Принос на децата в семейния бюджет

Е,хайде стига вече!
Разбра се, че НЯКОИ от вас са най-ученолюбивите, най-работливите, най-оправните, най-компетентните.
СТО ПЪТИ СЪЖАЛИХ,ЧЕ ПУСНАХ ТАЯ ТЕМА!
Ама ако нямаше такива като мен, къде щяхте да си чешете езиците?
Много работили и много учили. Що не си сложите ръка на сърцето и не си признаете, че ви е било трудно да съвместявате двете дейности? Народът е казал, че две дини под една мишница не могат да се носят. Винаги едното ще куца, заради другото. Имам достатъчно примери около себе си. Цял ден на лекции, после на работа, къде отива почивката? Това тяло да не е от желязо?Съучениците на синът ми ходеха на работа, ама спяха в час и учителките лекичко намекваха на родителските срещи, че училището е по-важно. Имаха и по-слаб успех. Виждах,че детето ми се връща изморено от лекци-знам, че пак ще скочите-но хората са различни, едни се уморяват бързо, други не. Исках детето ми да е преди всичко ЗДРАВО,СПОКОЙНО И ДА МИСЛИ ГЛАВНО ЗА УРОЦИТЕ СИ. И така си и беше. Не съм се налагала или заповядвала както се писа. Семейството решихме, че можем да се справим и без да ходи на работа. Какво толкова? Обичам детето си и исках поне през тези години да му е по-леко. Знам,че цял живот после ще работи-животът е пред нея. Пак казвам ВИНАГИ успехът й беше ОТЛИЧЕН. И е отличен специалист. Сравнихте я с госпожата на 62г., давате ми акъл да й търся жених, че той да я гледал, да я изхвърля от къщи. Спрете се, моля ви!
Тя работи, и това, че не помага в къщи, не значи, че ще го прави и като се омъжи. У нас е свикнала така, но тогава ще е друго.
Споделих с вас каквото ме притесняваше, някои ме нападнаха. Е, вие дето ме нападате-вашият живот винаги ли е розов, вие идеални родители ли сте, не сте ли правили грешки във възпитанието?
Чудите се ,че брат и сестра делят една стая. Ами така са болшинството от бълг. семейства. Трагедия! Как е възможно? Еми възможно е. Имаме една детска стая, вие по колко имате? От средностатистическите българи сме. Това е. Бас държа, че много от тези, дето се чудят живеят на квартира и се гъчат като сардели. Моля да ме извинят за грубостта.
Да съм изгонила дъщеря си. Вие бихте ли изгонили детето си? Признайте, ама с ръка на сърцето! Не , нали. И аз не мога.
Отсях разумните съвети, за които много благодаря. И ще се постарая заедно със своите възгледи да ги приложа.

Е, явно си намерила някакво решение. Дано да помогне.

Все пак, доколкото разбрах имате друго свободно жилище - затова ми се стори добра идея по-голямото ви дете да го ползва. Не биха нарекла това изгонване.

Основен минус е липсата на 'терен', което наистина тежи, права си, но до един момент.
После, когато работиш и имаш пари хич не си стоиш вкъщи за купон - има бол заведения, уикенди на приятни места и т.н а това, че не плащаш наем ти отпуска каиша в това отношение.
Не защитавам оставането в бащиния дом до 40г, като норма. Просто казвам, че има нюанси и зависи.


Аз едно време мислих, че е добре 'детето' да работи от малко, да изгражда навици и т.н. ОК.
Обаче сега ми е малко променено мнението.
По-важно ми се струва да си взима изпитите, отколкото да изкарва пари за сладолед.  А ученето в никакъв случай не мисля, че не изгражда дисциплина и отговорност, напротив.
Ако успеем да отгледаме човек с образование и преспективи, един ден ще има кой да ходи да му плаща водата, и да му пере.

Ами сигурно зависи, да. Аз просто винаги съм имала нужда от повече лично пространство и не мога да си представя на такава възраст да деля стая с друг човек - независимо колко ми е близък. Но сигурно има хора, на които не им пречи.

А кой е казал,че животът е лесен и песен?
Наистина й правиш лоша услуга,но това в крайна сметка е твоята дъщеря и ти си знаеш.
Но ще дойде момент,когато ще съжаляваш,помни ми думата.Казвам го и като глезена дъщеря, и като майка  /на  21-годишно "дете"/,която се опитва да не повтаря същите грешки.

