или да я оставиш да се тръшка/реве или да я разсееш с нещо друго веднага. Примерно да гледате кучето от прозореца или лампите през ноща или да пазите тишина да чуете самолета. Ей такива неща.
Виж целия пост
# 79
Тактиката е бързо да скрия това, което бебето иска, а аз смятам, че не е подходящо, или да подам нещо по-интересно и занимателно. Дъщеря ми например, понеже беше много злояда, храненето продължаваше около час. Естествено, на нея й ставаше скучно да седи в столчето и искаше с нещо да се занимава. След като й омръзнеха играчките, които аз подавах, започваше с изследователски поглед да обхожда стаята и да сочи най-невероятни неща и докато не ги получеше, не отваряше уста за следваща хапка. Принудих се да прибера всичко, което не ставаше "за даване". И всъщност се оказа, че така е по-лесен животът - след като прибрах повечето "прахосъбирачки" от шкафовете, къщата се чистеше по-лесно! И до ден днешен не съм извадила прибраните преди 10 г. предмети.
Виж целия пост
# 80
Съгласна съм че бебетата изразяват емоциите и желанията си с плач  Peace , в такъв момент съм го гушкала, милвала, залъгвала с играчки. Децата се променят.... сина ми беше едно бебе-ангелче, в момента в който проходи, от този момент направо ни прави  Crazy ... израства една щуротия, идва нова и така. Иначе за тръшкането- започна да го прави след втората си годинка...при нас помага неотказно- оставям го и си "уж" си тръгвам, без да показвам че се ядосвам.. догонва ме моментално.

Дъщеря ми пък е по-кротка и от сина ми... каква ли скрита лимонка ще излезе  Thinking
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия