През СЕПТЕМВРИ сме родени, всичките послушни и засмени!

Лекси, не можахте ли да се преборите с това  ?
Стискам палци всичко да мине по най-добрия начин в четвъртък и ще чакам с нетърпение да се разпишеш след това.

Мунка, радвам се, че на Вали му харесва на новото място!
Да не забравиш да ми пратиш снимка  !


Според мен темата ни има нужда от малко раздвижване. Не само Фейсбук е "виновен" за липсата на активност тук.
Преди, когато децата ни бяха бебета, имахме толкова много въпроси свързани с отглеждането им. А тъй като на повечето септемврийки това е първо дете, въпросите бяха още повече и така изписвахме по една тема на ден. Сега всичко си е "дошло на мястото". Въпроси, свързани с кърмене, захранване, видове козметика, ваксини, лекарства, дрешки, столчета, колички...., вече отдавна не са актуални. Но замисляли ли сте се, че всичко останало - извън задоволяването на естествени физиологични необходимости на едно дете, което наричаме най-общо "грижа" - тепърва става актуално и има хиляди въпроси, по които можем да дискутираме, спорим и намираме истинитата за самите нас.
Отдавна се каня да напиша подобен пост и да ви дам "храна" за размисъл и ще се радвам да се получи някакъв разговор.
Първо, никога не сме писали за децата си като личности. Вече са достатъчно големи, познаваме ги, можем да разговаряме с тях. Ето и един въпрос - какъв характер е твоето дете?
За Тони мога да отговоря, че е изключително контактен. Може да се сприятели с целия свята, НО определено предпочита възрастните пред децата. Ако попадне в среда с деца, които не познава, е в състояние да стои отстрани и да наблюдава тяхната игра, без желание да се включи. Ще предпочете да стои до мен и да ме пита какво правят, отколкото да отиде сам да провери. Ако познава децата, обаче, хич няма да ме погледне - ще отиде при тях.
У него няма грам агресия - това, признавам си, че още при първите му опити да удари, беше драстично париран от моя и на баща му страна (разбирайте шамари!) -  и определено знае, че така не трябва да се прави. Това е единственият повод - агресията - поради който Тони е удрян.  Естествено, че има и своите детски изблици на гняв, което е различно от агресията, но те се изразяват най-често в сядане на пода, хвърляне на играчки и класическо цупене! В такива моменти му казвам, че когато се успокои и му мине, да дойде при мен да поговорим. Винаги досега има ефект - цупи се 2 минути, после идва при мен, извинява се и се разбираме с две-три думи.
Тук стигам и до един втори въпрос - този за възпитанието. Думички като "Моля те!", "Благодаря!", "Извинявай!" и "Заповядай!" вече са неизменна част от речника му и ги използва абсолютно целенасочено, когато е необходимо. За това съм изключително доволна.
В ДГ преди два дена отворил вратата пред една от възпитателките и й казал: "Заповядай!" , пускайки я пред себе си. Жената беше очарована и ни го сподели с такъв възторг. Много мило ми стана  !
В момента сме в период на "Какво е това, мамо?", "Може ли да...?", понякога и "Защо?" . Гледам на всеки въпрос да отговарям максимално близо до истината. Може би повечето от вас са прочели вчерашния ми статус във Фейсбук, за останалите ще го разкажа. Вчера, гледайки "Чебурашка", Тони ме попита "Мамо, може ли да стана пионер?" ...  ... Отговорих, че пионери има само във филмчето, така както Чебурашка е само кукла, която той има.
Желанието ми да поставя въпроса за възпитанието тук беше провокирано от една тема във форума, в която не съм писала (освен "запис"), но прочетох безумни И умни неща - може да е от полза (ЦЪК), а и можем да си покоментираме тук.

И в този ред на мисли за възпитанието, препоръчвам едно чудесно представление в Централния Куклен Театър - "Кой има магарешки уши?" - заведохме Тони вчера на него. Много весело, куклено и поучително; за деца над 3г. е точно.

