Как да се справя с тръшкането на 10 м. бебе?

  • 11 082
  • 80
# 60
Няма как да се дават универсални рецепти. Всяко дете има своя уникален характер, така че се действа според него.
Има начини как да си спестиш доколкото е възможно такива истерии. Това си е отделен дял тактико-стратегическа наука.  Joy
Първо, домът се обезопасява максимално. Оставят се само неща, за които знаеш, че са безопасни и дори да поиска да си играе или да ги пипа, няма да е проблем.
Второ, винаги трябва да имаш резервен план.  Grinning Нещо, което можеш да използваш за отвличане на вниманието, когато видиш, че започва да се сърди.
Трето - мисли два хода напред.  Wink Ако видиш отдалеч сергия с балони, играчки и други джунджурии, сменяш рязко маршрута. Ако на площадката видиш дете с играчка, която очевидно ще предизвика възторжен изблик у твоето отроче, пристъпваш към правило Второ.

Извън рамките на шегата - вслушвай се в детето, отговаряй на нуждите му и много, много го обичай. Това е най-важното. Дори и да поплаче малко, не е болка за умиране.
Абсолютно на същото мнение съм. Когато са по-малки, основно съм действала с отвличане на вниманието. Като поотрасне и започне да разбира (някъде около две годинки) се правя, че не виждам тръшкането (ако е възможно разбира се) или отивам в другата стая или започвам да им говоря нещо съвсем в друга посока. Но ... универсални рецепти наистина няма. Simple Smile
Виж целия пост
# 61
Интересна тема.Моето диване един единствен път до сега се тръшна като две годишно дете.Естествено не му дадох това което искаше.Порева няма и 5 минути и започна да си играе.Знам,че и занапред ще виждам тръшкането му.Даже с баща му ни стане малко смешно това тръшкане ама нали за първи път така направи.Мисля,че беше минала седмица  newsm78 
Виж целия пост
# 62
Хм.. моята дъщеря определено се опитва до го прави. Но вместо да ме ядосва (е, в повечето случаи де  Wink ), ми е много zабавно да я наблюдавам, когато се мъчи да раzиграва драмите правдоподобно  Heart Eyes Смешна е и сладка. В повечето случаи не получава това, което иска.

В таzи връzка обаче, бих каzала (не съм иzчела цялата тема, приzнавам  Blush ), че тя е на почти 2 годинки. А що се отнася zа бебе на 10 месеца.. не мисля, че би могло иzобщо да става дума zа тръшкане. Та какво остава пък zа справяне с такова.
А ако сега ви иzглежда такова... ами не zнам като дойде истинското, тогава как ще ви се стори.
Виж целия пост
# 63
Хм.. моята дъщеря определено се опитва до го прави. Но вместо да ме ядосва (е, в повечето случаи де  Wink ), ми е много zабавно да я наблюдавам, когато се мъчи да раzиграва драмите правдоподобно  Heart Eyes Смешна е и сладка. В повечето случаи не получава това, което иска.
В таzи връzка обаче, бих каzала (не съм иzчела цялата тема, приzнавам  Blush ), че тя е на почти 2 годинки. А що се отнася zа бебе на 10 месеца.. не мисля, че би могло иzобщо да става дума zа тръшкане. Та какво остава пък zа справяне с такова.
А ако сега ви иzглежда такова... ами не zнам като дойде истинското, тогава как ще ви се стори.
Много добре казано Сова  bouquet
И аз се забавлявам на цялото търкаляне по земята, отначало докато свикнах се ядосвах, но после се успокоих и намерих забавната страна. Случва ми се примерно да го нося и той да пищи, та пушек да се вдига, аз си се хиля и му обяснявам, че е много смешен.
Виж целия пост
# 64
Преди да родя,когато видех малко дете,което се "тръшка" си казвах "Тези родители как са го разлигавили това дете,ужас!" .Сега имам абсолютно различно мнение.Откакто дъщеря ми стана на 9-10 м се започна "тръшкането".Не вярвах,че толкова малко дете,може да извади такъв силен глас  Joy Разликата при нас е,че тя освен писъците,се свлича на земята ляга по корем и започва да удря с юмруци по земята.В началото мислех,че е моментно,гушках я,успокоявах я,тя не ме искаше и ме блъскаше,докато накрая не ми издържат нервите и не и дам това,което иска (което е много грешно,но не можех да се справя по друг начин).След това реших,че ще я оставям да се наинати и да се нареве,но и така не се получи,не спираше.Сега за мен е нормално,да нося едно сърдито ,пищящо човече,но вече реагирам спокойно и без нерви с усмивка Simple Smile .Надявам се да се справим с този "проблем",но ми е ясно,че няма да е лесно.
Виж целия пост
# 65
За всички, които имат "нетръшкащи" се дечица - да знаете, че сте истински късметлии.

