Февруарчето не спира да вилнее, а майка му за нова национална среща копнее!

Деси, аз също не съм визирала теб, когато казах мнението си. Не ме разбирай погрешно, моля те. 

 Малко тъпо се чувствам, че аз повдигнах въпроса пък вижте до къде стигнахме  Аз наистина, подобно на Фокси изразих личното си становище без да искам да укоря, когото и да било от от нашата дружинка. Все пак всеки гледа света от собствената си камбанария и е естествено да имаме различна гледна точка. Моята е тази - не мога да съм щастлива далеч от Хилендара; без да мога да я надникна в стаята и да видя, че спи спокойно; без да знам дали е яла, играла, плакала, паднала, ударила се, пишала в гърнето, научила да се храни сама или пуска по пързалка; да пропусна първите й смислени фрази и изречения; да знам, че тя ще има нужда от мен, а аз няма да съм наоколо. НО това съм аз и моята представа за роля на майка

Прегръщам ви всички и ви желая спокойна и уютна вечер!

Инче, нещо не мога да те открия, притесних се за тебе...

Другите момичета са ти казали много семейни истини, аз също имам едно откритие: и ние гледахме "Сексът и града" и сигурно голяма част от вас са се разпознали в различни ситуации, но на мен ми направи много силно впечатление едно:
Неща, които аз и Румен бихме приели като пълна драма и катастрофа, Кари и Тузаря ги приемат много по-леко. И напоследък като ми каже нещо "немислимо" Румен, си казвам: "Помисли си за Кари и Тузаря" и се усмихвам.

Ааа, и още нещо гледах: един епизон на "Всички обичат Реймънд", където пък бащата на Реймънд му каза нещо, което Румен е почнал да практикува: "Сине, ще ти кажа тайната на добрия брак. Това е практика, която спестява много време и нерви. Просто всеки път, когато се караш с жена си, си казвай: 'Тя е луда! Тя просто е луда. Няма смисъл да обяснявам нещо на луд човек.' и карай нататък".

http://www.sinia-vir.com/index.html
Здравейте момичета пускам и аз едно предложение за срещата. Нямам никакви лични впечатления, препоръча ми го приятелка. Хвърлете едно око. Във профила им във фейсбука гледам, че Кремуцка и Боровинковото момиче са го харесали  може пък и да са ходили 
 А за мотива на зълва ми и зета да оставят племеницата тук - ми здравето на детето е. Просто в Ирландия е постоянно мрачно, студено и влажно и явно не е за нашия ген там. Та малката от как тръгна на ясла там е все болна, изпила е безброй антибиотици и няма оправия. И за разкош се е здобила и с някакви упорити бактерии в урината. Та зълва ми иска малко да позакрепне тука, да посъбере слънце и от есента пак там на ясла. Иначе те са доста добре там финасово вече от 6 години са в Дъблин и не им е проблем да я пращат на ясла, но дори и там боледуванията не са спестени. А май решението да се раздели с малката за 2 месеца го взеха доста трудно. Цели 2 месеца се чуди, но като не видя светлина в тунела се нави. Само тя си знаее колко трудно и беше да си тръгне в неделя без детето.
 Аз май съм доста по-склонна да се отделя от Ачко за известно време.  През пролетта нали го дадохме за 5 дни на свекарите и да си призная добре ми дойдоха тия дни "почивка" . Дори сега за лятото исках да го дам за месец там през август и да ходим да го виждаме през събота и неделя. Но свекървата ни отряза, че не можели със свекъра да гледат двете деца едновременно та ако изобщо стане може да е за седмица, две през септември.
 Просто усещам, че с мъжа ми имаме нужда от почивка, доста сме изнервени и си крещим за най-малкото. По-добре детето да ни вижда на 5-6 дни веднъж за две три седмици и да сме спокойни ( ако ще се получи от това де) отколкото да ни гледа веки ден намусени, изнервени да се заяждаме  Въпреки, че аз мисля, че проблемите ни се коренят доста по-дълбоко и изнервената обстановка просто помага да излязат по-бързо наяве.
 А и искам на майка ми да дам малко почивка, че си е на 66 години, а дребния си иска доста тичане. Но ще видим дали мойте планове имат нещо общо с реалността и дали ще ни огрее изобщо.
 Та мисълта ми всяко семеиство си знае или усеща кое е добре за него. Е правят се и кардинални грешки, за който децата ни след време ще ни упрекват сигурно, но........
 Като гледам събрахме доста предложения за място на срещата, а за дати какво ще кажете. Аз за място пак си клоня към Яев  , но ще погласуваме ще видим. А за  дати какво ще кажете? Аз си мисля примерно за 13-15 август. Давайте предложения.