Мейче, интересна тема, дано да успея да попрочета малко от нея.
А до характера на Криси, по принцип е много послушно дете, но определено като си науми нещо, трябва да стане на нейното. За всичко се убеждаваме, то не са доводи, примери, увещания..., но почти винаги минава.... за сега ....  Иначе и тя не е агресивна, но има моменти, в които усеща че това е начина да контролира ситуацията- ако се чувства заплашена от някое дете, посяга. - Това да кажа се случва само с едно дете, което по принцип не може да се заиграе с друго за повече от 10 минути, налита на бой, дърпа играчки от ръцете и т.н. Криси определено е доста контактна, сприятелява се бързо, предпочита по-големи деца, с които може да си говори и да си играят на различни неща. На улицата си играе с 5 годишно момченце- постоянно се търсят двамата. На площадката ако не познава никое от децата, ще отиде при 4-5-6 годишното и търси "общ език". Започва с  "Как се казваш?", "Искаш ли да си играем на..." и така, бързо намира приятелчета и се забавлява.
Това е в общи линии за нас, вие сте 

Лекси, стискам палци за операцията. Бързо възстановяване 

Мунка, браво и на вас за градината. А Вали да го вземат в 3-та група направо щом му харесва толкова. Ще ходи с желание 

Криси нещо се опитва да я събори един вирус от градината, дадох доволно вит Ц и разни други, които ми бяха пред погледа илачи и я завих в кревата. Дано се размине, ама не се надявам много, започва се пак с болежките.

Лекси, пожелавам ви бързо, леко и успешно да мине операцията и ще чакаме да се разпишеш!

Сами, дано бързо се съвземете след преживяното!

Мейче, хубава тема си подхванала, само, че изисква много писане  , а май на всички времето ни е кът вече. Аз доста ги наблюдавам моите, анализирам различни неща и си стигам до определени изводи. Мога доста да пиша, но нещо ми е скапано днес, а и имам доста работа; следобед ще гледам да се включа.

Мисля, че Ади беше писала за нашите приятели - майката и момиченцето са изписани, обаче мъжът (млад мъж, наш набор, на 32г. мисля е) е още доста зле. Последно беше още на апаратно дишане, поддържат го нарочно в упойка, сега събират и кръв, беше вдигнал темп. - явно нещо инфекция...  Много ни е мъчно, молим се по-бързо да се възстанови!

Лекси   непременно ще стискаме палци на Алекс, пък на тебе да не се притесняваш!

КалиМей гледах снимките, много са зле   нещо не ме бива като фотограф. Мислех да ти пратя една от клубчето след като са им нарязали тортата, дали става?
От градината нямам снимки. Имам само от съседната група на жсм-а на учителката  
Ох тази тема дето си я линкнала беше добре но накрая нещо се изроди и не знам какво да кажа повече по нея там.
А на Тони браво че е станал кавалер  
За характера на моя още не знам, мисля, че тепърва има да ни изненадва. Като цяло обаче е по-темпераментен и хич не го свърта да седне да рисува както правят в ДГ и предпочита да пее и да танцува, но това е само веднъж в седмицата за съжаление и аз се чудя дали може някъде да го запиша отделно. Ако обаче не ги занимават с нищо и му доскучае става сложно положението - това съм забелязала - ходи да прави бели от всякакъв вид. До скоро се чудех защо ми се оплакваше медицинското лице от частната ясла и чак сега си го обяснявам с това.

Илиянка, дръжте се с тези вируси, ние изкарахме 3 чревни!

Аня, стискам палци вашия познат да се оправя!

Така е, но съм на мнение, че има ли желание, има и начин! Ето - ходя на работа, даже на две в последните седмици, въртя си домакинството, гледам си Тони, вися във Фейсбук, където играя към 10 игри доста активно, и ми остава време и за форума  ! Въпрос на организация. Не е нужно един пост да е една страница, може и 5 реда да е - на който колкото му е времето И желанието.

Забравих - и мерси за инфото за театрите, дано вече успеем моя да го заведем.

Ами аз за форума крада от времето на работа, но имам ли повече работа... Във фейса влизах напоследък по-често след катастрофата да следя и давам инфо. Събота и неделя сядам на компа само, ако е мнооого наложащо - чистене, готвене, частни уроци давам и ако уикенда не обърна внимание на децата си...  Щом вече и във ибея не вися.

