Добре, че "Любов по време на холера" го прочетох в по -късна възраст.
Поне за мен тази книга предполага определен житейски опит, за да разбереш по-добре героите.
Книгите, които са ни променили...
- Публикувана: 30 юни 2010, 20:02 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2023, 23:20 ч.
# 135
20 септ. 2010, 09:26 ч.
Поне за мен тази книга предполага определен житейски опит, за да разбереш по-добре героите.
Виж целия пост
Каква е причината? Интересно ми е, тази книга ми е една от много любимите и близки...
Поне за мен тази книга предполага определен житейски опит, за да разбереш по-добре героите.
# 136
20 септ. 2010, 10:28 ч.
Каква е причината? Интересно ми е, тази книга ми е една от много любимите и близки...
Просто ми попадна по-късно. Аз дотогава Маркес го поотбягвах. "Сто години самота" в ранна възраст и особено "Есента на патриарха" не ме бяха направили негова почитателка. Та "Любов по време на холера" я имаше в ергенската библиотека на мъжа ми и аз доста време я пренебрегвах.. Започнах я веднъж от нямане на какво друго да чета и буквално не можех да я оставя. След нея преоткрих Маркес. И както казва Октопод с рокля - трябва да имаш за нея известен житейски опит, за да осмислиш любовта от книгата. Колко рядко случваща се и затова красива и велика.
Виж целия пост
Добре, че "Любов по време на холера" го прочетох в по -късна възраст.
# 137
22 септ. 2010, 10:25 ч.
"Любов по време на холера" на Маркес.Дълбоко ме разчувства и промени светогледа ми.За съжаление филма не ме впечатли.Да добавя и "Лолита"
Виж целия пост
# 138
22 септ. 2010, 12:21 ч.
"Любов по време на холера" ми е една от най-любимите! Поне три пъти съм я чела в различни състояния / на различна възраст също/ всеки път ме е разтърсвала - различно. За съжаление от такава книга трудно може да се направи силен филм. И според мене филмът не успя да пресъздаде копнежа на героя, цялата енергийна зареденост, независимо че ролята се изпълняваше от много талантливия мой любимец Хавиер Брадем. Често се лсучва така - книгите си остават неповторими като изживяване.
Вие представяте ли си някой режисьор да успее да пресъздаде целия колорит от романите на Амаду, например?
Виж целия пост
Вие представяте ли си някой режисьор да успее да пресъздаде целия колорит от романите на Амаду, например?
# 139
22 септ. 2010, 12:52 ч.
Тези книги, които сте споменали, просто не могат да се вместят в два часа. По- скоро ги виждам реализирани като телевизионни сериали, задължително на испански език.
Виж целия пост
# 140
22 септ. 2010, 18:39 ч.
Трейнспотинг на Ървин Уелш ме разби тотално. Смисъл, не че е шедьовър или нещо..просто виждам света по различен начин.
И "Игра на тронове" и излязлото от "Песен за огън и лед" на Мартин, която ме запали по фентъзито. Ама Мартин е гадняр, защото вече колко години и нова книга няма.
Виж целия пост
И "Игра на тронове" и излязлото от "Песен за огън и лед" на Мартин, която ме запали по фентъзито. Ама Мартин е гадняр, защото вече колко години и нова книга няма.
# 141
22 септ. 2010, 19:15 ч.
Много са!В различни етапи от живота ми,за което съм благодарна,че нямаше интернет!
Соня питаше за Зоя Космодемянска,Съдбата на човека и др.
Да!Чела съм ги по няколко пъти и мисля,че оказаха влияние върху моето поколение.
Сега има всичко на книжния пазар,но ..... чета строго избирателно.
Виж целия пост
Соня питаше за Зоя Космодемянска,Съдбата на човека и др.
Да!Чела съм ги по няколко пъти и мисля,че оказаха влияние върху моето поколение.
Сега има всичко на книжния пазар,но ..... чета строго избирателно.
# 142
23 септ. 2010, 17:33 ч.
ето книгата, която промени мисленето ми 
препоръчвам я на всички:
"Богат татко, беден татко" - Робърт Кийосаки
Виж целия пост
препоръчвам я на всички:"Богат татко, беден татко" - Робърт Кийосаки
# 143
24 септ. 2010, 18:11 ч.
"Покана за екзекуция" на Набоков, както и "Непосилната лекота на битието" на Милан Кундера.
Виж целия пост
# 144
24 септ. 2010, 18:13 ч.
Не бих казала, че една определена точно книга ме е променила. Имало е книги обаче, които са докоснали нещо дълбоко в мен
Робинзон Крузо - прочетох я в първи клас
Капитани на фрегати и книгите на Жул Верн, Клетниците
Тайната градина, Винету, Оцеола и т.н.
Произшествие на тихата улица, Човекът Амфибия, Повест за истинския човек
на по-късен етап
За кого бият камбаните, Морски труженици, Пари, Военни записки, Тъмните огнъове,
Разказите на Йовков, книгите на Талев, А. Дончев
и една чиито автор не помня, само заглавието: За кого свети слънцето
още по-късно: Край река Пиедра седнах и заплаках, Алхимикът, Паула, Хана, Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет, Пилешките супи, и още колко много като се замисля...
Виж целия пост
Робинзон Крузо - прочетох я в първи клас
Капитани на фрегати и книгите на Жул Верн, Клетниците
Тайната градина, Винету, Оцеола и т.н.
Произшествие на тихата улица, Човекът Амфибия, Повест за истинския човек
на по-късен етап
За кого бият камбаните, Морски труженици, Пари, Военни записки, Тъмните огнъове,
Разказите на Йовков, книгите на Талев, А. Дончев
и една чиито автор не помня, само заглавието: За кого свети слънцето
още по-късно: Край река Пиедра седнах и заплаках, Алхимикът, Паула, Хана, Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет, Пилешките супи, и още колко много като се замисля...
# 145
24 септ. 2010, 18:24 ч.
не стърпях и да допълня:
Богомил Райнов , Ромен Гари (Сняг в траур), Андре Мороа също.
Виж целия пост
Богомил Райнов , Ромен Гари (Сняг в траур), Андре Мороа също.
# 146
24 септ. 2010, 23:24 ч.
Поредицата Дюн. Заслужава си само заради идеята, че Човек, а не животното, е способен да се контролира, но и да живее с много голяма доза несигурност. Франк Хърбърт е мъдър.
Мдам. Дюн е уникална поредица. Но трябва да се чете, докато човек е млад. Сега ми е наивна и детска. А като ученичка ме разтърси.
Някой написа Ремарк. Страхотен, никой не пише така истински за войната. И едновременно с чувство за хумор. Трябва да си препрочета "Трима другари" любима ми е.
В по зрелите ми години истински ме промени и размисли Халед Хосейни. Фактът, че наистина има хора които живеят по подобен начин някъде по света не ми дава сън. И на двете книги плаках, а после нощи не спах от мисли. И не съм същата от както знам, че има жени на които правят секцио без упойка.
Виж целия пост
Поредицата Дюн. Заслужава си само заради идеята, че Човек, а не животното, е способен да се контролира, но и да живее с много голяма доза несигурност. Франк Хърбърт е мъдър.
Мдам. Дюн е уникална поредица. Но трябва да се чете, докато човек е млад. Сега ми е наивна и детска. А като ученичка ме разтърси.
Някой написа Ремарк. Страхотен, никой не пише така истински за войната. И едновременно с чувство за хумор. Трябва да си препрочета "Трима другари" любима ми е.
В по зрелите ми години истински ме промени и размисли Халед Хосейни. Фактът, че наистина има хора които живеят по подобен начин някъде по света не ми дава сън. И на двете книги плаках, а после нощи не спах от мисли. И не съм същата от както знам, че има жени на които правят секцио без упойка.
# 147
30 септ. 2010, 22:45 ч.
"Спасителят в ръжта" и малко по-късно "Девет разказа" и Семейство Глас. Определено Селинджър ми е повлиял страшно много. Сега не смея да го започна пак от страх да не се разочаровам, но в гимназията ми беше идол.
Виж целия пост
# 148
5 окт. 2010, 00:13 ч.
Аз забравих да спомена Братя Стругацки.
Ето, сега отново приключих с "Пикник край пътя". Затворих я и си казах, че просто на мен самата не ми е обяснимо как тази книга още ме вълнува.
Виж целия пост
Ето, сега отново приключих с "Пикник край пътя". Затворих я и си казах, че просто на мен самата не ми е обяснимо как тази книга още ме вълнува.
# 149
5 окт. 2010, 00:26 ч.
Сняг в траур е от Анри Троая.
Виж целия пост
не стърпях и да допълня:
Богомил Райнов , Ромен Гари (Сняг в траур), Андре Мороа също.
Богомил Райнов , Ромен Гари (Сняг в траур), Андре Мороа също.
Препоръчани теми