Според мен не става дума за "добри" и "лоши" майки, а за различен избор, който правим. И в случая избираме най-малкото зло за себе си. Ако въпроса е да прекараш два качествено добри дни с детето си, да му се радваш и да се забавлявате, вместо една нервна седмица с него, по-добре е да се избере качеството, вместо количеството.    В моят случай, за съжаление децата ми научиха рано фразата:"няма парички", а не исках да е така. В твоят случай фразата ще е:"мама я няма", едва ли и ти го искаш. При това сигурно е много трудно, ако си в чужд град и съвсем на никого не можеш да разчиташ за помощ. Когато Калина боледуваше правехме план-график с мъжо и двете баби кой да я гледа. А ако сте само двама не ми се мисли.
Писче, сега завидях- аз съм културен турист и винаги съм искала да видя "Калето".

Ламтурник ,всички сме изправени пред избора на двете фрази-няма парички или мама я няма
много рядко и двете са в наличност

Искате ли да направя анкета засега само за мястото? Ще включа всички предложения дадени досега,вкл. и това на Писчето... Може да направя анкетата да е с повече от един предпочитан отговор,защото на мен лично ми допадат много две-три предложения и ми е все едно на кое от трите ще е срещата...

Аз се радвам,че нещата взеха да се изясняват,защото се почувствах виновна заради изказаното си мнение

Точно така е. И затова казах, че каквото и да изберем, все е в ущърб на децата. Това е положението. Истината е, че го правим заради себе си - или защото ни е страх да се откъснем от децата си и всъщност проблема с раздялата е наш, не техен; или защото държим на социалния си  живот, материалностите и пр. Но това няма нищо общо с децата ни - те не могат да ни кажат какво искат и какво предпочитат. Да, наистина е много важно да са с нас, но не и, ако ние ги обвиняваме за всички провали в живота си, примерно...
Ще кажа нещо лично, защото на мен самата ми беше много болезнено трудно да го осъзная и приема, а то е важно за мамите с едно детенце, за чувството им за вина, за разкъсването им, когато все пак трябва да са на работа или някъде другаде...
Толкова много се бях вкопчила в Мими, толкова болезнено изживявах всичко и още по - трудно ми беше да не й позволя да разбере, че страдам, че всяко отиване на работа за мен беше мъчение. Всеки ден минавах през градинката на Народния театър, на път за разните съдилища и като видех дечицата там реввах. Чувствах се ужасна майка, че съм зарязала детето си в някаква градина цял ден само, че не си я гледам поне до първи клас, както правят други родители... Че се налага да чистя и готвя вкъщи, вместо да съм с нея, че я пускам с баба и дядо за ден някъде, че вечер остава ужасно малко време да сме заедно и т.н., и т.н.
Моя много добра приятелка - психоложка, през цялото това време ме гледаше и повтаряше как задължително трябва да имам поне още едно дете, иначе ще навредя на дъщеричката си. Аз махвах с ръка и сумтях, че тя нищо не разбира от майчина обич и връзка майка - дъщеря, още повече, че няма деца... И така дори когато се роди Божидар, както знаете помъкнах и него 3-месечен на лагер, защото не можех да си представя Мими да е толкова далеч от мен цели две седмици...
Сега все едно някой ми махна капаци от очите и около тон тежест от плещите - виждам колко важно е наистина качеството пред количеството, как пак имаме нужда една от друга, но вече сме в една много по - здравословна, по - зряла и не толкова вманиачена от моя страна връзка. Виждам, че нищо няма да й стане, ако се занимава сама, ако не съм край нея дори цял ден. Дори напротив - вечер, когато съпругът ми храни и приспива Бобчо, ние се гушваме на нейното легло и си говорим като приятелки. Нямам вече онова гадно чувство за вина, че не съм била 24 часа на разположение, което ме караше да се правя на клоун, да й купувам какво ли не, да я чакам да заспи, за да плача до нея и какво ли не...
Разбрах, че решенията, които взимам са правилни, колкото и да не се харесват понякога на всички - днес ще чистя цял ден, нямам време за игри; днес ще изляза сама; от следващия месец започвам работа и т.н.
Това не ме прави по - добра или по - лоша майка, а просто нормален човек и майка, и всъщност това е, което искам.
Така, че колкото и да се ровите в теми кой  как бил постъпил, коя била лоша майка (имаше наскоро една такава абсурдна тема), кое е най - добро за децата, това не се отнася за вас и вашето дете.
И като говорим за изоставяне, дори и на децата по домовете, защото лично на мен ми е болна тема, се сещам за една майка на 12- годишно момиче, която беше болна от неизлечим вид рак, нямаха никакви живи роднини и тя беше настанила детето си в дом, за да не е напълно шокирано, когато краят настъпи..., беше започнала работа като чистачка и всяка седмица ходеше до дома, за да му занесе някакви вкусни и хубави неща... За да знае, че я има, но и да не разчита прекалено много на нея... Тази жена, надмогнала собствения си егоизъм да е с единственото си близко същество в последните си дни е много по - добра майка, от много жени, които познавам и от мен самата. Изобщо слагането под общ знаменател е ужасно нещо.