Мунка, повечето деца правят бели, когато им е скучно. Аз забелязвам това при Емко по-силно. Имат нужда да изразходват много енергия и ако не ги насочваме ние къде и как да я използват, те си намират занимания, обаче не винаги са приятни за възрастните.
На танци можеш да го запишеш мисля, в нашата градина имат, също и в Двореца на децата май имаше, но трябва да го водиш и взимаш.

На мен днес ми е ден за лоши вести, до тук 3 такива получих.

За характерите и възпитанието - Емко в чужда обстановка е по-свит (сред непознати деца, особено, ако са по-големи), докато Дани е много по-общителен, заговаря и възрастни по улицата понякога. По принцип е и по-напорист, действа без много да мисли; а брат му е вече и по-голям и преди да направи нещо главичката му работи и го е обмислил.
По въпроса с агресията - бях абсолютно против! С мъжо имахме малко разминаване тука; с течение на времето забелязвам обаче, че той е бил прав. За съжаление живеем в свят, в който правилата на джунглата все повече надделяват, и ако не научим децата си да се борят няма да оцелеят. Естествено, все още подходът ни е, че не трябва да се бият, но ако го направи няма да съм супер строга вече. Най-много наблягаме сега, че като братя трябва да се защитават. С Емко бяхме по-строги и сега виждам как в ситуация, когато има чуждо дете, по-напористо и нахакано, първият инстинкт на Емко е да отстъпе. И много работим сега по този въпрос и го отчитаме като наша грешка. Така, че КалиМей, бъди строга с/у агресивни прояви, но не твърде много, дано ме разбираш правилно. С Дани не сме толкова строги и той е готов да се защитава, ако дете дойде и му грабне играчката, той ще си я грабне обратно (което според мен е правилната реакция, нито да отстъпва, нито да се бие).

Гледайки назад в начина им на гледане и възпитание - Дани го носех много в слинг (с 2 малки деца е добре ръцете да са ти свободни ) и също тогава научих за привързаното родителство. Не, че Емко е гледан по много различен начин, но напр. не е носен в слинг. След това преди годинката Дани беше доста привързан към мен, ревеше, не искаше при баба си например. Но сега е много по-смело и сигурно дете. Та, отчитам плюсовете от привързаното родителство, Дани проговори много по-рано (има вече някои изследвания за ползата от контакта лице в лице м/у майката й детето, който се осъществява както при носенето на ръце/в слинг, така и при возене в количка, в която детето е обърнато към майката, а не по посоката на движението). И не казвам, че съм му говорела съзнателно, за да проговори по-рано (напротив, Емко проговори по-късно и очаквах, че и с Дани ще стане така), а просто докато майката говори, детето, когато има зрителен контакт с нея, следи мимиките, интонацията й...

Та, затова казах, че мога много да пиша и почти си 'изядох' обедната почивка  (но не съжалявам, де ). Дано не досаждам с постоянното сравнение и споменаване и на Емко, но гледайки 2 деца едновременно е неизбежно; много (да не кажа почти всичко) при двамата върви ръка за ръка и нещата са навързани.

И аз да се включа по темата и по-точно по двете теми-за агресията и за характерите на децата.Първата е особено актуална за мен,тъй като попаднах в ужасна ситуация.Цитирам ви онова,което съм написала на друго място във форума.