Какво става при нас - ако бебка иска нещо и не й го дам, започва леко да мрънка, все още не й го давам нещото, надава яростен рев, пак не й го давам (ето тук става вече опасно) хвърля се  ненадейно назад с пълна сила и веднъж така си удари главата (добре, че нищо й няма) но вече я държа здраво, после започва едно реване, което прераства в истерия и хълцане. Нервите не са ми издържали да чакам да видя по-натам на какво е способна, но че това е театър съм убедена.

Каквито и тактики да предприема да я разсея с друга играчка, песни, отиване в друга стая, телефона й пускам да му слуша песните - всичко хвърля и даже усилва реването.
В момента, в който получи каквото си е наумила - всичко спира от раз. Също така помага някой непознат човек или непознат предмет - веднага й привлича вниманието и забравя какво е искала, но вкъщи не разполагам с толкова нови неща и хора. Иначе навън на разходка успявам да я забаламосам.

И ако на това му викате, че не е истинско тръшкане, аз наистина започвам да се плаша.
Мисля си, че някои деца започват от по-малки, други преминават по-леко през този период на тръшкане, а сигурно има и сладурчета, които не изпитват нервите на мама....
Виж целия пост
# 66
И ако на това му викате, че не е истинско тръшкане, аз наистина започвам да се плаша.
Не се плаши, това е ситуация с която ще свикнеш, помисли си когато порасне и започне да ти върти съзнателни номера, тогава какво ще правиш, ако от сега за едно тръшкане се нервиш Grinning Ще свикнеш, та и внимание няма да обръщаш точно след два месеца. Когато поотрасне малко, ще стане още по зле, защото и вниманието трудно ще му отвличаш, да не говорим, че и физически стават по - силни и когато го носиш то рита и пищи и едва го удържаш Laughing Аз имам вече ритник в лицето от такова мятане  hahaha Хубавото после е, че започват да стават по - разбиращи и малко по малко осъзнават, защо например не може да бърка в кошчето за боклук в парка, колкото и да иска и настоява hahaha
Виж целия пост
# 67
Аз на моя син съм му обяснила, че с нерви и тръшкане нищо няма да получи, дори да съм склонна да му го дам. Трябва да се успокои и кротко да ме попита/поиска за да видим дали може или не може да го вземе.
Естествено дъвченето на чехли и други подобни са извън правилата, няма да ги получи и обяснявам защо няма да ги получи.
Ако започне да реве и изпадне в истерия излизам от стаята. Като се усети, че няма публика се успокоява.
Не прави бели в стаята, докато ме няма, обикновено е концентриран в това къде съм, какво правя и защо не му обръщам внимание. Като се успокои и се заигае се връщам обратно в стаята преди да е свършил някоя беля.
Виж целия пост
# 68
Преди да родя,когато видех малко дете,което се "тръшка" си казвах "Тези родители как са го разлигавили това дете,ужас!" .Сега имам абсолютно различно мнение.Откакто дъщеря ми стана на 9-10 м се започна "тръшкането".Не вярвах,че толкова малко дете,може да извади такъв силен глас  Joy Разликата при нас е,че тя освен писъците,се свлича на земята ляга по корем и започва да удря с юмруци по земята.В началото мислех,че е моментно,гушках я,успокоявах я,тя не ме искаше и ме блъскаше,докато накрая не ми издържат нервите и не и дам това,което иска (което е много грешно,но не можех да се справя по друг начин).След това реших,че ще я оставям да се наинати и да се нареве,но и така не се получи,не спираше.Сега за мен е нормално,да нося едно сърдито ,пищящо човече,но вече реагирам спокойно и без нерви с усмивка Simple Smile .Надявам се да се справим с този "проблем",но ми е ясно,че няма да е лесно.