Зари, какви хормони???Изказах си се и аз.

Който както иска си гледа децата,и от изказванията на повечето  излиза,че едни са идеалните майки,а други прехвърлят отговорност.....да ама не,има хора които просто трябва да оставят децата си времено на помощници,и аз ги подкрепям.И за мен няма,не мога,ще ми се скъса сърцето и  дрън,дрън.То е ясно,че е тежко да не си 24 часа с детето си,но няма нужда да се натъртват някои работи

Десика, споко мацо,изобщо не се чувствай гадно,аз съм сигурна,че на Йони му е много добре при баба 

Аз за втората среща си мълча,ще си взема решение,че и без това излезнах като някоя кифла за предишната,май само аз съм недоволна...Или поне така излезе след срещата,там други песни слушах,ама хайде свиркам си.Само ако е на 13-15 няма да присъствам,15.08 е годишнина на баща ми от смърта и никога не пропускам да го посетя на гробищата.
 Доре,страшен е Йойо,и аз подскачах през целия клип
Цвети, тя си е идеална количката за лятото,за какво ти беше да си купуваш лятна?

Деси06, много жега при вас Цункай Ивко

Галче, писах ти аз на скайпа,ама не ми отговори,но гледам си се отчела тук

Приятна вечер на всички ви желая.

Зари,отново хубав пост

Направих новата анкета за място на втората нац. среща.Ще добавим още някое място ако е нужно.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=507877.new#new

Миме,защо ли ми се струва,че нещо ме недолюбваш напоследък...Май мен визираш с поста си....

Ииии.... не се заяждам Напротив,абсолютно добронамерена съм,защото имам причини да съм такава точно към вас...А вие както искате го разбирайте.

Мими, имах предвид мераците ти за натурално, общофорумско раждане. Ако това ми готвиш, няма да ме видиш повече, докато не стана балерина, поне...   Тъкмо онзи ден разказвах на Васко, как това, от което съм най - доволна от всички ужасии на раждането ми (естествено, след това Бобчо да проплаче веднага, въпреки всички опасения), беше, че можех да видя всичко, което вършат по мен в огромната лампа, която отразяваше всичко. Но аз издържах и не погледнах!!! И на другия ден - пускам Гала и тяхната продуцентка, или каквато там беше, ражда при лекарката, изродила едно време Мими, и всичко показаха. Ама всичко!
Така, че не давам на никой да ражда пред мен!

Айде, да разведрим темата - вижте за какви неща мечтая:

http://vbox7.com/play:e6543ca2

ОООо Зари, прости ми не съм те разбрала теж специално. Няма да раждам пред теб,обещавам

Вержи, нямам към никой нищо лично,просто ми става тъпо,че не се щадим взаимно,колкото и да сме добронамерени

Свате,аз скоро няма да лягам,чукни ми на тела.