В петък на път за вкъщи Вико ми казва,че в градината е дошла майката на друго дете,която му крещяла и го заплашила с изключване от детската градина,защото е ударил сина и в четвъртък.Разговарях с Виктор и неговата версия е следната:другото дете му е поискало на 2 пъти любимата играчка,Виктор е отказал да я даде,в отговор на което му издърпват ухото и съответната реакция на Виктор е да го блъсне .Крайният резултат е,че другото дете е синьо.
Проблемът идва от там,че учителките не ми казаха за инцидента нито в четвъртък,нито в петък сутринта,но са позволили чужд човек за го заплашва,а и едната госпожа също го е заплашила със затвор.
Още вечерта се обадих на майката на другото дете за да разбера какво знае тя,да поговоря с нея.Разговора /ако може да се нараче такъв/премина в нападки от нейна страна как детето ми било агресивно,как било възможно да го защитавам,как и отговоряло с "не знам" защо го ударих и се стигна до там,че детето ми постоянно лъже и изопачава истината.Спомена,че и всички/без да конкретизира кои са тези всички/ родители се били оплаквали от него,че постоянно биел децата им.Не получих отговор на нито един от въпросите си-защо госпожата не ми е казала;защо и с какво право тя се разправя с детето ми,а не с мен/съпруга;защо не търси отговорност от учителките и с какво нейното дете е предизвикало тази реакция.
Може и да бъркам,но не мисля,че детето ми е агресивно.Вече две лета ходи на сборни групи при различни учителки и никоя не се е плаквала от агресия,контактува с различни деца,спортува-скокове на батут и плуване и това с агресията направо ме изненада.Детето ми не е удряно вкъщи и нямаме семейни конфликти.Не че не го наказвам,напротив.Наказвам го като го изпращам в другата стая докато се успокои и прецени сам,че вече е в състояние да говорим за това което е направил.Всяка вечер преди сън повтаря"аз съм добро дете,аз не удрям пръв..."

И аз като Аня отчетох ,че след като го научих да отстъпва постоянно започнаха да го нападат.Взех мерки за да се защитава само,когато има нужда.Има страшно много подробности,които съм спестила в разказа си.В 1-в група ходеше нахапан като куче-научих го да избягва другото дете,защото както се оказа,ако каже на госпожата какво се е случило му се отговаря,че е "клюкар".Е,аз питам клюкар ли е след като не може да се справи с проблема и търси помощ от госпожата?Ами щом е така аз го научих да се защитава.Отбелязвам защитава,не да напада пръв.В резултата на защитата си изведнъж се оказва "агресивен".Вчера разговарях с госпожата,която отбеляза,че действително не е виждала Виктор да започва първи бой.Обаче е набеден за агресивен.И е сложен етикет на детето ми.Питах след като не се намесват в конфликти какво следва аз да направя като родител.Знаете ли какво ми отговори-НИЩО.Мълча,мълча,па се врътна и се прибра.

Айде стига за това,че стана ферман.Сега за децата ми.Две деца отглеждани при едни и същи родители с тотално различни характери.
Той-вкъщи е спокоен,уравновесен,изключително буден,бързо помни,бързо се пали,но и бързо му минава,подреден е.Навън-внимателно си подбира другарите,ако някой не му допада е в състояние да го игнорира и дори да не поздрави,при него с лошо не става-ако искаш да го накараш да направи нещо трябва да го похвалиш.
Тя-постоянно за нещо хленчи,все някой трябва да и направи компромиси/често той/,глези се,не отстъпва,голям инат е/може да се сърди с часове/ ,разхвърляна до безобразие/командва Виктор да и оправя нещата/.Навън обаче е като магнит за децата,всички казват че е страхотно дете,много разбрано ,добричко и кротко.Направо на моменти се чудя за моето дете ли става въпрос.С две думи изобщо не е това което е вкъщи.

Вилиан, това, че едно дете умее да се защитава не го прави агресивно. За мен грешката е тук пръво при госпожите, след това въпросната майка - редно е да поговори с теб, не да вика на детето!

При нас също го има това - в къщи едни, навън други. И баща им доста се дразни, когато навън остстъпват на всички, а в къщи се дърпат за щяло и не щяло и всеки настоява на своето.

Нещо, което бях прочела преди време във форума - много е важно да се поощрява детето, че е силно и може и да опитва да 'победи противника' с думи и смело поведение. Едно дете, считайки себе си за силно, се държи като такова - дори и да не посегне. И след това и в живота ще е такъв (смел, имам предвид). Ние много често обясняваме, че дори и да има по-големи деца, или такива, които се държат лошо, това не означава, че те са по-силните; това дава на децата и самочувствие.