Ооооооохххххх, и аз бях със същото мнение. Винаги съм се възмущавала, дори и гласно като видя нечие дете да се тръшка  Whistling Сега обаче ми се връща тъпкано  Crazy Докато беше по-малък го гушках, опитвах се да го разсея, давах играчки, абе с няколко думи - на маймуна се правех, без особен успех ... Сега вече се опитвам да му обяснявам, че до като реве и се тръшка нищо няма да постигне, и на моменти имам успеваемост  Mr. Green
Виж целия пост
# 69
Не мисля, че при всички деца действа правилото - остави го да си се тръшка, ще реве и ще му мине. Веднъж ми се случи да се държа по-строго с него и рева 1 час, през който аз не отстъпвах... Докато видях, че носът му малко прокърви от напъване, защото ревът беше от чисто упорство. И, какво правим в случая?! Просто наглава не се излиза..
Виж целия пост
# 70
Не мога да приема, че 10 м бебе може да се "тръшка". Абсурдно ми е! Говорим за бебе! (...и за различен тип нервна система и темперамент, както при възрастните)... Tired
Виж целия пост
# 71
Под "тръшкане" условно казано, авторката предполагам има предвид да плаче, за да постигне нещо, което в момента желае. Разбира се нормално е бебето да проявява понякога така желанията си, защото още не е развило начини да постига другояче целите си.
Виж целия пост
# 72
Стараеш се да не му обръщаш внимание( доколкото е възможно)...
Виж целия пост
# 73
Моето е от кроткия бяс.Има моменти когато ме подлудява тотално.Номерата да престане са няколко.
Да не отстъпваш.
Да му говориш(ако ще те разбере) или поне да го успокоиш при това без да отстъпваш.
Да го манипулираш.
Най-добре е и трите.
10 месеца е малка възраст просто да не отстъпиш -ще се ядоса още повече.Най-добре е да го залъжеш с нещо.С друга играчка,с шишето с водата ако иска нещо.
Колкото до играта ако не е от децата,които се заиграват сами вероятно нищо не можеш да сториш.То ще те търси и това е.Повечето родители купуват много играчки,ако и вие сте така скрий половината и от време на време вади някоя.Така все нещо ще му е интересно.
Когато се тръшка е най-лошо да отстъпиш.Остави го докато се успокои само или пак го излъжи.Например ако иска да направи нещо опасно говори му ,обясни му защо и как не бива(дори да не разбира просто му говори със спокоен глас и търпение).Предложи му нещо друго да направи-нещо което обича и не е правило скоро.
Мисля,че е много важно да си спокоен.Децата явно усещат това и се успокояват.
И наистина този период рано или късно ще отмине,но ще дойде друг.Така,че наистина се опитвай да го разбереш и да си спокойна.
Ние имахме един момент,при който не можехме да вървим спокойно по улицата.Не ни държи за ръка,тича напред,тича назад.Лууди станахме!Знаете какви са улиците-малък тротоар,тук-там решетки,бързи коли.Пяна ни излезе на устата с таткото да говорим и да се караме.Така мина седмица.Следващата седмица  нищо подобно.Като ме хвана за ръка и не ме пусна.И двамата бяхме като гръмнати.Иначе не даваше никакви признаци на поумняване.
Виж целия пост
# 74
Цитат
    Стараеш се да не му обръщаш внимание( доколкото е възможно)...             
Хм,трудна работа да не обърнеш внимание на пищящо бебе,или да се опиташ поне... newsm78.опитвам аз,ама явно ангела ми е слаб,не ми се отдава да го оставям да реве и се тръшка,та затовам пробвам да го разсея като си играем заедно  Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия