Хихихихи, познах се - и в описанието на Цоци, и в това на Пешеходката. 
Ами такова е ежедневието ни. Ние нямаме бавачки, домашни помощници и т.н., нямаме дори баби и дядовци на разположение. Ние сме обикновени български майки, които сме решили, че децата осмислят живота ни, огряват с усмивките си сивото ни ежедневие и само с един поглед ни обясняват защо сме тук, за какво се борим, за какво всеки ден плаваме срещу насрещни, сурови ветрове, защо не лягаме в праха край пътя, когато сме изтощени, защо продължаваме напред, когато нямаме сили и за една стъпка повече, защо не си доспиваме, защо нямаме време за себе си, защо...... - защото имаме тях! И те са нашата съдба, която сами сме избрали, те са нашата болка и радост, нашата награда и нашето наказание, нашия живот.
И на фона на всичко това, аз все още дълбоко в себе си тая неосъществимата мечта за още едно дете....
Лудост? Най-вероятно, но аз харесвам тази лудост. Аз съм оптимист, дори и когато видимо няма причина да бъда... Дори когато е студено, когато времето не стига, когато 24-те часа на денонощието са неумолимо кратки, когато помощта е само в твоите ръце, когато парите едва стигат (дали?), когато задачите, с които си се захванал са много повече, отколкото е по силите ти... Не, греша. Всичко е по силите ни - моите, нашите сили. Всички сме благословени с най-прекрасното нещо на света: добри съпрузи и деца! И за това щастие си заслужава да се плати всяка цена, нали?!
И аз рядко пиша. Все няма време, ама днес съм "безработна" и ей ме на!
Затова сме тук: за да споделяме радости и проблеми - за да умножим щастието си и да споделим болката си.
Радвам се, че ви има.
Виж целия пост
Ами такова е ежедневието ни. Ние нямаме бавачки, домашни помощници и т.н., нямаме дори баби и дядовци на разположение. Ние сме обикновени български майки, които сме решили, че децата осмислят живота ни, огряват с усмивките си сивото ни ежедневие и само с един поглед ни обясняват защо сме тук, за какво се борим, за какво всеки ден плаваме срещу насрещни, сурови ветрове, защо не лягаме в праха край пътя, когато сме изтощени, защо продължаваме напред, когато нямаме сили и за една стъпка повече, защо не си доспиваме, защо нямаме време за себе си, защо...... - защото имаме тях! И те са нашата съдба, която сами сме избрали, те са нашата болка и радост, нашата награда и нашето наказание, нашия живот.
И на фона на всичко това, аз все още дълбоко в себе си тая неосъществимата мечта за още едно дете....
Лудост? Най-вероятно, но аз харесвам тази лудост. Аз съм оптимист, дори и когато видимо няма причина да бъда... Дори когато е студено, когато времето не стига, когато 24-те часа на денонощието са неумолимо кратки, когато помощта е само в твоите ръце, когато парите едва стигат (дали?), когато задачите, с които си се захванал са много повече, отколкото е по силите ти... Не, греша. Всичко е по силите ни - моите, нашите сили. Всички сме благословени с най-прекрасното нещо на света: добри съпрузи и деца! И за това щастие си заслужава да се плати всяка цена, нали?!
И аз рядко пиша. Все няма време, ама днес съм "безработна" и ей ме на!
Затова сме тук: за да споделяме радости и проблеми - за да умножим щастието си и да споделим болката си.
Радвам се, че ви има.
Благодаря ти за подчертаните думи!!!! 
Гледам от няколко дни залепеното тиксо и си викам - като съм почивка ще го махна... а то, какво било скрито отдолу. И за сведение - двойнозалепващото 
,почистих го,
Уф, отивам да я прибирам ... Мимето... ще се разправяме в къщи, ама първо ще я водя да я подстрижа. 
,