Ей това не мога да го обясня на майката на другото дете и на госпожата.И двамата със съпруга ми сме на едно мнение.Аз затова и се обадих за да поговорим,но не се получи разговор.
Представяш ли се всеки родител да тръгне да се разправя с чуждите децата за нещо си?
Те си знаят едно и също-отговарял "не знам".Ами какво очакват да им отговори след като крещят насреща му?Разговор проведоха ли с него да го попитат какво се е случило,какво го е провокирало,как се е стигнало до там?Амииии,защо да го питат.Та той е агресор.Обяснява ми майката,че съм го защитавала.И видиш ли тя решила да отиде да се саморазправя с детето ми докато ме няма,защото иначе ще го защитя.Егати и логиката.Аз вчера я питах когато нападат дадена държава за да и вземат територията,тя какво прави-отбранява се.Нападнатия ли е агресора?Далеч съм от мисълта,че Вико е постъпил най-правилно,ама като госпожата е видяла накъде отиват нещата,защо не ги е прекъснала овреме.Да ги беше разделила,да беше поговорила насаме с тях,че са другарчета,че не е хубаво така да се дърпат чуждите играчки/изпочупиха му всички любими играчки и той затова не си ги дава/.А тя какво направила-НИЩО.Ами ако аз отида да се карам с нейното дете-докъде ще стигнем така? То не стига това,но ми обяснява по телефона,че от четвъртък иска да ме види и все не успява.Значи за 5 минути аз и намерих телефона,а тя понеже е "много заинтересована" не можа да се свърже с мен и да каже каквое станало два дни подред.Ей това наричам аз логика.
Случва се да се сбият децата,ама те го превърнаха в някаква драма.И Виктор в петък беше с цицина на главата,но ми обясни,че детето,което го е ударило не е искало,просто в играта така е станало.Значи прави разлика кога е нарочно и кога не.

Аня,това с думите ще стане на по-късен етап.На 5 години е малък още.Представи си 2-3 деца да ти дърпат нещо от ръката,което се е твое.Не можиш да ги обориш с думи.има и нещо друго-прагът на чуствителност при Вико е МНОГО висок.Дори да го посинят-дума не обелва.Не ходи за щяло и нещяло да се оплаква,за разлика от другите деца.
Аз дори изпробвах тактиката"викай силно като те ударят-помощ госпожо".Знаеш ли какво направи той?Гледа ме,гледа ме и каза"Мамо,това е смешно.Мен не ме боли".А иди и му обяснявай....
Отворена съм за всякакви идеи какво да предприема.

Вилиан, много интересен ми стана случаят. Друг път ще ти разкажа за нашите подобни и какво стана. Но според мене след опита ми в 3 детски заведения мога да кажа, че госпожите съвсем не са прави - те може да не знаят как да се намесят ако са пропуснали началото на конфликта, но какво се очаква от ТЕБЕ след като не си била там в момента?
Да не говорим за майката, ама чакай да видим и нас какво ни чака, нищо не се знае още.
И да те питам - какви са точно поражденията по другото дете - кое му е било синьо, показаха ли ти ги?
Защото моят като се прибираше с белези и ми казваше с кого се е бил, аз после питах в градината този другия как е има ли поражения и те ми казваха да не се притеснявам, нищо му нямало. Е тогава да ми бяха казали ТЕ за нашите белези от какво са след като само моят има.
Не знам аз на моя съм му казала ако го напада някой първо да му се скара - не се бий! и той си крещи силно и съм видяла че не отговаря от първия път, но ако боят продължи си се бие.
Той по принцип не напада пръв и дори не отговаря първия път, но когато някой се опита да му вземе играчка, той не я дава и другият го удря, тогава моят почва да се кара, а после почва и боят. Това съм го наблюдавала и знам че не само пред мене е така.
От яслата се опита едната да ми се оплаква колко бил лош че не си бил давал играчките! и аз съответно при директорката и тя каза - естествено че няма да си ги дава!
В частната пък ги учеха да си ги дават ако им ги поискат с МОЛЯ и той уж се научи но като видя пък че на него не му ги дават с моля вече не се съобразява с това.
Ами не може да очакваш че детето ще разбере защо в градината му ги дават като каже моля, а в градинката не само че не дават ами и някои родители направо крещят като го видят че им иска супер ценните играчки (не ги дърпа, а ги иска), веднъж бях свидетел на един с извинение според мене ненормален родител, който вместо сина си отговори "Може да го искаш ама не е твое, ха ха!" - ставаше въпрос за един пластмасов пистолет който после му купих от джъмбо за 3 лева.
Иначе ако си хареса някое дете моят направо му носи играчки.
Та такива работи.