Ама аз точно това се опитах да кажа с втория си пост,свързан с темата.
Изобщо не ставаше въпрос за Десика...Самоцитирам се:
Деси,нищо не излиза! Аз лично ти казах,че моето мнение изобщо не е свързано с твоя случай или на Креми,или на която и да е друга майка,на която й се е наложило да постъпи по този начин...
Тук ставаше въпрос за това,че ЗА МЕН не е нормално да замина някъде далече по каквато и да е било причина и да оставя децата си за два месеца или повече.Не става въпрос за това просто да оставиш детето си на баба и дядо за известно време..
....
Уважавам мнението на всички тук и смятам,че всяка една от нас взима най-правилното решение за детето си.Аз изказвам СВОЕТО мнение и в никакъв случай не правя обобщения,че еди кой си не обича достатъчно детето си щом го оставя на грижите на друг.
Разбирам,че за да направи такова нещо един родител трябва да има сериозни причини.
....
И да,аз също имам желание да ги дам на баба им и дядо им за една седмица.Най-вече когато ми дойде нанагорно и ми идва да крещя.После обаче се замислям какво бих правила ако тях ги няма за толкова време...Не знам. /тук имах предвид,че колкото и да ми се иска,не съм свикнала да са някъде другаде и дотолкова съм се "срастнала" с тях,че ще кърша ръце и ще се чудя какво да правя точно на втория час,след като съм ги оставила.Много пъти съм искала да ги оставя и да почина,но лошото ми е,че имам до някаква степен чувство за собственост.Някакси не ми се дават като знам как баба им ближе пръстите и ушите и ги лигави до n-та степен. И освен това съм абсолютно убедена,че баба им изобщо няма да успее да се оправи с тях.Грешката ни и на двамата с Боян още от самото начало беше,че жалихме бабата и дядото и резултата е,че сега умират от притеснение да останат сами с децата.Е,как да бъда аз спокойна ако ги оставя?!/

...и приключвам с темата,защото явно пак сгумнясах нещата.Боян все ми казва,че в желанието си да се уточнявам,в един момент започвам да говоря глупости,които повечето хора разбират по съвсем друг начин,а не по този,по който аз искам да ме разберат...

Днес нещо не ми е ден...Счупих два буркана,порязах се на 3 места,дойде ми МЦ-то и корема ме боли отвратително,Жорето си прасна главата в шкафа и докато го затварях,за да го гушна и успокоя затиснах пръстите на Наско...
За капак-не можах да си направя хахо-хихи с вас,ами стана обратното

Десика,огромно извинявай ако аз специално съм те обидила с нещо.Не е било целенасочено

О,Миме и да знаеш,че аз изобщо,ама изобщо не се смятам за добра майка.Точно обратното.Постоянно върша глупости и правя много неща,противно на начина по който се правят.Незнам тия деца как са оживели досега Единственото "хубаво" може би е,че прекарвам цялото си време с децата.Ама то и това май не е много хубаво....

П.П. Никой ли не видя анкетата?

Аз с удоволствие бих пратила Мишето при баба и дядо за известно време... само че няма къде. И сега горката е прецакана от това, че на мен ми е лошо, а баща и е вечно зает и вместо да и обръщат нон стоп внимание бабите , да си играят с нея и да я глезят, тя тъпее с мен.  Всички правим най-доброто за децата си, според възможностите си. Десика, сигурна съм, че на Йоан му е много добре при майка ти!
Инче, сигурна съм, че нещата при вас ще са наред съвсем скоро!

това го писах преди часове, виждам че МамаЗ отново се е включила с мъдър пост (не тоя за общофорумското раждане на Алхимикова , въпреки, че и той беше добър ).

Добър вечер!
По актуалните теми:
Аз оставих Алекс , когато беше на 2 месеца за 1 седмица при майка ми, защото спечелих екскурзия до Мароко и Турция.Много плаках и за малко нямаше да замина, когато се разделяхме, но сега не съжалявам за нищо.Едва ли пак ще отида в Мароко на подобна екскурзия.Лятото го оставих за 4 дни и отидох на море, но това не  ме прави лоша майка.Имам понякога нужда от малко почивка и както е казала Мимето за това съм съгласна с нея.
Имам една приятелка на която детето и живее във Велинград с баба си , защото тя почна работа когато стана на 1 годинка.Причината е, че имат ипотечен кредит , на който вноската е 900лв, а мъжа и получава 1000лв.

Ех, Доре така се смяхме с мъжа ми за  Йони, толкова е устремен и за малко си представих и Алекс така и лошо ми стана.

Деси, дано и жегата дойде насам.Сладурко е този Ивко.

Лека нощ от мен!

А Цвети ми то на Калето няма какво толкоз да му се гледа - посто е по-стар квартал на Видин. Баба Вида му е майката на туризма там   и прилежаща и крепостна стена, но в някой от портите бяха направили кръчми, в други складове. А в една от забележителностите - стар венециански склад - чалготека със същото име  . остай се от такава култура, да пази господ