Февруарчето не спира да вилнее, а майка му за нова национална среща копнее!

Деси, разкошно стихотворение!!!   

Ами то бремелинките, дето са заявили участие сте ти и Тони, а и двете сте рискови, като се имат впредвид предишните ви раждания. Тъй че дори да е натурално, по-добре е да има лекар, за предпочитане добър.
Аз децата си не съм ги оставяла за повече от ден-два и то само Калина засега.Е, ходиха с майка ми до София за 4 дена при сестра ми и така ми липсваше...  Бабите не се натискат много да ги гледат, ама и аз не настоявам. В крайна сметка никой не ми е длъжен да ми гледа децата, ама и аз чужди няма да гледам- да му мислят щерките, като се заженят.

Здравейте и от нас

Да се отчета и аз, че сме с пълна сила в бебешкия пуберитет или каквото е там. Същите истории, като при вас. Абсолютно.
Лошото е, че и с татко му сме явно пак в пуберитета или в критическата, ама не са добре нещата и затова много не се включвам. Нещо нямам настроение хич  
А и тия дни трябва да говоря с шефката за започване на работа и съвсем ми е криво. Не че не ми се почва, определено имам нужда от социален живот, защото ще се гръмна вече, но и като си помисля, че ще го оставя мъничко сам и направо  

Абе оплаках ви се, не ми олекна )

Хубав ден!

Дорабела, важното е, че си се разминала само с уплахата.

Гал, ти хубаво се появяваш и отчиташ, но така едно кръгче от точка А до точка Б да предложиш с новата придобивка? Запали, тръгнА и се забрави...

Мими, ще го отдам на хормоните и ще се правя, че изобщо не съм те прочела...

За отделянето на децата - и преди съм казвала и сега пак твърдя, че до три годишна възраст имат нужда единствено и само от родителите си. Нито разбират от скъпи колички, легълца и маркови дрехи, нито от нищо. В този период се изграждат най - силните, дълбоки и интимни връзки между малкото човече и родителите му. Нищо не може да ги замести, нито да ги компенсира след години. Нямам предвид оставянето на детенце за известно време с цел глътка въздух и за него, и за нас. Говоря като човек, на когото първите седем години са минали изцяло с баба и дядо, съботно - неделен баща и майка, прелитаща за малко от дежурства и специализации...
Но, пък от друга страна май се радвам, че е било така. Дори снощи се хилихме с майка ми, че все още тая надежди да съм осиновена...

Коте, постъпи така, както ще се чувстваш най - добре. Сладурчо ще е щастлив, когато ти си щастлива. Когато се роди Мими и я гледах плътно 3 години бях сърдита на целия свят, мислех, че ще прекарам остатъка от живота си като затъпяваща и затлъстяваща домакиня, че никога няма да работя, да се развивам и пр. Сега гледам на нещата по съвсем друг начин. Знам, че това е просто период, който ще мине много по - бързо, от колкото си представям и гледам да му се наслаждавам максимално. Естествено, че ми липсва работата и контактите, но цял живот след това ще работя. А в  майчинство повече не смятам да съм. Мисълта ми е, да направиш това, от което имаш нужда в момента ти самата. Без да се съобразяваш с останалите фактори. Минуси винаги ще има.
А за таткото - сигурно е от времето. Не се вторачвай. От всяка снимка, която си пускала личи колко много се обичате... Не нас тия...

Еее, олях се. Ама така е, като ви няма през уикенда.

Зари,  Не ще да е от времето, нещата не са от вчера... Просто вчера седнахме и си ги изговорихме и аз съвсем потънах... Ама е временно надявам се, ще трябва да се изплува някак. Лошото е, че съм отвратителен характер в това отношение, склонен към темерутстване и страдалчество, а това на никого няма да помогне... Ще се напъвам, ще се опитвам, дано да успея, залогът е най-високият сега.

Маринче, браво на теб! Герой си! Спомних си как зимата ми потъна педала на спирачката на Цариградско шосе...Такъв ужас изживях, ама в такива моменти човек се мобилизира и се оправя, после се тресе цял ден. Важното е, че си добре!!! 

Здравейте, извинявам се, че не се включвам много често, ама и аз търча след Йойо по цял ден. Ще ви покажа съвсем нагледно защо.

Йойо Екстремиста:

http://www.youtube.com/watch?v=rLTHTB5_tAU

Това, за да не ни забравите.

Инче, днес съм свободна, ако ти се разхожда, свиркай.