Мунка,Виктор го е бутнал и понеже Веско не е могъл да запази равновесие е паднал и се е ударил.Синя е бузката му.

За съжаление децата в нашата група са все конфликтни-имам впредвид ,че в такава среда растат и такива неща са научили.Половината са на разведени родители или на такива в развод/за което Виктор е виновен,че не проявява съчуствие   /,друга част от родителите са заявили на госпожите,че си бият децата докато започнат да ги слушат,плашат ги с Баба Яга,оставят ги на тъмно и какво ли още не/Виктор е виновен,че не сме го плашили и разказва истории от приказките ,които му четем-пак не може да им влезе в положението/,част от родителите лично съм ги чула да казват на госпожата-ами наказвайте го/ако трябва го шляпайте/  .Имаме едно детенце,което има някакъв проблем и постоянно се напишква следобед и госпожите са научили децата да му се присимиват/не и Виктор/ с презумпцията детето да се засрами   .
В тази мила картинка само ние не се вписваме:
-защитаваме си детето,вместо да го ругаем пред госпожите;
-ходим на сборни групи,вместо да ги оставим да си почиват;
-не се записваме със всички деца на народни танци за да има рахат за госпожите,а следваме желанието на Виктор,че не иска да ходи,следователно няма да ходи,вместо да му скръцнем със зъби и да кажем бъди като другите,
-занимаваме се с него вместо да го оставим по течението-може да чете,пише,рисува,ходи на английски,спорт/според тях-спорта го прави агресивен-нещо нечувано за мен/ и т.н и т.н С една дума сме трън в очите им.
Не че няма "нормални" деца,но повечето са като описаните.Нормалните са момичета,а в нашата група момичетата и момчетата не играят заедно/пак идея на госпожите/.Има и нормални момчета,но те идват рядко-записани са проформа.
Бях се зарекла да го отписвам и да пращам в предучилищна в училище,но нямаше да приемат Ралка-за това го оставих.Отчитам го като най-голямата грешка и най-голямото зло,което му причиних.За догодина твърдо съм решила-ще го премествам.

Мунка,ние не носим скъпи играчки.И той почти винаги си ги дава,когато го помолят.Но от няколко месеца насам все му ги чупят-или гумите,или стъклата или ги удрят нарочно.Знаеш ли колко пъти се е връщал вкъщи с насълзени очи и ми е казвал"Мамо, исках играчката на ......,помолих го,много го молих,но той не ми я даде".Никога не удрял за това,че не са му дали нещо чуждо.Може да страда вътрешно,че се афишират за приятели и той им дава своите неща,а те не правят обратното за него.Но да посяга да вземе нещо без разрешение-никога.Какво остава да блъска или да дърпа ушите на някого заради чужда играчка.

Не казвам,че е най-доброто дете и не му се случвало да удри.Не знам защо но привлича като магнит все откачалки.На батута имаше едно дете,което постоянно го преследваше да се бие с него,вместо да тренира.Виктор търчеше из цялата зала за да го избегне.Всички треньори търчат след побойника за да го спрат.А майката седи и се хили.Вика "а,дано те да се оправят с него,че аз не мога".Накрая го изгониха от тренировките и му забраниха да стъпва в залата.Ей такова чудо като това дете не съм виждала.

Леле стигнах до подигравките и онемях  
Нали се взимат СОП деца, как така ще ги учат да им се подиграват, нямам думи!!!