А защо мислиш,че родители,чиито "деца" работят,не ги обичат?  
Любовта не се изразява в това да си слугиня да децата си!

Но ,пак казвам,това си е твой проблем.
Децата ти са големи,периода с възпитанието отдавна е минал...дано не съжаляваш .

Ученето и изпитите са важни - но в един момент този етап минава. И почва нов - на един възрастен, образовал се човек, който вече има всички предпоставки да бъде самостоятелен - или поне да не бъде в тежест на вече остаряващите си родители.

Въпросът в темата е как да подсигурим, че съответното дете ще направи успешно и без сътресения прехода.

jp, не ми е такъв случая, защото батко ми замина в чужбина сравнително навреме и ме остави да се ширя в стаята ни  
Но! Аз мисля, че всеки опит учи,  и с лесна ръка не бива да се отхвърля едното или другото.  Например животът на 'тясно' мисля, че е допринесъл за това да се  съобразявам лесно с хората, с които деля покрив, не съм разпиляна, спазвам лесно правила, по-лесно достигам до компромиси, общувала съм по-дълго с повече поколения, което сега ми помага много в общуването в разнородна група, оцеляването в колектив, водене на преговори, но и тайм менаджмент. Също така не мога да се къпя повече от 10 мин, та и вода пестя    За сметка на това не съм получила неща, които самостоятелният живот на 18 предполагам, че дава. Например, не съм пробивна, не мога да блъскам с глава стената, отказвам се лесно, защото знам, че имам опора и т.н.

Живот и здраве,не бих позволила да работи и учи,поне докато  завърши средно образование,след това ,ако продължи сама да си реши какво ще прави.
Живота е достатъчно тежък в България за да и отнемам от детските години-има време за всичко.

И какъв е проблемът на прехода? Че трябва да научи къде се плащат сметките?

"А защо мислиш,че родители,чиито "деца" работят,не ги обичат?"



Къде  го казвам това? цитирай ме!

Не къде се плащат - а че ако не си в настроение да ги платиш днес и мама я няма наоколо да се погрижи, утре ще трябва да си в настроение да си отделиш един ден да се разправяш с чиновници - ако не искаш да стоиш на тъмно. Дребни неща, но от тях е изграден живота ни.

ip:
"А то - да се навреш като в дядовата ръкавичка с всички роднини... Ми не си е работа."


Ми не сме като в дядовата ръкавичка. И приятели идват на гости и купони се правят. Какъв е проблемът. Или си мислиш че апартаментът има само детска стая?
Много тъпо.....

Ти сега започна да се караш на всички подред , ми нормално е да се чуят различни мнения /дори и такива , които на теб не изнасят/ .

Извинявай, децата ти къде правят секс? Или още са малки?

Може да ми е груб въпросът, ама явно не се разбираме като говоря за лично пространство.

Не си права- нещата прекрасно се съвместяват. Дъщеря ми работи от 15 годишна и завърши отлично, и представи си, има време за забавления като всеки един тийн. Е определено дискотеките не са и любимото забавление, но не е пропуснала концерти, театри, кино, ресторанти и шопинг.
 За един студент е сто пъти по-лесно да съвместява работа и учене. Аз се омъжих малко преди да постъпя и родих в 1-ви курс с едно от най-тежкото следване. И знаеш ли...прекрасно съчетавах и бебе и семейство, и училище. Сега университетските програми са много облегчени откъм задължителна посещаемост. 2-3 пъти седмично за по няколко часа най-много.

Разбира се че значи ама какво ти пука? В собствения дом ако ще и на учите си да стои. Ако си я харесва мъжа и мързелива, какво толкова...


Аз бих. В момента в който си вземе професия в ръце, няма да и стъпи крака повече тук. Но тя няма да дочака този момент за да се изнесе. Вече сега едва я удържам у дома с хиляди уговорки. Аз предполагам че почне ли постоянна работа, тя ще си купи на момента собствено жлище. Няма да ме чака аз да я подбутвам.


ТИ да отнемаш? Да я спра от работа е най-тежкото наказание което мога да и наложа за провинение. Работата не е налагана от мен, а е нейно огромно желание. И повярвай, абсолютно по никакъв начин не смята че това я лишава от детство- точно обратното. Изживяла си го е съвсем пълноценно. Още повече с не малките средства с които разполага и благодарение на които се облича и глези като принцеса. Разполага с козметика колкото на професионален гримьор, дрехи колкото за половин моден бутик и парфюми колкото да зареди прилично някой магазин.