Зари, и аз определено повече се наслаждавам на второто си майчинство, защото смятам да съм дотук. Възпроизведох себе си и мъжо, родината не заслужава трето дете от мен.     Колкото до другото, аз съм дете, което от втората до третата си година е гледано от баба си, с неделна майка-студентка. После, когато бях на 5 се роди сестра ми и аз пак бях на отглеждане при баба ми по цели седмици. Когато бях на 13 майка ми захвана да учи задочно и хайде пак при баба. Аз си знам как съм се чувствала и си мисля, че мястото на моите деца си е в моята къща. Да погостуват за ден-два- да, това е глътка въздух и за нас, и за тях, а и децата имат нужда да бъдат глезени от баба, почти толкова, колкото бабите- да глезят. Разбира се, всеки сам си преценява, никога не знаеш с какво ще те сблъска живота и съм далеч от мисълта да съдя някого.  
Ето и Раличка как се вози на количката си(май скоро ще трябва мъжо да заменя лагерите на колелата с метални, че дунда е на път да и види сметката):

Марте,как се гласува за Хилендара,че нещо не можах да разбера 

Връщаш се към "обратно към албума", после още веднъж към "обратно към бебешки дрешки"(аз отворих в нов раздел, за да мога после само да рефрешна). После рефрешваш снимката и даваш "харесвам". Марте, успех на Дара и от нас! 

Ламтурник ,мерсиииииииии

Ламтурниче, надуших отдавна аз, че сме от една порода. Лошото е, че след време децата ни сигурно ще ни обвинят, че вместо да правим кариери и пари сме им висели над главите и сме им отровили детството, вместо да си веят байрака при някоя баба... Но и аз смятам, че децата трябва да са си при мен, поне докато не ми ги отнемат властите...

Дореее, поне три пъти скачах инстинктивно да го хвана през монитора... Как ти издържа сърцето не знам, че и да го снимаш...

Коте, във всяко семейство има неща, които са от години и така си скърцат от време на време, после клеясват, после пак се разскърцват. Но като се отърсиш от първоначалното раздразнение или отчаяност си казваш, че всъщност без тях не може да ви има. А, напъването трябва да е взаимно, сякаш...

Доре,    !!! Направо не вярвам на очите си! Изумителен е този младеж, а ако ти успееш да го овардиш да не се претрепе до пълнолетие направо паметник трябва да ти построим! 

Цвети, Елфи,,   

Котенце, мъчно ми е като чета за проблемите ви. Дали няма вариант да си подарите един романтичен уикенд само двамцата нейде и да си покажете колко много всъщност не можете един без друг? 

Доре, голям сладур е!!! Личи как се  кефи и се хвърля настървено Заведете го това дете на някой детски  батут да подивее хубаво

Коте, ще се оправят нещата!! Вие не дойдохте до имението в Емен, ама видях мъжа ти като дойде да ви вземе с Венци от Ксилифор. Много ме впечатли един негов жест към теб

Лелеее,Доре,и аз съм човек със слаби нерви...След всички травми на моите деца вече не мога да гледам даже и дете,което залита....

 За работата-и мен постоянно ме тресат съмнения-хем знам,че тези първи години са безценни и за нищо на света не искам да ги пропускам,хем се тормозя,че може би не съм достатъчно амбициозна и изпускам "влака" от професионална гледна точка...Така или иначе от есента започвам и ще си спомням с носталгия за този период.

Ама сериозни теми сме захванали  Котенце, няма начин без тези драми  Дори и сега при нашия пореден катаклизъм и при всички разговори усетих, че разговарям с радиото, езиците са ни различни...другата трагична за мен констатация бе, че той не помни какви ми ги е наговорил, а аз си ги въртя в главата като развален грамофон и ми пилят в мозъка и сърцето  в такива случаи бия отбой, оставям се по инерция, докато не ми мине  ето сега, вече повече от две седмици сме разделени и много, много ми липсва. Трябваше да се махна, за да усетя колко сме привързани. А тук, дето ме бъзикате за новата бричка, тя си беше проект отпреди караницата  та нещата съвпаднаха някак добре май 

Марте, стискам палци и сега отивам да рефрешвам, че и аз не се справих от първия път. ДОбре, че е ЛАмтурника, ей  В хотел Ралица сме ние и е много хубаво, но според мен скъпо. Като цени стаите са 55 двойната, апартаменти 110 (това със закуската, която е доста оскъдна). Обслужването е добро, но ресторантът е  Но пък има механи бол, вкуснотии...За среща не е добро място предвид завоите и тумбаците. НАй-близо до тук е Габрово и за съжаление бая западнало ми се струва. Бяхме днес до Боженци (не видях ни крави ни мляко  ). Утре ще отидем до Дряново и ще докладвам  Определено съм извратена, където и да отидем, гледам подходящо ли е за повече хора...с колички 

За гледането на децата тук май всички, дето повтаряме, сме единодушни. (изобщо не визирам тук един бабин дом през уикенда  )  Аз се наслаждавам на майчинството, пубертета на Руси по-скоро ме забавлява, отколкото ме нерви. Много е готин като се сърди и като си удря главата в плочките  това е единствения начин да му видя зъбите, че не ме пуща да гледам иначе, да не му измъкна някой вкусен камък или друга полезнинка  Иначе е фитипалди като Йойо, същата работа. Това дете е екстремист отвсякъде. Добре, че е кюфтенце и пада на меко 

Деси, много е мило стихотворението