Вилиан аз може би не съм права да коментирам вашия случай понеже идея си нямам как е при петгодишните, обаче много ми заприлича както ми се оплакваха на мене след като се оплаках на директорката че лелята ги пошляпва и те изведнъж почнаха да се оплкават съответната смяна.
Аз тогава много го преживявах, но мъжа ми каза - не можело да го местим постоянно, навсякъде щяло да е така. Много ме подтисна това и го пратих него да се разправя. Сега си говорим с директорката по-приятелски и тя каза че тогава съм й напомнила на слонката от Слонът моят приятел 
Не го преместихме единствено защото той там си имаше приятели.
Ако при вас няма приятели там наистина май нямате причина да го задържате, не знам при нас още тече прием в някои градини и може да се мести.
Ние говорихме и с психолог тогава.
Вярвам ти че е добро дете и сигурно страда. Моят също е много чувствителен. Беше приятел с едно детенце дето го бяха набедили за най-големият побойник. Моят си се биеше с него за играчки, но не много и си се обичаха. Обичаше да разправя как двамата "изгонили" госпожата като ги била  Но ако се случеше да го удари някое друго дете много страдаше и го повтаряше дълго време....

Много интересни и актуални за мен теми сте подхванали!
Аня,страшно ми беше интересно да чета за Емко и Дани,и особено за Дани.Ади сега е в период,в който реве истерично за мен.  Вчера ходих да си подам документи за книжка и не е спряла да плаче почти през цялото време и да блъска по вратата.Много е привързана към мен и се бях притеснила,но ти пак ми беше много полезна!  Когато имаш време ще си початим ако искаш.

Сега за агресията-и аз се опитвам именно това да науча Лизи-да се защитава и да не се оставя да я тормозят,да й вземат играчки или ,още по-лошо-да я бият. Баща й също я учи ако я тормози някой,да го удря.Аз бях против,но като я гледам каква е кротушанка..... И аз бях такова дете (и още съм така,даже ме е яд,че така съм научена.Има чувството ,че на челото ми пише "Балък"!Всеки на всякъде да ме предрежда,независимо бременна,с едно,с две деца... Отплеснах се!) .
В нашата градина също ни казаха-ако стане нещо ви ЗАБРАНЯВАМЕ да се разправяте с детето или с родителите му!!! Е,как си го представяте бе-някой ще я бие и ще я тормози и аз ще ходя да се оплача на госпожите?!!Ми няма как да стане.Много ясно,че сигурно ще се разправям,макар и по възпитам и културен начин като начало. Не знам,а дано не ми се и налага да го правя,но е сложничко.  На родителската имаше едно момичеце с майка му,което даже в наше присъствие се закачаше с Лизи и й посягаше.  Направих се,че не виждам,но ако разбера,че я е тормозила,ще се разправям.Лизи поне си казва всичко.
Много е тънка границата и не знам как да я уцеля.Хем да я науча да не се оставя да бъде мачкана (физически и психически),хем да не напада първа.
Иначе и тя тука е много отворена,нищо не дава на Ади,взема й всичко от ръцете,а навън-буболечка!Имахме случка на пясъка-едно циганче беше там,без играчки.Отиваме ние,Лизи си носи кофа,лопатка и гребло.Ромчето грабна кофата и лопатката,а за нея греблото.И не й ги връща 20 минути.Тя само го обикаля от тук,от там и няма с какво да играе.Викнах я и й казах да го помоли да й ги върне,да пограе тя с тях,после може пак да му ги даде.Да,ама то не ги дава,дърпа си ги.След още 10 минути майка му ги взе и ги върна на Лизи и си тръгнаха,щото то нямаше да я остави.И още куп такива случки имаме,каквито и вие сигурно и се чудя как да й обясня,че не бива да се оставя така.Тук на двора с братовчедите й е същата работа-нейните играчки са общи (да не кажа техни) ,а техните са си техни.Направо се дразня много!Да не говорим,че те ги чупят и съсипват много,а тя си ги пази и са като нови.
Колкото до характера й-инат  ,но иначе разбрана-с две думи и обяснявам и сме приключили въпроса.Тръшка се понякога,но и аз я пращам в другата стая.Напоследък много изхитря,но и това гледам да го изкореня,да не се учи на тия дребни тарикатлъци.  Тя също предпочита компанията на възрастни,а не на деца май.В градината седи при госпожите,говори си с тях,гледа ги какво правят,рисуват и т.н.
И аз много изписах,ама се надявам да си бъдем полезни в борбата с не/агресията! 
Целувки за големите деца!